Р Е Ш Е Н И Е
№ / 13.12. 2019 Година гр. С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.10. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 105 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД
за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата П.Т.И. твърди в
исковата си молба, че на 08.06.2018г. около 8.00 ч. в гр.С.З. по ул. *** в
посока от запад на изток се е движил таксиметров лек автомобил „Киа",
модел „Сийд" с peг. № ***,
управляван от водача А.К.С. с ЕГН **********.*** и ул. ***, водачът не пропуска
и удря движещата се по пешеходната пътека тип „Зебра" на ул. *** ищца П.Т.И..
В резултат на удара ищцата паднала на пътното платно и получила контузия на
главата; разкъсно-контузна рана на главата; счупване
на черепа в лява челна кост, лява очница и скулна кост; контузия на мозъка; кръвонасядания
на долните крайници; болезненост в опашната област. Контузията на мозъка е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната рана в челната област с подлежащо
счупване на челната кост представлява нараняване, което прониква в черепната
кухина. Останалите травматични увреждания причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди се, че с
деянието си водачът А.К.С. е осъществил състава на чл.343, ал.З, буква
„а", предложение първо, във връзка с чл.343, ал. 1, буква „б",
предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1, предложение трето от НК. За
извършеното от него деяние е образувано ДП N9 117/2018г. по описа на Сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР С.З. и пр.пр. №
2968/2018г. по описа на Районна прокуратура С.З.. След внесено в Районен съд С.З.
споразумение между прокуратурата и водача А.К.С., е образувано НОХД № 436 по
описа на съда за 2019г. Споразумението е одобрено от съда в открито съдебно
заседание, проведено на 20.02.2019г. Съгласно одобреното споразумение, А.К.С. е
признат за виновен по посочените по-горе текстове на НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от пет месеца, като на основание
чл.66, ал.1 изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три
години и подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
В исковата молба се посочва,
че след удара ищцата е паднала на земята и си е ударила главата, при което
получила фрактура на лявата челна кост на черепа, лявата очница
и скулна кост. За кратко изгубила съзнание. На
местопроизшествието е пристигнал екип на ЦСМП - С.З., който транспортирал
ищцата до УМБАЛ „П." АД. Там тя е била приета по спешност за лечение в
Клиника по неврохирургия с оплаквания от главоболие и замайване. Още същия ден
в спешен порядък под местна анестезия е била извършена реимплантация на скалп.
Установена била и линейна фрактура на подлежащата фронтална кост, вървяща
перпендикулярно на горния орбитален ръб вляво. Установено било и контузионно огнище в мозъчния паренхим
3 мм. Освен оперативното лечение, на ищцата е било приложено и медикаментозно
лечение. Изписана е от отделението на 14.06.2018г. с окончателна диагноза:
контузия на главата; разкъсно-контузна рана на
главата; счупване на черепа; контузия на мозъка.
На 22.06.2018г. ищцата
е била прегледана от лекар - специалист по съдебна медицина. Съгласно
издаденото съдебномедицинско удостоверение №159-2018, при прегледа в лявата
челна област на главата в нейната неокосмена част се установява хирургично
обработена рана в процес на зарастване с размер 4x3 см. Клепачите на двете очи
са с кръвонасядания с жълто-зелен цвят, повече
изразен вляво. По тръбната повърхност на лявото ходило се установява петнисто кръвонасядане със същия цвят. По вътрешната повърхност на
дясната подбедрица се установява петнисто жълто кръвонасядане е размер 5x5 см, центърът на което отстои на
14 см. от дясната пета. Посочва се, че от съдебномедицинското удостоверение
било видно, че ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата; разкъсно-контузна рана на главата; счупване
на черепа в лява челна кост, лява очница и скулна кост; контузия на мозъка; кръвонасядания
на долните крайници; болезненост в опашната област. Заключението на лекаря е,
че описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е
възможно да са били причинени по време и начин, съобщени по- горе по механизма
на блъскане на пешеходец от лек автомобил. Контузията на мозъка е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите увреждания са
причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
След изписването й от
болницата ищцата се лекувала в домашни условия, като приемала предписаните й
лекарства. Въпреки лечението, обаче, продължавала да изпитва силно главоболие,
световъртеж, шум в ушите и болки в областта на ударените места. В ежедневието
разчитала на помощта на близките си, на които се налагало да я наблюдават и
придружават. Инцидентът повлиял негативно и върху психиката на ищцата. При ПТП
тя е изпитала силен страх за живота си. Инцидентът драстично е променил ежедневието
й - тя отслабнала, започнала да има проблеми със съня, лесно се разплаквала.
