Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2233/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 13845/31.07.2018г.
на „Гети 09“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г.Д. и „Евдас“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Т М чрез адвокат Т.Б. от Адвокатска
колегия гр. Русе, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 96-ФК/09.07.2018г., издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение
„Морски кът“, находящ се в с.Шкорпиловци /плаж/, община Долни Чифлик,
стопанисван от „Гети 09“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни
на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е оспорена с твърдения за нищожност, респ.
незаконосъобразност, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на чл.22 от ЗАНН. Направено е искане за нейната отмяна. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуален представител старши юрисконсулт А, с депозирани писмени бележки
с.д. № 18190/22.10.2018г., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП налага на „Гети
09“ЕООД принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение
„Морски кът“, находящ се в с. Шкорпиловци плаж, община Долни чифлик,
стопанисван от „Гети 09“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни
на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 07.07.2018г. от служители в отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна при ЦУ
на НАП в ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговския обект. Извършена
е контролна покупка на стоки на обща стойност 16.00 лева, заплатена в брой на
обслужващият сервитьор, на база представена разпечатка от нефискален принтер,
който функционира в обекта. Установената от проверяващите при проверката
констатация е, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършваните
продажби от датата на започване на дейността на обекта, поради което контролните
органи са приели, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.7, ал.1, във
връзка с ал.2 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата. от Наредбата. Извършената
проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА, №
0274465/07.07.2018г.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от
съда писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните административни
мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел.
Основанието за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка е чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/. Съгласно тази разпоредба принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция
за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Съгласно чл.7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ лицата
по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Субект на
нарушението по чл.7 от Наредбата е лицето стопанисващо и осъществяващо дейност
в търговския обект. Според съдържанието на приетия по делото протокол за
извършване на проверка /ПИП № 0274465/07.07.2018г./, като лице осъществяващо
дейност в търговския обект е вписано дружеството-жалбоподател „Гети 09“ЕООД. По
делото е представен Договор за наем от 05.07.2018г. /л.68 по делото/ сключен
между „Гети 09“ЕООД в качеството на наемодател и „Евдас“ ЕООД в качеството на
наемател с определен срок от два месеца, считано от 05.07.2018г. С договора,
наемодателя е предоставил на наемателя своя собствен недвижим имот – ресторант
„Морски кът“, обект на заповедта. Представено е свидетелство за регистрация на
фискално устройство с идентификационен номер по чл.84 от ДОПК: *********,
собственост на „Евдас“ ЕООД относно търговски обект – заведение „Морски кът“,
с.Шкорпиловци. Посоченото ФУ е посочено и в депозираната от ответника справка
/л.143-144/. Т.е. според доказателствата по делото предмет на запечатване е
обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед „Гети 09“ЕООД не
извършва търговска дейност.
Съдебният контрол върху акта за налагане на
принудителна административна мярка включва и проверка за съответствието му с
един от основните принципи на административното право, установен в чл.6 от АПК
– принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните
органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт
със съдържанието като това на оспорената заповед, прилагането на принципа за
съразмерност изисква изследване на въпроса, дали с административния акт и
неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която е издаден акта и дали тази цел може да се
осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от
мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни правни средства.
В настоящия случай наложената принудителна
административна мярка не изпълнява предвидените в чл.22 от ЗАНН функции.
Мярката запечатване на търговски обект в случаите на чл.186, ал.1, т.1, б.б от ЗДДС има за цел да предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя или да преустанови административното нарушение. С оглед
доказателствата по делото тази цел не може да бъде осъществена, поради това, че
разпоредения за запечатване обект не се стопанисва от „Гети 09“ЕООД – адресат
на заповедта, а от друго дружество - „Евдас“ ЕООД.
Съдът намира, че обжалваната заповед е постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при
несъответствие с целта на закона, поради което следва да се отмени.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателите за
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати солидарно на „Гети 09“ЕООД, ЕИК ********* и „Евдас“ ЕООД, ЕИК
********* разноски в размер на общо 100 /сто/ лева – заплатена държавна такса.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 96-ФК/09.07.2018г., издадена от Началника
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати солидарно на „Гети 09“ЕООД, ЕИК ********* и „Евдас“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: