РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 21.10.2019година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански
състав,в публично заседание на десети
октомври , през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 631 по описа на съда за 2019
година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение №135/ 11.07.2019г. ,постановено по
гр.д.№86/2019г., Левченски районен
съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С.,
ж.к. ***, *** №***, представлявано от Р. И. М. – Т., че Г.А.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, НЕ МУ ДЪЛЖИ
½ от сумата 8985.88 лв.(4492.94лв.) представляваща общо задължение към
08.02.2019г. по изп.дело №*** по описа на ЧСИ Т. К., както следва: неолихвяема
сума 1132.15 лв.; главница – 4016.29 лв.; лихви – 3417.28 лв.; присъдени
разноски – 279.61 лв., допълнителни разноски – 22 лв.; начислени такси – 118.55
лв. ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
общ. С., ж.к. *** №***, представлявано от Р. И. М. – Т. да заплати по сметка на
РС – Л. сумата от 179.72 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., ж.к. *** №***, представлявано от Р. И. М. – Т. да
заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Р. Н. Р.
***, със съдебен адрес:*** сумата от 544.51 лв. за възнаграждение по делото.
Това решение е
съобщено на „***” ЕООД на
15.07.2019г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 18.07.2019 г. по куриер е подадена въззивна жалба от „***”
ЕООД, ЕИК:***, чрез пълномощника юрк.П.К.
срещу това решение на РС-Л.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима. Същата е
и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна – Г.М. ,чрез пълномощника и адв.Р.Р.
според който жалбата е неоснователна, а решението е правилно и
законосъобразно.
Както в жалбата
,така и в писмения отговор не са
направени искания за събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в
рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите
оплаквания ,намира ,че РС-Л. е
постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче е неправилно
по съществото на спора и което по тази причина следва да бъде отменено като
вместо него се постанови друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да уважи
предявеният иск РС-Левски ,след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка :
- че с молба от 17.01.2011 г., депозирана от „***” АД, ЕИК:***,
с приложен изпълнителен лист, издаден след влизане в сила на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №702/2010г. по описа на РС – Л. на основание чл. 426,
ал.1 от ГПК е било образувано изп. дело
№*** по описа на ЧСИ Т. К., рег. №***, с район на действие ОС – Плевен,като
длъжници по него са Г.А.М., В. А. А., Д. А. А. и А. А. А. - четиримата в качеството на наследници на А. А.
М.. Последните са осъдени да заплатят на взискателя сумата от 4016.29 лв.
главница, договорна лихва в размер на 541.09 лв. за периода от 25.05.2009г. до
06.10.2010г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 329.85 лв.
за периода от 25.05.2009г. до 06.10.2010г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 07.10.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 450 лв. разноски по ч.гр.д. №702/2010г. по описа на РС – Л.
- че с договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2018г., „***” АД е прехвърлила на „***” ЕООД вземането си
по изп. дело №***.
-че има вписан отказ
от наследство,направен от В.А. А. и Д. А.
А. ,които са се отказали от наследството на А. А. М., починал на *** г., който
отказ е вписан в специалната книга за откази при съда на 27.05.2011 г. под №***,както
и че след този отказ ,съгласно чл. 53 от ЗН частта на отреклия се от наследството уголемява дяловете на останалите
наследници и че наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават.
-че с молба от 11.01.2013г. е било поискано от взискателя по
изп. дело 147/2011г. по описа на ЧСИ Т. К. извършване на изпълнително действие
– запор върху личната пенсия на М. и че ЧСИ
е изпратил запорно съобщение до РУСО – П., с което е наложен запор на пенсията
на Г.А.М. в отговор на което НОИ –ТП – П. е изпратило отговор до ЧСИ, с
който уведомяват, че размерът на получаваната от М. пенсия е под размера на
установената минимална работна заплата за страната, поради което във връзка с
чл. 446, ал.1 от ГПК не могат предприемат изпълнение на запорно съобщение.
– че след изтичане на повече от 2 години от горното
изпълнително действие, с молба вх. №***.
е инициирано следващото изпълнително действие, с което взискателят е поискал
съответна справка и в случай на установяване на недвижимо имущество ,налагане
на възбрана върху него.
Въз основа на тази
правилно установена фактическа обстановка, РС-Левски е направил извод ,че според
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК,след като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години/ от 11.01.2013г. до
19.02.2015г/ изпълнителното производство
се прекратява, като това прекратяване настъпва по силата на т.н. „перемпция” ex
lege ,без да е
необходимо съдебният изпълнител да постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение ,както и че всички предприети действия за събиране на
дълга след това прекратяване са лишени
от правно основание, доколкото са извършени след прекратяване на изпълнителното
дело.
Въз основа на това
и като приложил разрешението ,дадено в т.10
от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, РС-Л. е приел, че погасителната давност по отношение
на ищцата е започнала да тече от 11.01.2013г./ когато е било извършено
последното валидно изпълнително действие /и че вземането на взискателя е
погасено . В мотивите на РС-Л. не е посочено изрично кога точно според съда е
било погасено вземането и кой давностен срок
е приложил съда ,като може само да се предполага ,че е приложена общата
петгодишна погасителна давност и че тя е
изтекла на 11.01.2018г.,т.е. че тя е
изтекла преди подаването на исковата молба ,както се твърди в самата ИМ .
Плевенски окръжен
съд споделя извода на РС-Л. за
настъпилото прекратяване ex lege на изп. дело 147/2011г. по описа на ЧСИ Т. К. на
осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК ,поради това че взискателят след изпълнителното
действие / налагане на запор / от 11.01.2013г. в продължение на две години ,т.е.
до 11.01.2015г. не е поискал извършването на друго изпълнително действие,т.е.
че след тази дата – 11.01.2015г. изпълнителното производство следва да се счита
за прекратено и всички други изпълнителни действия,предприети след тази дата не
са валидни. В това отношение – относно перемпцията на изпълнително производство
на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК нов / респ. по чл. 330,ал. 1 б.“д ГПК отм. /
правилно е приложено разрешението ,дадено с ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС ,като следва да
се отбележи и това ,че въпросите за това кога настъпва прекратяваното на
изпълнителното производство при непредприемане на следващи
изпълнителни действия в продължение на две години,както и необходим ли е
изричен акт на съдебния изпълнител изобщо не са били предмет на Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
по гр.д.№ 3 /80 г.на Пленума на ВС и в т.см. по въпроса за перемпцията на
изпълнителното дело няма противоречия между това Постановление на Пленума на ВС
и посоченото ТР № 2/2015г. на ОСГТК на
ВКС с което Постановление е обявено за изгубило сила. В т.см. Плевенски окръжен съд приема ,че
правилно РС-Левски е приел ,че изп. дело
147/2011г. по описа на ЧСИ Т. К. следва да се счита прекратено на осн. чл.
433,ал.1 т. 8 от ГПК с изтичането на двугодишния срок след изпълнителното
действие от 11.01.2013г. в който не са били предприети други изпълнителни
действия от взискателя,което изтичане както беше посочено по-горе е станало на
11.01.2015г.
Неправилно ,обаче
,РС-Левски е приел ,че в случая е приложимо разрешението дадено в т.10 от изп. дело ***. по описа на ЧСИ Т. К. по
въпроса за това откога започва да тече
погасителната давност по отношение на вземането за което е образувано
изпълнителното дело и че тя е изтекла към момента на извършване на преценката
за това. Именно по тези въпроси – тече ли погасителна давност при висящ изпълнителен
процес , кои действия представляват същински изпълнителни действия и прекъсват
ли те погасителната давност ,както и по въпроса откога започва да тече нова
погасителна давност ,когато изпълнителното производство е прекратено на осн.
чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК са били дадени
нови разрешения с посоченото ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС,които се различават
от разрешенията на тези въпроси ,дадени с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по
гр.д.№ 3 /80 г.на Пленума на ВС.
РС-Л. е приел,че „ в
настоящия случай погасителната давност е
започнала да тече от 11.01.2013г. ,когато е последното изпълнително
действие и вземането на взискателя по
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.К. е погасено.По този начин РС-Л. е
придал правно значение и е обвързал с определени правни последици факти ,които
са настъпили преди обявяването на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС / което е
постановено на 26.06.2015г./ и които правни последици не са произтичали от тези
факти съгласно действалото преди това Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по
гр.д.№ 3 /80 г.на Пленума на ВС.По този начин на посоченото ТР № 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС е придадено обратно действие ,което е в разрез с приетото
разрешение на въпроса ,дадено в Решение №170/ 17.09.2018г. по дело № 2381/2017г.
на ВКС ІV г.о.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по
гр.д.№ 3 /80 г.на Пленума на ВС по висящия изпълнителен процес давност не
тече с оглед на което и не е необходимо
взискателят да прекъсва давността с искания за извършване на изпълнителни
действия,а при перемпция на изпълнителното производство поради непредприемане
на изпълнителни действия в двугодишен срок ,нова погасителна давност няма да почне да тече от
последното валидно изпълнително действие. Като се приложи разбирането ,вложено
в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д.№ 3 /80 г.на Пленума на ВС по
отношение на фактите ,които са настъпили преди постановяване на ТР № 2/2015г.
на ОСГТК на ВКС следва ,че с
образуването на изпълнителното производство на 17.01.2011г./което образуване според посоченото Постановление има характер
на същинско изпълнително действие за разлика от схващането в ТР 2/2015г./, е била прекъсната погасителната давност по
отношение на вземането , а освен това тази давност е спряла да тече по време на
висящия изпълнителен процес и това спиране е продължило до 11.01.2015г. ,когато
може да се приеме за безспорно и между страните по делото ,че е прекратено по
силата на закона изпълнителното производство на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК и едва след неговото прекратяване е
продължила да тече погасителната давност ,която е била спряна по времето на
неговата висящност. От това следва ,че петгодишната погасителна давност
,започнала да тече на 17.01.2011г. ,но спряна по време на висящия изпълнителен
процес до 11.01.2015г. , е продължила да тече след 11.01.2015г. и би изтекла
чак на 11.01.2020г. –обстоятелство ,което очевидно не се е осъществило към
момента на приключване на съдебното дирене по делото. По този повод следва да
се отбележи ,че не бива да се смесва прекратяването на изпълнителното
производство на осн. чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК с погасяването на вземането по
давност .Това означава ,че след настъпилото прекратяване по силата на закона на
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.К.,което прекратяване както беше
посочено по –горе е настъпило на 11.01.2015г. ,взискателят все още може да
образува друго изпълнително производство за събиране на вземането си ,доколкото
същото все още не е погасено по давност ,която според ПлОС би изтекла едва на 11.01.2020г.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд намира ,че предявеният от Г.А.М. срещу
***” ЕООД, ЕИК:*** иск ,че НЕ МУ ДЪЛЖИ ½ от сумата
8985.88 лв.(4492.94лв.) представляваща общо задължение към 08.02.2019г. по
изп.дело №*** по описа на ЧСИ Т. К., както следва: неолихвяема сума 1132.15
лв.; главница – 4016.29 лв.; лихви – 3417.28 лв.; присъдени разноски – 279.61
лв., допълнителни разноски – 22 лв.; начислени такси – 118.55 лв.,следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото ,следва Г.А.М. да бъде осъдена да заплати на „***”
ЕООД направените от него деловодни разноски,които включват разноски за
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78,ал. 8 от ГПК за всяка от двете
инстанции ,които съдът определя съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на по
150лв. за всяка инстанция или общо 300лв. ,както и платената от въззивника д.т. за въззивно обжалване в размер на
89,86лв.
Поради изложеното ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение №135/
11.07.2019г.,постановено по гр.д.№86/2019г., на Районен съд-Левски ,като вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
против „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С.,
ж.к. *** №***, представлявано от Р. И. М. – Т. иск с правно осн. чл. 439 във
вр. с чл. 124 от ГПК , че НЕ му ДЪЛЖИ
½ от сумата 8985.88 лв.(4492.94лв.) представляваща
общо задължение към 08.02.2019г. по изп.дело №*** по описа на ЧСИ Т. К., както
следва: неолихвяема сума 1132.15 лв.; главница – 4016.29 лв.; лихви – 3417.28
лв.; присъдени разноски – 279.61 лв., допълнителни разноски – 22 лв.; начислени
такси – 118.55 лв.,като НЕСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал. 3 във вр. с ал.8 от ГПК и във
вр.с чл.37 от Закона за правната помощ и вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ Г.А.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да заплати на „***” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., общ. С., ж.к. *** №***, представлявано от Р. И. М. – Т. направените
от това дружество деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение 150лв. за производството пред РС-Л. и 150лв.
за производството пред ПлОС,както и платената
от въззивника д.т. за въззивно обжалване
в размер на 89,86лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 т.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :