№ 14167
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110155580 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ФИРМА”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 2210,86 лв,
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 354,90 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 16.07.2019г. до 12.10.2021г.; 24,50 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до
30.04.2020г. , и 5,20 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г. , заедно със
законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението –
20.10.2021г. д окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 60184/ 2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 05.07.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответната страна М. Г. З. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 10.01.2023г. в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на
исковата молба. Основна част от възраженията касаят липсата на доказателства за правото
на собственост или за правото на ползване на ответницата по отношение на процесния имот.
Оспорва се наличието на договорни отношения между ищеца и ответницата относно
доставка на топлоенергия за процесния имот през процесния период. Предявено е
възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 05.07.2023г. , в което е даден ход по същество
на делото , не се е явил представител на ответницата.
Третото лице-помагач „ФИРМА”ЕООД (конституиран с определението по чл.140
ГПК –б.с.) е представил на 18.04.2023г. писмена молба, с която пълномощникът му е
посочил , че исковете не се оспорват и е представил писмени докозателства за извършваното
в имота дялово разпределение през процесния период.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
60184/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Следва да се отбележи , че по заповедното гр.д. № 60184/2021г. по описа на СРС, 68
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу трима длъжници – М. Г.
З. , М.Д.П. и Г.К.П. за плащане при условията на РАЗДЕЛНОСТ на претендираните суми.
По настоящото исково производство се разглежда установителен иск по чл.422 ГПК
само срещу единия длъжник М. Г. З. за 1/2 част от сумите , за които е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 60184/ 2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Непредявяването на искове против останалите двама длъжници М.Д.П. и Г.К.П.е за
останалата част от сумите , за които е издадена заповед за изпълнение , не е процесуална
пречка за допустимостта на разглеждания по настоящото дело установителен иск по
чл.422 ГПК. Срещу посочените двама длъжници са издадени изпълнителни листове по реда
на чл.416 ГПК , тъй като те не са предявили възражения по чл.414 ГПК в законовия срок.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
2
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
между ищцовото дружество и ответницата М. Г. З. е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че именно ответницата М. Г. З. е била „клиентът на топлинна
енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията,
доставена през процесния период в посочения апартамент. Не са представени надлежни
писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответницата М. Г. З. по предявените от него искове именно с твърдението,
че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на
което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата М. Г. З.
за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата М. Г. З. е
била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г. , за да се приеме , че е била „клиент на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Видно от представения нотариален акт № 64, том ІХ, рег. № 20672, дело **** от
13.09.2017г. на нотариус И. Д. други лица - М.Д.П. и Г.К.П. са признати за собственици по
давност на ½ идеална част от процесния апартамент.
Според изрично посоченото в мотивите на Постановлението от 13.09.2017г. на
нотариус И. Д. , с което М.Д.П. и Г.К.П. са признати за собственици по давност на ½ идеална
част от процесния апартамент (представено с възражението по чл.414 ГПК в заповедното
гр.д. 60184/21г. – б.с.) , въз основа на което е издаден нотариален акт № 64, том ІХ, рег. №
20672, дело **** от 13.09.2017г., М.Д.П. и Г.К.П. се легитимират с документи като
собственици на останалата ½ идална част от същия апартамент , която не е предмет на
искането им пред нотариуса за признаването им за собственици на другата ½ идална част.
Това се установява и от представените с исковата молба по насотящото исково дело
документи : нотариален акт № 100 от 19.04.1961г. , том VІІ, дело № 1187/1961г. на нотариус
при СНС ; удостоверение за наследници, изх. № РКС-19-ТД26-2002/31.12.2019г. на район
„Красно село” при СО и удостоверение за съпруг и родствени връзки , изх. № РКС23-УФ01-
570/30.05.2023г. на на район „Красно село” при СО. От всички избронени документи се
установява , че съсобствениците М.Д.П. и Г.К.П. (които са останалите двама длъжници по
заповедното гр.д. 60184/21г. – б.с.) са придобили по давност притежаваната от ответницата
М. Г. З. ½ идеална част от имота , като по този начин тя е загубила правото си на
собственост , а посочените две лица са остнали единствени съсобственици на целия имот .
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата М. Г. З. за продажба на топлинна енергия
през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
3
на ответницата М. Г. З. по предявените установителни искове, която е едно от условията за
тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй катоисковете са отхвърлени.
На ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото исково дело и по заповедното гр.д. № 60184/2021г., изразяващи се в платените
от него адвокатски възнаграждения – 120 лв за заповедното дело и 500 за исковото дело
видно от приложените договори за правна помощ.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС против М. Г. З., ЕГН:
**********, гр. АДРЕС, със съдебен адрес : гр. АДРЕС, чрез адв. И. Д., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване
със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите : 2210,86 лв (две
хиляди двеста и десет лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № *****, по договорни отношения между страните през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 354,90 лв (триста петдесет и четири лева и
деветдесет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 16.07.2019г. до 12.10.2021г.; 24,50 лв (двадесет и четири лева
и петдесет стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г. , и 5,20 лв (пет
лева и двадесет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената
4
на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г. , заедно със
законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението –
20.10.2021г. д окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по заповедното гр.д. № 60184/ 2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. З., ЕГН: **********, гр. АДРЕС, със съдебен адрес : гр.
АДРЕС, чрез адв. И. Д., следните суми : 500 лева (петстотин лева), представляващи
направените от ответника разноски по настоящото исково производство– платеното
адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК), и 120 лева (сто и двадесет лева),
представляващи направените от ответника разноски по заповедното производство по гр.д.
№ 55580/2022г. по описа на СРС,68 състав – платеното адвокатско възнаграждение (т.12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна
„ФИРМА”ЕООД,гр.АДРЕС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5