РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110209940 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 582764-F607651 от 14.06.2021г.,
издадено от Р.А.Т.С. – Директор на офис „Център” при ТД на НАП София, с което на
жалбоподателя „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр.
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.53, ал.1, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното Дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че счетоводителката на Дружеството е била
болна от корона вирус и е работила дистанционно, поради което е пропуснала да подаде
въпросната декларация. Посочва се, че жалбоподателят не е регистрирал дейност за
процесния период. Изтъква се, че осъщественото е първо по ред нарушение и се иска СРС да
отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД се представлява
от Управителя П.С.. В съдебно заседание на 17.09.2021г. тя заявява, че поддържа жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 08.12.2021г. Управителят П.С. моли
съда да уважи жалбата и да наложи предупреждение на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД, тъй
като ставало дума за първо провинение, за справка с нулево ДДС и за това, че държавният
бюджет не бил ощетен.
1
В писмени бележки /озаглавени „Обяснителни бележки“/ Управителят на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД - П.С. преповтаря доводите от жалбата и пояснява, че веднага след
покана от НАП, с 10-дневно закъснение, е била подадена въпросната справка – декларация
по ЗДДС. Твърди се, че нарушението е извършено без умишлени подбуди и е първо по ред.
Регистрираното лице не е извършвало или получавало доставки и придобивания и не е
осъществило внос през процесния данъчен период. От две години Дружеството не
извършвало дейност и не били увредени обществените отношения, нито били накърнени
интересите на държавата. Претендира се за маловажност на случая, тъй като липсвало
начисление и задължение за внасяне на дължим ДДС в срок, задълженото лице не е
препятствало по никакъв начин разчетите си в бюджета, не е настъпила вреда на фиска,
нарушението било извършено за първи път, нямало други извършени от Дружеството
нарушения на фискалната дисциплина и жалбоподателят бил с „чиста“ данъчно-
осигурителна сметка и досие. Поради това се иска да се наложи по реда на чл.28 от ЗАНН
предупреждение на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД.
Въззиваемата страна /до 23.12.2021г./ НАП се представлява пред СРС, НО, 10 състав
от юрк. Н. В съдебно заседание на 17.09.2021г. тя оспорва жалбата. В съдебно заседание на
08.12.2021г. юрк. Н.моли съда да потвърди Наказателното постановление, тъй като
административно – наказателната отговорност е била правилно ангажирана. Изтъква се, че
нарушението е формално и прилагането на чл.28 от ЗАНН би довело до положение, при
което жалбоподателят да е в по-благоприятно положение от останалите нарушители на
същата норма. Според процесуалния представител на въззиваемата страна не са налице
обективни причини за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Изразява се становище, че при
образуване на производството не са допуснати процесуални нарушения, правилно бил
приложен материалният закон, а това, че процесната справка – декларация е нулева имало
отношение само към индивидуализацията на наказанието. Процесуалният представител на
въззиваемата страна посочва, че законодателят е вменил в нарушение самото неподаване на
справка – декларация и самият факт на неспазване на това задължение следва да бъде
санкционирано, тъй като се нарушава цялостния контрол, извършван от НАП. Поради това
се иска СРС да потвърди НП като законосъобразно и в зависимост от изхода на делото – да
се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
На 26.03.2021г. Управителят на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД П.С. подала в ТД на
НАП София, офис „Център“ справка-декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за
продажби за данъчен период месец февруари 2021г. Поради това свидетелката К.И.К.Т.
(заемаща длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, офис
„Център“), в присъствието на Зорница Софронова Вайсилова и Д. ИВ. М. (свидетелите на
съставянето и връчването на Акта) съставила срещу „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № F607651 от 31.03.2021г. за това, че
Дружеството /в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС/ не е подало в
2
срок справка – декларация по ЗДДС за месец февруари 2021г. до 14-то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 15.03.2021г., с което е
нарушен чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Препис от Акта бил връчен срещу подпис на
31.03.2021г. на Управителя на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД - П.С..
Въз основа на горецитирания АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него е издадено обжалваното Наказателно постановление № 582764-F607651 от
14.06.2021г., с което Директорът на офис „Център” при ТД на НАП София, на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по
чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложил на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на Управителя на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД - П.С. на 23.06.2021г. и е обжалвано с жалба, депозирана в НАП на
същата дата.
Справките – декларации по ЗДДС на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД за месеците от
септември 2019г. до ноември 2021г. (вкл. и за месец февруари 2021г.) били нулеви и всички
с изключение на процесната били подадени в срок.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К.И.К.Т. и Д. ИВ. М.; АУАН
№ F607651 от 31.03.2021г.; Уведомления за приемане на справки – декларации на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД за месеците от септември 2019г. до ноември 2021г. (вкл. и за месец
февруари 2021г.); справка – декларация за ДДС с вх. № 22104337076 от 26.03.2021г.;
Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП; удостоверение за
актуално състояние на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД; Заповед № 969 от 18.05.2009г. на
Изпълнителния Директор на НАП и Заповед № - 292 от 03.04.2014г. на Изпълнителния
Директор на НАП.
Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства (цитирани по-горе) са с достоверна дата, обективни, непредубедени и
информативни са. Поради това съдът ги кредитира изцяло. От Уведомленията на лист 5 и
лист 32-58 от делото СРС установява, че справките – декларации по ЗДДС на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД за месеците от септември 2019г. до ноември 2021г. (вкл. и за месец
февруари 2021г.) са нулеви, като всички без процесната справка – декларация са били
подадени в законоустановения срок. От Уведомлението за приемане на справка –
декларация на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД за месец февруари 2021г. (лист 5 от делото) и
справката – декларация за ДДС с вх. № 22104337076 от 26.03.2021г. (лист 6 от делото) се
доказва, че Управителят на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД П.С. е подала в ТД на НАП София,
офис „Център“ справка-декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за
данъчния период 1-28 февруари 2021г. на дата 26.03.2021г. Доколкото констатациите от
АУАН № F607651 от 31.03.2021г. намират опора в кредитираните по – горе писмени
доказателства, СРС дава вяра и на Акта.
От АУАН № F607651 от 31.03.2021г., Уведомлението за приемане на справката –
3
декларация за февруари 2021г. с вх. № ДДД.2210-4337076 от 26.03.2021г. и справката –
декларация за ДДС с вх. № 22104337076 от 26.03.2021г. се установява, че в ТД на НАП
София, офис „Център“ е била подадена справка-декларация за ДДС, дневник за покупки и
дневник за продажби за месец февруари 2021г. на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД на дата
26.03.2021г. Именно доколкото тези писмени доказателства са еднопосочни и с достоверна
дата, СРС счита, че относно датата на подаване на справката – декларация на Дружеството –
жалбоподателя следва да базира фактическите си изводи на писмените документи,
приложени по делото, а не на показанията на св. К.К.Т., че въпросната справка – декларация
е подадена на 31.03.2021г. С оглед констатираното само в тази част противоречие между
показанията на св. К.К.Т. и писмените доказателства, само в тази част съдът не кредитира
думите на актосъставителя, като счита, че е възможно посочената от свидетелката дата да се
отнася /доколкото съвпада/ до датата на съставянето на АУАН, а не до датата на подаване на
справката – декларация. Констатираното тук противоречие между показанията на св. К.К.Т.
и писмените доказателства не е съществено и не дискредитира като цяло показанията на
този свидетел. Поради това и доколкото думите на свидетелите К.Т. и М. са в общи линии
еднопосочни, обосновани и достоверни, намират опора в писмените доказателства и най-
вече в АУАН, СРС ги кредитира – с направената по-горе уговорка относно датата на
подаване на справката – декларация.
По отношение на приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на
НАП настоящият съдебен състав счита, че доколкото те изхождат от държавен орган и
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, следва да се
кредитират. Така от Заповед № - 292 от 03.04.2014г. на Изпълнителния Директор на НАП,
чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.193, ал.2 от ЗДДС се
доказва, че К.И.К.Т. (като главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис
„Център“) е имала право да съставя АУАН, включително и процесния Акт. Въз основа на
приложената по делото Заповед № 969 от 18.05.2009г. на Изпълнителния Директор на НАП,
т.1.2. от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП и чл.193,
ал.2 от ЗДДС се установя, че Р.А.Т.С. е заемала длъжността Директор на офис „Център” при
ТД на НАП София и като такава е можела да издава Наказателни постановления, вкл. и
проценото НП от 14.06.2021г. Гореизложеното означава, че АУАН и издаденото въз основа
на него Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това
лице срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което СРС приема, че тя е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и Наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това лица (съгласно изложените по-горе
мотиви) и при спазване на реквизитите по чл.42, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е
4
разбираемо, подробно и ясно описано. Може да бъде установена датата на извършване на
нарушението - чрез посочената дата 15.03.2021г. (до която е следвало да се подаде справката
– декларация за месец февруари 2021г.), както и чрез посочения срок на закъснението. За
дата на нарушението следва да се приеме денят, следващ крайния срок за изпълнение на
задължението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. 16.03.2021г. в случая. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в АУАН и в
Наказателното постановление. Спазени са и изискванията на ЗАНН за връчване на АУАН и
НП.
Доколкото в случая става въпрос за неподадена справка – декларация за месец
февруари 2021г., чието подаване е следвало да стане до 15.03.2021г., а процесното
нарушение е било констатирано на 31.03.2021г. и на същата дата е съставен АУАН, СРС
приема, че не е изтекъл 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От датата на нарушението
до датата на съставяне на Акта не е изтекъл и 1-годишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Между датите на съставяне на Акта и на Наказателното постановление е минал период, по-
кратък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП
на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за
срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води
до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи, че е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в
Наказателното постановление и помежду им. Административно – наказателното обвинение
е ясно и разбираемо формулирано, поради което съдът приема, че не са нарушени правата на
наказаното лице да разбере за какво административно нарушение го наказва
административно – наказващият орган. Не са налице законовите основания за отмяна на
Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да бъде решен по
същество.
Съгласно чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да
подава за всеки данъчен период справка – декларация до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася. За данъчния период 01.02.2021г. –
28.02.2021г. декларацията следва да се подаде до 14.03.2021г., но тъй като това е ден –
неделя /почивен ден/, правилно наказващият орган е приел, че в случая срокът е до
15.03.2021г. /първият работен ден след 14.03.2021г./. По делото се установи, че „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД не е подало справка - декларация по чл.125 от ЗДДС за месец
февруари 2021г. до 15.03.2021г. включително, а след това – на 26.03.2021г.
Водим от гореизложеното съдът приема, че като не е подадена до 15.03.2021г.
включително въпросната справка – декларация за данъчния период 1-28 февруари 2021г. - е
5
осъществен от обективна страна съставът на нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.125 от ЗДДС задължено лице е съответното регистрирано по
ДДС лице – в случая „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД. На основание чл.83, ал.1 от ЗАНН
следва, че по силата на ЗДДС това Дружество може да носи административна отговорност.
Същата е обективна и безвиновна. Поради това СРС приема, че конкретното
административно обвинение е доказано и от субективна страна.
Настоящият съдебен състав счита, че следва в случая да обсъди и искането на
жалбоподателя за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поначало, след като по законодателен път е
установено определено задължение към осъществяване на даден вид деяние, то
неизпълнението му по дефиниция се явява обществено опасно, но следва да се отбележи, че
се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка
на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху
нормалното развитие на обществените отношения. Има, обаче, случаи, при които поради
маловажността на конкретно извършеното деяние или поради явната незначителност на
обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния
от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано
използване на наказателна, респ. административно – наказателна репресия, в разпоредбите
на чл.9, ал.2 от НК, респ. чл.28 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност при
формално осъществяване на признаците на състава на нарушението /в случая/, поради
малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на
незначителна такава, деянието да не се наказва. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН (действаща,
както до 23.12.2021г., така и след това във връзка с §1, т.4 от ДР на ЗАНН /в сила от
23.12.2021г./) не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на
определен вид административно нарушение. Следователно посочената по-горе норма е
принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения по ЗДДС. Следва да
се отбележи, че държавната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява
реакция срещу засягането на обществени интереси така, че именно от гледна точка на
последните да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното
въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, използването на
репресия на свой ред се явява обществено неоправдано. За това съдът преценява и дали е
налице пропорционалност между конкретно извършеното деяние /действие или
бездействие/, последиците от него и предвиденото за него /и наложено/ наказание.
Въпросът дали извършеното от Дружеството – жалбоподател деяние не е обществено
опасно въобще или разкрива явно незначителна степен на обществена опасност следва да
бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава. От значение е
характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат,
характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за
засягане на обекта, степента на застрашаване или увреждане на обекта, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност,
обществено опасните последици от деянието, каквито може да има и при нарушенията на
6
просто извършване и т.н. Поради това, че „малозначителността” на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен
и то комплексен анализ в указаните по-горе насоки, без да се допуска абсолютизирането на
някой от тях. Изхождайки от характера на обществените отношения, обект на защита в
ЗДДС, този съдебен състав приема, че в настоящия казус не се касае до такова деяние, което
въобще не оказва отрицателно въздействие и по никакъв начин не застрашава
съществуващите отношения. В такъв смисъл не е игнорирано същественото значение на
обекта сам по себе си. При преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК, респ. чл.28 от
ЗАНН следва да се обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност.
В ППВС № 6/1975г. изрично е изтъкнато, че преценката дали престъплението е с голяма
обществена опасност или не, се прави с оглед конкретната му тежест, последиците от него,
отражението му в колектива и обществото и др., а не само с оглед на правната му
квалификация. Макар посоченият акт на Върховния съд да касае деятелността на
непълнолетните, той има общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са
основните критерии за преценка на обществената опасност на конкретните престъпления, а
от там по аналогия и за административните нарушения. Настоящият съдебен състав счита,
че принципното наличие на обществена опасност на нарушенията по ЗДДС не може да бъде
пречка за приложението на чл.28 от ЗАНН щом от анализа на конкретно обсъжданото
деяние категорично се разкрива неговата съществена незначителност на отрицателното
въздействие върху защитените обществени отношения.
В случая от писмените доказателства става ясно, че закъснението е в рамките на
десетина дни. Процесната справка – декларация се отнася за месец февруари 2021г., т.е за
най-краткия месец в годината. Освен това по делото са ангажирани доказателства, че не
само за месец февруари 2021г., но справките – декларации по ЗДДС на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД и за други месеци (от септември 2019г. до ноември 2021г.) са били
нулеви. Излагат се твърдения, че забавянето е свързано със заболяване от ковид на човека,
който е отговарял за подаването на справката – декларация. Видно от уведомленията,
приложени на лист 32-58 от делото освен процесното забавяне няма друго допуснато
забавяне в подаването на справките – декларации за месеците от септември 2019г. до
ноември 2021г. Поради всичко това съдът счита, че реално с процесното деяние не са
засегнати драстично регулираните от ЗДДС обществени отношения. Съдът приема, че със
закъснението от десетина дни, еднократно и за първи път, при нулева справка – декларация,
както за месец февруари 2021г., така и преди и след този период, реално не се е стигнало до
засягане на обществения интерес, охраняван от ЗДДС, поради което се явява и неоправдано
прилагането на държавната /административна/ репресия.
Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество,
което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния
вид обществени отношения, обект на защита. За установяване на обществено-опасния
характер на деянието поначало следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на
засягане на обекта, специалните качества на дееца и субективните особености на неговата
7
проява. Следвайки стриктно този подход, районният съд приема, че в случая следва да се
приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът съобрази следното :
в случая не е налице отказ на Дружеството да подаде справка – декларация за месец
февруари 2021г., а закъснение с 10 дни. Освен това нарушението е констатирано на
31.03.2021г., т.е. след като Дружеството – жалбоподател вече е било подало справка –
декларация за периода 01.02.2021г.-28.02.2021г. в ТД на НАП, офис „Център“ на
26.03.2021г. Реално не е настъпило засягане на обществения интерес, свързан със срочно
предоставяне на информация от регистрираното по ЗДДС лице на НАП, т.е. с конкретното
поведение на жалбоподателя не са застрашени, нито пък са увредени каквито и да било
обществени отношения. Според настоящия съдебен състав реализираната забава от няколко
дни /под половин месец/ обективно не е годна нито да увреди, нито да застраши
обществените отношения, защитавани от ЗДДС. Обстоятелството, че Дружеството е
подавало нулеви справки – декларации за близо 2 години (за месеците от септември 2019г.
до ноември 2021г.) и е допуснало само еднократно закъснение /процесното/ подкрепя тезата
за прилагане на чл.28 от ЗАНН в случая.
Водим от изложеното СРС прие, че макар деянието да покрива от обективна и
субективна страна състава на вмененото на „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД административно
нарушение - то следва да се приеме за маловажно такова и съответно да не се наказва.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК
на ВКС, когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение,
административно – наказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В случая става
въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не
наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. Според върховните съдии преценката за „маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на Наказателното
постановление.
Според този съдебен състав в конкретния случай административно – наказващият
орган, след като е констатирал фактите, е следвало да приеме, че става въпрос за маловажен
случай и да не налага административно наказание, а само писмено да предупреди
нарушителя. Доколкото това не е било сторено от административно – наказващия орган, на
основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) съдът следва да отмени
процесното Наказателно постановление и да предупреди „ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото, обаче, нормата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) не е била действаща към момента на
извършване на нарушението (16.03.2021г.), на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН СРС счита, че
следва да приложи спрямо нарушителя по-благоприятната за него законова разпоредба, а
8
именно действащата до 23.12.2021г., според която при установени предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН съдът само отменя НП, без да издава предупреждение по
смисъла на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.).
Водим от всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прие, че жалбата на
„ПС АПАРТМЕНТС” ЕООД е основателна поради маловажност на случая. Гореизложеното
означава, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени без Дружеството
– жалбоподател да се предупреждава по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.), тъй като действащият до 23.12.2021г. ЗАНН се явява по-благоприятен за
жалбоподателя.
По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав процесуалният представител на
въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с оглед
изхода на делото такова не му се дължи. Доколкото съдът прие, че следва да се отмени
процесното НП, разноски се дължат на жалбоподателя, но тъй като той не е поискал
присъждането на такива, нито е ангажирал доказателства да е направил разноски по делото –
СРС не следва да възлага разноски в тежест на институцията, чийто орган е издал
обжалваното Наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл.63, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 582764-F607651 от 14.06.2021г., издадено
от Р.А.Т.С. – Директор на офис „Център” при ТД на НАП София, с което на „ПС
АПАРТМЕНТС” ЕООД с ЕИК ********* за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1
от ЗДДС, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от
ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9