Р Е Ш Е Н И Е
№ 524 29.03.2017 г. Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД 17-ти наказателен състав
На девети март през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Анатоли Бобоков
Секретар: Д.М.
като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД №7114 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на К.Х.П. ЕГН **********, против наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016 г. на Началника група към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Явява се адвокат К. от АК – Бургас, който поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и излага подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.10.2016 г. спрямо жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение с актосъставител – мл. автоконтрольор К.Х.. - за това, че на същата дата около 21часа и 10 мин. На път от с.Черни връх в посока с.Полски извор управлява лек автомобил *** с ДК № ***. Бил спрян за проверка от служители на „ПП”. Жалбоподателя отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „ Дрегер друг тест”, а заявил, че иска да му бъде направена кръвна проба. За направения отказ бил съставен АУАН, като му бил издаден и талон за медицинско изследване. В указания времеви диапазон – до 00,20 часа жалбоподателя се явил в МБАЛ Бургас. Дежурен лекар на смяна била д-р Л. Същата отказала да вземе кръвна проба на жалбоподателя, тъй като не бил придружен от служител на пътна полиция, а отделно от това талона, който показал бил твърде нечетлив и не можело да се прецени дали е спазено времето. На 08.07.2014 г. против съставения акт от страна на жалбоподателя постъпило възражение, в което същият сочи, че пожелал да даде кръвна проба за изследване, като с издадения талон за медицинско изследване се явил в МБАЛ., но дежурният лекар отказал да вземе кръвна проба в отсъствие на служител на сектор „ПП”.
От събраните гласни доказателства се установяват две различни фактически обстановки: Така според актосъставителя – св.Х. непосредствено след издаване на талона за медицинско изследване отишъл в МБАЛ, но жалбоподателят П. го нямало. Според св.Ч., която е пътувала в автомобила с жалбоподателя, след като актосъставителят връчил талона на П., те отишли в болницата, но дежурният лекар отказал да вземе кръв на приятеля й, тъй като липсвали служители на Пътна полиция, тъй като само в тяхно присъствие се взема кръвната проба.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за безспорно установен факта, че водачът не е дал проба за упойващи вещества чрез „Дрегер друг тест”.. Вторият факт безспорно установен по делото е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, каквото задължение имат полицейските органи съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Очевидно водачът не е бил съгласен да се тества с техническото средство, тъй като е получил издадения талон за медицинско изследване и в съответствие с указанията в него за време и място на извършване на изследването незабавно предприел действия по явяването си в медицинското заведение, вписано в талона за медицинско изследване, за даване на кръвна проба. Т.е. макар да няма вписано възражение в съставения АУАН действията на водача конклудентно сочат неговото желание да даде кръв. Относим за носеното административно наказателна отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е също факта, че в изпълнение на медицинското предписание водачът се е явил в определеното време в медицинското заведение, но неоснователно му е отказано вземането на кръвна проба за наличие на упойващи вещества. Последният факт се установява от приложеното писмо от МБАЛ Бургас – стр.32 на гърба.. Този отказ, извършен от медицинското лице, без последният дори да регистрира явилото се лице и да впише причината, поради която не е взета кръвната проба, е бил абсолютно незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с изискванията на Наредбата – чл.9 и чл.11, ал.3, но това поведение очевидно не може да се тълкува и вмени във вина на жалбоподателя.
В чл.2 ал.1 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при взета некачествена проба или оспорване показанията на техническото средство, се предвижда задължително извършване на лабораторно изследване на кръвта за установяване наличието или не на такова вещество, като съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от същата при съставяне на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или при отказ за даване на проба за наличие на упойващи вещества на водача задължително се издава талон за медицинско изследване. Съдът, при взаимното тълкуване на посочените норми, приема, че законодателната уредба изисква след като водача е отказал теста на място, то следва да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. При положение, че на водача му е дадено такова предписание или макар да е издадено и той да се е явил в определения срок, проверка не е извършена по независещи и стоящи извън неговото поведение обстоятелства, няма как да бъде санкциониран по чл.174, ал.3 от ЗДвП. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато отказва да бъде тестван за наличие на упойващи вещества, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за лабораторно изследване, което той е приел и съответно е обективирал воля да се подложи на него и въпреки това проверката чрез медицинското изследване не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. В случая от доказателствата по делото се установява, че причината не може да се вмени във вина на жалбоподателя – същият се е явил в медицинското заведение, за да даде кръв за медицинско изследване в определения срок, но независимо от това обстоятелство му е отказано вземането на кръв. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на вмененото нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-0769-003802 от 23.11.2016 г. на Началника група към ОД МВР Бургас, с което на К.Х.П. ЕГН ********** за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС
Решението може да се обжалва пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.