Често си спомняла за инцидента, започнала трудно да се концентрира, станала
раздразнителна и избухлива, бързо се изморявала. Тези оплаквания наложили
ищцата да бъде изследвана от психолог. Съгласно издаденото психологично
становище, по време на претърпяното ПТП като пешеходец на 08.06.2018г. и
непосредствено след него, ищцата е била в състояние на остра стресова реакция.
Към момента на освидетелстването на 27.06.2018г. състоянието й се определя като
Разстройство в адаптацията и начални елементи на посттравматично стресово
разстройство. Заключението на психолога е, че в краткосрочен аспект
пострадалата П.И. е преживяла остра стресова реакция. Нарушен е психичният баланс,
затруднено е независимото личностно функциониране и е влошено качеството на
живота й.
С оглед дългия
възстановителен период, на ищцата били издадени болнични листи за общо 110 дни
временна неработоспособност.
Във връзка с
проведеното лечение, същата е заплатила сумата от общо 269.02 лв., в която са
включени сумата от 10лв. за заплатен запис на Ro
изследване на CD, сумата от 40 лв. за консултативен преглед от
лекар-специалист, сумата от 100 лв. за изготвяне на съдебно- психологично
становище, сумата от 10лв. за заплатен запис на допълнително Ro изследване на CD и сумата от 109.02 лв. за закупени
лекарства.
В исковата молба се
твърди, че от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справка от ел.сайт на Г. се установило, че към датата на ПТП - 08.06.2018г.,
л.а. „Киа", мод. „Сид"
с peг. № *** е бил с валидно сключена на 25.05.2018г.
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
№BG/22/118001544521, със срок на покритие от 05.06.2018г. до 04.06.2019г. към „З.“
АД.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането, ищцата с молба е
предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за
причинените й от ПТП неимуществени вреди. Молбата е получена от ответното дружество
на 07.08.2018г. Към настоящия момент ответното застрахователно дружество не
било уведомило ищцата, че е образувана щета, нито й е определило и изплатило
обезщетение.
Тъй като ищцата не е
получавала обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на
претърпяното ПТП на 08.06.2018г. твърди, че за нея е възникнал правен интерес
от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" против
ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Направено е искане
ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 08.06.2018г. в
размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) за причинените й контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата, счупване
на черепа в лява челна кост, лява очница и скулна кост, контузия на мозъка, кръвонасядания
на долните крайници, болезненост в опашната област, както и за причинените й
остра стресова реакция, разстройство в адаптацията и посттравматично стресово
разстройство и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във
връзка с назначеното й лечение в общ размер на 269.02 лв.
На основание чл. 84 ,
ал.3 от ЗЗД моли съда да присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от 07.08.2018г. -
датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното
застрахователно дружество.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди „З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. ***, представлявано от ***, да заплати на П.Т.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 08.06.2018г., за причинените й контузия
на главата, разкъсно-контузна рана на главата,
счупване на черепа в лява челна кост, лява очница и скулна кост, контузия на мозъка, кръвонасядания
на долните крайници, болезненост в опашната област, както и за причинените й
остра стресова реакция, разстройство в адаптацията и посттравматично стресово
разстройство, и имуществени вреди за направените разходи във връзка с
назначеното й лечение в общ размер на 269.02 лв. (двеста шестдесет и девет лева
и две стотинки), ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.08.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът „З.“ АД –
гр. С. оспорва изцяло предявените срещу застрахователното дружество искове по
основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и завишени по
размер.
