№ 1377
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110202443 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на В. Г. В.
ЕГН ********** чрез адвокат А. А., редовно упълномощен, против наказателно
постановление № 25-0819-000216/31.01.2025 г., издадено от С.М.С. - началник на група
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което са му наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.104б т.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/.
С въззивната жалба въззивникът счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, сочи аргументи за това и моли съда за отмяната му.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от адвокат А. А., редовно упълномощен. По същество поддържа
жалбата, посочва, че в нормите на Закона за движение по пътищата не се съдържа
легална дефиниция за понятието дрифт, поради което е недопустимо налагане на
санкция за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен
състав. Счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Представеният запис
1
не отговарял на разпоредбата на чл.32 от Конституцията, че никой не може да бъде
следен, записван, филмиран, без негово съгласие освен в предвидените от закона
случаи, така че не следва да се кредитира. В случая не било изяснено с каква скорост
жалбоподателя е излязъл от паркинга, какви конкретни действия е извършил, извеждал
ли е преднамерено извън контрол управлявания от него автомобил, което да е довело
до загуба на сцепление на задните гуми. Моли съда да отмени наказателното
постановление и да присъди направените по делото деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от С.М.С. – началник на
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна ОД на МВР Варна, чрез старши
юрисконсулт К.Л.-А., редовно упълномощена, която по същество моли съда да остави
жалбата без уважение и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и в
случай, че се уважи жалбата се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в
минималния размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят В. Г. В. ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС с
придобити категории В и М от 2018 година. Той притежавал лек автомобил БМВ 320 с
рег.№ В 7815 ТК от 10.02.2022 г.
На 14.10.2024 г. вечерта В. бил с автомобила си и с други свои познати с
автомобили на паркинга на Ледената пързалка в гр.Варна на ул.Хан Севар. В 20:43
часа при излизане от паркинга с автомобила и включване в платното на ул.Хан Севар
въззивникът подал много газ, завил рязко волана на автомобила и от ускорението на
скоростта задните гуми на автомобила се превъртели, задната част на автомобила се
поднесла и автомобилът загубил за кратко устойчивостта си, след което В. го овладял
и продължил движението си.
Свидетелят В. А. К. по това време се намирал в апартамента си в гр.Варна,
*****, като апартаментът имал балкон към ул.Хан Севар. Около 20:40 часа на
14.10.2024 г. св.К. чул шум от паркинга на Зимната пързалка. Понеже многократно,
почти всяка вечер преди това, ставали свидетели на шумни излизания на автомобили
от този паркинг с подаване на много газ и превъртане на гуми, св. В. предположил, че
това ще се повтори, излязъл на балкона и с камерата на мобилния си телефон успял да
запише движенията на лек автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК, управляван от В.
при включването му в платното на ул.Хан Севар.
2
На 15.10.2024 г. около 01 часа отново бил подаден сигнал до дежурната част на
Трето РУ при ОД на МВР Варна за нарушаване на нощната тишина и на обществения
ред на адрес гр.Варна, ул.Хан Севар до Ледена пързалка. Автопатрул 393 на
полицейското управление посетил адреса, там установили лицата В. Г. В., М.В.С. и
А.Б.П., на които били съставени протоколи за предупреждение, видно от писмо рег.№
439р-20081/04.07.2025 г. на Трето РУ при ОД на МВР Варна/л.32 от АНД/ и доклад за
проверени лица и превозни средства от АП-393 за периода от 19 часа на 14.10.2024 г.
до 07:00 часа на 15.10.2024 г./л.33 от АНД/ и протокол за предупреждение рег.№ 439р-
29052/15.10.2024 г. от 01:35 часа на В. Г. В. да не нарушава нощната тишина и
обществения ред на територията на СК Младост ул.Хан Севар, подписан от В./л.38 от
АНД/. От приложения доклад за проверени лица и превозни средства от 15.10.2024 г.
от автопатрул 393 на Трето РУ при ОД на МВР Варна в състав П.Пеев и А.Атанасов за
времето от 19:00 часа на 14.10.2024 г. до 07:00 часа на 15.10.2024 г. е видно, че на
15.10.2024 г. в 01:00 часа в гр.Варна, ул.Хан Севар до Ледена пързалка е извършена
проверка на три лица: В. Г. В., М.В.С. и А.Б.П., като в графата „Взето отношение“ е
отразено: „с-л/сигнал/ ОДЧ/оперативно-дежурна част/ за ННТ/нарушаване на нощната
тишина/ - издадени 3 броя протоколи за предупреждение“.
На 16.10.2024 г. свидетелят В. К. подал сигнал в Трето РУ при ОД на МВР
Варна и бала заведена преписка № 439000-28161/16.10.2024 г. по описа на Трето РУ
при ОД на МВР Варна/преписка № 17342/2024 г. по описа на Районна прокуратура
Варна/. От К. били снети обяснения, като той предал и флаш-памет със запис на
събитията от 15.10.2024 г. в 20:43 часа/л.36 от АНД/.
От Районна прокуратура Варна бяха изискани и приложени по делото заверени
копия от материалите по преписка № 17342/2024 г.
На 16.10.2024 г. инспектор Д.П. от Трето РУ при ОД на МВР Варна прегледала
записите, предоставени от В. К. и изготвила докладна записка/приложено заверено
копие/, в която отразила, че са записани три файла – на първия файл снимка, на която
има четири лица да стоят до три автомобила, единият от които е лек автомобил БМВ
320 с рег.№ В 7815 ТК, на втория файл имало клип, на който са същите лица и
автомобили и се виждали как младеж с брада влиза в лек автомобил БМВ 320 с рег.№
В 7815 ТК, на третия файл отново имало клип, от който се вижда как лек автомобил
БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК излиза от паркинг, прави ляв завой към улицата, като
автомобилът се занася при извършването на маневрата.
На 23.10.2024 г. е снето сведение от В. Г. В. /приложено заверено копие/, в
което той заявява, че на този етап не е длъжен да дава информация и възнамерява да
се консултира с адвоката си.
При приключване на полицейската преписка инспектор Д.П. е изготвила
справка/приложено заверено копие/, в която е отразено, че във връзка с постъпили
3
сигнали от живущи в района за нарушения на обществения ред през вечерта, за
периода от месец юни до месец ноември 2024 година са извършени многократни
проверки в района, при които установените нарушители са били санкционирани и
районът продължава да е включен в ежедневните маршрути на ППД и се предлага
преписката да се изпрати на Районна прокуратура Варна с мнение за отказ от
образуване на досъдебно производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
С постановление от 25.11.2024 г. на прокурор Р.П. от Районна прокуратура
Варна/приложено заверено копие/ е отказано да се образува досъдебно производство
поради липса на данни за извършено престъпление и преписката е прекратена.
С постановление от 06.01.1025 г. от прокурор В.Т. от Окръжна прокуратура
Варна по тяхна преписка № 7264/2024 г., е потвърдено постановление №
17342/25.11.2024 г. на Районна прокуратура Варна за отказ от образуване на досъдебно
производство и преписката е изпратена на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна за ангажиране на административно-наказателна отговорност.
На 15.01.2025 г. е снето сведение от В. А. К./приложено заверено копие/, в
което той потвърждава, че на 15.10.2024 г. около 20:43 часа от терасата на апартамента
си видял как лек автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК, тръгвайки от паркинга на
Ледената пързалка, след умишлено подаване на много газ и форсиране на двигателя
превъртял задните гуми, вследствие на което автомобилът се занесъл, преминавайки от
едната лента в другата, като се чувал силен шум от двигател, свистене на гуми и се
виждало излизане на много дим от ауспуха.
На 16.01.2025 г. Е. Ж. Г., младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия GA № 3312298/16.01.2025 г./приложен оригинал/ против В. Г.
В. за това, че като собственик на МПС – лек автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК
на 15.10.2024 г. около 20:43 часа във връзка с чл.188 ал.1 от ЗДвП не посочва на кого е
предоставил за управление МПС, водачът на което, в гр.Варна, излизайки от паркинг в
ж.к. Младост срещу медицински център Санита по ул.Хан Севар в посока ул.Вяра
след умишлено подаване рязко на газ и форсиране на двигателя превърта задните
задвижващи колела в следствие на което превежда автомобила в неконтролируемо
състояние и извършва последователни маневри изразяващи се в последователното
преминаване в двете ленти за движение чрез приплъзване на задната част на
автомобила. С тези си действия водачът не използва път, отворен за обществено
ползване по предназначение за превоз на хора и товари и създава опасност и пречки за
движението и непосредствени предпоставки за ПТП. В АУАН е посочено, че случаят е
отработен по постановление от 06.01.2025 г. по преписка № 7264/2024 г. по описа на
Окръжна прокуратура Варна. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по
чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/. Иззето като доказателство е
4
свидетелство за регистрация на МПС № *********. АУАН е предявен на В. на
16.01.2025 г., който се запознал със съдържанието му, записал собственоръчно, че има
възражения, подписал го и получил копие от него на същата дата.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 25-0819-
000216/31.01.2025 г., издадено от С.М.С. - началник на група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/. Наказващият орган е възприел изцяло
обстановката, отразена в АУАН, приел, че е извършено нарушение на чл.104б т.2 от
ЗДвП и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на В. наказания глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца.
От приложената справка за нарушител/водач на В. В. е видно, че същият
притежава свидетелство за управление на МПС от 2018 година, до този случай има
издадени 4 броя наказателни постановления и 19 броя фишове за извършени
нарушения на Закона за движението по пътищата.
Според приложената разпечатка от информационната система на Пътна
полиция е видно, че лек автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК от 10.02.2022 г. е
собственост на В. Г. В..
От писмо рег.№ РД25022539ВН_001ВН/17.09.2025 г. на заместник-кмета на
Община Варна е видно, че на посочения пътен участък няма поставени камери.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя Е. Ж. Г. и подалия сигнала В. А. К. – очевидец на извършеното
нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетелите Е. Ж. Г. и В. А. К., както и от писмените доказателства, подробно
изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
По свидетелските показания:
Свидетелят Е. Ж. Г. свидетелства, че работи като младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Варна. След постановлението на Окръжна
прокуратура Варна, с което е било потвърдено постановлението на Районна
прокуратура Варна за отказ от образуване на досъдебно производство и изпращане на
преписката на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, тя била разпределена на
него. Установил собственика на моторното превозно средство и тъй като той отказал
да попълни декларация по чл.188 от Закона за движение по пътищата му съставил акт
за установяване на административно нарушени за това, че като собственик на
5
автомобила не посочва на кого е предоставил автомобила за управление на посочената
дата и час при извършването на административното нарушение. Установил датата на
извършване на нарушението по преписката и по сведение от жалбоподателя. Съдът
кредитира показанията на Г. като обективни и подкрепени от писмените доказателства
по делото.
В хода на разпита си по отношение на релевантните факти, В. А. К.
свидетелства, че живее в гр. Варна, ***** и че апартамента му има балкон на ул. Хан
Севар. На 15.10.2024 г. бил в апартамента със съпругата си и двете им – дъщеря на 3
години и син на 9 години. Около 20:43 часа приготвяли децата да спят, когато чул шум
от съседния паркинг. Излязъл на терасата, видял тъмен автомобил марка БМВ с рег. №
В 7815 ТК, който излизайки от паркинга завил рязко наляво по ул. Хан Севар, като
преднамерено привел автомобила в неконтролируемо състояние чрез подаване на
много газ, в следствие на което се чул силен шум от изпускателната система от
двигателя, превъртане на задните гуми, приплъзване на задната част на автомобила и
навлизане в насрещното платно. Това се случило на 25 метра от пешеходната пътека.
