№ 16
гр. Силистра, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
в присъствието на прокурора Св. Г. Т.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223400600062 по описа за 2022 година
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №3/17.02.2022г..
постановена от РС-Тутракан по НОХД №287/2020г., с която ИВ. Н. П.:
1/е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК за това, че на 01.01.2020 г., по път II-21, км. 59+600 метра, общ. Тутракан,
обл. Силистра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Киа“,
модел „Рио“, с регистрационен № ЕН 0701 КН, собственост на „Рент Енд Гоу“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Славовица, обл. Плевен, представлявано от Кристиян
Илиянов Цветанов от гр. Плевен, обл. Плевен, нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато автомобила при неговото
управление (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”);
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е спрял, когато възникнала опасност за
движението (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
1
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”);
- чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост 88,9 км/ч
при ограничение 60 км/ч, сигнализирано с пътен знак „В26” (чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.”) и поради това по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди по управлявания от него автомобил на стойност 9 652,20 лева, поради
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от четири месеца.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от две години и е оправдан за това, че е нарушил чл. 5, ал.
3, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, управлявайки автомобила със съдържание на алкохол в кръвта 2,18
на хиляда и след употреба на наркотичното вещество „Кокаин“ (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП:
„На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози”);
2/е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, за
това, че на 01.01.2020 г., по път II-21, общ. Тутракан, обл. Силистра, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с регистрационен № ЕН 0701
КН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,18 на хиляда,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози на M3, МВР и МП, чрез химическо лабораторно изследване на иззетата
от него кръвна проба, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.
343г, във вр. с чл. л. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за
срок от две години;
3/е признат за виновен в извършване на престъпление по 343б, ал. 3 от НК, за това,
че на 01.01.2020 г., по път II-21, общ. Тутракан, обл. Силистра, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с регистрационен № ЕН 0701
КН, след употреба на наркотично вещество „Кокаин“, установена по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози на M3, МВР и МП, чрез химическо -
токсикологично лабораторно изследване на иззетите от него проби на кръв и урина, поради
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 1 500 лв. На основание чл. 343г, във вр. с чл. л. 37, ал. 1, т. 7
от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от две години;
2
4/е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1,
пр. 1 от НК за това, че на 01.01.2020 г. по път II-21, общ. Тутракан, обл. Силистра, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество, а именно - смес от
марихуана и тютюн с нето тегло 0,4521 грама на стойност 2,71 лева, като случаят е
маловажен, за което му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание
измежду така наложените,а именно лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното с Присъда №
4/2017 г. по НОХД 277/2016 г. по описа на ОС-. Силистра, наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, като е постановено отделното му търпяне.
Постановено е наложеното наказание лишаване от свобода за срок от общо три
години, да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.23 ал.1 НК е наложено едно общо наказание измежду наложените
наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ”, като е наложено най - тежкото от тях,
а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години.
На основание чл. 24 от НК е увеличено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС с една година.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” , са
присъединени наказанията:
1. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от три години;
2. „ГЛОБА” в размер на 500 лв.
3. „ГЛОБА” в размер на 1 500 лв.
4. „ГЛОБА” в размер на 200 лв.
Съдът се произнесъл по въпроса за веществените доказателства и разноските по
делото.
Срещу така постановената присъда е подадена бланкетна жалба от
подсъдимия с твърдения за нарушения на материалният и процесуалният
закон, като се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. В заключителната си реч
защитникът на подсъдимия излага доводи за допуснати процесуални
3
нарушения свързани с противоречие в присъдата и/или данните по делото
относно ЕГН и датата на раждане, семейното положение, осъжданост;
невъзможна дата на мотивите към присъдата; липса на валиден протокол
поради, това, че в съдебното заседание и при обявяване на присъдата са
участвали различни секретари. Твърди се че е нарушено правото на защита с
това, че не са разяснени правата на ощетеното ЮЛ да поиска прекратяване на
НП, както и със заличаване на упълномощеният адвокат. Сочат се и
нарушения на материалното право, а именно, при определяне на общото
наказание лишаване от право, на основание чл.2 НК е наложено наказание
лишаване от свобода; неправилно е приложен чл.5 НК, поради това,, че
процесуалното поведение не е обстоятелство отегчаващо вината; съставът на
съда е незаконен, тъй като е предубеден поради явно раздразнение прозиращо
от мотивите, а по отношение на престъплението по чл.343б ал. НК
посочените отегчаващи вината обстоятелства са ирелевантни, тъй като
родовият обект на защита за този вид престъпление е друг. Моли се
присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване
размера на наложеното наказание и отмяна на приложението на чл.24 НК.
В правото си на защита подс.П. заявява, че поради епидемичната
обстановка е било затруднено явяването му в съдебно заседание и по никакъв
начин не е искал да се укрие. Доброволно се предал на органите на реда.
Според представителя на държавното обвинение в съдебното
производство са допуснати нарушения, но те не са съществени, а се касае за
технически грешки. Доводът за липса на протокол намира за неоснователен,
тъй като секретарят не е част от съдебния състав. Относно нарушеното право
на защита, счита че си заслужава да се помисли над аргументите на
защитника и ако има основания за това, делото следва да се върне на
първоинстанционният съд. Не счита, че е допуснато процесуално нарушение с
неуведомяването на ощетеното ЮЛ, тъй като разпоредбата на чл.343 ал. НК
касае пострадалото лице като физическо такова. Относно приложението на
чл.24 НК се солидализира със становището на защитника, поради липса на
убедителни аргументи, че общото наказание изисква завишение. Пледира за
връщане на делото за ново разглеждане, в случай, че съдът намери, че е
нарушено правото на защита, или за изменение на присъдата, чрез отмяната
4
на чл.24 НК.
С последната си дума П. иска наказанието му да бъде отменено, а
делото върнато на ТРС.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановеният съдебен акт, съобразно
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, и след като прецени становищата на
страните, установи следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
При разглеждане на делото и при постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК, които са
неотстраними във въззивното производство.
След провеждане на разпоредителното заседание се е пристъпило към
незабавно разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, като съдът
след като преценил, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по
делото, обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за тези факти.
Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по
смисъла на чл.372 ал.4 НПК, предполага съдът да даде положителен отговор
по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство,
какъвто липсва, а след това и такъв за наличието на тяхната
безпротиворечивост и несъмненост.
Липсата на безпротиворечивост не може да бъде извлечена и от
мотивите към присъдата. Събраните в досъдебното производство
доказателства са останали извън преценката на съда. Те само са изброени в
мотивите към присъдата. Не са обсъдени нито показанията на свидетелите,
нито обясненията, не са изложени заключенията на извършените експертизи,
не са анализирани писмените доказателства по делото. Как съдът е достигнал
до описаните фактически изводи и въз основа на кои доказателства не е ясно,
което е пречка да се провери как е формирано вътрешното убеждение на съда.
Препратки от мотивите към конкретни страници от делото, без ясно описание
на фактите е недопустимо. Съдът се задоволил да препише изложената в ОА
5
фактическа обстановка като пренебрегнал стандарта за съдържание на
мотивите към един съдебен акт установен в закона и в съдебната практика.
По отношение на престъплението по чл.343 ал.1 б.“а НК липсва
описание на настъпилото ПТП, на пътната обстановка, състоянието на пътя,
настилката, видимостта, наличието на маркировка и т.н., как е установен
автомобила, какви са обективните находки, какви са щетите му, какви
отстояния са фиксирани, каква е непосредствената причина за настъпилото
ПТП. С присъдата е прието, че са извършени нарушения по двете
предложения на чл.20 ал.2 ЗДвП, но липсват факти кога е възникнала
опасността за движение, както и при избиране на скоростта с кое точно не се
е съобразил водачът- с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на
пътя или МПС, с товара или с характера и интензивността на движението.
Същевременно, подсъдимия е осъден за това, че едновременно е нарушил
чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 ЗДвП . Това са две алтернативи, взаимно изключващи
се, тъй като се касае за несъобразена и съответно-превишена скорост. Вместо
да препраща към страницата, на която се намира заключението на
оценителната експертиза, съдът е следвало в мотивите си да изложи нейното
заключение, да прецени и съобрази трите стойности на щетата дадени в нея,
след което да обоснове защо точно размерът от 9652.20лв приема. Същото се
отнася и по отношение на заключението на АТЕ. Ако съдът бе прочел
нейното заключение, то би стигнал до правният извод, в съответствие с който
да обоснове и присъдата си, че „няма данни за препятствия или други
участници в движението, чието поведение да е налагало водачът да извърши
рязко спиране или друга маневра“.
По отношение на престъплението по чл.343б ал.1 НК, липсват мотиви
дали установената концентрация на алкохол в кръвта е установена по
надлежният ред, а именно в съответствие с Наредба №1/2017г. Същото се
отнася и за престъплението по чл.343б ал.3 НК.
По отношение на престъплението по чл.354а ал.5 НК в мотивите следва
да се съдържат констатации защо случаят е маловажен и отговаря ли на
определението по чл.93 т.9 НК, а не дали е правилна квалификацията.
Изложеното обосновава становището на въззивната инстанция, че
липсват мотиви към постановената присъда.
Основателно е възражението на защитата за допуснато нарушение със
6
заличаването на адв.Йовев. От протокола, от проведеното съдебно заседание
на 17.02.2022г., е видно, че адв.Йовев е преупълномощил адв.Г. поради
служебна ангажираност в деня на заседанието, липсва отказ от защита,
поради което със заличаването на упълномощеният адв.Йовев е допуснато
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.
Правилно е становището, че съдът не изпълнил задълженията си по
чл.15 ал.3 НПК след като не е разяснил на ощетеното ЮЛ правата по чл.24
ал.1 т.9 НПК и не е дал възможност да ги упражни. Касае се за
несъответствие между НК /в който, нормата на чл.343 ал.2 е приета по време
на действие на стария НПК/ и НПК. ВКС в Решение№17/2014г. н.д.
№2199/2013г. Iн.о., посочва, че Първо, така както е формулирана
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК ясно сочи, че законодателят не е
променил виждането си относно чл. 343, ал. 2 от НК – делата от т. нар.
„публично-частен характер” да се прекратят по волята на лицето, което е
претърпяло вреди от престъплението; Второ, и в действащия НПК
понятията „пострадал” и „ощетено юридическо лице” се използват за
обозначаване на лицето, на което законът дава възможност да се
конституира в наказателния процес като граждански ищец, за да защити
своите права и законни интереси.Противното, така както са приели
предходните инстанции, би означавало ощетеното юридическо лице да бъде
лишено от едно дадено му от закона право – да иска прекратяване на
наказателното производство, а по отношение на обвиненото лице
приложимостта на чл. 343, ал.2 от НК във вр. с чл. 29, ал.1, т. 9 от НПК да
бъде поставена в зависимост от това чия имуществена сфера е засегната -
на физическо или юридическо лице.
В пледоариите по делото защитата е поискала приложение на чл.55 НК.
Отговор на това искане и защо то не е прието за основателно, липсва в
мотивите. С това съдът е допуснал още едно съществено процесуално
нарушение, което също нарушава правото на защита на обвиненото лице.
Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени,
отстраними единствено чрез ново разглеждане на делото и обуславящи
предвиденото в закона отменително основание.
Като такива не могат да се квалифицират останалите несъответствия в
данните за самоличността на подсъдимото лице посочени от защитата, тъй
7
като се касае за технически грешки или нарушения изправими във въззивно
производство или по пътя на тълкуване на присъдата, но не представляват
основания за отмяна на присъдата. Не е налице и липса на протокол.
Присъдата е постановена в заседание на 17.02.2022г., в което е участвал
секретар Гвоздейкова. Споделя се изцяло становището на прокурора, че
съдебният секретар не е част от съдебния състав и за него не важи принципа
на неизменност на състава на съда.
Предвид изхода на делото се препятства и възможността на
контролната инстанция да отстрани допуснатите нарушения на материалният
закон, а именно:
Основателно е възражението за неправилна оценка на отегчаващите
вината обстоятелства. Процесуалното поведение определено като
шиканиращо процеса не може да бъде отежняващ фактор при определяне
размера на наказанията, тъй като се санкционира по друг ред. Отегчаващи
вината обстоятелства могат да бъдат броя на деянията, високата
концентрация на алкохол в кръвта, брой на квалифициращи признаци, размер
на щетата и т.н.
Когато установи превес на отегчаващи или смекчаващи вината
обстоятелства, съдът следва да индивидуализира наказанието в
средната/горна, съответно долна граница, за всички престъпления,
включително и по отношение на кумулативните наказания, а не както е
сторил първоинстанционният съд, наказанието лишаване от свобода да се
определи в средните граници, а наказанието глоба – в най-високият и най-
ниският й размер. Освен това, съдът е следвало да изложи мотиви и защо за
престъплението по чл.343 ал.1 б.“а НК е наложил наказание лишаване от
свобода, което е алтернативно на пробацията.
Съдът не е изложил достатъчно мотиви за приложението на чл.24 НК по
отношение на наказанието лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл.2 НК е неприложима по отношение на наказанието
лишаване от права. Алинея втора на разпоредбата изрично гласи, че това
наказание се присъединява към определеното най-тежко наказание, оттук
следва, че и завишаването му по чл.24 е незаконосъобразно, още повече, че се
налага, с това приложение на закона, наказание лишаване от свобода, а
размерите на двете наказания са тотално объркани и противоречащи на
8
постановеното по-горе в присъдата.
Присъединяването на всички размери на глобите на основание чл.23 НК
е също незаконосъобразно и несъобразено с Решение №46/76г. по н.д.№С-
43/76 I н.о. на ВС.
Посочените нарушения следва да бъдат отстранени при новото
разглеждане на делото, а съдебният състав следва да се спази и забраната
reformatio in pejus, тъй като присъдата се отменя по жалба на подсъдимото
лице.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 от НПК,
настоящият съдебен състав на Силистренски Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №3/17.02.2022г. постановена по НОХД
№287/2020г. от РС-Тутракан.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9