№ 2465
гр. Варна, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. ***ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. ***ов Въззивно гражданско
дело № 20233100501293 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 12172/29.04.2025 г. от В. Н. Х. и Р. И. Х., чрез адв. ***
Т. за изменение на решение № 285/17.03.2025 г. в частта за разноските. Иска се определяне
на адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2500 лв. и за въззивната
инстанция също в размер на 2500 лв., като бъде осъден въззивникът Потребителна
кооперация “Сотир Костов“ да ги заплати на въззиваемите. Излагат се твърдения за
неправилно приложение от въззивния съд на правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК - както при
постановяване на въззивното решение – така и по отношение на произнасянето по частната
жалба срещу определение № 4306/07.04.2023 г., по гр. д. № 11811/2021 г. на ВРС,
постановено в процедура по чл. 248 от ГПК. Аргументира се теза, че процесуалният
представител е представлявал и двамата ответници /съпрузи в режим на СИО/. Адвокатско
възнаграждение било получено от двамата по равно, изчислено към цена на иска 12 000 лв.
Обстоятелството, че съпругът Х. е платил цялата сума, не означава, че адв. Т. не е получил
възнаграждение и по отношение на съпругата му, включено в общата сума. Оспорва се
заключението на съда, че делото не е с фактическа и правна сложност. Твърдят, че не е ясно
– как е определен размера на подлежащите на възстановяване разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Потребителна кооперация
“Сотир Костов“, чрез адв. Ц. Д.. Изразява становище за неоснователност на искането.
Споделя извода на съда за липса на фактическа и правна сложност на делото, респ. за
законосъобразност на редуцирането на присъденото адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Правилно не са присъдени разноски в полза на въззиваемата Р. Х., т. к. по
делото липсват доказателства за сторен от нея разход.
Молбата е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок от страна с
присъщ правен интерес, представила списък по чл. 80 от ГПК (л.244).
От фактическа страна се установява следното:
В хода на въззивното производство страните са отправили насрещни искания за
възмездяване на разноски, конкретизирани по размер и основание с представени договори за
правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 от ГПК (л. 242 – 245 по делото).
1
С решение № 285/17.03.2025 г. по делото съдът е приел, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение, като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено. Във връзка с това на въззивника разноски не са присъдени.
Като е установил, че доказателства за сторен разход за правна защита и съдействие е
сторил и доказал единствено въззиваемия Х., съдът е ценил, че за въззивното производство
следва да се присъдят разноски единствено нему.
В тази връзка съдът подробно е мотивирал /стр. 12, абзац 2 в решението/ защо
приема, че заплатеното от този въззиваем адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева
е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което същото е редуцирано до
установения в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. на ВАдв.С в редакцията й от ДВ бр.
88/2022 г. минимален размер от 900 лева.
На следващо място съдът е приел, че резултатът от обжалването с частна жалба вх. №
31105/26.04.2023 г. на Определението № 4306/07.04.2023 г., постановено в производство по
чл. 248 от ГПК по гр. д. № 11811/2021 г. на ВРС е позитивен за ищцовата кооперация.
Изложени са подробни мотиви /стр. 13, абзац 1,2 и 3 от решението/ - защо въззивният
съд е приел, че ВРС погрешно е отказал да измени присъдените за първоинстанционното
разглеждане на делото разноски за адвокатско възнаграждение. ВОС е анализирал
материалния интерес на спора за всеки от двамата ответници, за всеки иск, а също – защо е
налице хипотеза за намаляване поради прекомерност на заплатеното възнаграждение за един
адвокат пред ВРС. Съобразен е минималният размер на адвокатско възнаграждение по
Наредба №1/2004 г. към редакцията й от ДВ бр. 68/2020 г. Определен е размер от по 630 лв.
за всеки от двамата ответници – или общо 1260 лева. Приложено е и правилото на чл. 7, ал.
9 от НМРАВ с размер , определен към същата приложима редакция на Наредбата.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Молбата е неоснователна.
Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в
случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за
присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или
погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато
липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради
пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Извън горните хипотези
страна не може чрез средството по чл. 248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече
формиран извод за дължимост на разноски и за техния размер.
В случая не е налице нито една от визираните хипотези.
В съдържанието на искането с основание в чл. 248 от ГПК страната излага несъгласие
по същество на приетото от ВОС за разноските.
Не въвежда каквато и да било друга причина, която да обоснове допуснат пропуск от
въззивния съд при определяне на дължимостта и размера им.
В случая не е допусната грешка, като е изведен извод въз основа на липсата на
ангажирани доказателства за сторен разход от въззиваемата Р. Х..
При определяне на конкретните суми, до които съдът е преценил, че следва да бъдат
редуцирани възнагражденията за един адвокат в първоинстанционното и въззивното
производство, ВОС е съобразил действалите към момента на възникване на
правоотношенията по договорите за правна защита и съдействие различни редакции на
Наредба №1/2004 на ВАдвС.
Видно от горното съставът на ВОС не е допуснал грешка, която да бъде поправена в
производството по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за
разноските.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12172/29.04.2025 г. от В. Н. Х. и Р. И. Х.,
чрез адв. *** Т. за изменение на решение № 285/17.03.2025 г., постановено по в. гр. д. №
1293/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3