Оспорва
причинно-следствената връзка между събитието и претендираните
от ищцата неимуществени вреди. Счита, че приложените към исковата молба
доказателства са недостатъчни за доказване настъпването на застрахователно
събитие, степента на увреждане, степента на вина, принос от страна на ищцата,
последиците от деянието и всички други индивидуализиращи събитието
обстоятелства, обосноваващи цената на иска. Оспорва твърденията, че от
инцидента ищцата е получила главоболие, световъртеж, шум в ушите и болки в
областта на ударените места за продължителен период от време. Оспорва
твърдението, че от произшествието й е причинено разстройство на адапрацията и посттравматично стресово разстройство. Видно
от представената Епикриза от УМБАЛ „П.“ ОД, клиника
по неврохирургия, постоперативен статус, ищцата е вертикализирана
и се обслужва сама към дата на изписване 14.06.2018 г.
Относно претенцията за
имуществени вреди, ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е направила
този разход, не оспорва по размер, оспорва претенцията по основание.
Твърди, че размерът на
претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и степента на
реално получените телесни увреждания и свързания с тях интензитет на болки и
страдания търпени от страна на ищцата. В тази връзка ответникът оспорва
наличието на изброените в исковата молба диагнози, оспорва, че диагнозите са
окончателни и че имат връзка със застрахователно събитие. Оспорва
продължителността и интензитета на болки и страдания, описани от ищцата.
Излага съображения, че
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с
оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от
развитието на обществото в държавата.
Посочва, че се
претендира парично обезщетение, за определянето на което трябва да се постави
обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД.
Първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на
събитието е минималната работна заплата за страната, която е отражение на
потребителската кошница и на покупателната способност на населението. Счита, че
претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 510 лв., съгласно ПМС №
316/20.12.2017 г.) и периода на нетрудоспособност на ищцата. Обезщетение в претендирания размер, се считало, според ответника, за
изключително завишено и спрямо българското и съгласно чуждестранното
законодателство и практика.
Твърди се, че претенцията
е завишена и с оглед на платената от застрахования премия по застраховка
Гражданска отговорност.
Размерът не е
съобразен и със степента на телесната повреда, с икономическата конюнктура за
мястото на събитие и със срока за възстановяване.
Ответникът прави
възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи механизмът, описан в исковата молба, то
навежда доводи, че има висок процент на съпричиняване от ищцата. Произшествието
е било предотвратимо за пешеходката. Навежда доводи, че с поведението си ищцата
е създала предпоставки за настъпване на неблагоприятни последици за нея.
Доколкото ищцата сама си е причинила нараняване, не й се следвало обезщетение.
Навежда довод, че
ищцата се е движила с гръб към автомобила по пътното платно. В случай, че
ищцата е препятствана да се движи по тротоара, същата била длъжна да се движи
обратно на посоката на движение на ППС, за да възприеме своевременно опасността
и да я предотврати.
Евентуално навежда
доводи, че за вредоносния резултат (травмите получени от пострадалата) е
допринесло обстоятелството, че същата, като пешеходка е излязла внезапно на
платното за движение, без да се огледа и по този начин не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото се към нея превозно средство, въпреки че е имала
добра видимост към процесното МПС. Възприемайки автомобила е предприела
пресичане на пътното платно пред него, въпреки че автомобилът се е движил със
съобразена скорост, пешеходката се е допряла до страничното огледало, завъртяла
се е и е паднала възнак на асфалтовото покритие, без да се опита да направи
някакъв опит да се предпази и защити.
Ответникът твърди, че
ищцата не се е движила по тротоара или банкета, а в случай, че е пресичала, то
тя не е избрала най-краткото разстояние между двата насрещни тротоара. Във
връзка с горното ищцата била допуснала нарушение на разпоредбите на чл. 108 и
чл. 113 от Закона за движение по пътищата.
Изложени са
съображения, че пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за нея,
са настъпили вредни последици, които следва да бъдат отчетени при реализиране
на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респективно на
неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо
на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено.
По отношение на иска
за изтекли лихви, ответникът оспорва същия, като неоснователността на главната
претенция водела до неоснователност и на претенцията за лихви. Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, по размер и период.
Твърди, че по образуваната пред ответника щета № 0000-1000-03-18-7586 и към
настоящия момент не са представени документи, за изясняване на всички
обстоятелства относно фактическия състав на настъпване на застрахователното
събитие. Твърди, че ответникът дължи лихви след като получи всички документи,
удостоверяващи събитието и последствията от него, включително банкова сметка ***.
