№ 10212
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110108106 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д. Д. В. и Е. Д. В. срещу В. Д. Н. субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне метална порта
със ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща поземлен имот с идентификатор
11884.5955.22 по КККР на град София, находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър,
представляващ улица-тупик, изградена по продължението на вътрешната регулационна
линия между поземлени имоти с идентификатори 11884.5955.18 и 11884.5955.19 за
предоставяне на достъп на ищците до собствения им поземлен имот с идентификатор
11884.5955.18.
Ищците твърдят, че са брат и сестра и съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 11884.5955.18 по КККР на село Войнеговци, Столична община, одобрени
със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК с последно изменение на
същите, засягащо поземления имот от 30.01.2024 г., находящ се в село Войнеговци, район
Нови Искър, територия § 4 ЗСПЗЗ, местност „Поленска могила“ с площ от 542 кв.м. с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване ниско
застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 493, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори № № 11884.5955.115, 11884.5955.17, 11884.5955.22, 11884.5955.19 и
11884.5955.14. Посочват, че са придобили правата си върху имота по силата на договор за
доброволна делба от 22.12.2023 г., обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег. № 2281,
дело № 117/2023 г. по описа на нотариус Ирина Радева с рег. № 51 на НК и с район на
действие Софийски районен съд, с участието на лицето М. М.. Поддържат, че предмет на
тази делба е неурегулирано празно дворно място, съставляващо съгласно документи за
собственост имоти с пл. № 121 и с пл. № 493 с обща площ от 1365 кв.м., понастоящем заснет
като два поземлени имота, съотв. поземлен имот с идентификатор 11884.5955.18 и поземлен
имот с 11884.5955.17. В исковата молба се излага, че преди извършването на доброволната
делба по водено срещу техните родители гражданско дело № 26068/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав е постановено решение, потвърдено от контролната
съдебна инстанция и влязло в сила, с което са отхвърлени предявените от ответника В. Н.
установителни искове за признаването му за собственик на дворното място с площ от 485
1
кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 493. Поддържа се, поради настъпилата в хода на
производството смърт на техния баща и наследодател, ищците били конституирани като
страни в процеса. Същите твърдят, че през 2008 г. бащата на ответника Д. Д. изградил
метална порта със ширина 2.55 м. и височина 1.63 м. по продължението на вътрешната
регулационна линия между имота, собственост на ищците и имота на М., която преграждала
поземлен имот с идентификатор 11884.5955.22 (улица – тупик) и по този начин достъпа на
Д. В. и Е. В. до имота им. Излага се, че тази порта представлява „незаконен строеж“, като
въпреки издадено предписание от 17.03.2009 г. от Столична община за премахването й, това
не било осъществено. Впоследствие, през 2015 г. със заповед на комисия, назначена от
директора на Дирекция „Контрол по строителството“ при район Искър било предложено на
оправомощения административен орган – кмета на общината да издаде заповед за
премахване на металната пора, но това не било сторено. Ищците посочват, че с поставянето
на тази метална порта и непремахването й от ответника В. Д., наследник на баща си,
единственият достъп до техния поземлен имот с идентификатор11884.5955.18, който е
именно през имот с 11884.5955.22 е ограничен и същите не могат да ползват собственото си
дворно място по предназначение. Поддържат, че процесната метална порта има ключалка,
като ищците не разполагат с ключ и преминаването през нея е ограничено за трети лица.
Сочат, че въпреки проведените разговори с ответника между страните не било постигнато
разбирателство за премахване на металната порта. С тези доводи Д. В. и Е. В. отправят
искане за осъждане на ответника да премахне металната порта, изградена по продължението
на вътрешната регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори
11884.5955.18 и 11884.5955.17 и по този начин да предостави достъп на ищците до
собствения им поземлен имот.
В депозирания по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В.
Д. Н., чрез пълномощника си адв. Б., оспорва исковите претенции като неоснователни, а
изложените в исковата молба твърдения като недоказани. Посочва, че е придобил по
наследяване недвижим имот с неточно определени граници, граничещ с имота на ищците,
предприемайки действия по геодезическото му заснемане. Ответникът оспорва да
ограничава достъпа на ищците до имота им, доколкото самият той не знае от кого и кога е
изградена металната порта и с какво предназначение. Изтъква, че към настоящия момент
тази врата не съществува на място. Оспорва и твърденията на ищците за водени разговори с
Н., посочвайки, че с поведението си същият не е дал законен повод за завеждане на делото.
С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са – при условията на субективно активно (на страната на ищеца)
съединяване помежду им осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС.
Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Касае се за иск за защита на правото на собственост срещу посегателства, които, без да
отнемат владението, възпрепятстват собственика да упражнява правото си в пълния му обем
или съобразно предназначението на вещта.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015 г. от
06.11.2017 г. по т. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с негаторния иск се предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
2
последиците от него. Предмет на делото при предявен негаторен иск не е правото на
собственост върху засегнатия имот на ищеца, макар същото да има значение за
основателността на иска, то остава извън от предмета на делото и по него съдът се
произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, т.е., по
съществуването на правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца не се формира
сила на пресъдено нещо.
Предмет на делото по исковите претенция по чл. 109 ЗС е несъществуването на
съответните ограничения и неправомерността на накърненията на правото на собственост,
съотв. преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване на положението
отпреди нарушението.
В настоящия случай ищците претендират осъждане на ответната страна за извършване
на определено заместимо по характера си действие – за премахване на метална порта,
възпрепятстваща достъпа и ползването по предназначение на собствен недвижим имот,
поради което исковата им претенция е насочена към защита на нарушено вещно право на
собственост и възстановяването му в положението отпреди нарушението.
Следователно, уважаването на процесните искове е обусловено от установяване от
ищците, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: че същите
са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 11884.5955.18 по КККР на село
Войнеговци, Столична община, находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър,
територия § 4 ЗСПЗЗ, местност „Поленска могила“ с площ от 542 кв.м. на твърдяното
правно основание и при посочените квоти; че единственият достъп до този имот е през имот
с идентификатор 11884.5955.22 по КККР на град София, представляващ улица-тупик; че на
място е изградена метална порта със сочените размери по продължението на вътрешната
регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори 11884.5955.18 и
11884.5955.19, възпрепятстваща достъпа на ищците до имота им; поддържане на това
състояние от ответника.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е докаже
основателността на проведеното оспорване, в частност относно съществуващото в момента
състояние на място по продължението на вътрешната регулационна линия между двата
съседни имота, предвид довода за несъществуването на процесната метална порта на
описаното място към настоящия момент.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за доброволна делба
на недвижими имоти от 22.12.2023 г. № 139, том I, рег. № 2281, дело № 117/2023 г. по описа
на нотариус Радева с рег. № 051 на НК и с район на действие Софийския районен съд, се
установява, че е сключен договор за доброволна делба между съделителите Д. Д. В., Е. Д. В.
– като собственици на общо 2/5 ид. части, придобити по наследство и М. А. М., като
собственик на 3/5 ид. части, придобити чрез покупка, на съсобствени недвижими имоти,
като в дял на съделителите Д. Д. В. и Е. Д. В. (ищците по делото) – при равни квоти е
поставен и същите стават изключителни собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 11884.5955.18 по КККР на село Войнеговци, одобрени със Заповед №
РД-18-4/11.01.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
30.01.2024 г., находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, територия по § 4 ЗСПЗЗ,
местност „Поленска могила“, с площ от 542 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 493, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 11884.5955.15, 11884.5955.17, 11884.5955.22, 11884.5955.19 и
11884.5955.14. По силата на договора съделителят М. А. М. получава в дял и става
изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор 11884.5955.19 по КККР на
село Войнеговци, община Столична, находящ се на адрес: село Войнеговци, район Нови
Искър, местност „Поленска могила“ с площ от 811 кв.м., с трайно предназначение на
3
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.), с
предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 121, при съседи по скица –
имоти с идинтефикатори: 11884.5955.14, 11884.5955.18, 11884.5955.22, 11884.5955.21,
11884.5955.20 и 11884.5955.49.