Мястото било осветено от улично осветление. Били са свидетели на много такива
случаи с форсиране на автомобили, въртене на гуми и нарушаване на тишината в този
участък. Подавали са многобройни сигнали до МВР и общинските органи с
приложени записи към тях. Извършвали са проверки от полицейските органи, но при
тяхното пристигане естествено не е имало такива прояви от водачите на автомобилите
В този случай К. заснел движението на този автомобил от терасата с телефона си, като
се концентрирал да заснеме регистрационния му номер. След това подал сигнал в
Трето районно полицейско управление и предал на носител записа от мобилния си
телефон. Преди това правил опити да влезе в контакт с водачите на леките
автомобили, които се събирали на паркинга на Ледената пързалка и след това
преминавали по неговата улица с много газ, шум и превъртане на гуми, на нямало
ефект от тези негови забележки. Подавайки сигнали той и неговите съседи се
опитвали да защитят своето спокойствие, сигурност и тази на семействата им. След
техни жалби била положена на платното пешеходна пътека с изкуствени неравности в
близост. Времето при случая било добро, не валял дъжд. Съдът кредитира
свидетелските показания на В. А. К. като обективни, достоверни, дадени от лице,
възприело непосредствено движението на процесния автомобил, като с оглед близкото
разстояние, на което се е намирал, е имал възможност да възприемат ясно и обективно
извършваните движения от лекия автомобил.
Съдът кредитира изцяло и подробно изброените по-горе и приобщени писмени
доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
представящи в хронологичен ред събитията.
При възпроизвеждането на приетия компактдиск в съдебно заседание се
установи, че на него има записани има три файла – снимка от 20.06.2024 г. с 4 мъже до
6
3 автомобила, видеофайл от 20.06.2024 г. на който се вижда мъж да се качва в лек
автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК и видеофайл от 15.10.24 г. като час на
съдържанието е отразен 21:43 часа, на самия файл е 20:43 часа/може би заради смяната
на лятното часово време/, на който се вижда лек автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815
ТК като тръгва рязко и се чува шум от форсиране и превъртане на гуми. Съдът
кредитира и представения компакт-диск като годно веществено доказателствено
средство за отразяване на намиращите се в него фактически данни за обстоятелствата
по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на В. на 04.06.2025 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по електронен път на 09.06.2025
г. и е входирана на 10.06.2025 г., видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена чрез адвокат А. А. от Адвокатска колегия Варна.
Към жалбата е приложено копие от адвокатско пълномощно от 05.06.2025 г., с
което В. Г. В. упълномощава адвокат А. Т. А. да го представлява пред ОД на МВР
Варна и да води делото до окончателното му приключване пред всички инстанции.
След служебна проверка в регистри на българската адвокатура се установи, че
А. Т. А. е практикуващ адвокат с личен номер ********** и е регистриран в
Адвокатска колегия гр.Варна
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП министъра на вътрешните работи определя
служби, които да контролират спазването на правилата за движение от участниците в
7
движението.
Със Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено заверено копие/ в т.1.3.1. са определени като служби, които да
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата секторите Пътна полиция
в ОД на МВР.
В т.2.1. са определени да съставят актове за установяване на административни
нарушения служителите от секторите Пътна полиция в ОД на МВР.
От удостоверение рег.№ 365000-47647/07.07.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че Е. Ж. Г. към датата на съставяне
на АУАН 16.01.2025 г. е заемал длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор Пътна
полиция към Отдел Охранителна полиция в ОД на МВР Варна.
АУАН е съставен от компетентен орган - Е. Ж. Г., младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
в точка 3.11 са определени да издават наказателни постановления началниците на
групи в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР.
От удостоверение рег.№ 365000-47647/07.07.2025 г. на началника на Сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че С.М.С. към датата на издаване на
наказателното постановление 21.01.2025 г. е заемала длъжността началник на група
„Административно-наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ на Сектор
Пътна полиция към Отдел Охранителна полиция в ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от С.М.С. -
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно чл.189
ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
и удостоверение рег.№ 365000-47647/07.07.2025 г. на началника на Сектор Човешки
ресурси при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
8
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта, в
присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред.
Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на наказателно постановление. Наказателното постановление е надлежно
връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното постановление
отговарят на чл.42 и респективно чл.57 от ЗАНН, в тях се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на
въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови
норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Дефиницията за път, отворен за обществено ползване, се съдържа в чл. 2 ал.1
от ЗДвП, съгласно която отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението.
По силата на § 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, улиците са приравнени
на пътищата, като е безспорно, че към това понятие се отнася и процесния пътен
участък.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за
други цели, различни от предназначението му, когато с МПС се извършват такива
9
действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което
извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на
използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване
на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на
кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;
преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение
на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и
необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху
него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т.нар. "дрифт",
като еманация на използването на пътищата не по предназначение.
"Дрифт"-ът, като комбинация от гореизложените техники и действия е
типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДвП, но практиката е също
така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя
не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо дали са
изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и
професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за
дрифтиране.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случая е налице именно тази хипотеза. Собственика на процесния лек автомобил В. не
е посочил на кого е предоставил моторното превозно средство и поради това е
ангажирана негова отговорност.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетеля В. А. К., възприел лично действия на водача на лек
автомобил БМВ 320 с рег.№ В 7815 ТК, собственост на въззивника В. Г. В., при
управлението на автомобила му, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
Съдът намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля В. А. К. следва да бъдат
кредитирани, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду
си. Не са установени и факти, сочещи за възможна пристрастност и предубеденост на
разпитания полицейски служител, поради което съдът кредитира показанията им като
обективни и достоверни.
В разпита си свидетелят К. еднопосочно и непротиворечиво излага
възприятията си, че на процесната дата, в посоченото в акта време, е възприел
10
действията на водача на процесния автомобил, като излизайки от паркинг в ж.к.
Младост срещу медицински център Санита по ул.Хан Севар в посока ул.Вяра след
умишлено подаване рязко на газ и форсиране на двигателя превъртял задните
задвижващи колела, в следствие на което превел автомобила в неконтролируемо
състояние и извършил последователни маневри изразяващи се в последователното
преминаване в двете ленти за движение чрез приплъзване на задната част на
автомобила. Видно е, че вследствие на наблюдението над поведението на водача и
начина на придвижване на автомобила у свидетеля К. се е създало обоснованото
убеждение, че констатираното поднасяне на автомобила не е вследствие на обективни
факти, а е резултат от умишленото управление на превозното средство по описания
начин, който създава пряка опасност за останалите участници в движението.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти
се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на свидетеля К. подкрепят и затвърждават удостовереното в
АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически
изводи. Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени
доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви. По
изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на
същите своите фактически изводи.
По възраженията на въззивника:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че в случая е налице само предположение на органите на полицията и няма
категорични доказателства за извършено нарушение. Своите доводи относно
съставомерността на деянието на В. и доказателствата за неговото извършване съдът
изложи по-горе. Поради изложеното, съдът намира, че въз основа на събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установяват фактите, посочени в
съставения АУАН, съответно в обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че са неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, посочени във въззивната жалба, че причините за поднасянето на
автомобила, ако евентуално е имало такова, са били в неправилна маневра, движение с
несъобразена скорост при навлизане в завой, което изключва умисъла от страна на
водача на автомобила. Своите аргументи относно субективната страна на нарушението
съдът изложи по-горе. С техниката на шофиране, при която водачът довежда до загуба
на сцепление на задните автомобилните гуми, като контролирано изнася задната част
11
на автомобила, т. е. извежда моторното превозно средство извън контрол, се създават
предпоставки за пътно-транспортно произшествие, съответно същата не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата
- за превоз на хора и товари, като подобно поведение застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. С оглед на изложеното, съдът изцяло споделя извода на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, чрез ненужно и
демонстративно поднасяне на автомобила, като по този начин е създал потенциална
опасност за други участници в движението. От субективна страна нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му да ползва пътищата за обществено ползване по
предназначението им може да доведе до настъпване на общественоопасни последици –
както за движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал
настъпването на последиците, а именно - задната част на автомобила му да занесе и
едва след това с необходимата маневра да го овладее, с което е извършил нарушението
при пряк умисъл. За субективната страна на деянието свидетелстват и писмените
доказателства и приложените фотоснимки, че жалбоподателят и други водачи на леки
автомобили, събиращи се на паркинга на Ледената пързалка, и преди този случай са
извършвали същите маневри при управлението на автомобилите си на същото място.
