№ 105
гр. Габрово, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20234200100014 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. Г. Г. чрез адв.С. срещу
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД иск за заплащане на застрахователно обезщетение
по застрахователна полица №712418071000026 от 16.11.2018г. в размер на 30 000лв.
главница и лихва за забава в размер на 9141,65лв. за периода от три години до предявяване
на иска.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на възникнало
застрахователно правоотношение между Д. С.а С. и ответното дружество по
застрахователна полица №712418071000026 от 16.11.2018г. /погрешно посочена в исковата
молба година 2022г./, един от покритите рискове е бил „Смърт вследствие на злополука“
при застрахователно обезщетение от 30 000лв., платими на ползващите се лица – законните
наследници. В издадено на 24.04.2019г. медицинско направление на застрахованата, е
посочена диагноза : катарална ангина. Същата съобщила, че си е ударила десния крак, като в
направлението било записано „крайници“. На 01.05.2019г. застрахованата починала в МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“-Габрово. Била извършена аутопсия и съставен протокол. Ищецът е
законен наследник на починалата Д. С. и ползващо се лице по процесната застрахователна
полица. Претенцията му пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
не е уважена , като е прието , че няма основание като причина за смъртта да се приеме
злополука. Наведени са доводи ,че смъртта е настъпила от злополука, позовавайки се на
данни от медицинското направление от 24.04.2019г. и аутопсионен протокол от м.май
2019г., етапна епикриза на д-р П. от 18.08.2019г. Ищецът претендира,че се е осъществило
основанието за изплащане от ответника на претендираното застрахователно обезщетение в
размер на 30 000лв.,както и лихва за забава за исковия период в размер на 9141,65лв., ведно
със законните последици.
1
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва фактите
относно наличието на сключена застраховка с Д. С.а С. на 16.11.2018г., покриваща и
застрахователен риск „смърт вследствие на злополука“ за сумата от 30 000лв. и че ищецът е
законен наследник на застрахованата, както и че не е извършено плащане по предявената
претенция пред застрахователя от ищеца. Наведени са доводи, че смъртта на застрахованата
не е вследствие на злополука, поради което не се дължи и претендираното обезщетение.
Твърди се, че смъртта е настъпила от заболяване. Неоснователността на акцесорния иск се
обосновава с неоснователността на главния.
Предметът на исковата претенция обуславя установяването на предпоставките за
възникване задължението на ответника да заплати претендираното обезщетение – валидно
застрахователно правоотношение, че ищецът пртежава качеството на ползващо лице по
застрахователната полица и че е настъпило застрахователното събитие “смърт вследствие на
злополука“ .
По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че между ответника и наследодателя на ищеца Д. С.а С. е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№712418071000026/16.11.2018г. по застрахователен пакет “Закрила”- Златен. Един от
покритите рискове по сключения застрахователен договор е “смърт вследствие на
злополука”, при настъпване на който, на ползващите се лица се изплаща застрахователна
сума в размер на 30 000лв. Като ползващи лица в полицата са посочени законните
наследници на застрахованото лице в хипотезата на настъпила смърт поради злополука или
ПТП, ако не е посочено друго.
При действието на застрахователния договор , уговорено със срок до навършване
70 години на застрахованото лице, на 01.05.2019г. е починала застрахованата Д. С.а С..
Ищецът се легитимира като законен наследник на застрахованото лице по
процесната полица Д. С.а С., който факт се установява от представеното удостоверение за
наследници, издадено от Община Габрово.
Извънсъдебно от ищецът е била отправена претенция до ответника за изплащане на
дължимата застрахователна сума по процесната полица , като застрахователното дружество
е отказало да уважи искането поради това, че от медицинската документация няма
основание като причина за смъртта да се приеме злополука.
Спори се по делото дали се е осъществил покритият от застрахователния договор
по процесната застрахователна полица риск - смърт на застрахованото лице Д. С.а С.
вследствие на злополука.
Ищецът навежда твърдения, че настъпилата смърт на застрахованото лице Д. С.а
С., е вследствие злополука. Сочи се травма на десния крак , за която застрахованата е
съобщила на 24.04.2019г. при извършен преглед.
Ответникът поддържа тезата, че смъртта е настъпила вследствие заболяване.
От представената по делото медицинска документация се установява, че на
2
24.04.2019г. е издадено медицинско направление от МЦ Габрово на Д. С.а С., в което е
вписано, че съобщава , че си е ударила десния крак. Отразено е „крайници б.о“. В
аутопсионния протокол от м.май 2019г. като основна причина за смъртта е вписано наличие
на множество тромби , запушващи клоновете на белодробните артерии двустранно, които са
с произход от дълбоките вени на долните крайници, вследствие на тромбофлебит/тромбоза
на същите. Посочено е , че предвид представения медицински документ с анамнеза за
травма на десния крак, не може в генезиса на тромбофлебит и тромбоза да се изключи
травматичен момент.
От приетата по делото СМЕ се установява, че липсват подробни данни относно
травмата на десния крак , посочена от С. на 24.04.2019г. В същото време, при наличните
данни за преживяна около седмица преди смъртта травма на десния крак, при аутопсията се
намират промени в десния крак с характер на тромбофлебит, а причина за смъртта е
белодробна тромбоемболия с произход на тромбите от тромбофлебит на дълбоките вени на
долните крайници. Една от възможните причини за тромбофлебит и дълбока
флеботромбоза на долните крайници ,е травма. Посочени са в заключението и други
възможни причини - залежаване след травма, операция или общо заболяване;
продължително обездвижване или клапанна недостатъчност във вените на долните
крайници ; венозен застой и др. В конкретния случай има данни за травма на десния крак и
липсват други от изброените в експертизата причини за тромбофлебит. Това дава основание
да се приеме причинна връзка между настъпилата смърт от тромбоемболия и
тромбофлебитните промени в десния крак, вероятно от травма на същия. Това външно
въздействие пострадалата не си е причинила умишлено. Въз основа на данните от архива на
личиния лекар, вещото лице е установило ,че С. е страдала от есенциална артериална
хипертония и стенокардия, исхемична кардиомиопатия. Те се причиняват най-вече от
развитие на генерализирана атеросклероза . Артериалната хипертония и генерализираната
атеросклероза не са съществени фактори за заболяване от тромбофлебит на долните
крайници. В медицинското направление от 24.04.2019г. няма описани промени на крака, но
и основното оплакване е било за болки в гърлото ,където е бил насочен и прегледът.
Обективното състояние, регистрирано при прегледа е описано за долни крайници „б.о.“ –
без особености, без ретистрирани промени. В аутопсионния протокол са описани основните
и съществени диагнози ,свързани с вътрешните органи и свързаните със смъртта състояния .
Не са описани синини и отоци по долните крайници, защото такива няма. Видимо по десния
крак има промени , съответни на тромбофлебит – промяна в цвета на крайника, белези за
нарушено локално кръвообръщение и възможен некротично –възпалителен процес , което е
обективирано на приложените фотоснимки от аутопсията. Такива промени няма по левия
крак . Откъснатите и намерени в сърцето и белодробните съдове тромби са с характерна
форма като отливка от дълбоките вени на долните крайници. Откъсването на тромбите може
да стане при ставане от легло и раздвижване; при напълване в тоалетната. В случая не се
касае за „автохтонна тромбоза „ на белодробните съдове - възникваща на място в съдовете,
при други болестни промени. Към 16.11.2018г. са били актулани при С. регистрираните
3
преди това заболявания – артериална хипертония ,исхемична кардиомиопатия / без застойна
сърдечна недостатъчност/, хроничен тубулоинтерстициален нефрит, бъбречно-каменна
болест. Краткото време от приемането на 01.05.219г. в болнично заведение и настъпването
на смъртта на Д. С., не е позволило да се постави категорина диагноза. Такава е поставена
при аутопсията.
От обясненията на вещото лице д-р К. в с.з. се установява ,че относно преживяна
травма на крайника няма медицински данни, освен съобщеното от пострадалата и записано
от преглеждащия лекар. В приложеното по делото сведение за настъпила злополука /л.15/
няма медицински данни, а съобщеното е по субективни данни. Ако може да се докаже
травма, то не е по медицински данни, т.к. не са оставени следи от извършената аутопсията.
Като един от посочените от вещото лице механизми за развитие на тромбофлебита ,е
травма, като трябва да е силен удар, който да засегне дълбоките меки тъкани на крайника.
Описва се натъртване, което е относително, може да означава и синина, може да означава и
по-съществена травма в дълбочина, която да води до засягане на мускули. Поради липса на
описателни медицински данни може да се каже само хипотетично, че ако е от травма ,трябва
да е травма, която засяга мускули и меки тъкани, така че да достигне травматичен процес,
който след травма е свързан с възпаление, макар и без инфекция, и може да развие
тромбофлебит. Обичайно тробмообразуваното е в последващите дни, а не в деня на
травмата, няма като точен брой дни, може да е няколко дни след травмата, може и след
месец, в случай че има период на обездвижване и травмата е по-тежка. Зависи в какъв
предмет е станал удара. Ако е ръбест предмет ,оставя следа дори през дрехи, ако е с гладка
и широка повърхност, е възможно да е тъпа травма и зависи в коя част на крака е, да не
остави следи, но ако е в предната част на крака остава следа, докато в задната повърхност,
където има голямо количество мускули, там често не остава видимо изявена следа. При
аутопсията, това което може да се каже относно дясна подбедрица и глезен, се установява и
най-вече от снимковия материал се вижда, че има промени, които съответстват на
тромбофлебита, и охлузването, не е задължително да е свързано с процесната травма.
Установените по медицинска документация и при извършената аутопсия хронични
заболявания не са директно сред основните фактори, причиняващи тромбофлебит и не може
да се твърди, че някои от тях са в пряка връзка. Изброени са възможните причини за такъв
тромбофлебит. Такава може да е сърдечна недостатъчност от различен тип, когато се
нарушава кръвообращението, включително и в крайниците, при намаление при помпения
дебит на сърцето, задържане във вените кръв, това е възможен фактор, но при пострадалата
няма такава описана тежка недостатъчност, няма отоци на краката. Евентуално при силен
удар с по-тясна контактуваща повърхност могат да останат охлузвания и рани, но отново
зависи в коя част на крайника. Такива находки не са открити при извършената аутопсия.
При огледа на аутопсията не са установени счупвания на кости, не са установени разкъсани
мускули, при разрез на задна повърхност на подбедрица не са установени външни рани или
големи кръвонасядания. Ако е имало една седмица преди това от изброените травми, то са
щели да бъдат видими. При тъпа травма с по-широка повърхност възможно е да няма
изявена външна травма, тъй като ударът е с широка повърхност, може да се получи контузия
4
на меките тъкани, която е с общ характер и без разкъсвания и външна рана. Некротично-
възпалителен процес е при промяна на кръвообрщенето, не може да се твърди, че е поради
травма. Не може да се твърди за травма, този процес може да е натрупан с години. Не може
да се твърди и за цвета на крайниците, може да бъде преходна промяната в цвета, може да
бъде на приливи и отливи, възможно е да е настъпило и няколко дни преди смъртта, но само
по този вид не може да се твърди. При изследване на белодробните съдове където се
установява тромбоемболията, се виждат тромби с диаметър, съответстващ на вените на
долните крайници, зоната на задколенни ямки и подбедрици, но от кой крак са не може да се
установи само по вида на тромбите или само по вида на празните кръвоносни съдове.
Вещото лице е изразило становище, че не може да твърди категорично, че в другия крак не е
имало тромби, но от друга страна развитието на този процес в дясна подбедрица, говори че
там има причина да се образуват тромби, тъй като има видим процес в меките тъкани. Ако
се изключи пострадалата да е получавала травма, може причина за настъпване на смъртта да
е възможна клапанна недостатъчност във вените на долните крайници, възможно е
инфекция, която е минала, но с остатъчни явления, във връзка с КОВИД, след КОВИД,
подобни усложнения могат да настъпят и след година. Но за ангината не може да се твърди.
Една от най-честите причини е обездвижване или венозна недостатъчност поради клапанна
недостатъчност, но не може да се установи, тъй като вените могат да се изследват
функционално, а след смъртта се установяват само клапи, но дали са с недостатъчност или
не, не може да се определи. Ако има клапанна недостатъчност във вените е възможно да има
напрежение в долни крайници, зачервяване на крайника, болка, но такива лечения не са
описани в миналото при нея. Исхимична кардиопатия не води пряко до венозен застой или
увреждане клапния апарат на вените. Генерализираната атеросклероза води до общо
уреждане на кръвоносни съдове, предимно засягайки артериалните кръвоносни съдове,
образувайки промени в техните стени. Като основен фактор генерализираната атеросклероза
не води до тромбофлебит. Късно последствие на исхимична кардиопатия може да доведе до
съществена по степен сърдечна недостатъчност поради нарушена помпена функция на
сърцето, или увреждане клапите на сърцето, което може да доведе до клапна недостатъчност
или непропускливост на сърцето и това да доведе до венозен застой. Това обаче не е
описано като настъпило усложнение в медицинската документация. Първичните прояви на
кардиопатия са стеснения в коронарните съдове, които водят до нарушено оросяване на
сърдечния мускул, с проява на споменатата стенокардия, а именно болки и стягания в
гърдите. Това е предпоставка за развитие на инфаркт. При продължително развитие на
подобно заболяване се влошава и помпената функция, като за това може да има и други
причини, не само исхимията. Това вече усложнение ,настъпило необратимо в един момент,
създава нарушение общо в кръвообръщението, задържане и забавяне на кръвотока. При
пострадалата няма такива описани тежки промени. Тя е била хоспитализирана в периода
2016 г. -2017 г, но изброените заболявания на бъбреците и остро чревно заболяване ,не са
сред рисковите заболявания за тромбофлебит. Както възрастта не е водещ фактор при
тромбофлебита, това може да се развива и при сравнително млади хора. Вещото лице е
заявило, че не може да даде категорично становище каква е конкретната причина за
5
тромбофлебита и настъпилата смърт. При пострадалата има данни за травма, която не е
описана. Хипотетично това е възможна причина, както и инфекция, която не е лекувана, за
венозен застой няма данни при нея. При данни за обездвижване, режим на легло, е
възможно, но не е описано тя да е била в такива състояния, нито има следи за това.
Инфекциите са много рядък фактор за тромбофлебит, и са посочени ,за да бъде изчерпателен
списъка, една такава инфекция е инфекция от КОВИД. Тук в случая не се касае за КОВИД.
Може месеци след инфекция, ако тя засяга кръвоносни съдове, в които да протича
незаздравяващо увреждане на кръвоносните съдове, за това вътрешна инфекция не е фактор.
Сепсисът е сериозен възможен фактор, доколкото е инфекция ,засягаща целия организъм, но
сепсис в случая няма, при аутопсия би се установило, но няма данни. Ако има сепсис би
изисквало високо специализирана болнична помощ. Нефротичния синдром е свързан с
увреждане на бъбреците, такова няма при пострадалата, язвен колит също няма. Тези неща
биха се установили при аутопсията. Неоткриването на находки при аутопсията в крака и ,
̀
не изключва възможна травма от падане. Аутопсията, която е извършена ,е извършена с
конкретни цели и задачи, това не е съдебномедицинска експертиза за натрупване на фактори
и травми, при тази аутопсия основната цел е да се установи причината за смъртта, прави се
общо изследване на органите в тялото, но сред задачите на тази аутопсията не е било дали е
имала незастрашаваща травма в миналото. Ето защо за тромбоемболията и намиране на
източника и с изследване на всички задължително вътрешни органи, изследването е
приключило. В последствие възниква въпроса дали това би могло да бъде причинено от
травма в крака, но такова детайлно изследване не е правено. Не са събрани обективни данни,
които да потвърдят или да изключат наличието на такава травма. За прегледа на 24.04.
вещото лице не може да твърди дали от лекаря е направен обстоен преглед ,както би го
направил лекар-хирург или ортопед. За да напише "б.о.", т.е. без особености, не е установил
куцане и видими признаци за рани, които да искат обработка или счупване на кости, но
дали е събличал пострадалата и да е правил преглед на краката, това не мога да твърдя.
Вените няма как да се видят при общ преглед, особено ако процеса не е напреднал. Само от
медицинското направление не може да се установи кога е паднала. Ако специалистът, който
я е преглеждал е установил, това което има и на снимковия материал при аутопсията, т.е.
развити признаци на тромбофлебит, е щял да го опише. Ако целта на прегледа е например
гърло, крайниците ще са описани в по-малка степен.
Депозираното по делото заключение на СМЕ и констатациите на вещото лице не са
опровергани от останалите доказателства, предвид на което съдът приема изготвената СМЕ
за обоснована и обективна.
Съгласно чл.459,ал.2 КЗ злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно
увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от
външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.
Непредвидимостта се предполага до доказване на противното.
В случая е установено от медицинската документация и приетата СМЕ, че прчина за
настъпване смъртта на 01.05.2019г. на застрахованото лице Д. С.а С. е белодробна
6
тромбоемболия , с произход на тромбите от тромбофлебит на дълбоките вени на долните
крайници ,с диаметър съответстващ на вените на долните крайници, зоната на задколенни
ямки и подбедрици, като съгласно СМЕ при аутопсията са намерени промени в десния крак
с характер на тромбофлебит, каквито не са открити в левия крак.
В съставен на 24.04.2019г. медицински документ от трето на застрахователното
правоотношение лице ,незаинтересовано от настоящия спор, е отразено ,че освен за силни
болки в гърлото при преглъщане и спонтанно, Д. С.а С. е съобщила ,че си е ударила десния
крак. Следователно от тази дата има данни за получена от застрахованата травма на десния
крак.
Не се твърди и не се установява да е имало очевидец на случилото се, а поради
настъпилата около седмица след това смърт на Д. С., не съществува възможност за събиране
на преки доказателства при какви обстоятелства е получена травмата и дали това е станало в
деня ,в който е съобщила за нея на 24.04.2019г. или в по-ранен момент. С оглед на това, в
случая дали действително се е осъщетствил този факт ,следва да се прецени на база
наличните косвени доказателства – данните от медицинската документация и заключението
на СМЕ, прието по делото. В този смисъл е и установената съдебна практика, че когато
липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт
не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени факти в тяхната
взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила.
Удостовереното в медицинското направление от 24.04.2019г. обстоятелство, за което
е съобщила Д. С., съотнесено към констатираното от СМЕ като причина за настъпване на
смъртта й ;за наличие при аутопсията на промени в десния крак с характер на тромбофлебит
; че причина за тромбофлебитните промени може да бъде травма, както и посочения от
вещото лице възможен период за тромбообразуване, следва че същият може да протече за
периода ,когато е съобщено от пострадалата за това, че си е ударила десния крак до
настъпване на смъртта й, като същите дават основание да се приеме,че има причинна
връзка между смъртта на С. и травмата на десния крак, за която е съобщила на 24.04.2019г.
,като не се твърди и не се установява тази травма да е била причинена умишлено от
пострадалата.
По делото не се установяват данни, които да сочат на недостоверност на заявеното
от самата пострадала на 24.04.2019г. и че може да бъде изключена като причина за
тромбофлебитните промени в десния крак , получена травма, каквато е съобщена от С. на
посочената дата. От заключението на СМЕ и изразеното становище от вещото лице в с.з. се
установява, че от момента на съобщаване за травмата на десния крак от самата пострадала
до настъпване на смъртта й , не може да се изключи , че такава травма е съществувала и че
тя може да е причина за развитието на тромбофлебит . Данни за такава може да се изведат от
посочените от вещото лице находки при аутопсията – видими промени по десния крак ,
съответни на тромбофлебит, каквито промени няма по левия крак. Отразеното в
медицинското удостоверение „б.о“ не опровергава възможността С. да е получила травмата
, за която е съобщила при прегледа , предвид становището на вещото лице, че това описание
7
сочи, че лекарят не е установил куцане и видими признаци за рани, които да искат
обработка, или счупване на кости, но от него не може да се установи какъв преглед е
извършен и дали е правил преглед на краката. От обясненията на вещото лице се
установява, че при този преглед е възможно да не се констатират външни увреждания на
десния крак , тъй като вените няма как да се видят при общ преглед, особено ако процесът
не е напреднал. Липсата на видими рани и кръвонасядания на десния крак при аутопсията
също не изключва достоверността на съобщеното от пострадалата на 24.04.2019г. ,че си е
ударила крака, предвид заявеното от вещото лице, че при тъпа травма с по-широка
повърхност е възможно да няма изявена външна травма, тъй като ударът е с широка
повърхност, може да се получи контузия на меките тъкани, която е с общ характер и без
разкъсвания и външна рана, както и че когато е в задната повърхност, където има голямо
количество мускули, там често не остава видимо изявена следа.
При направените констатации от СМЕ и наличието на съобщаване от самата
пострадала на 24.04.2019г. за травма на десния крак, при който при извършената утопсия е
установено,че има промени с характер на тромбофлебит , и при липсата на данни такива
промени да има в левия крак, е налице причинна връзка между травмата на десния крак и
настъпилата смърт на пострадалата. Не е установена друга причина за образуване на тромби
от дълбоките вени, които са предизвикали белодробната троембоемболия при
застрахованата. Останалите посочени от вещото лице като възможни причини за
тромбофлебит ,са посочени хипотетично и всяка от тях е обсъдена от вещото лице подробно
в с.з., като от данните по делото не се установява някоя от тях да може да се приеме като
осъществена при ищцата, довела до констатираната белодробна тромбоемболия. Такава
причинна връзка не се установява от доказателствата по делото и между констатираните при
ищцата заболявания, описани в СМЕ и причината за смъртта на Д. С.. С оглед на това няма
основание травмата на десния крак да се изключи като причина за развитието на
тромбофлебит в този крайник и белодробната тромбоемболия ,от която е починала
застрахованата,
На основание изложеното, съдът прие, че от събраните по делото доказателства се
установява,че е настъпило застрахователното събитие “смърт вследствие на злополука” на
застрахованото лице Д. С. и за ответника се е породило задължението по процесната
застрахователна полица №712418071000026/16.11.2018г. по застрахователен пакет
“Закрила”- Златен да заплати на правоимащото лице – ищецът по делото като законен
наследник на Д. С.а С., дължимото застрахователно обезщетение от 30 000лв. Предвид на
това предявеният иск по чл.459 КЗ за заплащане на сумата от 30 000лв. като дължимо
застрахователно обезщетение на ищеца , в качеството му на ползващо лице по полица №
712418071000026 от 16.11.2018 г., следва да бъде уважен като основателен и доказан, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба – 04.11.2022г.
Уважаването на главния иск обосновава основателността и на акцесорния иск по
чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9141,65лв. за периода 04.11.2019г – 04.11.2022г .
От представените доказателства се установява, че на 17.06.2019г. ответникът е бил
8
уведомен за настъпилото застрахователно събитие. С писмо от 12.07.2019г., адресирано до
ищеца, застрахователят е отказал изплащането на обезщетение по така постъпилата
претенция .
Съгласно чл.448,ал.3 КЗ застрахователят следва да извърши плащане в срок от 15
работни дни от датата, на която са представени поисканите доказателства. В случая този
срок е започнал да тече от 05.07.2019г., когато е постъпило при застрахователя изискания
аутопсионен протокол /видно от писмото ,в което е обективиран отказа от 12.07.2019г./
Преди изтичане на срока е постановен отказ за плащане, като считано от 13.07.2019г. /
датата следваща датата на постановения отказ/ е изпаднал в забава . В случая лихвата за
забава върху главницата от 30 000лв. се претендира от по-късен момент, за тригодишен
период до предявяване на иска : 04.11.2019г. - 04.11.2022г. Изчислена чрез лихвен
калкулатор е в размер на 9141,65лв. С оглед изложеното предявеният иск по чл.86 ЗЗД
следва да бъде уважен в претендирания размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, общо в размер на 3365,67лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
п.к.1463, р-н Триадица, бул.“Витоша“ №89Б да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********,
гр.Габрово ,ул.“В.“№*** ,съдебен адрес : гр.София ,ул.“Алабин“№42,ап.10,адв.Ю. С.- САК,
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева - застрахователно обезщетение, в качеството му на
ползващо лице по полица № 712418071000026 от 16.11.2018 г., ведно със законната лихва от
04.11.2022г. / предявяване на иска/ до окончателното изплащане ; сумата от 9 141,65 лв.
/девет хиляди сто четиридесет и един лева и 65 ст./ лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за периода 04.11.2019г.- 04.11.2022г. и сумата от 3365,67лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9