Установява се, че с Решение № 43858 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 26068/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 33-ти състав са отхвърлени предявените от В. Д. Н.
срещу Рилка Кръстева В. - лично и като законен наследник на Д. Пенев В., Д. Д. В. и Е. Д.
В., последните двата конституирани като законни наследници на Д. Пенев В. и против М. А.
М. установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик – на основание договор за покупко-
продажба и давностно владение на недвижим имот – дворно място с площ от 485 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с пл. № 493, адв. Район Нови Искър, пл. район вилна зона
Войнеговци, представляващ имот с идентификатор 11884.5955.18. Решението е потвърдено с
Решение от 11.01.2019 г. по в. гр. дело № 13210/2017 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, II-Е въззивен състав и е влязло в законна сила на 28.02.2019 г.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 3 Тълкувателно решение №
4/2015 г. по т. дело № 4/2015 г. ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота, но и, че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, както и, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за използването на собствения му имот, които са по-големи от обикновените.
Последното обстоятелство следва и от разпоредбата на чл. 50 ЗС, съгласно която
собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които
се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими се извършва от съда конкретно по всяко дело и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства.
За установяване на обстоятелствата относно изграждането на процесната метална
порта, нейното местоположение спрямо собствения на ищците поземлен имот и
възпрепятстване достъпа до същия, по делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Григор Янчев Я. и М. А. М., допуснати по искане на ищцовата
страна.
В разказа си пред съда свидетелят Г.Я. споделя, че майка му – ищцата Д. В. и вуйчо му
– ищеца Е. В., притежават в съсобственост имот във вилната зона село Войнеговци,
представляващо празно – незастроено дворно място, придобито по наследствено от тяхната
майка и баба на свидетеля. Разказва, че имотът е около 550 кв. м., като от едната страна
граничи с поземлен имот на лицето М. М., а от другата – с поземлен имот на ответника В.
Н.. Посочва, че в собственото на ищците дворно място семейството отглежда и обработва
овощни дръвчета от различен вид, като най-често имотът посещава самият свидетел.
Разказва, че до поземления имот на ищците до преди година се стигало през съседния имот
на М. М., намиращ се над дворното място на семейството на Я.. След изготвяне на
разделителен протокол през 2022 г./2023 г. обаче, М. вече поставил ограда на своето място и
ищците няма откъде да влизат в имота си. Свидетелства, че единственото място, откъдето
могат да достъпят до имота е през улица – тупик, разположена отстрани на имота на ищците
и граничеща от другата страна с имота на ответника. Свидетелят Я. разказва, че на улицата-
тупик е изградена ограда с ширина от 2,50 м. и височина от около 1,70-1,80 м.,
представляваща метална порта с ключалка, със синджир и катинар, задържана чрез колове,
забити и циментирани в земята. Споделя също, че тази метална порта се заключва и по този
начин достъпът на ищците до техния собствен имот е възпрепятстван. Свидетелства, че
същата се намира на мястото от около 2009 г. и е поставена там от бащата на ответника, за
4
което знае от съседите. Свидетелят посочва, че въпреки проведен разговор с ответника,
същият отказал да премахне оградата. Разказва, че понастоящем металната порта вече не
съществува - от момента на подаване на исковата молба от ищците, като на място се намира
единствено забитата в земята масивна рамка на портата. Свидетелства и, че вече може да се
влиза в имота на ищците, но с автомобил все още не е възможно да се преминава, защото
рамката на металната порта ограничава влизането с превозно средство.
Разпитан като свидетел по делото М. А. М. споделя, че познава ищците по делото, тъй
като имат съседни имоти, намиращи се във вилната зона на село Войнеговци. Споделя, че
през годините имотите им били част от общ имот, като М. закупил 3/5 части от този имот от
майката на ищците, като към края на 2023 г. имотът бил разделен и понастоящем между
двата имота има поставена ограда. Свидетелят сочи, че до имота на ищцата Д. се намира
имотът на ответника В.. Разказва, че когато трябва да влязат в имота си, ищците търсят
свидетеля, за да преминат през неговия имот и така да влязат в своя, което положение
продължило до преди Нова година. Свидетелства, че някога те имали достъп откъм улицата,
но впоследствие той бил възпрепятстван от поставена метална врата на улицата, която се
отключва и заключва и от която ищцата не е имала достъп. Категоричен е обаче, че такъв е
имал ответникът, тъй като свидетелят лично е възприемал как същият е отключвал вратата и
е оставял там автомобил. Споделя, че тази порта се появила в периода 2007 г./2009 г. време,
през което бащата на ответника – Д. Н. също бил там. Свидетелят разказва, че портата била
на мястото и през лятото, до м. август/септември, като преди Нова година вече не била там,
като не знае от кого е премахната. В показанията си посочва също, че понастоящем ищците
имат достъп до имота си, като в момента на място има само един кол от портата, намиращ се
от едната страна и залепен до тухлената стена на ддруг имот. Категоричен е, че този кол не
пречи да се преминава през мястото, включително и чрез превозно средство, споделяйки, че
е виждал сина на ищцата на място в имота, който тогава вкарал автомобила си в мястото. В
разпита си свидетелят споделя, че не е виждал кой точно е монтирал тази порта, правейки
извод, че това е ответната страна, предвид момента, в който се е появила.
По делото като писмени доказателства са приобщени Констативен протокол № 9400-
1704/06.07.2015 г. на постоянно действаща комисия, назначена със Заповед № РД-20-
22/24.04.2015 г. на директора на Дирекция „Контрол по строителството“ и писмо с изх. №
9400-1704/17.03.2009 г. от Столична община – район „Нови Искър“ от които се установява,
че на лицето Д. Н. Д. (за който не се спори, че е баща на ответника по делото) е наредено на
основание чл. 195 ЗУТ в 30-дневен срок да премахне метална врата с размери: ширина 2,55
м. и височина 1,63 м., находяща се извън регулация във вилна зона в село Войнеговци и
преграждаща път, осигуряващ достъп до имот с пл. № 493, нанесен на кадастрален лист Б-
14-7-1 по неодобрен кадастрален план на вилна зона в село Войнеговци. От констативния
протокол следва, че след извършен оглед на 19.06.2015 г. в поземлен имот с идентификатор
11884.5955.22 от длъжностни лица в отдел УТККС е констатирано съществуването на
метална порта с размери 2,50/1,60 м., изградена в поземлен имот с идентификатор
11884.5955.22 и преграждаща достъпа до поземлен имот с идентификатор 11884.5955.18 по
КККР за село Войнеговци, район „Нови Искър“, територия по § 4 ЗСПЗЗ, която метална
порта е неподходяща по местонахождение и разположение. В констативния протокол е
обективирано решение на Комисията, с което на оправомощения административен орган се
предлага да издаде заповед за премахване на съществуваща метална порта с размери
2,50/1,60 метра, изградена в поземлен имот с идентификатор 11884.5955.22 по КККР на село
Войнеговци, район „Нови Искър“.
Съдът, при анализ на така събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната взаимовръзка, намира за установено, че след месец декември 2023 г. и
към настоящия момент единственият достъп на ищците до съсобствения им поземлен имот с
идентификатор 11884.5955.18 е именно през поземлен имот с идентификатор 11884.5955.22,
представляващ улица-тупик, който граничи с имот с идентификатор 11884.5955.18 и със
5
собствения на ответника поземлен имот с идентификатор 11884.5955.17. В тази връзка съдът
взе предвид показанията и на двамата свидетели, които по еднозначен начин установяват, че
до делбата на имотите им, ищците са ползвали като вход към своя имот съседния имот на св.
М. М., като са преминавали през него, за да достъпят своя. Безспорно установено по делото е
и обстоятелството, че в периода около 2007 г./2009 г. като продължение на вътрешната
регулационна линия между поземлен имот с идентификатор 11884.5955.18, собственост на
ищците и поземлен имот с идентификатор 11844.5955.19, собственост на ответника, е
изградена метална порта с ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща имот с
идентификатор 11884.5955.22 с предназначение улица – тупик и по този начин
възпрепятстваща единствения достъп на ищците до съсобствения им поземлен имот. Тези
обстоятелства следват от показанията и на двамата свидетели, като в разказа си пред съда
същите описват по сходен начин вида и местоположението на портата – метална с ключалка,
захваната на колове, циментирани в земята, според показанията на св. Я., съотв. метална
врата на улицата, която се отключва и заключва, като св. М. посочва, че същата се е появила
около 2009 г. Съдът кредитира показанията на свидетелите като житейски логични и
последователни, вътрешно непротиворечиви, съобразявайки, че същите възпроизвеждат
непосредствено възприети от тях обстоятелства. По отношение на показанията на св. Г.Я. за
посочените факти, съдът отчете възможната им заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК с
оглед близката му роднинска връзка с ищците по делото, съобразявайки, че разказаното от
него относно достъпа на същите до имота им и относно наличието, вида и
местоположението на металната порта се подкрепя от споделеното от другия свидетел.
Същевременно, в подкрепа на разказаното от тях са и обективните данни, внесени в процеса
от анализираните писмени материали, от които следва наличието към месец март 2009 г. и
към месец юни 2015 г. на метална порта, изградена в поземлен имот с идентификатор
11884.5955.22, неподходяща по местонахождение и разположение и преграждаща достъпа до
поземлен имот с идентификатор 11884.5955.18.
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че
ответникът В. Н. се е ползвал от изградената метална порта, разположена в поземлен имот с
идентификатор 11884.5955.22, като по този начин е поддържал създаденото правно
състояние, с което е възпрепятстван достъпа на ищците до техния поземлени имот.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид показанията на свидетеля М., който
свидетелства, че на границата на имота на ищците и ответника в периода 2007 г./2009 г. е
поставена метална порта на улицата, която се отключва и заключва, като ищцата Д. няма
ключ от портата, с какъвто разполагал ответникът, когото свидетелят лично е виждал да
отключва вратата и да влиза там с автомобила си. В подкрепа на разказаното от свидетеля са
и показанията на св. Я., който макар лично да не е възприел кой е изградил металната порта,
знае от споделеното му от съседи, че е поставена от бащата на ответника, като именно с В.
Н. ищците провели разговор с молба да премахне тази порта, за да достъпят до имота си, на
което той отказал. В подкрепа на разказа на свидетелите са и данните в писмото от
17.03.2009 г. на Столична община, район Нови Искър, с което именно на бащата на
ответника Д. Н. Д. е наредено премахване на металната порта.
В тази връзка и с оглед изложените доводи в отговора на исковата молба следва да сде
отбележи, че в случая е ирелевантно обстоятелството дали ответникът е този, който е
изградил процесната метална порта, доколкото съгласно и практиката на върховната
инстанция легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване
на нарушението и/или за възстановяване на предишното състояние е лицето, което поддържа
и се ползва от противоправното състояние към момента на предявяване на иска, дори то да
не го е създало (в този смисъл Определение № 32 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1518/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 504 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2011/2020 г., I
г. о., ГК). В настоящия случай по делото се установи, че именно ответникът е ползвал
изградената метална порта, като с поведението си същият е бездействал и не е предприел
6
действия по премахването й, за да осигури достъп на ищците до собствения им поземлен
имот. По този начин ответникът неоснователно е поддържал и се е ползвал от
съществуващото състояние, респ. е създавал пречки на ищците да упражняват правото си на
собственост пълноценно и в неговия пълен обем, които пречки са по-големи от
обикновените.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира за установено в условията на пълно и
главно доказване, че с поведението си, а именно поддържайки и ползвайки се от процесната
метална порта, ответникът е възпрепятствал единствения достъп на ищците до собствения
им поземлен имот, в резултат на което е създал пречки на ищците да упражняват правото си
на собственост върху имота в неговия пълен обем и съобразно неговото предназначение.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда довод, че към настоящия момент
процесната метална порта вече не съществува, респ. не са налице пречки ищците да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че действително след
подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г., металната порта е била премахната. За
това обстоятелство разказва в показанията си св. М. М., който споделя, че през лятото, до
август/септември портата е била там, но преди Нова година вече не, разказвайки, че
понастоящем има само един кол от портата, залепен до тухлена ограда на съседен имот.
