РЕШЕНИЕ
№ …70
гр. Самоков, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието
на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 611 по описа на същия съд за
Производството
е образувано по изпратена по подсъдност от Административен съд – София-област жалба
на В.Й.П. и Г.Й.П. срещу Заповед № .. г. на Областния управител на Софийска
област, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, § 4к,
ал. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 28б, ал. 8 от Правилника за
прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) са одобрени плановете на новообразуваните имоти на
земи по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за следните територии в землището на с.
Широки дол, Община Самоков – местност „Дългата поляна”, местност „Солище”,
местност „Татарски брод” и местност „Шумната могила”.
Твърди се в жалбата,
че жалбоподателите са собственици по наследство на поземлен имот в землището на
с. Широки дол, Община Самоков, местността „Татарски брод” (с предишно
наименование „Ебички ливади”), с площ 6 дка съгласно протокол по нотариално
дело № 154/1949 г. С решение № 64Ш/02.03.1994 г. на Поземлена комисия – Самоков
на жалбоподателите било възстановено право на собственост върху ливада с площ 3
дка съгласно скица-проект № Ф01004/05.02.2007 г. Имотът не бил включен в плана
на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като
попадал върху поземлени имоти с №№ 294.51, 294.52 и 294.53 по този план, а техните
ползватели по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ представили документи за
собственост с нищожно съдържание, тъй като имотите били придобити вследствие на
престъпление, извършено по текстовете на Закона за обявяване на комунистическия
режим в България за престъпен.
В писмено изявление, наименувано „допълнителна
информация” и постъпило на 21.11.2019 г. в хода на настоящото производство пред
РС – Самоков (л. 63 от делото), жалбоподателите сочат, че част от бившия имот
на наследодателката им М. И. К. съгласно гореспоменатия протокол по нотариално
дело № 154/1949 г. на Самоковския околийски съдия, бил нанесен в помощния план
по чл. 13, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ под номер 10 от масив 394 с площ 3 дка и за
тази част от него на наследниците на М. К. било определено право на обезщетение
по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ. Другата част с
площ 3 дка от същия имот попадала върху имоти с №№ 294.47, 294.292, 294.49 и
294.91 по ПНИ и не била отразена в помощния план.
В открито
съдебно заседание на 27.01.2020 г. жалбоподателят В.П. конкретизира
горепосоченото писмено изявление като сочи, че поради определяне на
наследниците на М. К. на право на обезщетение с решението на ОС „Земеделие” от
23.10.2019 г. жалбата не касае имоти с №№ 294.51, 294.52 и 294.53 по ПНИ, в
която й част тя следва да се счита оттеглена, а исканията в жалбата се отнасят
до имоти с №№ 294.47, 294.292, 294.49 и 294.291.
Поради това
и с влязло в сила като необжалвано протоколно определение от 27.01.2020 г. жалбата
е оставена без разглеждане в частта й относно имоти с №№ 294.51, 294.52 и
294.53 по ПНИ на местността „Татарски брод” в землището на с. Широки дол,
Община Самоков и производството в тази му част е прекратено.
По изложените
в мотивната част на същото определение съображения производството по делото е
продължило с оглед необходимостта от уточнение от страна на жалбоподателите кои
имоти съгласно ПНИ засягат правото им на собственост върху частта от бившия
имот на М.К., за която не им е определено право на обезщетение. В писмено изложение,
постъпило в съда на 04.06.2020 г. (л. 97 от делото) жалбоподателите уточняват,
че това са имоти с №№ 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292 и 83291.294.290
по ПНИ в землището на с. Широки дол, Община Самоков, м. „Татарски брод”.
Поради това
и по делото са конституирани като заинтересувани страни лицата, които в
материалите по административната преписка са посочени като собственици на тези
имоти, респ. техните наследници, а именно – Е.Е.М. (с протоколно определение от
08.06.2020 г.) и М. Б. Н. (с протоколно определение от 21.09.2020 г.).
Пред съда жалбоподателят
В.П. поддържа жалбата, а жалбоподателят Г.П. не взема становище.
Ответникът
по жалбата Областен управител на Софийска област, чрез пълномощника си гл. юрк.
И. З., оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересуваната
страна М.Н. се представлява от пълномощника си адв. Х. Б., който заявява
становище за неоснователност на жалбата, като в допълнително писмено становище,
постъпило преди края на устните състезания моли за отхвърлянето й и претендира
разноски.
Заинтересуваната
страна Е.М. не заявява конкретно становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
РС –
Самоков е компетентен да се произнесе по жалбата с оглед разпоредбата на § 19,
ал. 1 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 39/2011 г.).
Жалбата е
подадена в установения в §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ преклузивен 14-дневен срок
от обнародването в „Държавен вестник”, бр. 42/28.05.2019 г. на Заповед №
ОА-114/22.04.2019 г. на Областния управител на Софийска област, с която на
основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ са одобрени ПНИ на земи по § 4к, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за следните територии в землището на с. Широки дол, Община Самоков –
местност „Дългата поляна”, местност „Солище”, местност „Татарски брод” и
местност „Шумната могила”.
Уточнените
в хода на производството твърдения на жалбоподателите, че предвижданията на ПНИ
на местността „Татарски брод” в землището на с. Широки дол, Община Самоков за
имоти №№ 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292 и 83291.294.290 засягат
тяхно право на собственост върху недвижим имот обуславят процесуалната им
легитимация да оспорват пред съда заповедта, с която този ПНИ е одобрен. По
тези съображения жалбата срещу заповедта на областния управител в частта й за
одобряване на ПНИ за местността „Татарски брод” в землището на с. Широки дол,
Община Самоков относно имоти с №№ 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292 и 83291.294.290
е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма.
Относно
одобряването с тази заповед на ПНИ за местността „Татарски брод” в землището на
с. Широки дол, Община Самоков за имоти с №№ 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292
и 83291.294.290, от приобщената административна преписка не се установяват
допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в тази й част – предмет на оспорване
същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Не се констатира
несъответствие на заповедта с целта на закона.
Установява се, че жалбоподателите са
наследници на М. И. К., починала на 04.09.1953 г., която с протокол от 27.12.1949
г. по нотариално дело № 154/1949 г. на Самоковския околийски съдия е била
призната за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот,
находящ се в землището на с. Широки дол, Община Самоков, а именно – ливада,
находяща се в м. „Ебичките ливади” с площ 6 дка, при съседи Дине Бл. Вукадинов,
от две страни селска гора, път и Стоян Поров от с. Горни окол. При тези
обстоятелства е безспорно, че към момента на колективизацията на земята в
България в средата на ХХ в. притежаваният от наследодателката на жалбоподателите
недвижим имот е бил земеделска земя. Поради това редът за възстановяване на
правото на собственост на наследниците й върху имота като конкретен обект на
право на собственост е установеният в ЗСПЗЗ административен ред – с решение на
компетентния реституционен административен орган – Поземлена комисия
(понастоящем Общинска служба „Земеделие”) по местонахождение на имота, което решение
съгласно тълкувателната практика на ВКС е с конститутивен ефект относно
субектите на възстановяване на правото на собственост и обектите на това право.
Казано иначе, ако заинтересуваното лице не е подало заявление за възстановяване
на право на собственост върху земеделска земя в обема на това право, което е
притежавало то или негов наследодател към момента на обобществяване на земята,
или ако е заявило имота за възстановяване, но е налице отказ за възстановяване
на правото му на собственост, то не е собственик на имота и не притежава
материалноправна легитимация да иска нанасяне на имота в ПНИ.
В конкретния
случай от материалите по приобщената административна преписка на ОС „Земеделие”
- Самоков, образувана по заявление вх. № 64Ш от 23.12.1991 г., подадено от Т. И.
П. (дъщеря на М. К. и майка на жалбоподателите) се установява, че единственият
заявен за възстановяване земеделски имот на наследодателката на жалбоподателите
М. К. в местността „Ебички ливади” (ако се приеме, че това е предишното
наименование на местността с настоящо наименование „Татарски брод” в землището
на с. Широки дол) е посочен в заявлението, сезиращо административния орган по
поземлена реституция, с площ 3 декара.
Именно с такава площ имот в тази местност е записан на М. И. К. в емлячния
регистър на с. Широки дол съгласно представеното удостоверение, издадено от
кмета на селото. Относно този имот, с решение № 64Ш/23.10.2019 г. на ОС
„Земеделие” – Самоков е постановен отказ за възстановяване на наследниците на М.
К. на право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
поради обстоятелството, че имотът попада върху имоти с №№ 294.51, 294.52 и
294.53 по ПНИ съгласно удостоверение изх. № У-247/23.10.2019 г. на Община
Самоков, издадено на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и приложената към него
скица. Жалбоподателите не спорят, че поради това, че именно този имот не може
да им бъде възстановен в реални граници, на тях като наследници на М. К. е
определено право на обезщетение по силата на друго решение на ОС „Земеделие” –
Самоков с № 64Ш от същата дата – 23.10.2019 г. Именно в тази връзка е
изявлението на жалбоподателя В.П. в с. з. на 27.01.2020 г., че за имота на М. К.,
попадащ върху имоти с №№ 294.51, 294.52 и 294.53 по ПНИ (т. е. за този имот,
който е заявен с площ 3 дка, но не е възстановен в реални граници поради това,
че попада върху посочените имоти съгласно ПНИ) въпросът е решен с признаването
на наследниците й на право на обезщетение, поради което и жалбата не касае
одобряването на ПНИ за тези имоти.
От събраните
по делото доказателства обаче не се установява друг имот на М. К. в местността
„Ебички ливади” да е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от наследниците
й, нито се установява на тях да им е възстановено право на собственост върху
такъв имот. Ето защо жалбоподателите не се легитимират като собственици на
недвижим имот, попадащ върху имоти с №№ 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292
и 83291.294.290 по ПНИ за местността „Татарски брод” в землището на с. Широки
дол, Община Самоков и нанасянето на такъв имот в ПНИ (а и в помощния план) би
противоречало на материалния закон. Обратно, като е одобрил ПНИ, в който
претендираният от жалбоподателите имот не е нанесен, Областният управител на
Софийска област не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и правилно е приложил материалния
закон.
Тук е
мястото да се отбележи, че в процедурата по одобряване на ПНИ съгласно § 4к,
ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ областният управител не е компетентен да разрешава гражданско-правни
спорове, нито да се произнася по възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи или по законосъобразността на актове на административния орган
по поземлена реституция ОС „Земеделие”. Поради това и в настоящото производство
по съдебен контрол на законосъобразността на заповедта на областния управител
за одобряване на ПНИ такива въпроси не следва да се обсъждат, независимо от
искането именно в тази насока на жалбоподателя В.П., направено в хода на
устните състезания в с. з. на 16.11.2020 г., а и в редица предходни писмени и
устни процесуални изявления на жалбоподателите в хода на делото.
По всички
изложени съображения жалбата на В.П. и Г.П. срещу Заповед № ОА-114/22.04.2019
г. в конкретизираната й в хода на производството част, е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, исканията за
присъждане на разноски, направени от пълномощниците на ответника по жалбата и
на заинтересуваната страна М.Н., са основателни. Жалбоподателите следва да
заплатят на Областна администрация – Софийска област разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а на заинтересуваната страна Н. следва да
заплатят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.,
установен от представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, .., срещу Заповед № ОА-114/22.04.2019 г., издадена
от Областния управител на Софийска област, в частта й за одобряване на план на
новообразуваните имоти на земи по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.
Широки дол, Община Самоков, в местността „Татарски брод” относно поземлени
имоти с номера 83291.294.291, 83291.294.49, 83291.294.292 и 83291.294.290 по същия
план.
ОСЪЖДА В.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.П., ЕГН
**********, с адрес .. да заплатят на Областна администрация на Софийска
област, гр. София, бул. „Витоша” № 6 сумата 100 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.П., ЕГН **********,
с адрес ***, .. да заплатят на М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 300
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: