Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………26.01.2022 г. , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав в открито съдебно заседание на
дванадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова в и присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя административно дело №
1933 по описа за 2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване / ЗЗО/.
Образувано е жалба на специализирана болница за активно лечение на
онкологични заболявания /СБАЛОЗ/ « ******
» ЕООД , ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление гр.Варна, кв.
«Аспарухово» , бул. «***, срещу заповед № РД-11-677-7-05.08.2021 г. на
директора на РЗОК-Варна , с която на дружеството е наложена финансова
неустойка от 400 лв.
Релевира се материална незаконосъобразност , тъй
описаният в констативния протокол факт за липсващ подпис на пациента М.И. върху
две рецептурни бланки е недостоверен, понеже лекуващите лекари към болницата
издават рецептите не в два , а три
екземпляра и два от тях остават в болничната аптека , а третия се прилага към онкологичното досие . В
конкретния случай на приложените към досието
рецепти има подпис на пациента М.И.
, но той е трудно забележим . Оспорва
се преценката на адм. орган за извършено
нарушение в условията на повторност и в
тази връзка се възразява и срещу размера на наложената санкция.
На изложените основания се иска от съда да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съд. заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответната страна- директора на РЗОК-Варна , се
представлява от ст. юриск. П. И.- С ,
която излага позиция за неоснователност на жалбата, поради неуспешно проведеното
оспорване верността на констативния протокол, съставен в хода на плановата
проверка . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение / л.16-17 и
23-25/.
Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност
със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2020 г. Националната здравноосигурителна каса
, представлявана от директора на РЗОК-Варна , е сключила с СБАЛОЗ „ ////“ ЕООД
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури със срок на действие – срокът на НРД за медицински дейности за 2020 -2022 г. /
чл. 85 от договора/.
Административното производство е започнало по
инициатива на административния орган – директора на РЗОК – Варна , който на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО е
разпоредил провеждането на първична планова проверка на дейността
за м. май 2021 г. на СБАЛОЗ“ „******“ ЕООД , определил е проверяващ екип :
контрольорите доктор И.К., М. В. и К.К. . Срокът на проверката е бил от
21.06.2021 г до 09.08.2021г. / л. 138 от преписката/.
В хода на проверката екипът се е запознал с
онкологичното досие на М. И.Н. с
диагноза „злокачествен меланом на
кожата“ , на която е било извършена
радикална ексцизия и установени
метастази в лимфните възли . За лечението на
малигнения меланом е била
проведена терапия с „TAFINLAR“ и
„MEKINIST“ . На 21.05.2021г. на пациентката са били издадени от лекуващ лекар към болницата-
жалбоподател по делото, рецептурни бланки № 1330 и 1331 . Рецептите са били
издадени в два екземпляра . Приложеният към досието на М.И. екземпляр е нямал
подпис на пациент . Били са изготвени заверени за вярност копия на тези рецепти
, в които липсва и собственоръчно вписано име на пациента – л. 37 от адм.
преписка.
Посочените фактически данни са били отразени в
констативен протокол №
РД—67781/08.07.2021 г. , изготвен от проверяващия екип , свидетелстващи за неспазени изисквания за отпускане на
лекарствени продукти съобразно чл.330 от
НРД и липсата на подпис на пациента е преценена като липса на получени
лекарства / л. 21-24 от
преписката/.
Протоколът е бил връчен на 08.07.2021г. Срещу тези
констатации е било подадено писмено възражение от лечебното заведение на 09.07.2021г с твърдение, че в хода на проверката служителите на РЗОК
-Варна са се запознавали само с един от трите индигирани екземпляра на рецептите , който е бил
приложен към онкологичното досие на пациента , на който има подпис на М.И., но
е трудно забележим . Твърди се бездействие на проверяващите лица да изискват „
оригиналните рецептурни бланки, в които ясно се виждат имената и подписа на
пациентката“ / л. 20 /. Към това възражение е бил приложен препис на
процесните рецептурни бланки с подпис и
собственоръчно вписано име на пациента / л. 20 гръб/.
Възражението е било разгледано от арбитражната комисия
по чл. 75 ЗЗО , която не стигнала до решение
поради равен противоположен брой гласове / л. 6-7/.
На 05.08.2021г. заместник-директорът на РЗОК-Варна в
условията на заместване по силата на
заповед № РД-09-88/22.06.2021г. на директора на РЗОК-Варна / л. 37-38 от
делото/ е постановил заповед, с която е
наложил финансова неустойка от 400 лв. на дружеството-жалбоподател на основание
чл. 417, ал. 4 НРД за медицински
дейности за 2020-2022 г. / л. 1-2 от
преписката/. Вписаното фактическо основание за налагане на посочената санкция е липсата на подпис на
пациент върху рецепти № 1330 и 1331 от
21.05.2021 г. , което означава неполучени от пациента изписани медикаменти и
това нарушение на реда за изписване и
отпускане или отчитане на лекарства е извършено в условията на повторност
предвид издадени заповеди за налагане на
финансови неустойки на жалбоподателя № РД-11-189/3/25.03.2021 г. и № РД-11-258/3/27.04.2021г.
От приложените
към преписката заверени за
вярност копия на тези заповеди е видно, че с първата от тях са наложени
финансови неустойки на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 3 и чл.
417, ал. 3 във вр. с чл. 280 и чл. 330 от НРД
за медицински дейности за 2020-2022 г. , а с втората заповед са наложени
финансови неустойки на жалбоподателя на същото правно основание като и по двете
заповеди са описани нарушения , извършени през 2021г. / л.
14-19/.
Няма спор между страните ,че издадената от ответника
заповед № РД-11-189/3/25.03.2021 г. е влязла в законна сила на 10.04.2021 г., а
заповед № РД-11-258/3/27.04.2021г. на същия издател – на 13.05.2021г. / л. 26
от делото/.
Оспорената в настоящия
процес заповед е била изпратена по електронен път на оспорващото
дружество на 05.08.2021г. / л. 4/ , а жалбата до Адм. съд-Варна е била подадена
на 19.08.2021 г.
В хода на съдебното обжалване СБАЛОЗ „//// „ ЕООД представи
оригинал на рецептурни бланки № 1330 и 1331 от 21.05.2021г. , в
които има положен подпис и
собственоръчно вписано име от
пациента / л. 96 от делото/.
С определение № 21265/13.09.2021г. съдът откри
производство по чл. 193 ГПК по оспорване верността на протокол
№ РД-677/1/08.07.2021 г. на проверяващия екип и по-специално отразеното в този
протокол за липсващ към 08.07.2021 г., респективно и към датата на отпускане на
лекарствата подпис на пациента по
рецептурни бланки №1330/21.05.2021г. и 1331/21.05.2021 г./л. 16/.
По изпълнение на даденото от
съда указание на жалбоподателя за доказателствена тежест в производството по чл. 193 ГПК
оспорващото лечебно заведение поиска
събиране на гласни доказателства- разпит
на пациента М.И., което съдът уважи. От нейните свидетелски показания се
установи , че същата няма спомен на коя дата е подписала процесните две рецепти
и е взела лекарствата по тях , но твърди, че подписът върху предявените й за
запознаване две рецепти № 1330 и 1331 е нейн. Посочва ,че винаги тя лично е
вземала от болничната аптека лекарствата
по повод периодично лечение на
онкологичното й заболяване . Аптеката, от която взема лекарства , е на първия
етаж на онкологията в болницата. Всеки път, когато й отпускат лекарствата в
болничната аптека, тя подписва и двата
екземпляра на рецептите .
