Решение по дело №574/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 32
Дата: 28 юли 2021 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20201840100574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Ихтиман , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20201840100574 по описа за 2020 година
Предявени са от Г. ИЛ. Л. срещу Б. П. П. искове с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху недвижим
имот с площ от 71 кв.м., представляващ ПИ пл. №2443 в кв. 191 по плана на
гр. Ихтиман, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, от
който имот незастроена площ от около 28 кв.м. е погрешно заснета в
кадастралната карта на гр. Ихтиман в собствения на ответника ПИ пл. №937,
кв. 191, вместо в границите на собствения на ищеца ПИ пл. №2443, кв. 191, и
осъждане на ответника да предаде владението на описаната незастроена площ
от около 28 кв.м.. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86/21.08.2013г., том ІІІ,
рег. № 2520, нот. дело № 326/2013 г. на нотариус Д.К. с район на действие РС-
Ихтиман.
Ищецът в първоначалната искова молба и последващите уточняващи
молби твърди, че е собственик на ПИ №2443 в кв. 191 по плана на гр.
Ихтиман, а ответникът е собственик на съседния ПИ №937. Поддържа, че при
изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри неправилно част
1
имота на ищеца с площ от 28 кв. метра била заснета и присъединена към
имота на ответника, вместо да бъде отразена като част от имота на ищеца.
Твърди, че ответникът владее спорната площ и не допуска ищеца до нея.
Искането е да бъде установено, че ищецът е собственик на ПИ №2443,
включващ и погрешно заснетата към имота на ответника площ, както и
ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тази спорна площ.
С първоначалната искова молба е предявен и иск с правно основание чл.
109А от ЗС, производството по който е прекратено с влязло в сила
определение от 15.10.2020г. поради оттеглянето му.
Ответникът, чрез адв. М. от САК, в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба. Твърди, че не е посочено в кой план е допусната
грешката. Поддържа, че е собственик на ПИ пл. №937 с площ от 191 кв.м.,
придобит по наследство от майка му Ц. Ан. Ша. (починала на 28.02.2003г.),
която го е закупила от баща си А.Ге. Ша. на 21.11.1966г. при същите граници
и площ. Поддържа под евентуалност, че спорната площ е придобита по
давност от ответника, респ. от неговите праводатели, които владеят спорната
площ повече от 50 години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за продажба от 13.04.1954г., №88, том I, дело
№172/1954г. се установява, че Г. Ст. К. е закупил един дукян с къща на два
етажа със застроено и незастроено място от 71кв.м., при неуредени
регулационни сметки, съставляващи парцел 13, имот 18 на кв. 29а.
От удостоверение за наследници от 21.07.2020г. се установява, че Г. С.
К. е починал на 06.03.2006г. и е оставил един наследник по закон- С. Г.Г.
(дъщеря).
От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №138, том
II, рег. №1993, дело №265/2019г. по описа на нотариус Д. К. с район на
действие РС- Ихтиман, се установява, че С. Г. Г., чрез пълномощника Г. ИЛ.
Л., продава на Г. ИЛ. Л. поземлен имот с площ съгласно актуална скица от 43
2
кв.м., а съгласно документ за собственост с площ от 71 кв.м. , съставляващ
имот пл. №2443 в кв. 191 по плана на гр. Ихтиман, ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност (л. 108
от делото) се установява, че Ангел Георгиев Шалафов е признат за
собственик на дворно място от 111 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман,
включено в парцел 9-1212, 1213, 1214, кв. 54, заедно с построената в имот
1213 двуетажна жилищна сграда.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и
гледане №51, том II, дело №472/1966г. се установява, че Ангел Георгиев
Шалафов е продал на Ц.Ан. Ш.дворно място от 191 кв.м., находящо се в гр.
Ихтиман, включено в парцел 9-1212, 1213, 1214, кв. 54, , заедно с
построената в имот 1213 двуетажна жилищна сграда.
От удостоверение за наследници на л. 61 от делото се установява, че
Цветанка Ангелова Шалафова е починала на 28.02.2003г. и е оставила един
наследник по закон- Б. П. П. (син).
От констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №86,
том III, рег. №2520, дело №326/2013г., по описа на нотариус Десислава
Караджова с район на действие РС- Ихтиман, се установява, че Б. П. П. с
признат за собственик на ПИ с площ от 191 кв.м., съставляващ имот пл. №937
от кв. 191 по плана на гр. Ихтиман, ведно с построената в имота двуетажна
жилищна сграда и ведно с всички трайно прикрепени към имота подобрения.
От удостоверение №151/29.06.2019г. за идентичност на недвижим имот
се установява, че УПИ XIII-18 в кв. 29а, описан в НА №88, том I, дело
№172/1954г. е частично идентичен с имот пл. №2443 в кв. 191 по плана на гр.
Ихтиман.
От показанията на св. В. Л. се установява, че от двете страни на къщата
на ищеца има къщи, една от които има двор, че във връзка с ремонт на къщата
на ищеца е воден разговор с ответника за премахване на тухлена ограда, през
която не е могло да се преминава в съседния имот, като впоследствие на
същото място е поставена мрежа. Установява се също така, че между ищеца и
3
ответника не е имало пререкания.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява,
че къщата на ищеца има двор, тъй като са твърде общи и объркани. От една
страна свидетелят заявява, че имотът на ищеца има собствен двор, а от друга,
че се касае за общ двор на всички къщи, който не е разделен и има обща
ограда. Наред с това показанията в тази им част не се подкрепят от
показанията на останалите свидетели.
От показанията на св. Георги Кузев се установява, че къщата на ищеца
няма двор, а една от съседните къщи е с двор. Установява се, че според
свидетеля дворът е общ, но фактически дворът е само към една от къщите и
откъм имота на ищеца има ограда. Установява се, че ищецът е заявявал пред
свидетеля, че целият двор е на съседа и между тях не е имало спор за това.
Установява се също така, че ищецът е ползвал двора единствено по повод
ремонт на своята къща, във връзка с който е била съборена тухлената ограда
между имотите и е поставена мрежа, както и че за да ползва двора ищецът
трябва да премахне оградата (мрежата). Извън случая с ремонта ищецът не е
ползвал двора и не е имал съгласие да го ползва.
От показанията на св. Милка Стаменова се установява, че ищецът не е
имал свободен достъп до двора, а единствено през имота на ответника дворът
е бил достъпен. Установява се, че свидетелят е работил в магазин за обувки,
находящ се в имота на ответника, като в продължение на повече от 15 години
(от 1995г. до 2021г.) през имота на ответника е имала достъп до двора, където
понякога е отглеждала цветя и е почиствала. Установява се също така, че
единствено по време на ремонта на къщата на ищеца последният е влизал в
двора, като извън този случай не е преминавал през оградата между двата
имота. Установява се, че имотът на ответника преди това е бил на неговите
роднини, както и че къщата на ищеца няма двор, а ответникът има двор, който
се намира зад неговата къща и зад къщата на ищеца.
От показанията на св. Николай Цветков се установява, че свидетелят е
посещавал имота, че към къщата на ответника има двор, до който се е стигало
единствено от къщата на ответника и не е имало друг вход към двора, че през
годините не е имало претенции към този двор, както и че св. Милка
Стаменова си е била направила градина в този двор.
4
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, и от изслушването на вещото лице инж. Ч. в съдебно
заседание на 15.07.2021г. се установява, че уличната и дворищната регулации
са утвърдени през 1896г. и 1911г.. Установява се също така, че не е налице
изключението по чл. 54, ал. 3 от ЗКИР, че няма нито грешка, нито непълнота
в плана, а просто след регулациите от 1896г. и 1911г. няма други влезли в
сила регулации. Вещото лице е категорично, че за процесните имоти няма
регулация, в подкрепа на който е извод е номерацията на имотите. Пояснява,
че новата регулация от 1958г. не обхваща тази част от града, в която се
намират процесните имоти.

При така възприетата фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108
от ЗС. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост на недвижим имот.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) влязъл в сила кадастрален план или регулационен план; 2) установяване
наличието на грешка или непълнота в този план; 3) наличие на правен спор с
ответника по отношение на площта, засегната от грешката или непълнотата;
4) право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или
непълнотата.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. Ответникът
следва да докаже възраженията си за придобиване на спорната площ от
недвижимия имот по давност.
Чрез петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
5
установяване да се допусне по отношение на ответниците, които я владеят
или държат, без да притежават правно основание за това, да предадат
фактическата власт върху спорна вещ на собственика. Следователно,
фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три
юридически факта – две положителни и една отрицателна материална
предпоставка.
В случая и двете страни разполагат с документ за собственост и
разпределението на доказателствената тежест е по общото правило на чл. 154,
ал.1 ГПК (в този смисъл Тълкувателно решение №11/2012г. ОСГК на ВКС).
На ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на
правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят
или държат, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни
да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно
или облигаторно основание.
Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР / "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
На първо място по делото не се установи осъществяването една от
материалните предпоставки за възникване на спорното право, а именно:
наличието на грешка или непълнота в този регулационен план. От
заключението на приетата съдебно- техническа експертиза и изслушването на
вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание на 15.07.2021г. се установява, че
няма нито грешка, нито непълнота в плана , а просто след регулациите от
1896г. и 1911г. няма други влезли в сила регулации. Вещото лице е
категорично, че за процесните имоти няма нова регулация, в подкрепа на
който е извод е и номерацията на имотите. Пояснява, че новата регулация от
1958г. не обхваща тази част от града, в която се намират процесните имоти.
Следователно по делото не се установи процесната незастроена площ от
около 28 кв.м. да е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. Ихтиман в
собствения на ответника ПИ пл. №937, кв. 191, вместо в границите на
6
собствения на ищеца ПИ пл. №2443, кв. 191.
Следователно искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва да
бъде оставен без уважение.

На второ място по делото не се установи спорната незастроена площ
от около 28 кв.м. да е собственост на ищеца. Ищецът се легитимира като
собственик с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №138,
том II, рег. №1993, дело №265/2019г. по описа на нотариус Дес. К. с район на
действие РС- Ихтиман. В същия ясно е посочено, че Светла Георгиева
Ганчева, чрез пълномощника Г. ИЛ. Л., продава на Г. ИЛ. Л. поземлен имот с
площ съгласно актуална скица от 43 кв.м., а съгласно документ за
собственост с площ от 71 кв.м. , съставляващ имот пл. №2443 в кв. 191 по
плана на гр. Ихтиман, ведно с построената в имота двуетажна жилищна
сграда. Следователно липсват доказателства ищецът да е придобил
собствеността върху спорните 28 кв.м..
Дори да се приеме обратното, то е основателно възражението за
придобивна давност на ответника по отношение на тези 28 кв.м.. В случая с
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане
№51, том II, дело №472/1966г. Ангел Георгиев Шалафов е продал на Цветанка
Ангелова Шалафова дворно място от 191 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман,
включено в парцел 9-1212, 1213, 1214, кв. 54, , заедно с построената в имот
1213 двуетажна жилищна сграда. Цветанка Ангелова Шалафова е станала
добросъвестен владелец, тъй като е придобила владението на правно
основание, годно да я направи собственик и за нея тече кратката петгодишна
придобивна давност, с изтичането на която е придобила собствеността върху
спорната площ. Ответникът е единствен наследник по закон на Цветанка
Ангелова Шалафова (починала на 28.02.2003г.). В случая е изтекла, както
петгодишната, така и десетгодишната придобивна давност. От показанията на
свидетелите се установя, че поради поставената ограда трети лица (вкл. и
ищецът) не са имали достъп до имота. Наред с това липсват твърдения и
доказателства владението да е било прекъсвано преди предявяване на
исковата молба. В самата искова молба се признава неизгодния за ищеца
факт, че спорната площ се владее от ответника, който не е допуснал ищеца,
7
защото твърдял, че имотът е негова собственост. От доказателствата по
делото се установи, че конфликт и претенции за двора между ищеца и
ответника през годините не е имало, че ищецът не е имал достъп до спорните
28 кв.м., не е влизал в двора и не го е ползвал, като еднократно е поискал
съгласието на ответника за навлизане в неговия имот във връзка с извършване
на ремонт, че ответникът е осигурил възможност на св. Милка Стаменова да
почиства и поддържа градина в двора, както и че самият ищец е заявил пред
св. Кузев, че дворът е собственост на неговия съсед. Следователно най- късно
от 1966г. (годината на нотариалния акт за покупко- продажба) до 2020г.
спорната площ се е владяла от праводателя на ответника и от самия ответник,
като по делото не се установиха действия, които да са прекъснали владението.
Поради това положение възражението за придобивна давност е основателно.
Следователно предявените искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
и чл. 108 от ЗС следва да бъдат оставени без уважение.
По искането с правно основание чл.537 ал. 2 ГПК. Това е искане е
поставено в зависимост от уважаването на предявения главен иск. С
разпоредбата на чл.537 ал.2 ГПК законодателят е предвидил отмяната на
нотариален акт като последица от едно позитивно за ищеца решение. Ако
обаче главният иск бъде отхвърлен (какъвто е настоящият случай), то
доколкото условието на чл.537 ал.2 ГПК не е настъпило, съдът не дължи
произнасяне за отмяна на съставения акт.

По разноските:
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответниците направените разноски. Същите са в
размер на сумата от 1200лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 54 от
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Г. ИЛ. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Ихтиман, ул. „.“ №., срещу Б. П. П., ЕГН **********,
с адрес гр. София, жк ., бл. . вх.. ет. ап.., искове с правно основание чл. 54, ал.
2 ЗКИР и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху недвижим
имот с площ от 71 кв.м., представляващ ПИ пл. №2443 в кв. 191 по плана на
гр. Ихтиман, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, от
който имот незастроена площ от около 28 кв.м. е погрешно заснета в
кадастралната карта на гр. Ихтиман в собствения на ответника ПИ пл. №937,
кв. 191, вместо в границите на собствения на ищеца ПИ пл. №2443, кв. 191, и
осъждане на ответника да предаде владението на описаната незастроена площ
от около 28 кв.м..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г. ИЛ. Л., ЕГН
**********, да заплати на Б. П. П., ЕГН **********, сумата от 1200лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9