Номер 31711.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ВрацаIV наказателен състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
Секретар:Цветелина С. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20201420200838 по описа за 2020 година
С. И. Н. с ЕГН ********** от гр.Враца, ул.“Червен Лиляк“ №15,е обжалвал НП
№ АПИО - 517 от 29.07.2020г. на Кмета на Община Враца, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за
извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание се
иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение
не отговаря на обективната действителност.
Ответникът по делото чрез процесуален представител – юрисконсулт
Димитрова ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН. Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На
11.07.2020г. около 12.00 часа в РУ-Враца бил получен сигнал за лице предизвикващо
скандал, пред ресторант „Чевермето“ в гр.Враца, на които били изпратени
полицейските служители св.М. Л. С. и св.А. И. К. и двамата на длъжност полицай ООР
при РУ-Враца. При отиването на посочения адрес - ресторант „Чевермето“ в гр.Враца,
двамата полицейски служители констатирали лицето С. И. Н. , които се саморазправял
с персонала на заведението, като изяснявайки случилото се установили, че във
предходният ден Н. организирал тържество в ресторанта със предварително уговорени
куверти, като при приключването следвало да заплати сметка в порядъка на 1500 лв.
но, се указало, че може да заплати само около 500 – 600 лв. от дължимата сума, за това
Н., оставил в залог собствената си лична карта до издължаването си. На следващият
ден обаче Н. отново дошъл, но не за да плати сметката си, а само, за да си вземе
личната карта и тъй като управата отказала да му я върне преди да е платил дължимото
последният предизвиквал скандал с тях. За констатираното св.М. Л. С. и в
присъствието на св.А. И. К. и св.Л. Ц. Ц. съставил АУАН №433/2020г. серия АА бл.
№820904 от 11.07.20г. на С. И. Н. за това, че на 11.07.20г. около 12.00 часа пред
1
ресторант „Чевермето“ в гр.Враца извършва действия противоречащи на добрите
нрави за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на
скандал, със служителите на заведението, което квалифицирал като нарушение на
чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната
среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца.
Жалбоподателя С. И. Н. отказал да подпише съставеният му акт, тъй като
небил съгласен с отразеното в него, като акта бил оформен, като при отказ със
подписа на св.Савина Иванова.
Въз основа на така съставения АУАН №433/2020г. серия АА бл. №820904 от
11.07.20г. е издадено обжалваното НП №АПИО - 517/29.07.2020г. на Кмета на
Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя Н. било квалифицирано, като
нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване
на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА
ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал.1, т.3 от
същата НАРЕДБА.
Жалбоподателя в жалбата си навежда различна фактическа обстановка като
твърди, че е бил обграден и заплашен от петима бодигарда на охранителната фирма да
заплати несъществуваща сметка, след което му бил съставен неправомерно акт, които е
незаконосъобразен понеже полицаите нямали компетентност по съставяне на такива
актове.
Горната фактическа обстановка се установява от АУАН №433/2020г. серия
АА бл. №820904 от 11.07.20г., НП №АПИО - 517/29.07.2020г. на Кмета на Община
Враца, както и от показанията на разпитаните по делото св.М. Л. С. , св.А. И. К. и св.Л.
Ц. Ц. . Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и
основателна по следните съображения.
Съдът приема, че обжалваните НП и АУАН са издадени от компетентни органи
и в рамките на техните правомощия, но същите се явяват незаконосъобразни.
Не се спори че нарушението е констатирано с АУАН №433/2020г. серия АА бл.
№820904 от 11.07.20г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати
нарушения на предвидената по ЗАНН процедура.
На първо място, съдът намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на
извършеното административно нарушение – посочено в Акта, като: „извършва
действия противоречащи на обичайните норми за морал и поведение на обществено
място нарушаващи общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал, със
служителите на ресторант„Чевермето“. ”
Респективно в НП посочено като: „извършва действия, несъвместими с норми
за морал и поведение на обществено място, нарушаващи общественият ред,
изразяващи се в предизвикване на скандал, със служителите на ресторанта” е твърде
общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното
изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат
на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито
ангажирани писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен
начин описаното нарушение сочено, само като – „скандал”, и факта на
2
осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно
действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно
тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са
„противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият ред”. От тази
възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните
действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на
описанието им в АУАН и в НП не може да се санира.
Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП
обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая
е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща
изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където
е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено.
На второ място отделно от изложеното до тук, за да е налице твърдяното
нарушението същото следва да е осъществено на обществено място. В случая обаче
факта на осъществяване на процесното деяние на обществено място не се изяснява от
отразено в АУАН и НП. Напротив от тях е видно, че доколкото е имало някакво
стълкновение между участващите в събитието лица, то същото се е случило, „в
гр.Враца пред ресторант„Чевермето“. Така описаното като място на нарушението
по никакъв начин не означава, че мястото обезателно е обществено, а липсата на
описание, което да сочи на това означава, че липсва един от елементите на
изпълнителното деяние от субективна страна, а именно то да е осъществено на
обществено място. От така направеното описание не може да се изведе извод, че
дори и да е имало скандал същият се е случил именно на място, което е обществено по
смисъла на закона, защото в действителност такова описание в АУАН и НП, реално
липсва и то при положение, че соченото заведение пред което се е случило описаното
събитие – „ресторант„Чевермето“ се намира в град Враца на конкретен адрес. Видно
от Гугъл Мапс адреса е : гр.Враца ж.к. „Река лева“, бул.Васил Кънчов №30. В случая,
ако място на нарушението беше описано по посоченият начин, щяха да са изпълнени
изискванията на ЗАНН досежно посоченият реквизит, което води и до нарушение на
чл.42 т.3 ЗАНН касаеща изричното посочване на мястото на извършване на
нарушението, но и на чл.42 т.4 от ЗАНН касаеща изричното посочване на
обстоятелствата касаещи извършване на нарушението, които са задължителни
реквизити съгласно ЗАНН и непосочването им винаги влече съществено нарушение на
процесуалните правила.
На трето място акта е оформен от актосъставителя, като при отказ, в
съответствие с чл.43 ал.2 от ЗАНН, това е така защото ал.2 сочи, че: „Когато
нарушителя откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един
свидетел името и точния адрес на който се отбелязват в акта.“, както е и сторено
в случая със подписа на св.Савина Иванова, но след това оформяне и в пълен разрез с
нормите на ЗАНН и по конкретно в противоречие с нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН
препис от АУАН, не е връчен на нарушителя. Видно от самия АУАН не е положен
подпис от страна на жалбоподателя, за това, че му е бил връчен препис за запознаване.
При това положение възниква въпроса дали този акт въобще е бил връчен и дали той е
узнал какво е неговото съдържание.
3
В тази връзка следва да се посочи и че сам актосъставителя заявява в
показанията си: „…Препис от акта не му връчихме, тъй като той отказа да подпише
документите, а щом като откаже да подпише ние нямаме задължение да му
връчваме документите.“
Отделно от изложеното следва да се посочи и че процедурата по съставяне и
връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това
число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да
поиска събирането на други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване
на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция
за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл липсата на
подпис на нарушителя, който да удостовери, че е получил акта или казано иначе
невръчването на нарушителя на екземпляр от АКТА нарушава съществено правата на
жалбоподателя и означава, че процедурата по съставяне и връчване на акта на
наказаното лице, не е спазена в своята цялост, което ограничава неговото право на
защита.
Освен това административнонаказващият орган не е изпълнил и разпоредбата на
чл.52, ал.2 от ЗАНН - ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващия орган го връща веднага на актосъставителя. Това също не е сторено в
настоящия случай, напротив административнонаказващият орган е издал процесното
наказателно постановление.
При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като,
както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили значително правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП са строго
формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са
строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на
административнонаказаващия орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН и
издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на
НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя Н. със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на
описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на
съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от
ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на
4
административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на
административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което
административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само
на това процесуално основание.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО - 517/29.07.2020г. на Кмета
на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №АПИО - 517 от 29.07.2020г.
на Кмета на Община Враца, с което на С. И. Н. с ЕГН ********** от гр.Враца, ул.“Червен
Лиляк“ №15, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/
лева, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община Враца и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Враца в 14-
дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5