За целите на насрещното
доказване в производството по чл. 193 ГПК съдът проведе разпити и на тримата
контрольори, извършили плановата проверка на жалбоподателя . От разпита на
доктор И.К. се установи, че по време на
споменатата проверка на СБАЛОЗ „//// “
ЕООД е било прегледано онкологичното досие на М.И.Н. и в приложените към него рецептурни бланки от
м. май 2021г. за медикаментите „Tafinlar“ и „Mekinist“ е липсвал подпис на
пациент. Екипът е поискал от
упълномощеното от жалбоподателя за контакт лице
с проверяващите -Д.С., да им
бъдат предоставени екземпляри на рецептите с данни за „отпускане “ на лекарствата
, но екипът е получил идентични екземпляри на рецепти № 1030 и 1331 , чийто
заверени за вярност копия са били приложени към съставения констативен
протокол. Този протокол е бил изготвен на 08.07.2021г. и към тази дата е нямало
подпис в двете рецепти на пациента.
От разпита на М.В.
се установи, че при плановата проверка на жалбоподателя за м. май 2021,
извършена през м. юни същата година , екипът
от д-р К., свидетелката и К.К. са проверили досие на онкологично болни лица ,
включително и на М.И., в което са
открили екземпляри на процесните две рецепти без подпис на пациент.
Поискали са доказателства за „ отпускане“ на лекарствата по тези рецепти , но
са им били представи идентични по съдържание екземпляри, които са копирали и
приложили към констативния протокол.
Свидетелката К.К. посочва ,че при проверката през м. юни 2021г. на дейността на СБАЛОЗ „//// “ЕООД екип
в състав :д-р К. ,М.В. и свидетелката ,
са се запознали с досието на М.И. , в което е имало екземпляр на процесните две
рецептурни бланки , без положен подпис на пациент. Изисквали са от
упълномощеното от жалбоподателя лице за контакти със Здравната каса данни, че
пациентът е получил лекарствата, но им е било предоставено идентично по
съдържание копие на рецептите , което е било копирано и приложено към констативния протокол. Проверяващият екип не
е искал съхраняваните от болничната аптека екземпляри на рецептите, а
екземпляри на рецептите с данни , че „ е отпуснато лекарството“.
Предвид регламентацията на чл. 74, ал.3, изр. първо на ЗЗО констативният протокол с резултатите
от проверка на контрольори към НЗОК представлява официален свидетелстващ
документ . Жалбоподателят оспори по реда на чл. 193 ГПК неговата вярност и по-специално фактическата констатация в
същия за липсващ подпис на пациента М.И. върху рецепти № 1330 и 1331 от
21.05.2021г.
Съгласно
правилото на чл. 193 , ал.3 ГПК
тежестта на доказване на твърдяната неистинност на документа лежи върху
страната , която го оспорва . В настоящия случай подателят на жалбата следва да
проведе пълно доказване на своето
твърдение за неистинност на протокола . Пълното доказване е доказване ,
което цели да създаде сигурно убеждение
на съда в истинността или неистинността
на съответно фактическото твърдение / С.
Ж, Българско гражданско процесуално право , стр. 259/ . В
конкретния случай оспорващото лице не се справи с тази доказателствена задача,
защото събраните свидетелски показания от разпита на пациента М.И. не бяха
пълни и точни, което намали тяхното убеждаващо въздействие, а
освен това те противоречат не само на събраните за целите на насрещното
доказване показания и на тримата членове на проверяващият екип на РЗОК-Варна ,
но и на писмените доказателства- приложените към преписката , а именно
екземпляри на процесните две рецепти
.
М.И. няма спомен кога е получила от болничната аптека
лекарствата по рецепти № 1330 и 1331 от 21.05.2021г. и кога е подписала същите.
Дори и след като съдът й предяви двете рецепти т.е. след като И. се запозна със
съдържанието на същите, тя не можа да си спомни кога е подписала тези рецепти
т.е. самият пациент не дава важната за оспорването информация дали при отпускане на лекарствата
е подписала рецептите , каквото изискване се съдържа в чл. 330 , ал.2 от НРД , поради което чрез
това пряко доказателство не можа да се установи по несъмнен начин важният за
казуса факт на момента на полагане на подпис на двете рецепти от М.И. - при
получаване на лекарствата или впоследствие.
На следващо място , при липсата на получена информация от М.И. кога е подписала
двете рецепти, достоверността на нейното твърдение, че тя винаги е подписвала и
двете рецепти в болничната аптека при получаване на лекарствата се опровергава
не само от идентичните и непротиворечиви помежду си показания на извършилите
проверката контрольори, които твърдят, че
в предоставения им от болницата екземпляр на двете рецепти, издадени от
21.05.2021 г. , не е имало нейн подпис , но също така и от събраното в адм.
производство пряко писмено доказателство- заверени за вярност копия на процесните рецепти , в които няма подпис на М.И.,
както и собственоръчно вписано нейно име / л. 37 от преписката/.
Възможно обяснение за полученото сведение от М.И.,
противоречащо на останалите събрани гласни
доказателства и цитирано писмено пряко писмено доказателство са
отдалечеността във времето на относимия юридически факт по отпускане на
лекарствата по конкретните рецепти и
възрастта на свидетелката /77
години/. Следва да се отчете и зависимостта на
свидетеля от жалбоподателя , тъй като И.
е с онкологично заболяване , чието
периодично лечение се провежда именно от СБАЛОЗ „ //// „ ЕООД . По данни
от адм. преписка М.И. се лекува по АПР № 6 „Системно лекарствено лечение при злокачествени
солидни тумори и хематологични
заболявания“. В тази връзка е логично да се предположи заинтересованост
на свидетелката да твърди благоприятни за
жалбоподателя факт , че винаги при получаване на лекарства от болничната
аптека тя е подписвала рецептите , защото подобно фактическо твърдение й
осигурява безпроблемно продължаване на лечебните процедури на нейното
заболяването в същата болница. Съдът
съобрази тази заинтересованост при цялостния анализ на събраните сведения и
констатираното противоречие в различните доказателствени източници съобразно предписанието на чл. 172 ГПК във вр. с чл.
144 АПК. В контекста на изложеното съдът
не кредитира показанията на М.И. относно
полагането на подпис върху рецептите .
Чрез разпита и на тримата членове на проверяващия екип
се констатира , че същите след запознаване с досието на М.И. и приложените към
него екземпляри на процесните рецепти с липсващ подпис на пациента , са
поискали доказателства, че изписаните лекарства са били отпуснати. Съгласно
правилото на чл. 330, ал.2 от НРД за
медицински дейности за 2020-2022г.
отпускането на лекарства не означава единствено действия на магистър –
фармацевта по чл. 32, ал.3 от Наредба №
4/2009 г. за условията и реда за
предписване и отпускане на лекарствени продукти , а именно вписване от това лице на номер и
дата на приемане на рецептата; УИН на отпускащия магистър-фармацевт, но включва
и допълнително условие – полагане на подпис от пациента и собственоръчно
вписване на неговото име т.е. разпоредбата на чл. 330 от посочения НРД въвежда
специални формални изисквания по
удостоверяване изпълнението на
рецепти и съответно получаването на лекарствени продукти по чл. 329 , ал.1 от
същия договора , а това са противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи
основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания
(в съответствие с утвърдените фармакотерапевтични ръководства) по КП № 240,
242, 243, 245, 246, 248, 249, 250, 251 и 252 на необходимите еритро-, тромбо- и
гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени
продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения,
произтичащи от основното заболяване и лечение;
еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори,
имуноглобулините, имуносупресивната терапия и хелиращата терапия за
хематологични заболявания, прилагани в КП № 244 за състояния/усложнения,
произтичащи от основното заболяване или лечение; противотуморните лекарствени
продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и
хематологични заболявания по АПр № 6 на необходимите еритро-, тромбо- и
гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени
продукти, повлияващи костната структура и минерализация за
състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение; опиоидни
аналгетици, предписвани за лечение на пациентите със злокачествени заболявания
при диспансерното им наблюдение по АПр № 7. Това нормативно решение не е своеволно , а преследва
легитимни цели- прозрачност на процедурата по
предписване и отпускане на тези медикаменти и ефективен контрол от НЗОК
на разходването на публични средства по изплащане на отпуснатите лекарства. При
тези заложени идеи на правната регулация
и при отчитане на общоизвестния факт, че противотуморните лекарствени препарати за скъпоструващи , е разбираем
подходът на усложнена писмена форма по доказване изпълнение на рецепти с
предписани противотуморни лекарства.
От съдържанието на чл.330, ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г. се налага извод, че
формата на доказване изпълнение
на рецепти за противотуморни лекарствени
препарати, респ. техното получаване има
като задължителен реквизит подпис на пациента и собственоръчно вписване на
неговото име.
Според същата разпоредба рецептите за споменатата терапия се издават в два екземпляра.
Проверяващият екип се е запознал с единият екземпляр от процесните рецепти, приложен към онкологичното досие и след като е поискал доказателства за
отпускане на лекарствата , е логично да
се предположи, че контрольорите на РЗОК-Варна са констатирали нередовност на
рецептите към досието .Именно поради тази причина единствения начин за
жалбоподателя да докаже спазване на нормативните изисквания по отпускане
на лекарствата и да избягне вероятността от налагане на санкции е била да
представи другия екземпляр на рецептите, който се съхранява в болничната аптека
. След като и допълнително представения на проверяващите лица екземпляр на
процесните рецепти е бил без подпис
на пациент и без собственоръчно вписано име / л. 37 от преписката/, се налага извод за
верността на вписаните фактически данни в констативния протокол.
В представения от жалбоподателя по делото оригинал
на същите рецепти има подпис на пациент и собственоръчно
вписано име , но това е станало впоследствие, след като на жалбоподателя е бил връчен препис от констативния протокол,
от който протокол той е узнал за нередовността на двете рецепти.
На следващо място, самата пациента М.И. твърди, че
винаги при получаване на лекарства в болничната аптека е подписвала двата
екземпляра на издадените й рецепти. Това показание на свидетеля
съобразено с приложените към адм. преписка екземпляри на процесни рецепти с липсващ без нейн подпис и собственоръчно
вписано име изключват възможността тя да е подписала в болничната аптека само единия от двата екземпляра .
Налага се извод, че пациентката не е
подписала издадени й на 21.05.2021 г.
рецепти преди датата на съставяне на констативния протокол от проверката.
В обобщение съдът счита, че жалбоподателят не проведе
успешно оспорване на истинността на констативния протокол от 08.07.2021 г. и
поради тази причина приема този официален писмен документ за верен.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Атакуваната заповед на директора на РЗОК , която
поражда правно задължение за изпълнител на
медицински дейности по КП , е
индивидуален адм. акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Отсъствието на равнопоставеност в отношенията на страните
налага извода за съществуването на
административно правоотношение между тях, което предполага допустимост на съдебния контрол за
законосъобразност на заповедта на директора на РЗОК-Варна . Тъй като жалбата е
подадена от надлежна страна- адресат на адм. акт , за която актът създава задължение по
заплащане на финансови санкции и поради срочното упражняване на правото на
съдебно оспорване в законоустановения срок е налице процесуална допустимост на същата, а разгледана по
същество тя е неоснователна по следните
съображения:
Издателят на оспорената заповед е директорът на РЗОК
гр. Варна, който адм. орган е инициирал плановата проверка на лечебното
заведение и който предвид предписанието
на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО е разполагал с
материална, териториална компетентност и такава по степен.
Атакуваният индивидуален адм. акт е постановен при спазени изисквания за форма на акта , тъй като е
обективиран в писмена форма, има изложение както на фактите, въз основа на които ответникът е
упражнил публичното право по налагане
на финансова неустойка , но и цитирани правни разпоредби и това позволява на
съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност на оспореното волеизявление .
В производството по издаване на заповедта не са били
допуснати съществени нарушения на
административната процедура , понеже производството е образувано по
служебен почин , което е допустим способ
/арг. чл. 72, ал.3 от ЗЗО/
Назначената планова проверка е била проведена в определения от ответника срок и
от контрольори, които са служители на РЗОК-Варна. Резултатите от тази проверка
съобразно нормативното правило на чл.
74, ал.3 ЗЗО се обективират в
констативен протокол , съставен от комисията , на която е била възложена
проверката. Този протокол е бил връчен за жалбоподателя . Именно поради тази
причина той е могъл срочно да упражни процесуалното право на писмено
възражение, по което възражение има произнасяне на арбитражната комисия .
Същата не е достигнала до решение поради равен противоположен брой гласове, но
съгласно правилото на чл. 76, ал.3 ЗЗО в случай че
арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието
решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана
заповед, с която може да наложи санкциите.
При изследване материалната законосъобразност на
атакувания адм. акт съдът се съобрази с
чл. 1 ,ал. 3 от сключения между страните по делото административен договор ,
съгласно който изпълнителят / СБАЛОЗ „ ////“ ЕООД / осъществява договорената медицинска помощ по
подробно посочени клинични пътеки
съобразно НРД за медицински
дейности за 2020-2022 г., а съгласно чл.330 , ал.2 от този НРД лекарствените
продукти за перорална прицелна противотуморна терапия и перорална химиотерапия
за домашно лечение по чл. 329, ал. 1 се предписват в лечебните заведения за БМП
и КОЦ на рецептурна бланка (образец МЗ-НЗОК № 6 по приложение № 8г от Наредба №
4 от 2009 г.). Рецептурната бланка се издава в два екземпляра, първият от които
се предава чрез пациента на аптеката на лечебното заведение със стационар, а
вторият се съхранява от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина. Болничната
аптека отпуска на пациента лекарствените продукти срещу подпис и собственоръчно
положено име на получилия лекарствата.
Както бе посочено по-горе съдът прецени за неуспешно
проведеното оспорване верността на констативния
протокол от 08.07.2021 г. Този протокол е официален свидетелстващ писмен
документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила , която
обвързва съда . В този контекст съдът е длъжен да приеме, че посочените в
протокола факти са се осъществили по описания в него начин , поради което се налага
извод, че подателят на жалбата е нарушил
разпоредбата на чл.330 , ал.2 от НРД
за медицински дейности за 2020-2022 г. , тъй като рецепти № 1033 и 1331
от 21.05.2021 г. не са подписани от пациента М.И..
Правилно адм. орган е квалифицирал правонарушението
като повторно и е определил размер на финансовата неустойка в минималния размер
от 400 лв. Съгласно дадената дефиниция в
§1 т.3 от НРД за медицински дейности за 2020 -2022 г. „Повторно нарушение“ е второ и следващо
нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на
нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в
рамките на календарната година. Събраните данни по делото свидетелстват, че
нарушенията по оспорената заповед и по цитираните в нейните мотиви две други
заповеди №№ РД-11-189/3/25.03.2021 г. и РД-11-258/3/27.04.2021г. са били
извършени през календарната 2021г. Същите са квалифицирани като нарушения по
чл. 417, ал.3 от НРД за медицински дейности за
202-2022 г. За тях на жалбоподателя са били наложени финансови
неустойки. Двете предходни заповеди са влезли в законна сила . Дадената правна
квалификация на нарушението по оспорената в настоящото производство заповед е еднаква- по чл. 417, ал.3 от споменатия НРД, но при
съществуване на квалифициращия признак „повторност“ .
В обобщение съдът счита за неоснователна подадената
жалба от СБАЛОЗ „ Доктор М.А.М.- Варна „ ЕООД срещу заповедта на директора на
РЗОК-Варна по налагане на финансова неустойка , респ. издаденият индивидуален
адм. акт е законосъобразен .
Предвид изхода на делото своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение следва да бъде
уважено като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се присъди такова в размер на 100
лв.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
172 и сл. от АПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на специализирана болница за активно лечение на
онкологични заболявания « ****** » ЕООД
, ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр.Варна, кв. «Аспарухово»
, бул. «***, срещу заповед № РД-11-677-7/05.08.2021 г. на
директора на РЗОК-Варна , с която на дружеството е наложена финансова
неустойка от 400 лв.
ОСЪЖДА специализирана
болница за активно лечение на онкологични заболявания « ****** » ЕООД , ЕИК ******
със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв. «Аспарухово» , бул.
«***да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 100 /сто /
лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съдебното решението може да бъде обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на страните на
препис от решението.
Съдия :