№ 68
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.динова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000718 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260087 от 28.07.2022 г.,постановено по т.д.№56/2020 г. по
описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден Г.Ф.-гр.С.,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.С.,**** да заплати на С. И. Г. с ЕГН **********,Р.
Б. Т. с ЕГН **********,В. Б. Г. с ЕГН **********,Г. Б. Т. с ЕГН
**********,К. Б. Т. с ЕГН **********,всички с адрес с.К.,обл. С.З. и М. Б. Х.
с ЕГН ********** с адрес гр.С.З.,****,като правоприемници на починалия Б.
Т. Г.,сумата от 50 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Б. Т. Г. неимуществени вреди в резултат на претърпяното
ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1500
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г.
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно
със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на
1
задължението.
Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането за
законна лихва за периода от 29.08.2018 г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 50
000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за законна
лихва за периода от 27.09.2018 г. до 07.10.2019 г. върху сумата от 1500
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Наред с това,с решението от 28.07.2022 г. на ОС-С.З. е осъден
ответникът Г.Ф.-гр.С. да заплати на адв. П. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от
2075 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ,а също така е осъден да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт сумата от 2 060 лв. за държавна такса,както и
сумата от 170,50 лв. за възнаграждение за вещи лица,изплатена от бюджета
на съда.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
Г.Ф.,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление
гр.С.,****,подадена чрез пълномощника му адв. С. М.,като с тази жалба
решение №260087 от 28.07.2022 г.,постановено по т.д.№56/2020 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,се обжалва в осъдителните му части,с които Г.Ф. е осъден
да заплати на С. И. Г.,Р. Б. Т.,В. Б. Г.,Г. Б. Т.,К. Б. Т. и М. Б. Х.,като
правоприемници на Б. Т. Г.,сумата от 50 000 лв.-застрахователно обезщетение
за претърпените от Б. Т. Г. неимуществени вреди в резултат на претърпяното
ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1500 лв.-
застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. имуществени вреди
в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва
от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,а също така е
осъден да заплати сторените разноски.
Жалбоподателят е изразил в жалбата си становище,че обжалваното
решение /в атакуваните му осъдителни части/ е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради
необоснованост.Според жалбоподателя,неправилни и необосновани са
изводите на съда,че по делото е било установено реализирането на ПТП от
неустановен водач,на неустановено МПС на 29.08.2018 г.Счита,че по делото
липсват доказателства за участие на автомобил,както и за съприкосновение
2
между такъв и велосипеда на пострадалия.Заявява,че в обжалваното решение
не е обсъждан и няма произнасяне по въпроса за наличието на взаимно
изключващи се твърдения на ищеца за механизма на ПТП и че в крайна
сметка от мотивите на обжалвания съдебен акт не става ясно кой механизъм
на настъпване на ПТП съдът е приел и какво е счел за установено относно
фактическите положения.Твърди,че съдът не е посочил и кои от
доказателствата възприема и кои отхвърля,както и не е ясно защо приема
едните,а отхвърля другите.Според жалбоподателя,от обжалваното решение не
става ясно каква точно е преценката на установените факти и приложението
на закона към тях.
В жалбата са развити и доводи за обосноваване на
твърдението,че с решението си съдът неправилно е игнорирал заключението
по изготвената и приета по делото САТЕ,в която е посочено,че не са били
установени следи и деформации от контакт с ППС,както и че в материалите
по делото няма данни за следи и деформации по велосипеда,които да са
получени при процесното ПТП.Развити са и аргументи,че обжалваното
решение е постановено в нарушение на чл.45 от ЗЗД,като при липса на
доказателства за осъществяване хипотезата на тази правна норма,съдът е
приел точно обратното и е приложил санкцията й.Наред с това излага и
доводи,че в случая е налице колизия между нормата на чл.557,ал.1,б.“а“ от КЗ
и хипотезата на чл.45,ал.2 от ЗЗД,при наличието на която колизия следва да се
приложи нормативният акт от по-висок ранг,какъвто /според жалбоподателя/
е Кодексът за застраховането,а в посочената разпоредба от същия кодекс
липсва установена законова презумпция за вина на неустановения
водач,управлявал неидентифицирано МПС.Жалбодателят счита,че ищецът е
бил длъжен да установи,но не е доказал механизма на ПТП,участието на
неустановен водач в инцидента,управлявал неидентифициран
автомобил,противоправността на поведението на неустановения водач и
вината му за инцидента,както и вредите.Счита,че констативният протокол за
ПТП с пострадали лица в частта относно механизма,причините и
обстоятелствата за произшествието не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила и че така съставеният документ не може да
установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водач на
неидентифицирано МПС.Поддържа още,че в настоящия случай съдът е
игнорирал това обстоятелство,както и фактът,че няма данни за находки за
3
настъпило ПТП,нито следи от удар или каквото и да било съприкосновение
на автомобил с велосипеда,управляван от ищеца,нито дори следи от
движение на МПС в близост до него,нито свидетели-очевидци,нито
веществени доказателства,които да потвърждават твърденията на ищеца.
В жалбата са изложени аргументи и за необоснованост на назначената
САТЕ относно възприетия с експертизата механизъм на ПТП,като
жалбоподателят счита,че вещото лице напълно необосновано е възприело
предполагаем механизъм,който не съответства на събрания по делото
доказателствен материал.Излага и аргументи за неправилност и
необоснованост и на изводите на първата инстанция,че предявените за
обезщетяване неимуществени вреди се намират в пряка причинна връзка с
твърдяното от ищеца деяние,както и за необосновано отхвърляне на
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице.Счита още,че обжалваното решение е постановено в
противоречие със задължителната съдебна практика,съгласно която
съдебният акт не може да се основава на предположения и че съдът
безкритично е приел недопустимото произнасяне от вещото лице по правни
въпроси в автотехническата експертиза.Поддържа също така,че решението на
ОС-С.З. е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и на задължителната
практика на ВС-ППВС №4/1968 г.Подробни доводи в тази насока са
изложени в жалбата.Такива са изложени и за аргументиране на оплакването
за неправилност на решението поради необоснованост.В
допълнение,жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
поради обстоятелството,че съдът е присъдил общо обезщетение на всички
правоприемници на починалия ищец,без да отчете правилата за наследяване
по Закона за наследството и да посочи на кой от правоприемниците каква
част от определеното на техния праводател обезщетение присъжда.
Въз основа на горните аргументи,жалбоподателят Г.Ф. моли да бъде
отменено обжалваното решение във всичките му осъдителни части и да се
отхвърлят изцяло като недоказани и неоснователни предявените искове или
да бъде определено обезщетение в много по-нисък размер.При условие на
евентуалност моли да се приеме,че с поведението си Б. Т. Г. обективно е
допринесъл за травматичните му увреждания,респ. За претендираните с
исковата молба имуществени и неимуществени вреди,тъй като е управлявал
велосипеда след употреба на алкохол и това се е отразило негативно на
4
реакциите и поведението му като участник в движението.
В законния срок въззиваемите М. Б. Х., С. И. Г.,Р. Б. Т.,В. Б. Г.,Г. Б. Т. и
К. Б. Т.-неследници на починалия първоначален ищец Б. Т. Г.,са подали в
законния срок писмен отговор на въззивната жалба.Отговорът е подаден чрез
общия им пълномощник адв. П. Д. и в него е изразено становище,че
обжалваното решение е правилно,законосъобразно и обосновано,а
направените възражения и изложените доводи във въззивната жалба са
бланкетни и неоснователни.Подробни аргументи за обосноваване на това
становище са развити в отговора.Воз основа на тях въззиваемите молят да се
потвърди обжалваното решение на ОС-С.З. като правилно и законосъобразно
и да бъде осъдена насрещната страна да им заплати всички направени по
делото разноски,включително и адвокатско възнаграждение.
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните
по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части,а наред с това
при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от
надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му
5
части и в тази връзка-че с тези части първоинстанционният съд се е
произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а
самите тези искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
Производството по т.д.№56/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З. е
образувано по предявени от Б. Т. Г. с ЕГН ********** против Г.Ф.-гр.С. с
БУЛСТАТ ********* осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:1/сумата от 50 000 лв.,претендирана като
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди,вследствие на пътнотранспортно произшествие,настъпило на
29.08.2018 г. и реализирано от неизвестен водач на неидентифицирано
МПС,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от момента на
извършване на деянието-29.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;сумата от 1500 лв.,претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца Б. Т. Г. имуществени вреди,в резултат
на същото ПТП,настъпило на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от момента на заплащането им-27.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковете за заплащане на горните суми са с правна квалификация по
чл.557,ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,а акцесорната несамостоятелна
претенция за законни лихви е основана на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.