Същият е категоричен, че ищците в момента имат достъп до имота си, както и, че този кол
не пречи на преминаването им, включително с автомобил. Свидетелят Я. също споделя, че
към момента портата не съществува – от момента на подаване на исковата молба, като е
премахната вратата, но стои рамката, която е забита в земята, споделяйки, че последната
възпрепятства преминаването на ищците с автомобил.
За състоянието на място на границата на имотите на страните и наличието на елементи
от металната порта свидетелстват и данните от заключението на приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза, допусната за оценка на разходите, необходими за
премахване на процесната метална порта, което съдът кредитира като обективно, пълно и
обосновано, изготвено след извършен от вещото лице оглед на място, отговорило на
поставените въпроси и по същество неоспорено от страните. В експертизата е констатирано,
че на място крилата и единият кол на металната порта ги няма, като единствено стои
метален кол с две куки за панти до оградата на поземлен имот с идентификатор
11884.5955.23, за местоположението на който вещото лице е приложило и снимков материал,
кореспондиращ с констативно-съобразителната част на заключението. В същата е посочено,
още, че в другия край на мястото на металната порта, на нивото на терена се наблюдава
отрязана метална тръба, вкопана в земята, може би част от втория метален кол. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че металният кол с две куки на
място е разположен много близо до стената на бетонената ограда на съседния имот, което
според експертът е и причината същият все още да не е премахнат, тъй като би могъл да
засегне основните на тази ограда. На срещуположната страна е налице телена мрежа, малко
по-навътре до която има следи от метален кол. Вещото лице уточнява, че към настоящия
момент през процесното място може спокойно да се преминава.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че след подаване на
исковата молба и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция процесната метална порта с ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща
поземлен имот с идентификатор 11884.5955.22 по КККР на гр. София, находящ се в село
Войнеговци, район „Нови Искър“, представляващ улица-тупик, изградена по продължението
на вътрешната регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори
11884.5955.18 и 11884.5955.19, е премахната и достъпът до имота на ищците през улицата е
свободен, с което е преустановено поведението на ответната страна, изразяващо се в
ползване на така изградената порта и възпрепятстване достъпа на ищците до имота им. В
7
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че от разказа на св. М. следва, че
достъпът до имота на ищците през улицата е възможен, в т.ч. с автомобил, в който смисъл е
и констатацията на вещото лице. Ето защо, по отношение на това обстоятелство съдът
кредита показанията на този свидетел, който е категоричен, че съществуващият на място кол
не препятства достъпа на ищците до имота им и, че лично е възприел синът на ищцата да
преминава през мястото с автомобил, намирайки, че разказното от св. Я. относно
невъзможността за влизане с автомобил поради наличието на рамка остава изолирано и
неподкрепено от другите доказателства, сочещи, че не е налице такава рамка, а единствено
един кол и, че същият не възпрепятства ищците за свободен достъп до имота им.
В конкретния случай съдът намира за безспорно установено по делото, че към момента
на приключване на съдебното дирене осъществяваното от ответника неоснователно
въздействие, с което към датата на подаване на исковата молба в съда е препятствал
спокойното и безпрепятственото упражняване правото на собственост на ищците върху
техния поземлен имот, както и резултатът от това неоснователно въздействие, вече не
съществуват – процесната метална порта с ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща
поземлен имот с идентификатор 11884.5955.22 по КККР на гр. София е премахната и
достъпът до имота на ищците през улицата е свободен, в. т.ч. чрез автомобил.
Предвид изложеното съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде съобразено в
процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, което обуславя отхвърляне на предявените искове
поради преустановяване от ответника на действията, с които пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху съсобствения им поземлен имот чрез достъпа до същия, а
оттук и ползването му по предназначение - в т. см. Определение № 5264 от 19.11.2024 г. на
ВКС по ч. гр. дело № 463/2024 г., I г. о., ГК, Решение № 88 от 8.01.2025 г. на СГС по в. гр.
дело № 13680/2023 г.
С оглед всичко изложено дотук, предявените осъдителни негаторни искове с правно
основание чл. 109 ЗС следва да бъдат отхвърлени при отчитане на това новонастъпило
обстоятелство.
По отговорността за разноски:
Въпреки отхвърляне на исковите претенции, при съобразяване с основанието за това –
осигуряване на достъп на ищците до имота им чрез премахване на съществуващата метална
порта след предявяване на исковата молба, съдът намира, че право на разноски имат само
ищците. В тази връзка съдът съобрази данните от събраните по делото доказателства,
сочещи, че към момента на завеждане на делото процесната метална порта е съществувала и
е възпрепятствала ищците свободно да достъпят до имота си. Ето защо, с поведението си –
поддържане на създалото се състояние и ползване на портата, ответната страна е станала
повод за завеждане на делото срещу нея и на ищците се следват поисканите разноски В
хипотеза на отхвърляне на предявения иск поради настъпили в хода на процеса нови факти,
осъществени от ответника и водещи до неоснователност на иска, той дължи разноските на
ищеца, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото (в този смисъл Определение
№ 192 от 18.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 606/2022 г., Определение № 381 от 30.05.2023 г.
на ВКС по ч. т. д. № 645/2023 г., I т. о.).
В полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 2450 лев, представляваща
сторени разноски за държавна такса (чийто първоначален размер не подлежи на промяна по
реда на чл. 70, ал. 3 ГПК, предвид изводът в експертизата относно стойността на разходите,
необходими за премахване на металната порта в нейната цялост, определящи и цената на
исковата претенция, а оттук и дължимата държавна такса по делото, в случая в размер на
сумата от 50 лева – в т. см. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. по т. дело № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС), депозит за съдебно-оценителната експертиза и адвокатско възнаграждение.
Реалното извършване на разхода за последното съдът прие за установено въз основа на
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г. (л. 64-65 по
8
делото), в който е отразено, че същото е заплатено в брой и в която част последният има
характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата – в т. см. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно от ответната страна
не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на присъждане
подлежи пълния претендиран размер. В полза на всеки от ищците следва да бъде присъдена
по ½ част от разноските или сумата от по 1225 лева. По отношение на депозита за свидетеля
при режим на призоваване, доколкото същият не е изплатен на последния, то не следва да се
възлага като разноски в тежест на ответната страна, а подлежи на възстановяване на ищците
при нарочна молба за това.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. В., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и от Е. Д.
В., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ срещу В. Д. Н., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/
осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
метална порта със ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща поземлен имот с
идентификатор 11884.5955.22 по КККР на град София, находящ се в село Войнеговци, район
Нови Искър, представляващ улица-тупик, изградена по продължението на вътрешната
регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори 11884.5955.18 и
11884.5955.19 за предоставяне на достъп на ищците до собствения им поземлен имот с
идентификатор 11884.5955.18.
ОСЪЖДА В. Д. Н., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на Д. Д. В., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ сумата от 1225 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. Д. Н., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на Е. Д. В., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ сумата от 1225 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9