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл,
какъвто в случая е налице. Поради изложените съображения съдът намира, че водачът
на процесния лек автомобил, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване
за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Съдът не приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание,
че в Закона за движение по пътищата не се съдържа легална дефиниция за понятието
дрифт, поради което е недопустимо налагане на санкция за нарушение, което
законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Никъде в АУАН и в
наказателното постановление не е споменат термина „дрифт“. В текстовата част /във
фактическото обвинение/ на АУАН и наказателното постановление коректно е описано
възприето от свидетеля поведение и то в достатъчно степен конкретизира
неправомерната деятелност на дееца. Така че несподелимо е твърдението, че
въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил. Нещо повече -
подведеният под административна отговорност се защитава срещу предявените му
факти, а не срещу легални дефиниции и терминологии.
Съдът не приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание,
че представеният запис не отговарял на разпоредбата на чл.32 от Конституцията и не
12
следва да се кредитира. Действително според чл.32 ал.2 от Конституцията на
Република България „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи". Приетия по
делото компакт-диск представлява веществен носител на информация с оглед на
съдържащият се в него запис на моторно-превозно средство на обществено място, а не
на неговия водач, поради което според настоящия състав е допустимо да бъдат
ползван в доказателствения процес с оглед на способността му да допринесе за
разкриването на истината.
Съдът не приема възражението на въззивника, направено в съдебно заседание,
че не било изяснено с каква скорост жалбоподателя е излязъл от паркинга, какви
конкретни действия е извършил, извеждал ли е преднамерено извън контрол
управлявания от него автомобил, което да е довело до загуба на сцепление на задните
гуми. Скоростта в случая е ирелевантно обстоятелство за нарушението по чл.104б т.2
от ЗДвП. В наказателното постановление са изброени изчерпателно действията на
водача на автомобила, за съставомерността на които съдът изложи своите аргументи
по-горе.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, въз основа на санкционната разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.188
ал.1 от ЗДвП, която предвижда нарушението в диспозицията си.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може приложение в
случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид, а такива не се сочат и от жалбоподателя. Напротив, за формиране извод за липса
на предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на
§ 1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, следва да се вземе предвид не
само обстоятелствата по така извършеното нарушение, но и представената по
административната преписка справка за нарушител/водач. Видно от същата
процесното деяние не е изолиран случай на нарушаване на правилата на ЗДвП от
жалбоподателя, спрямо когото има издадени и влезли в сила 4 броя наказателни
постановления и 19 броя фиша, което е индиция за лице с висока степен на
обществена опасност. Нещо повече – управлението на МПС е дейност, която винаги е
източник на повишена опасност, а извеждането на моторно превозно средство извън
контрол благоприятства настъпването на инциденти със значителни общественоопасни
последици, поради което и процесното нарушение не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
13
Отделно от изложеното следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП, действаща по време на извършване на деянието, за нарушения на
същия закон е неприложим чл.28 от ЗАНН, а именно института на маловажния случай.
Като взе предвид, че кумулативно предвидените в посочената норма санкции
са определени във фиксиран размер, съдът счита, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същите.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По разноските:
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени наказателни постановления пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/. Разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били представлявани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПрП/.
Съгласно чл.37 ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ. Като
взе предвид, че са представени само писмени бележки по делото, че производството
по делото е приключило в две съдебни заседания, в които процесуалният представител
на въззивника не е взел участие, съответно същото не представлява фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 лева на ОД на МВР Варна
като юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от Закона за МВР.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
въззивника за присъждане на направените от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 25-0819-000216/31.01.2025 г.,
издадено от С.М.С. - началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
14
Варна, с което на В. Г. В. ЕГН ********** от гр.Варна, *****, на основание чл.175а
ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата са му наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда В. Г. В. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Варна
сумата от 80/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.4
вр.ал.1 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПрП вр.чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Оставя без уважение искането на В. Г. В. за присъждане на направените от
същия разноски по делото.
Да се изпратят съобщения на началник на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна, на В. Г. В. и на адвокат А. А., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15