Ищцата не е спазила това изискване и при предявяване на исковата молба,
съгласно чл.127, ал. 4 от ГПК, банковата сметка на процесуалния представител на
ищцата не представлявал надлежен начин за погасяване на задължението на
застрахователя. Съгласно чл.86 от ЗЗД лихва се дължала от деня на забавата.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховане застрахователят е длъжен да
се произнесе в 3 месечен срок след дата на предявяване на застрахователна
претенция и да изплати обезщетение след като получи данни за банковата сметка
на пострадалия, тоест от дата на завеждане на исковата молба.
Във връзка с
изложеното, ответникът моли съдът да отхвърли предявените от П.Т.И. искове,
като неоснователни и недоказани. Претендира съдебно-деловодни разноски,
включително за процесуално представителство.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Страните не
оспорват обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП - 08.06.2018г. по отношение
собствеността и ползването на управляваното от водача А.К.С. МПС -л.а.
„Киа", мод. „Сид"
с peг. №*** с валидно сключена на 25.05.2018г.
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
№BG/22/118001544521, със срок на покритие от 05.06.2018г. до 04.06.2019г. към „З.“
АД.
Видно от
данните по делото, във връзка със станалото ПТП е образувано ДП
N117/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР С.З. и пр.пр. № 2968/2018г. по описа на Районна прокуратура С.З..
След внесено в Районен съд С.З. споразумение между прокуратурата и водача А.К.С.,
е образувано НОХД № 436 по описа на съда за 2019г. Видно от приложените
доказателства, както и от НОХД № 436/19г., споразумението е одобрено от съда в
открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2019г. Съгласно одобреното
споразумение, водачът на лекия автомобил А.К.С. е признат за виновен за това,
че на 08.06.2018г. в гр.С.З., на кръстовището на ***, при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП – чл.20, ал.2,
чл.116, чл.119, ал.1 , като по
непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда на ищцата,
изразяваща се в контузия на мозъка, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и разкъсно –контузна рана в челната област с подлежащо счупване на
челната кост, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина,
като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което на осн. чл.343, ал.З, буква „а", предложение първо, във
връзка с чл.343, ал. 1, буква „б", предложение второ, във връзка с чл.342,
ал.1, предложение трето от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54
от НК на виновния водач е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на
осъществения престъпен състав, поради което съдът приема за безспорно установени обстоятелствата,
установени от наказателния съд - факта на настъпилото ПТП, виновността на водача
на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат.
Или, с оглед гореизложеното, по делото се установи по
несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска отговорност”
/факт обявен за безспорен между страните/ и поради това съдът приема, че
застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице
са всички материални предпоставки за възникване на спорното материално право по
чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото беше назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът възприема. Видно от заключението, при настъпило ПТП на
08.06.2018 г. ищцата е получила множество увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, счупване челната кост в
ляво на черепа, лява очница и лява скулна кост, контузия на мозъка, кръвонасядания
на долните крайници, болезненост в опашната област.
Според експерта, установените и описани в медицинската
документация травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП, а именно при блъскане на
пешеходец от движещ се автомобил с последващо падане
върху терен. Видно от експертизата, контузията на мозъка е от медико-билогичния квалифициращ признак и е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната
рана в челната област с подлежащо счупване на челната кост е от медико-биологичния квалифициращ
признак и представлява нараняване, което прониква в черепната кухина. Останалите
травматични увреждания са от характера и са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като е осъществен медикобиологичният
признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според вещото лице, контузията на мозъка и разкъсно-контузната рана с подлежащото счупване на челната кост са увреждания,
преодолени благодарение на оказаната
високо специализирана медицинска помощ. Според експерта, периодът за
възстановяването на пострадалата е в
рамките на около 15-20 дни, като в съдебно заседание експертът е посочил, че в
рамките на 4-5 месеца ищцата би трябвало да бъде възстановена, след оказаната й
специализирана медицинска помощ.
Съдът възприема заключението на съдебно-медицинска
експертиза, същото е добросъвестно и компетентно дадено, въз основа на
събраните по делото доказателства, свързани със здравословното състояние на
ищцата и проведеното лечение след претърпяното ПТП.
По делото е назначена и съдебно-психологическа
експертиза, чието заключение съдът също възприема като компетентно и
обосновано. Видно от експертизата, претърпяното от ищцата ПТП се е отразило
върху психичното й състояние, изразяващо се в много висока невротизация
на личността, висока тревожност, и емоционална лабилност. Според експерта, се констатират
кумулативен стрес, вследствие на преживения инцидент и фрустрация,
породена от продължителното лечение на физическите травми. Налице е
симптоматика на посттравматично стресово разстройство. Негативните изживявания
и стрес не са отшумели напълно, поради което се препоръчва професионална
психотерапевтична помощ и подкрепа.
Във връзка с изготвяне на експертизата,
експертът-психолог е провел психологическо изследване на ищцата, чийто резултати
показват висока степен на невротизация, личностова тревожност, емоционална лабилност и депресивна
симптоматика. Налице са соматични разстройства като безсъние, стомашни
разстройства, безпокойство и тревога, склонност към раздразнителност.
В съдебно заседание експертът е посочил, че ищцата е споделила,
че има инвалидност с 53% трайно намалена работоспособност и диагноза
злокачествено образувание на млечната жлеза, както и че е лекувана, без да се уточняват медикаментите.
Според разясненията на експерта в съдебно заседание, обикновено
след откриване на тежко заболяване има поражения на психиката при пациентите,
но 90% от хората, претърпели ПТП, дори без да имат сериозно соматично
заболяване, отново показват такива симптоматики на
тревожност и експертът го е сравнил с пораженията на американските войници,
които са били във Виетнам, след завръщането си 90% от тях имали посттравматичен
стрес.
Според експерта, транспортните произшествия, тъй като
са изненадващи, неочаквани, имат много голямо влияние върху човешката психика. Видно
от експертизата, въпреки намалената работоспособност, ищцата е работила и към
момента продължава да работи.
Както беше посочено по-горе в изложението,
експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът я възприема.
С оглед установяване на обстоятелствата, от значение
за спора, по делото е назначена и съдебно-автотехническа експертиза. Описвайки механизма на
настъпилото ПТП, вещото лице е посочило, че лекият автомобил Киа Сийд с рег.№ ***, управляван от А.С., се движи направо, в
своята пътната лента по ул. *** в посока изток със скорост на движение около
26км/ч и опасна зона за спиране 11,80м.
В същото време в посока север, движещата се по
източния тротоар на ул. *** пешеходка П.И. *** по пешеходната пътека със
спокоен ход и скорост на движение 4,5км/ч. Водачът С. не възприема своевременно
опасността и със скорост около 26км/ч удря пресичащата платното за движение
отдясно наляво спрямо посоката на автомобила пешеходка, когато вече е изминала
2,5м от южния му край. В момента на удара дясната част на автомобила е на около
0,76м от южния тротоар. Ударена е в лявата част на таза с преден ляв калник на
автомобила, на височина около 0,75м от пътното покритие. Последва повдигане на
тялото и въртенето му около хоризонталната ос на масовия му център, обратно на
часовниковата стрелка, погледнато отзад. Следва удар в лявото странично
огледало и тялото на пострадалата пада на платното за движение, встрани отляво
на автомобила, в северната пътна лента, на около 2м източно от източния край на
пешеходната пътека. Според експерта, описаният
от него механизъм напълно кореспондира с показанията на пострадалата, с
показанията на водача и с показанията на свидетелите.
Според експертизата, ПТП не би възникнало, ако водачът
на автомобила при приближаване към пешеходна пътека пропусне преминаващата по
пешеходната пътека пешеходка, като намали скоростта или спре. Експертизата
категорично посочва, че водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката
и при своевременно задействане на спирачната уредба с максималното спирачно
закъснение за автомобила да спре на около 2,6м преди мястото на удара. Тъй като
в момента на удара дясната част на автомобила е на около 0,76м от южния
тротоар, водачът е имал и техническата възможност при своевременно възприемане
на опасността, да осигури по-голямо странично разстояние до пресичащата
пешеходка.
Съдът възприема констатациите и изводите на съдебно-автотехническа експертиза, заключението е
мотивирано и компетентно изготвено.
За установяване на твърденията за претърпените от
ищцата болки и страдания, причинени от ПТП, по делото бяха допуснати гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля А.И.И.
