РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. В., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на АЛ. Р. К. с ЕГН
********** и постоянен адрес гр. Б., обл.В., ул. „Г.Д.” №24 против Решение №
256/18.06.2021 г., постановено по гр.дело №1272/2020год. по описа на Районен съд-В.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че неправилно ВРС не е уважил
искането за назначаване на графическа експертиза, неправилно е отделил спорното от
безспорното.
Поддържа се, че неправилно е приложена нормата на чл.164, ал.1, т. 6 от ГПК, тъй
като в случая не става въпрос за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен
документ, а за подправка на такъв документ - вписване на наемна цена, която на е
договорена. Излага се, че доказателствата по делото не съответстват на изложените от съда
изводи- това важи както за представения от него оригинал, така и за обстоятелството, че
става въпрос само за разлика от 5 лева между договора от 2017 и договора от 2018 година, и
напълно необосновано се приема, че цената била 50 лева на декар. Напълно са игнорирани
свидетелските показания на И. и Д. относно договорката имотите да бъдат почистени до
степен да станат годни за обработка, и след като се приспаднат разходите за това
1
почистване, ще се прецени колко се дължи на наемодателя.
Поддържа се, че с посочените пороци са довели и до нарушаване на материалния
закон- чл.228 ЗЗД.
Прави искане съдът да постанови решене, с което да отмени решението на Видинския
районен съд и да постанови ново по същество, с което да отхвърли исковете.
С въззивната жалба не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата Б. Б. В. с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул.’’С.” *, ет.*, ап.*, чрез адв.-
пълномощник Л.Ф. от Адвокатска колегия-В., с който се оспорва въззивната жалба. Навежда
доводи за правилността на първоинстанционното решение. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не представя доказателства
и не прави доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред РС-Видин са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
228 вр.232 вр.чл.79 ЗЗД от Б. Б. ВЛ. от гр. П., ул.“С. “ № *, ет.*, ап.*, ЕГН **********
против А. Р. К. от гр.Б., обл.В., ЕГН ********** да заплати на ищцата сумата от 3309.90лв.,
представляваща неизплатен наем по сключени договори за наем на земеделска земя от
20.07.2017 г. и 29.06.2018 г., съответно за стопанските години 2017/2018 г. и 2018/2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска - 03.08.2020 г. до окончателното
издължаване.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът АЛ. Р. К. е подал
писмен отговор. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва обстоятелствата за
наличие на наемните правоотношения за исковия период, между ищеца и него. Направил е
възражение относно претендирания размер на иска.
Поддържа се, че в договора от 29.06.2018 г. не е вписана цена, тъй като наетите имоти били
необработваеми. Излага се, че е била постигната договорка да се заплати сумата от 45 лв. на
дкар, но след като се приспаднат направените разходи за почистването на имотите и
2
привеждането им в състояние позволяващо обработването им. Подържа, че за двете
стопански години направените разходи за рекултивация/подобрения за почистване,
възлизащи на 1900 лв., както и че в договора от 29.06.2018 г. не е имало изписване на сумата
от 50.00 лв. на дка, както и на: цифрите 34841 дка и имената А.К. под подписа на наемател.
Прави възражение за прихващане до размера на по-малката сума със сумата от 1900 лв.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.
От фактическа страна съдът възприема установената от районния съд фактическа
обстановка, а именно, че от представените с исковата молба писмени доказателства се
установява и не е спорно между страните, че въззиваемата Б. Б. ВЛ. е дъщеря на Б. С. Г.,
видно от представеното удостоверение за наследници.
Не е спорно между страните, че между Б. С. Г., в качеството на наемодател и
въззивника/ответника АЛ. Р. К., в качеството на наемател, на 20.07.2017 г. и на 29.06.2018
г., са сключени двата договора за наем на земеделски земи, находящи се в землището на гр.
Б. и с обща площ от 34.841 дка, представляващи имот №* от 15.590 дка в местност „
Л.“, имот №* от 7.000 дка в местност „Ш.“, имот №* от 1.252 дка в местност „З.“
и имот №* /лозе/от 10.999 дка в местност „Т.“.
Не се спори между страните, че договорите са за срок от една стопанска година, за
стопанските години 2017 / 2018 г. и 2018 / 2019 г., както и че наетите земеделски земи са
предадени за ползване на въззивника/ответника възмездно срещу договорено
възнаграждение.
Между страните по делото не е спорен размера на договореният наем по договора от
20.07.2017г. за стопанската година 2017/2018 г., което е 45.00 лв. на декар.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договор за наем на земеделска земя от 29.06.2018 г.,
представен по делото на ВРС в заверено копие и оригинал, се установява, че договореният
наем между страните е в размер на 50лв на декар за стопанската година 2018/2019 г.,
какъвто е и договорения срок по чл.2 от договора.
Въззивникът К. с отговора на исковата молба е оспорил претендираната наемна цена
от 50лв. на декар по този договор, като твърди в отговора, че е договорен обичайния размер
на наема за онези години за района от 45лв. на декар, а не претендираният в размер на 50лв.
на декар.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че въззивника/ответника не е
заплатил дължимите се суми по двата процесни договора, доколкото не е навел твърдения и
ангажирал доказателства в тази насока, а е признал този факт с отговора на исковата молба.
Между страните не е спорен и факта, че двата процесни договора са вписани в
Общинска служба по земеделие-Брегово, структура на Министерство на земеделието и
храните, доколкото това наведено обстоятелство от въззиваемата в исковата молба не е
оспорено от въззивника. Договор за наем на земеделска земя от 20.07.2017г. е вписан под
№114-57/20.07.2017г., а Договор за наем на земеделска земя от 29.06.2018г. е вписан под
№98-18/29.06.2018г., видно от преставените от ищеца заверени копия с исковата молба,
3
както и от приложените на л.57 и л.58 от делото на ВРС оригинали, от което се установява
по безспорен и категоричен начин, че са индентични, а договорната наемна цена в договора
от 29.06.2018г. е в размер на 50лв. на декар.
С молба от 23.11.2021г. въззивната страна е представила по делото писмени
доказателства, които съдът не е приел в проведеното открито съдебно заседание на същата
дата, поради обстоятелство, че същите не са новооткрити, нововъзникнали, како и поради
липса на искане във въззивната жалба за събиране на доказателства, поради което няма да
бъдат обсъждани от настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви на обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 228 във вр. с чл.232 и чл.79 от
ЗЗД.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателя се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя-да му плати определена цена.
Задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена е регламентирана и
в чл.232,ал.2 от ЗЗД.
Доколкото в тежест на ищеца в първоинстанционното производство е да установи
възникване на задължението, а на ответника – погасяването му, то ищецът е доказал по
основание и размер вземането си с представените писмени договор, както и с установяване
на факта на ползване на земеделските имоти от въззивната страна/ответника, за което е
налице признание в отговора на исковата молба. Доказано е сключване на договорите за
наем на земеделските земи за срок от една стопанска година, която обхваща периода от 01
октомври на текущата година до 01 октомври на следващата година, съгласно параграф 2,
т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието.
Не са представени доказателства за заплащане на наемната цена и такова не се твърди
от ответната страна. Не се установява изменение на договора по взаимно съгласие на
страните, каквото допуска чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, относно начина на заплащане на наемната
цена, която да е за сметка на направена рекултивация, почистване на земеделските земи от
наемателя, което възражение правилно е отхвърлено от ВРС като неоснователно и
недоказано, като настоящата инстанция приема, че това е защитна теза на въззивната
страна/ответника, за неплащане на дължимата наемна цена. Писмено съглашение между
страните в този смисъл не се твърди, а свидетелски показания са недопустими, съгласно чл.
4
164, ал. 1, т. 5 от ГПК, без изрично съгласие на страните, с оглед ал. 2 на цитираната
разпоредба, каквото по делото липсва изразено от страна на ищцата/наемодателя. Като
недопустими събраните пред първоинстанционният съд гласни доказателства не следва да
бъдат обсъждани от съда. Поради изложеното и съдът приема, че не е доказано изменение
на договора по взаимно съгласие на страните, относно начина на заплащане на наемната
цена, нито на нейния размер различен от 50лв./дка за стопанската 2018/2019г. и 45лв/дка за
стопанската 2017/2018г.
Сключените между страните два договора за наем на земеделска земя имат сила на
закон за тях, като неизпълнение на задължението на една от страните създава насрещни
права (чл. 79 и сл., чл. 87 от ЗЗД) за другата страна, които могат да бъдат упражнени, но не
води автоматично до изменение на договора. Установява се от събраните по делото
доказателства ползване от страна на наемателя на цялата площ на наетите земеделски земи,
поради което и се дължи заплащането му.
Доколкото договорът между страните е сключен в писмена форма, по волята на
страните , като форма за действителност на договора, то по делото не се установи от страна
на ответника/наемател да е отправено писмено искане до наемодателя на основание чл.230,
ал.2 от ЗЗД с посочените в същата алинея хипотези, като в настоящият случай за
привеждане на земеделските земи в състояние годно за ползването им по предназначение
или съразмерно намаляване на наемната цена или разваляне на договора, с оглед наведените
от него възражения в тази насока.
Настоящата инстанция намира възраженията на въззивната страна за неоснователни и
поради обстоятелството, че по своето естество предмета на наемния договор /земеделски
земи/, които са открити площи лесни и достъпни за оглед, ако са имали твърдяните
недостатъци то ответника без затруднения веднага би ги установил при сключване на
договора, поради което и съгласно 230, ал.3 от ЗЗД ищеца като наемодател не отговаря за
твърдяните в настоящия процес недостатъци.
С оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е обосновано и мотивирано, като са посочени както
становищата и възраженията на страните, така и приетите за доказани факти и приложимите
правни норми, а направеното възражение за прихващане правилно и законосъобразно е
отхвърлено, като неоснователно и недоказано съобразно събраният по делото
доказателствен материал и изложените по-горе мотиви.
Наведени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата от районния съд, като не е допуснал графическа експертиза на договора за
наем от 29.06.2018г. за стопанска година 2018/2019г., поради което делото е останало
5
неизяснено от фактическа страна, без да се правят доказателствени искания в настоящата
инстанция, в компетентността на която е да ги събере, при наличие на посочените
нарушения. Съдът не споделя изложените съображения доколкото по делото от въззивната
страна не е оспорена автентичността на договора, като частен диспозитивен документ
същият може да е автентичен и верен или неавтентичен и неверен. Въпросът и проблемът
относно верността на един документ , за тъй наречената материалната доказателствена сила
е присъща само на свидетелстващите документи, на материализираното с тях
удостоверително изявление, но не и за диспозитивните, какъвто е договорът за наем.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а съдебният акт – потвърден, като правилен и обоснован.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна има право на разноски във въззивната
инстанция, но доколкото не е представила доказателства за извършването на разноски не
следва да й бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256 от 18.06.2021г. постановено по гр.д.№1272/2020г.
по описа на Районен съд-В.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6