Горните искове са базирани на следните твърдения:
В исковата молба се твърди,че на 29.08.2018 г. в гр.С.З. неизвестно
МПС е нарушило правилата за движение по пътищата и е допуснало
пътнотранспортно произшествие с ищеца като велосипедист,при което
същият е пострадал.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с рег.№1228р-13460/30.08.2018 г. по описа на сектор „П.П.“ при ОД на
МВР-гр.С.З. и по случая било образувано досъдебно производство №**** **-
6
**/2018 г. по описа на ОД на МВР-С.З.,пр. вх.№3882/2018 г. по описа на РП-
С.З.,което с постановление от 26.02.2019 г. на И.П.-прокурор при Районна
прокуратура-гр.С.З.,е било спряно заради неразкриване на извършителя на
престъпното деяние.
В исковата молба е изложено още и твърдението,че в рамките на
наказателното производство по категоричен начин е доказана причинно-
следствената връзка между деянието и причинените на ищеца вреди,като е
установен следния механизъм на ПТП:На 29.08.2018 г. около 12,20 часа по
път *********,в землището на гр.С.З.,ищецът Б. Г. се е прибирал към дома си
в с.К.,община С.З.,карайки велосипеда си плътно вдясно на движението по
пътя в посока гр.С.З.-гр.Н.З.,като малко преди разклона на с.К. неустановено
МПС удря велосипеда,вследствие на което ищецът губи контрол над
управлявания от него велосипед и пада встрани в канавката.Вследствие на
удара ищецът получава травматични увреждания. Описаното ПТП,както се
твърди,е станало в светлата част на денонощието,при ясно и сухо време и
суха асфалтова настилка с хоризонтална и вертикална маркировка.От
техническа гледна точка поредицата от действия на водача на неустановеното
МПС били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на
ПТП,като водачът не е осъществил адекватен обзор на пространството пред
себе си в лентата,по която се е движел,за да възприеме и да се движи на
безопасно разС.ие от движещия се попътно вдясно на пътното платно
велосипедист и не е съобразил скоростта на движение на управлявания от
него лек автомобил с пътната обстановка.
Според ищеца,описаната фактическа обстановка налага единствения
възможен правен извод,че водачът на неустановения лек автомобил е
нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като не е съобразил скоростта на движение
на управления от него лек автомобил с пътната обстановка,както и общото
правило на чл.5,ал.1,т.1 от ЗдвП,задължаващо всеки участник в движението
по пътищата с поведението си да не създава опасности за движението и да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.Твърди се,че тези нарушения на правилата за движение се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с последвалото преобръщане на
велосипеда в отводнителната канавка по пътя и с причиненото вследствие на
удара телесно увреждане и психологически травми на пострадалия
велосипедист Б. Г..
7
Наред с горното,в исковата молба се твърди,че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът Б. Г. е получил наранявания,изразяващи се в
презвъртелно счупване на лявата бедрена кост,контузия и охлузване на левия
лакът.Счупването на лявата бедрена кост обусловило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период от 8-10 месеца,което според
ищеца се явява средна телесна повреда по смисъла на НК,а контузията и
охлузването на левия лакът са причинили временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,което се явява лека телесна повреда по смисъла
на чл.130,ал.1 от НК и възстановителния период на това нараняване е около
месец.Твърди се,че пострадалият е постъпил в Болница „Б.“ в гр.С.З. в деня
на произшествието,но поради липса на парични средства е било невъзможно
да му бъде извършена необходимата оперативна интервенция и месец по-
късно,след като изтеглил пари от банка,същият повторно е постъпил за
лечение в болнично заведение и му била назначена операция.При повторното
си постъпване в болница ищецът бил вече в инвалиден стол,изпитвал силни
болки и не можел да извършва никакви движения със засегнатия
крайник,който бил с оток и деформация.На 28.09.2018 г.,след въвеждане в
анестезия,било извършено открито наместване на фрактурата на
тазобедрената става с вътрешна фиксация /фемур/,като в тялото на ищеца Б.
Г. били поставени 4 метални винта.След операционната интервенция на
ищеца било предписано описаното в исковата молба следоперативно лечение
и в резултат на получените травми от ПТП с експертно решение
№2207/01.07.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„П.Д.С.К.“АД,същият бил инвалидизиран от 01.07.2019 г. до 01.07.2021 г. с
50 % трайно намалена работоспособност.
В исковата молба са изложени и твърдения за изпитвани от ищеца
болки и страдания,както от физически,така и от психологически
характер,вследствие на получените при процесното ПТП телесни
увреждания.Подробните фактически твърдения в тази насока се съдържат в
същата молба.В обобщение се твърди,че на ищеца са причинени болки и
страдания,представляващи неимуществени вреди,които същият търпи и към
момента на подаване на исковата молба,а ще ги търпи и за в бъдеще.Наред с
това се твърди,че ищецът е претърпял и имуществени вреди вследствие на
процесното ПТП,като за извършените манипулации и проведено
8
медикаментозно лечение в болничен и извънболничен оздравителен период
ищецът е заплатил сумата от 1500 лв. и за това са му били издадени фактури
и касови бележки,приложени към исковата молба.
Като твърди,че процесното ПТП е възникнало между него като
велосипедист и МПС,което е напуснало местопроизшествието и което не е
установено в хода на проведеното ДП,ищецът е заявил,че на основание
чл.557,ал.1,т.1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията за обезщетение е ответникът Г.Ф.-С. с БУЛСТАТ
*********,пред който ищецът с молба от 08.07.2019 г. предявил претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,но
Ф.,след разглеждането й,отказал да изплати такова обезщетение на ищеца и го
уведомил за това с писмо изх.№24-01-450/14.01.2020 г.Ищецът е заявил,че
счита този отказ за неправомерен и затова предявява претенцията си по
съдебен ред.
Ответникът Г.Ф.-гр.С. е подал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил исковите претенции изцяло-по основание и
размер.Същият счита,че спрямо ищеца не е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане,без което не може да се търси отговорността на
Г.Ф. на основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.Заявил е,че в случая не са представени
доказателства,от които по безспорен начин да се установи наличието на
твърдяното от ищеца основание за наличието на предпоставката по
посочената разпоредба-“неидентифицирано моторно превозно
средство“,даваща му право да претендира изплащането на обезщетение от
Ф..В отговора си ответник излага аргумента,че приложеното към исковата
молба постановление на прокуратурата не е акт по смисъла на чл.300 от
ГПК,а по образуваните досъдебно производство и прокурорска преписка не е
назначавана АТЕ за доказване твърденията на пострадалия Б. Г..Счита,че
правните и фактическите изводи на длъжностното лице-прокурор И.П. от РП-
С.З.,макар да са обективирани в официален документ-постановление за
спиране на НП,не обвързват по никакъв начин съда относно
механизъм,причини и обстоятелства за ПТП,тъй като посоченото длъжностно
лице не предава своите преки възприятия от настъпването на
местопроизшествието,не е очевидец на същото,а описва чужди
такива.Същото,според ответника,се отнася и за изготвения констативен
протокол за ПТП.Липсват доказателства за процесното ПТП,както е посочил
9
ответника в отговора си,същото не е запазено,липсват следи,веществени
доказателства и свидетели-очевидци,както и записи от охранителни
видеокамери,а данни за такова има само от ищеца.
Ответникът е изложил и възражението,че причина за настъпване на
вредоносния резултат е поведението на самия пострадал Б. Г.,който поставил
в опасност живота и здравето си,като е бил алкохолно повлиян с 0,43 %
алкохол в кръвта,не е успял да запази равновесие,залитнал е и е паднал в
ската,съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на
велосипедиста.Позовал се е на наличие на изключителен принос от страна на
пострадалия за настъпването на вредите,като смята,че този принос е
основание за неуважаване на иска или присъждане на обезщетение в силно
занижен размер съгласно трайната съдебна и застрахователна практика на
ЕС.Според ответника,не са представени доказателства за наличието на
фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“,като в това
отношение констативният протокол с пострадали лица в частта относно
механизма,обстоятелствата и причините за ПТП,съставен изцяло по данни
само на пострадалия,няма качеството на свидетелстващ официален
документ,а на диспозитивен такъв,тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател,а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице-издател.Поради това,според ответника,същият
протокол няма материална доказателствена сила за гражданския съд и не
може категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за
него има неидентифицирано МПС.Ответникът посочва,че от съдържанието на
констативния протокол е видно,че длъжностното лице е констатирало
единствено,че на посоченото място са се намирали двама души,единият от
които е ищецът,но няма обективни находки за настъпило ПТП с
неидентифицирано МПС.Също така посочва,че от протокола за оглед на
местопроизшествието,не се установява по никакъв начин наличието на следи
от удар,нито дори следи от движението на МПС в близост до
пострадалия,липсват и на се установени свидетели-очевидци и веществени
доказателства,освен ищеца.
В обобщение,ответникът е заявил в отговора си,че оспорва твърдяното
наличие на противоправно поведение на водач на неидентифицирано
МПС,което да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от
10
уврежданията на ищеца,съответно претендираните имуществени вреди.
В допълнителната искова молба ищецът Б. Т. Г.,чрез пълномощника си
адв. П. Д.,е заявил,че счита за неоснователни и бланкетни направените
възражения и доводи в отговора на исковата молба.Заявил е,че оспорва
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.В тази връзка ищецът е заявил,че се е движил с
велосипеда си съгласно разпоредбите на ЗДвП най-вдясно на пътното платно
по банкета /чл.15,ал.5 ЗДвП/,процесният път и банкета са с голяма
видимост,пътят е прав,времето е било хубаво и ПТП е възникнало през
светлата част на денонощието,като в тази връзка водачът на преминаващото
неидентифицирано МПС,което е станало причина за ПТП,е могъл да
възприеме своевременно велосипеда и да съобрази поведението си на пътя с
този уязвим участник в движението.
В допълнителната си искова молба ищецът е изложил и аргумента,че
водачът на МПС е длъжен да управлява МПС с такава скорост,че да му
позволи да спре дори и при внезапна поява на препятствие,както и че в
областта на процесното ПТП има знак за ограничение на скоростта до 60
км/ч,което било отразено в протокола за оглед,извършен от компетентните
органи.Според твърденията на ищеца,изложени в ДИМ,водачът на
неидентифицираното МПС е преминал неправомерно съвсем близо до
велосипедиста,с което е застрашил живота му и е станал причина
велосипедиста да бъде увреден от въздушното пространство,което се
сформира при движение с висока скорост от предмета с по-голямо тегло и
скорост,което в случая е неидинтифицираното МПС,вследствие на което
велосипедиста-ищец загубва равновесие и пада в ската до пътя.При тези
твърдения ищецът е заявил,че няма никаква вина за настъпилото ПТП.
По отношение довода на ответника,че велосипедистът е нарушил
правилата за движение,като е управлявал велосипеда си с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,43 промила,ищецът е изложил в допълнителната си
искова молба аргумента,че съгласно чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП е забранено да
управлява пътно средство водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда,от което следва,че движението на ищеца по пътното платно е било
правомерно,разрешено от закона,тъй като обществената опасност при
концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила е ниска и очевидно
11
законодателят е преценил,че такава концентрация на алкохол не влияе на
уменията и концентрацията на водачите на всички пътни превозни
средства,включително и моторни такива.Според ищеца,в случая се касае за
велосипед,задвижван с човешка сила,без мотор и от аргумент на по-силното
основание,щом за водачи на МПС е разрешено,значи обществената опасност
при велосипедист е изключително малка дори и за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
В условията на евентуалност,ищецът е заявил,че ако все пак съдът
прецени,че е налице съпричиняване,да постанови решение при по-нисък
процент с оглед на изложените фактически положения и имущественото
състояние на ищеца и семейството му.
Освен горното,в допълнителната си искова молба ищецът е заявил,че
са неоснователни и не са подкрепени с доказателства възраженията на
ответника относно механизма на осъществяване на ПТП,наличието на
причинно-следствена връзка на вредите с ПТП,вида и характера на
възникналите вследствие на ПТП вреди.По-подробни доводи в тази насока се
съдържат в т.2-ра от допълнителната искова молба.И на следващо място,в
същата молба ищецът е заявил,че размера на исковата му претенция за
претърпените от него неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и трайната практика на съдилищата в страната по тези спорове.
В отговора на допълнителната искова ответникът е заявил,че поддържа
изцяло отговора на исковата молба,а допълнителната такава на практика
представлява становище по съществото на спора и по доказателствените
искания на ответната страна.Заявил е също така,че изложеното в т.1 от
допълнителната искова молба противоречи на изложеното от ищеца в
исковата молба относно механизма,при който се твърди да е станало
процесното ПТП.В тази връзка е посочил,че в исковата молба се твърди т.нар.
Неизвестно МПС да е удерило управлявания от ищеца велосипед,а в
допълнителната искова молба се твърди,че водачът на неидентифицираното
МПС е преминал неправомерно съвсем близко до велосипедиста,вследствие
на което последният е бил увлечен от въздушното пространство,загубил е
равновесие и е паднал в ската по пътя.Тоест,според ответника,ищецът излага
в ДИМ твърдение,че липсва съприкосновение между велосипеда,респ.
велосипедиста,и превозното средство,а това е съвсем различен механизъм на
12
процесното ПТП от този,който е описан в исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба,ответникът е заявил
още,че оспорва като неоснователни съображенията на ищеца,изложени в т.2 и
т.3 от допълнителната искова молба.
След размяната на книжа между страните,по първоинстанционното
дело е констатирано,че ищецът Б. Т. Г. е починал на 31.01.2021 г.,вследствие
на което на негово място като ищци по делото са конституирани законните
му наследници-С. И. Г. /съпруга на починалия ищец/,М. Б. Х. /дъщеря на
същия/,Р. Б. Т.,Г. Б. Т.,В. Б. Г. и К. Б. Т./четиримата-синове на починалия
ищец/.
С обжалваното решение съдът е счел предявените осъдителни искове
по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за доказани и основателни в пълните им предявени
размери и ги е уважил изцяло,като е осъдил ответника да заплати на ищците-
правоприемници на починалия ищец Б. Г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
1500 лв.,причинени на починалия им наследодател вследствие на
претърпяното на 29.08.2018 г. ПТП.Върху посочените главници е начислена и
законна лихва,считано от датата 08.10.2019 г. до окончателното им
изплащане,а за периода от 29.08.2018 г. до 07.10.2019 г. искането за законна
лихва върху главницата от 50 000 лв. е отхвърлено като неоснователно,както
и искането за законна лихва върху главницата от 1500 лв. за периода от
27.09.2018 г. до 07.10.2019 г.
С оглед изложените в отговора на ответника възражения срещу
исковете,които се поддържат и в настоящата инстанция,а и предвид
съдържащите се във въззивната му жалба оплаквания срещу
първоинстанционното решение,основните спорни въпроси както пред
първата,така и пред настоящата инстанция са тези за настъпването и
реализирането на твърдяното от ищеца ПТП от неустановен водач,на
неустановено МПС,съответно за наличието на такова МПС,с което да е бил
причинен процесният инцидент и което да обуславя отговорността на
ответника-жалбоподател Г.Ф. по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.Спорно в този контекст
е и наличието на причинно-следствена връзка между предявените за
обезщетяване неимуществени и имуществени вреди и твърдяното от ищеца
деяние.Според ответника-жалбоподател са неправилни и необосновани
13
изводите на първоинстанционния съд,че по делото се е доказало
реализирането на ПТП от неустановен водач,на неустановено МПС на датата
29.08.2018 г. и че вследствие на такова ПТП са били причинени на ищеца Б.
Г. сочените от него телесни увреждания,респективно-че описаните от него
неимуществени и имуществени са в причинна връзка с твърдяното от него
ПТП.Въззивната инстанция дължи самостоятелна преценка на тези основни
спорни между страните въпроси,след самостоятелна преценка и на събраните
в тази насока доказателства.И в тази връзка въззивният съд приема следното:
Несъмнено уважаването на процесния иск е зависимо от доказване на
факта на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП,факта на причиняването му
от неустановен водач,на неустановено МПС и наличието на причинна връзка
между деянието и сочените телесни увреждания на първоначалния ищец Б.
Г..Без да са категорично установени тези факти,доказването на които е в
тежест на ищеца,не може да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния
фонд на основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.В тази връзка и противно на приетото
от първоинстанционния съд,въззивният съд намира за недоказани
твърденията на ищеца,че на датата 29.08.2018 г. е настъпило ПТП,причинено
от неустановен водач,на неидентифицирано МПС,вследствие на което да са
причинени на ищеца Б. Г. описаните от него телесни увреждания.От
събраните в първоинстанционното производство доказателства-заключението
на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза и представена
медицинска документация,се установява единствено обстоятелството,че на
датата 29.08.2018 г. ищецът Б. Г. / починал в хода на делото/ е получил
телесни увреждания,изразяващи се в счупване на лявата бедрена кост в
горната й част-в зоната на трохантерите с характер на многофрагментност и
охлузване на лявата лакътна област на широка площ.Според вещото лице д-р
М.С.,изготвил СМЕ-за,и двете травми са резултат от енергийно въздействие
върху областта на лявата тазобедрена става и ляв лакет,най-вероятно в
момента на падане и съприкосновение с терена.Не се установява обаче какви
са фактическите причини за падането и увреждането на ищеца,който преди
това се е движел по пътя с велосипед /доколкото за това може да се съди от
обстоятелството,че велосипеда му е намерен на мястото,на което и самият
ищец е открит паднал/.Данни в тази насока не се извличат от показанията на
разпитания по делото свидетел Х.И.,който е намерил Б. Г. вече паднал в
канавката и има преки впечатления по случая от този момент нататък,но не и
14
за момента на самото падане,съответно не е пряк очевидец и на фактическата
ситуация,причинила падането на ищеца на земята.Липсват и други свидетели-
очевидци на твърдяния от ищеца пътен инцидент.Наред с това,в протокола за
оглед на местопроизшествието,изготвен на 29.08.2018 г. и находящ се в
кориците на образуваното по случая досъдебно производство №1228 ЗМ
166/2018 г. по описа на ОД на МВР-С.З.,заверено копие от което е приложено
към първоинстанционното производство,изрично е отразено,че не са открити
следи от ПТП на местопроизшествието и всъщност констатациите при
огледа,извършен часове след като свидетелят И. е открил падналия ищец,са
базирани само на показанията на посочения свидетел,присъствал при огледа
/както сам е заявил при разпита му по първоинстанционното дело/,а той,както
се посочи не е пряк очевидец на настъпването на самия инцидент,довел до
падането и увреждането на ищеца.Обстоятелства и причини за твърдяното
ПТП от 29.08.2018 г. не са констатирани и в приложения към досъдебното
производство констативен протокол за ПТП с пострадали лица.В същия е
констатирано само,че Б. Г. е пострадал и има посочените в протокола
наранявания,както и че на посетеното място е намерен велосипед с конкретно
посочена марка и номер на рама,но е отразено,че няма видими щети по
пътнопревозното средство и няма други материални щети.В графата
„обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено в констативния протокол,че те
са в процес на установяване.Самото досъдебно производство,образувано по
случая,е спряно с постановление на прокурор в РП-гр.С.З. от 27.02.2019 г. до
разкриване на извършителя на деянието,като до момента на спирането не са
събрани доказателства за обстоятелствата и причините,поради които е
пострадал Б. Г..Както с основание твърди ответникът във въззивната си жалба
и в подадения отговор на ИМ,липсват каквито и да е следи,веществени
доказателства и свидетели-очевидци на соченото от ищеца ПТП,липсват и
записи от охранителни видеокамери,а данни за такова са изнесени само от
ищеца.
Освен гореизложеното,въззивният съд счита,че твърдяното от
починалия ищец Б. Г. пътнотранспортно произшествие и по-специално факта
на причиняването му от водач на неидентифицирано МПС не се установява и
от заключението на назначената по първоинстанционното дело
автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице инж. Т.П..Както
правилно е подчертано от жалбоподателя,при отговора на въпроса относно
15
механизма на ПТП вещото лице е преразказало едностранна и непотвърдена
версия на самия ищец и е направило предположение за съприкосновението на
пострадалия с автомобил,без за това да има обективни находки и някакви
реални следи,както на местопроизшествието,така и по велосипеда на ищеца.И
в противоречие с извода си за наличие на такова съприкосновение,самото
вещо е направило изявление в съдебното заседание на 02.03.2022 г.,че няма
обективни находки,които да сочат участието на автомобил в процесното
ПТП.Вещото лице е посочило в изявленията си и това,че е направило извод за
участието на МПС в твърдяното от ищеца ПТП на база приложените към
делото доказателства-констативен протокол,протокол за оглед,писмо към
РП,но самите тези документи,приложени към досъдебното производство,не
съдържат констатации за каквито и да било обективни находки относно
механизма на настъпване на ПТП и факта на участие на автомобил в
същото.Няма,както се посочи по-горе,и свидетели-очевидци на
произшествието.При това положение изводите на вещото лице за механизма
на ПТП,за скоростта на движение на велосипеда и неизвестния
автомобил,извода му /в степен на вероятност/ за осъществено леко
съприкосновение на автомобил с лявата странична част на кормилото на
велосипеда и външната част на ръката на ищеца,са абсолютно необосновани и
като такива не следва да се кредитират,съответно са неправилно кредитирани
от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Самият ищец,починал в хода на делото,е изложил в исковата си молба
твърдения за един механизъм на процесното ПТП,а впоследствие-в
допълнителната ИМ,се е позовал на друг механизъм-в първия
случай,твърдейки,че лек автомобил е ударил управлявания от него
велосипед,вследствие на което ищецът е паднал и се е наранил,а във втория
случай-че лек автомобил е преминал край него с висока скорост и ищецът е
бил увлечен от въздушния поток,създал се от скоростта на
движение,вследствие на което се е стигнало до падането му от велосипеда.С
други думи ищецът сам излага противоречиви твърдяния за механизма на
процесното ПТП,но така или иначе не доказва нито един от поддържаните от
него варианти на настъпване на произшествието.
С оглед на горните съображения въззивният съд счита процесния иск
за недоказан по своето основание.Както се подчерта по-горе,доказването на
противоправно реализирано ПТП от неустановен водач на неидентифицирано
16
МПС и наличието на причинна връзка между деянието и причинените на Б. Г.
телесни увреждания,съставлява предпоставка за уважаването и
основателността на предявения иск по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.Без доказването
на тези обстоятелства не може да се търси отговорността на ответника-
жалбоподател Г.Ф. на основание посочената разпоредба и тъй като същите
останаха недоказани в случая,то от това се налага и крайния извод за пълната
неоснователност на предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди,претърпени от Б. Г. следствие на
твърдяното от него ПТП от 29.08.2018 г.Ето защо въззивният съд счита,че
процесните осъдителни искове,основани на разпоредбата на чл.557,ал.1,т.1 от
КЗ, са неправилно уважени от първоинстанционния съд с обжалваното
решение и същото е неправилно във всичките му осъдителни части,с които
ответникът Г.Ф. е осъден да заплати на ищците-правоприемници на
починалия ищец Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв.,ведно със
законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното плащане,както е осъден и
да заплати на адв. П. Д. Д. сумата от 2 075 лв.,а в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт е осъден да заплати държавна такса от 2060 лв. и
170,50 лв. за възнаграждение за вещи лица.Като неправилно,обжалваното
решение следва да се отмени в тези части и вместо това предявените искове
за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва
да се отхвърлят изцяло като неоснователни,ведно със законната лихва върху
главниците,считано от 08.10.2019 г. до окончателното плащане.
Искането за законна лихва за периода от 29.08.2018 г. до 07.10.2019 г.
върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000 лв. и за периода от 27.09.2018 г. до 07.10.2019 г. върху обезщетението за
имуществени вреди от 1500 лв. е отхвърлено с първоинстанционното решение
и в тази част същото не е обжалвано.
Предвид гореприетото няма място за коментар и преценка по същество
на заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата от 1030 лв.
разноски за въззивното производство,представляваща платена държавна такса
17
по жалбата.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260087 от 28.07.2022 г.,постановено по т.д.
№56/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,с което е осъден Г.Ф.-гр.С.,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С.,**** да заплати на С. И.
Г. с ЕГН **********,Р. Б. Т. с ЕГН **********,В. Б. Г. с ЕГН **********,Г.
Б. Т. с ЕГН **********,К. Б. Т. с ЕГН **********,всички с адрес с.К.,обл.
С.З. и М. Б. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.С.З.,****,като правоприемници на
починалия ищец Б. Т. Г.,сумата от 50 000 лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Б. Т. Г. неимуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 08.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1500
лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т. Г.
имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 29.08.2018 г.,ведно
със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението,а е осъден още да заплати на адв. П. Д. Д. с ЕГН **********
сумата от 2 075 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и е осъден да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт сумата от 2060 лв. държавна такса,както и сумата
от 170,50 лв. за възнаграждение за вещи лица,платени от бюджета на
съда,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни осъдителните
искове,предявени от Б. Т. Г. с ЕГН **********-починал след завеждане на
делото и заместен от законните си наследници С. И. Г. с ЕГН **********,Р.
Б. Т. с ЕГН **********,В. Б. Г. с ЕГН **********,Г. Б. Т. с ЕГН
**********,К. Б. Т. с ЕГН ********** и М. Б. Х. с ЕГН **********,против
Г.Ф.-гр.С.,с БУЛСТАТ ********* за заплащане на следните суми:1/сумата от
50 000 лв.,претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени от
Б. Т. Г. неимуществени вреди,вследствие на пътнотранспортно
произшествие,настъпило на 29.08.2018 г. и реализирано от неизвестен водач
на неидентифицирано МПС,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 08.10.2019 г. до окончателното плащане;2/сумата от 1500
18
лв.,претендирана като застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Т.
Г. имуществени вреди,в резултат на същото ПТП,настъпило на 29.08.2018
г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 08.10.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. И. Г. с ЕГН **********,Р. Б. Т. с ЕГН **********,В. Б. Г.
с ЕГН **********,Г. Б. Т. с ЕГН **********,К. Б. Т. с ЕГН
**********,всички с адрес с.К.,обл. С.З. и М. Б. Х. с ЕГН ********** с адрес
гр.С.З.,****-правоприемници на починалия ищец Б. Т. Г.,да заплатят на Г.Ф.-
гр.С.,БУЛСТАТ *********,със седалище и адрес на управление
гр.С.,****,сумата от 1030 лв. /хиляда и тридесет лева/ разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19