- съпруг на ищцата, се установява, че в деня на ПТП е бил извън града. Към 4 часа е получил обаждане от майка си, която
му е съобщила за произшествието, което се е случило със съпругата му. В шест
часа я видял за първи път в леглото в болницата. Разбрал, че ПТП се е случило,
когато ищцата отивала на работа, около 8 часа. Когато видял съпругата си,
свидетелят се уплашил, защото, според показанията му „цялото чело беше отекло,
то беше превързано и лявото око беше затворено цялото с хематом и тогава беше в
съзнание, нямаше проблем говорихме в този момент и тя ми каза какво е станало.“
Според свидетеля, на десния крак имала
доста голям хематом и пръстите били отекли и с хематом.
Според свидетеля, най-големите оплаквания, като болка,
били „от краката и опашката“. Не се е оплаквала чак толкова от травмата на
главата, според свидетеля, вследствие на отока ищцата не чувствала такава силна
болка в главата.
След 4 - 5 дни свидетелят успял да помогне на ищцата да
съблече роклята и тогава видял, че има синини по тялото, по задницата, по
кръста, по гърба, по-леки травми. В болницата лекарите били забранили на ищцата
всякакви движения и препоръчвали да бъде с тъмни очила, защото я дразнела
светлината. На седмия ден я изписали от болницата. Лечението, което прилагали било
насочено към отока на мозъка, препоръчали й спокойствие, почивка, да не се
движи много, даже в къщи стояла с тъмни очила. Почти през цялото домашно лечение
ищцата не можела да чете и се налагало да лежи повече. Според свидетеля, това
по-тежко ограничаващо състояние било поне три месеца, на практика колкото й били
болничните. Според свидетеля, работата на ищцата не била толкова тежка
физически, така че след третия месец и половина тя започнала работа, за да не
се чувства сама в къщи и в тежест на семейството. Според свидетеля, физически ищцата се
възстановила, но психическата травма останала. Когато пътували с колата, / ищцата и съпругът
й работят в Техническия университет, който е в края на града/, ищцата често се
стряскала. Отначало имала страх и към самото пресичане, поради което близките й не я оставяли сама да излиза, тя се чувствала
несигурна.
Свидетелят посочва, че съпругата му по принцип рядко си
мери кръвното налягане, защото е с ниско кръвно налягане. В периода на
най-големия стрес, около месец след травмата имала високо кръвно налягане, след
това се нормализирало. След инцидента, по молба на ищцата не били допуснати семейни приятели да я посетят
в болницата. Четири месеца след инцидента свидетелят и съпругата му не се
събирали с приятели, както по-рано. Според свидетеля, 6 – 7 години преди инцидента,
ищцата преживяла операция за рак на гърдата, но семейството се справило и ищцата
се върнала към нормален живот.
Според показанията на св. В.Н.К., докато ищцата е била в болница, тя не позволила
да я посетят. Семействата често се събирали, но след инцидента ищцата отказала
срещите, докато се възстанови. Казала, че е стресирана, че не иска да я виждат
в това състояние, че се уморява, дори като се виждали, е било за кратко, защото
ищцата се уморявала или излизала и отивала в другата стая. Почти си върнала предишното държане с приятели, според
свидетелката, но в момента отказвала да гледа таблета, не искала да гледа
телевизия, не искала да пуска силна музика, това я уморявало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, а се
подкрепят и от останалите доказателства по делото – медицинските документи,
заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертиза.
От данните по делото – писмена претенция за заплащане
на неимуществени и имуществени вреди от ищцата до ответника /л.61-63 от делото/
и известие за доставянето му /л.64 от делото/ се установява, че е инициирано рекламационно
производство пред застрахователното дружество от страна на ищцата, като до
момента на подаване на исковата молба в съда, а и в хода на производството,
ответникът не е изплатил на ищцата обезщетение, нито е постановил отказ да
изплати обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
От представените по делото доказателства, съдът приема
за установено, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получила обезщетение за претърпените от
нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
08.06.2018г. от страна на застрахователното дружество, поради което за нея е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за репариране на причинените
й неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования. Поради това, предявеният
от ищцата иск е допустим.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, процесното ПТП е настъпило
на маркирана и обозначена пешеходна пътека, в светлата част на денонощието,
като и пострадалата, и водачът на л.а. „Киа Сийд“ са
имали възможност да се възприемат един друг. Установи се, че към момента на
сблъсъка ищцата е била изминала 2.5 м от
южния край на пътното платно, движейки се по пешеходната пътека със спокоен ход
и скорост около 4.5 км/ч. Според експертизата, ищцата не е имала възможност да
предотврати настъпването на инцидента, но ПТП не би възникнало, ако водачът на
автомобила при приближаване към пешеходната пътека бе пропуснал преминаващата
по нея пешеходка, като намали скоростта си на движение или спре.
Съдът намира за недоказани възраженията на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Според
експертизата, водачът е имал техническата възможност да възприеме пострадалата
и при своевременно задействане на спирачната уредба с максималното спирачно
закъснение за автомобила - да спре на около 2.6 м преди мястото на удара или при
своевременно възприемане на опасността, да осигури по-голямо странично
разстояние до пресичащата пешеходка. Съдът счита, че в хода на съдебното
производство не се установиха твърденията на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата, поради което приема, че единствено водачът
на л.а. „Киа Сийд“ А.С. има вина за настъпването на
пътния инцидент, при който е пострадала ищцата. Следва да се посочи, още
веднъж, че произшествието се е случило на пешеходна пътека, при което
категорично водачът е следвало да спре и изчака преминаването на пешеходкката.
Предвид заключението на експертизата, както и предвид одобреното от съда
споразумение по НОХД №436/2019г. по описа на PC - С.З., с което водачът А.С. се
е признал за виновен за извършеното от него деяние, съдът приема за установено,
че причината за настъпване на ПТП от 08.06.2018г. е поведението на водача на
л.а. „Киа Сийд“, който към датата на произшествието е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към ответното застрахователно дружество.
В случая, съдът приема, че са налице основанията на
закона, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на
вредите, причинени от застрахования.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт,
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката
на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като
релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
При определяне на справедливо обезщетение, следва да
се разгледат и вземат предвид всички
обстоятелства, при които са причинени уврежданията /ПТП/, техния вид, характер
и времетраене. В хода на съдебното производство се установи, че на ищцата са
причинени увреждания, както следва: контузия
на главата, разкъсно-контузна рана на главата,
счупване на челната кост вляво на черепа, счупване на лявата очница и на лявата скулна кост,
контузия на мозъка, кръвонасядания на долните
крайници, болезненост в опашната област. Ищцата е претърпяла и операция по
реимплантиране на скалп, вследствие на което й е останал траен белег.
Контузията на мозъка, видно от съдебно-медицинската
експертиза, е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната
рана в челната област с подлежащо счупване на
челната кост е от медико-биологичния квалифициращ признак и представлява
нараняване, което прониква в черепната кухина. Останалите травматични
увреждания, според експерта, са от
характера и са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Освен
получените соматични травматични увреждания, претърпяно от ищцата ПТП се
е отразило върху психичното й състояние, изразяващо се в много висока невротизация на личността, висока тревожност, и емоционална
лабилност. Съдебно-психологическата експертиза е констатирала наличие на
кумулативен стрес, вследствие на преживения инцидент и фрустрация,
породена от продължителното лечение на физическите травми. Налице е
симптоматика на посттравматично стресово разстройство. Според
експерта-психолог, негативните изживявания и стрес не са отшумели напълно,
поради което на ищцата е препоръчана професионална психотерапевтична помощ и
подкрепа.
При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус следва да се вземат предвид полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесни и психически травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, възрастта на
пострадалата.
Съдът взема предвид и причинените на ищцата
неудобства, свързани с ежедневното й обслужване във възстановителния период,
нарушения житейски ритъм, появилите се негативни изживявания и продължилия
страх при пътуване с лек автомобил и при пешеходно движение, както и
настъпилото посттравматично стресово разстройство. Съдът взема предвид също
така, конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да
се отчитат при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът приема, че в настоящия случай, справедливият
размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди, болки и страдания на
ищцата е в размер на 35 000лв. В този размер искът за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. За сумата над този
размер – до претендирания размер от 40 000лв. искът
се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото доказателства – фактура
№**********/14.06.2018г. и касов бон към нея за сумата 10лв. се установява, че
ищцата е заплатила изследване – запис на RO изследване на CD, на 22.06.2018г. на ищцата е направен консултативен
преглед от лекар с една специалност за сумата 40лв. /видно от фактура
№**********/ 22.06.2018г. и касов бон към нея/. От фактура
№**********/30.07.2018г. и касов бон към нея за сумата 10лв. се установява, че
ищцата отново е заплатила изследване – запис на RO изследване на CD. Видно от
фактура №**********/23.10.2018г. и касов бон към нея за сумата 109.02лв.
, ищцата е закупила лекарства във връзка с претърпените увреждания. Видно от
фактура от 29.06.2018г. за 100лв. и
операционна бележка от 05.07.2018г. за същата сума, ищцата е заплатила за изгатвяне на съдебно-психологично становище. Така, общият
размер на понесените от ищцата имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с получените увреждания при ПТП, възлиза на сумата 269.02лв.
Съдът приема за безспорно установено, че
горепосочените разходи за изследвания, прегледи и закупуване на медикаменти са
направени от ищцата с оглед претърпените от нея увреждания в резултат на ПТП.
Съдът счита, че тези имуществени вреди са установени и доказани, същите са
пряка и непосредствена последица от претърпените
увреждания, причинени при процесното
ПТП, поради което ответникът дължи заплащането им.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да
уважи иска за имуществени вреди в пълен размер - за сумата 269.02лв.
По претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е
сключен на 25.05.2018г. и спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия
Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата
върху застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
От представената
по делото молба за заплащане на застрахователно обезщетение е видно, че ищцата
е предявила искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното
ПТП вреди на 07.08.2018г, т. е. срокът
за произнасяне на ответника е до 07.11.2018 г. От следващият ден - 08.11.2018г.
ответникът е в забава и от тази дата на ищеца се дължи законната лихва върху присъденото
му с настоящото решение обезщетение.
По отговорността за разноски:
Претендираните от ищцата разноски възлизат на 1800лв. адвокатско възнаграждение, а от ответника 2 238 лв. разноски, от които 1738лв.
адвокатско възнаграждение и 500лв. за заплатената експертиза.
По делото, обаче, липсват доказателства
ответникът да е изплатил на пълномощника си адвокатското възнаграждение от
1738лв., поради което съдът счита за недоказани твърденията на ответника за
заплащане на тази сума. С оглед отхвърлената част на иска, на ответника следва
да се присъдят разноските по делото за експертиза в размер на 62.50лв.
С оглед уважената част на иска,
ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1575лв. по съразмерност.
Предвид уважената част на предявените
искове, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд сумата 1410.76 лв.
ДТ и сумата 700лв. разноски за експертизите, по съразмерност.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** да заплати на П.Т.И.
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:***, офис2, чрез адв.Ж.З. следните суми:
- сумата
35 000лв. /тридесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение
за неимуществените вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 08.06.2018г. -контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата, счупване
на челната кост вляво на черепа, счупване на лявата очница
и на лявата скулна кост, контузия на мозъка, кръвонасядания на долните крайници, болезненост в опашната
област, причинените й острастресова реакция,
разстройство в адаптацията и посттравматично стресово разстройство, ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2018г. да изплащане на сумата;
- сумата
269.02лв. /двеста шестдесет и девет лв. и 2 ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с
назначеното лечение, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018г. да
изплащане на сумата;
- сумата
1575лв. , /хиляда петстотин седемдесет и пет лв./, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
предявените искове.
Присъдените суми следва да се приведат на служебна
банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „Р.“ ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр адв.Ж.С.З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.И.
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:***, офис2, чрез адв.Ж.З. против „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** иск за присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 08.06.2018г. за сумата над 35 000лв. до предявения размер от
40 000лв. като недоказан.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски по
производството за назначените по делото експертизи, съразмерно с уважената част
от исковете в общ размер на 2110.76лв. /две хиляди сто и десет лв. и 76 ст./.
ПРИСЪЖДА на „З.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** сумата
62.50лв., разноски за експертиза, които да се изплатят от Бюджета на
съдебната власт, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: