ОПРЕДЕЛЕНИЕ №79
Гр. Бургас, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева касационно частно дело № 40 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 220, пр. 2 ГПК
Обжалвано е определение от 08.01.2019г по т. д № 554/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът отменил определение си от 27.11.2018г. за конституиране на подпомагаща страна на частния жалбоподател - Г. Ф. , на основание чл. 219, ал.1 от ТПК и е оставил без уважение искането на Фонда за привличане на подпомагаща страна.
Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно като с него са нарушени разпоредбите на чл. 9 и 10 от ГПК, гарантиращи равенство на страните в процеса и осигуряване на възможността им за установяване на релевантните факти по делото във връзка с правата на привличащата страна – Г. фонд, по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
Изложени са доводи, че участието на виновния за процесното ПТП водач като подпомагаща страна ще способства за изясняване поведението на участниците и на фактическата обстановка по време на ПТП, имаща преюдициално значение в материално-правните отношения между привлечения – Ж. Б. и ГФ. Правният интерес от привличането на трето лице се определя и от обстоятелството, че при евентуално осъдително решение срещу Фонда, мотивите на решението ще бъдат задължителни зa него. При евентуално уважаване на предявения иск, привличащият ще бъде улеснен в бъдеще при упражняване на регресните права като встъпващ в правата на кредитора по преюдициалното правоотношение. Искането е направено своевременно и обстоятелствата дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца следва да бъдат доказани по настоящото дело от гражданския съд, по които въпроси липсва влязла в сила присъда. Излага се като аргумент, че ищцата целяла да вмени вина на водач, неустановен като участник в процесното ПТП, поради което е налице правен интерес от установяване на спорните обстоятелства и приложението на чл. 223 ал.2 от ГПК между Г. привлеченото лице.
Предвид гореизложеното се иска Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното определение и да постановите друго, с което да конституира Ж. К. Б. като трето лице — помагач на страната на Г. фонд, съответно да укажете на БОС да го призове по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Препис от частната жалба е бил връчен на насрещната страна, като в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор е подаден от ищцата –. чрез пълномощника – адв. П. В. В отговора се поддържа, че отказът на първоинстанционният съд да допусне участието на подпомагаща страна не прегражда развитието на делото и за привличащия е налице възможност да установи правата си чрез иск, в отделно съдебно производство, а от друга страна – привличането не спира давностните срокове във връзка с претенцията на привличащата спрямо подпомагаща страна. Оспорват се твърденията относно наличието на правен интерес от привличането, което било допустимо само, ако привлеченото лице има интерес да встъпи, за да помага. Поддържа се, че липсват наведени правопораждащи факти относно регресните права на привличащия. За управлявания от привлеченото лице лек автомобил е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и няма данни същият да е управлявал МПС след употреба на алкохол и упойващи вещества, нито са налице данни за т.н. изключени рискове по смисъла на чл. 494 –и/или чл. 477, ал. 4 КЗ. Поддържа се, че не съществуват регламентираните в чл. 500 във вр. с чл. 433 КЗ регресни права на застрахователя. Развити са доводи, че липсва правен интерес от привличането на Ж. Б. като подпомагаща страна, като както наличието, така и липсата на виновно поведение на привлечения от Г. Ф. водач на МПС нямат отношение към регресното право на привличащия.
Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – преграждащ по нататъшното развитие на делото.
Във връзка с правилността на определението, Бургаски апелативен съд установи следното:
Производството по т.д. № 554/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд, е образувано по предявените в условията на субективно и евентуално, пасивно съединяване искове от М. Д. П. с предпочетен главен ответник – Г. Ф. и евентуален ответник – „Д“ ЕАД искове, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 85 500 лв., за претърпените от нея болки и страдания, причинени в ПТП на 30.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018г. – спрямо ГФ, и считано от 01.08.2018г.
Изложени са твърдения, че ответниците са отказали плащане на обезщетение по претенцията й за претърпените от нея увреждания на посочената дата като пътник в МПС, участвало във верижна катастрофа на магистрала „Т“, в района на гр. К.. Наказателното производство за възникналото ПТП, образувано в ДП № 498/2016г. по описа на РУ – Карнобат, е прекратено с постановление от 16.04.2018г. като по него не е имало привлечени обвиняеми лица и извършителите не са установени. Ангажирането на отговорността на Г. Ф. за причинените вреди е аргументирано с предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ – причиняване на вредите от МПС, което е напуснало ПТП и не е установено. Отговорността на застрахователя като евентуален ответник е обоснована с твърдения за виновно поведение за възникването на ПТП от страна на водача на л.а. с рег. № А*(Дачия Дъстър), за което МПС водачът е имал сключена ЗЗ „ГО“ с „Д“ ЕАД.
Бургаски окръжен съд е преценил подадената искова молба като редовна и е издал разпореждания за извършване на размяна на съдебни книжа по реда на чл. 367 – 373 ГПК.
В подадения от Г. Ф. отговор на исковата молба предявените искове са оспорени с твърдение за липса на предпоставка за ангажиране отговорността на Фонда, тъй като не е установено противоправно поведение, което да е в основата на гражданската отговорност, както и поради липса на отрицателната предпоставка - да не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС. Изложени са евентуално твърдения за вина на трето застраховано по ЗЗ „ГО“ лице - Ж. К. Б. като водач на л.а. „Д“, поради неспазване на дистанция, несъобразена с пътните условия скорост и загуба на контрол върху управляваното от него МПС, за което е имало сключена ЗЗ „ГО“. По отношение претенцията на ищцата е оспорена отрицателната предпоставка на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ – липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и причинно-следствената връзка между възникналото ПТП и претърпените от нея увреждания. Акцентира се върху липсата на запазени доказателства, за установяване на описания от нея механизъм на възникване на ПТП. В представения допълнителен отговор правният интерес от привличането е обоснован с регресните права на Фонда по чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1 и ал. 2 КЗ
С определение от 27.11.2018г. Бургаски окръжен съд е допуснал привличането на Ж. К. Б. като подпомагащ ответника - Г. Ф. , но с оглед възраженията на ищцата в срока по чл. 373 ГПК, с обжалваното определение от 08.01.2019г. е прието, че определението по чл. 220 ГПК е оттегляемо и е постановено при опущение, като не била дадена възможност и не е било съобразено становището на насрещната страна по молбата за привличане на основание чл. 219 ал. 1 ГПК.
Съобразявайки възраженията на ищцата, поддържани и в отговора по разглежданата частна жалба, Бургаски окръжен съд е преценил молбата на Г. Ф. за привличане на Ж. К. Б. като неоснователна, поради липсата на правен интерес от конституирането на водача на МПС – Ж. Б. като трето лице – помагач. Прието е, че искането за привличане не е обосновано, тъй като при евентуално установяване на виновно поведение от привлечения, каквито са твърденията на привличащата страна, следва да се ангажира отговорността на застрахователя, т. е. – да се отхвърли предявения спрямо Г. Ф. . За ответника няма да възникне регресното право, а при липса на вина от страна на привлечения за настъпването на ПТП, ще следва да се ангажира отговорността на Фонда (по предявения иск на основание чл. 557, ал. 1 КЗ), но регресният иск при встъпване в правата на увредения, съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ, не би бил основателен спрямо привлечения Ж. Б.
При така установените обстоятелства по повод молбата на Г. Ф. за привличането на Ж. К. Б. като трето лице – помагач на главния ответник, Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е неоснователна.
Определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е било допуснато привличането на трето лице – помагач, по молбата на предпочетения главен ответник - Г. Ф. , е от категорията на оттегляемите по чл. 253 ГПК. При евентуална неправилност на определението за привличане, с него само формално ще се създаде обвързаност по смисъла на чл. 223 ГПК и възможност на ненадлежна страна в процеса да влияе по хода и разглеждането на делото, съобразно правата му по чл. 221 ГПК.
Спорният въпрос във връзка определението, с което не е допуснато привличането, е, дали за Г. Ф. като ответник е налице правен интерес от привличането на посоченото лице – Ж. К. Б. , за когото, както в исковата молба – касателно отговорността на застрахователя „Д“ ЕАД, така и в отговора на Г. Ф. се поддържат твърдения за нарушаване на правилата за движение и виновна съпричастност на това лице към възникването на ПТП.
Твърдението в частната жалба е, че такъв интерес е налице с оглед правата на Г. Ф. по чл. 558, ал. 7 КЗ при уважаване на предявения спрямо Фонда иск, както и с оглед обстоятелството, че до момента в наказателното производство не е установен нито точния механизъм на възникване на ПТП, нито вината на конкретните водачи на МПС. Възраженията на насрещната страна са свързани с липсата на интерес за привлечения да встъпи, за да помага на Г. Ф. като ответник, тъй като факта на сключената от това лице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с евентуалния ответник изключва неговото регресно право.
Правният интерес при привличане на третото лице е обусловен от наличието на правна възможност чрез участието на това лице в чуждия процес, то да съдейства за постановяване на решение в полза на привличащата го страна, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност. Преценката за наличието на интерес, следва да се извършва за всеки случай, с оглед права и възражения които са предявени и конкретните фактите и обстоятелства, на които са основани..
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ ГАРАНЦИОННИЯТ Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В текста на чл. 558, ал. 7 КЗ не са разграничени различните хипотези на чл. 557, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В случая, отговорността на Г. Ф. се търси при предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ - извършено деяние, което е противоправно, да са настъпили вреди за ищеца, вредоносния резултат да е в причинна връзка с противоправното деяние вредоносния резултат и вина на делинквента, пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, моторното превозно средство да е напуснало местопроизшествието и да не е било установено - „неидентифицирано“ МПС; увреденият да е предявил претенцията си за плащане пред ГФ по реда на чл. 558, ал. 5 от КЗ. Така изяснените предпоставки на предявеният иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, обуславят наличието на интерес за привлечения Ж. К. Б. да съдейства за установяване на факти, които изключват неговата вина, като предпоставка за възникване на регресното право на привличащия спрямо него, като същите факти са в основанието на предявения иск. Противно на аргументите в частната жалба, обвързаността на мотивите съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК при уважаване на предявения спрямо привличаща страна иск, няма да кореспондира с нейни регресни права спрямо привлечения. В частната жалба правният интерес е аргументиран именно с правата по чл. 558, ал. 7 ГПК, възпроизвеждащ разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), с каквото право няма да се породи за Фонда нито при установяване, нито при изключване на вината на Ж. К. Б. за възникване на процесното ПТП. След като именно фактите и обстоятелствата, изключващи регресната отговорност на привлеченото лице, обуславят отговорността на привличащата страна, то за последната не е налице правен интерес от привличането на това лице в процеса по предявения иск, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Такъв интерес би бил съществувал при иск, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ – за вреди, причинени от моторно превозно средство, за което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Такъв иск не само не е предявен, но твърденията са, че привлеченият Ж. К. Б. е имал сключена валидно застраховка „Гражданска отговорност“ и това не се оспорва, включително от страна на застрахователя, като евентуален ответник.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което не е допуснато привличането на Ж. К. Б. като помагач на привличащия ответник - Г. Ф. , следва да се потвърди
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 27 от 08.01.2019г по т. д № 554/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: