О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
гр.
Перник, 10.12.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 10.12.2019 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 736 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод частна жалба от И.М.В., Д.К.Д. и В.С.Й., против Определение № 3947 от 02.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4795 по описа на
Районен съд – Перник
за 2019 г., с което съдът е прекратил производството по
делото поради недопустимост.
Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбоподатели, който счита същото за незаконосъобразно и
неправилно. Молят съда да го отмени и върне делото на РС Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.
Излагат съображения.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното:
Пред Районен съд
Перник е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК. За да прекрати производството по делото
първоинстанционният съд е счел, че за ищците липсва правен интерес, който може да
бъде защитен по реда на ал. 3 от чл. 124 от ГПК.
Съгласно
чл. 124, ал. 3 от ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на
граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон
случаи.
В случая претенцията е
предявена срещу Община
Перник. Направено е искане да бъде признато за установено по
отношение на ищците/жалбоподатели, че Община Перник е извършила отчуждително производство на част от собствения им недвижим
имот, конкретизиран в исковата молба, в своя полза и са били обезщетени с едно
общо тристайно жилище.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което налага
същото да бъде потвърдено. Производството по чл. 124, ал. 3 от ГПК е установително и наличието на правен интерес
е абсолютна предпоставка за воденето му. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията прогласява като общ принцип правото на защита
при нарушаване или застрашаване на права или законни интереси, но не урежда
начините и средствата за реализирането на тази защита – последното е
предоставено за уреждане от обикновения законодател, разполагащ с определени правомощия
при законодателното нормиране. Законодателят е в правото си да уреди както
съдебна, така и извънсъдебна защита, а така също – конкретните способи за тази
защита. В случаите на съдебна защита законодателят може да предвиди дали тя ще
се осъществява по наказателно правен ред, по административно правен ред или по
гражданско правен ред, както и чрез какво конкретно правно средство тя ще се
реализира. По-специално, когато е предвидена искова съдебна защита в преценката
на законодателя е чрез какъв вид иск тя ще е възможна – установителен,
осъдителен или конститутивен. Защитата чрез първите два иска е предоставена на
всяко лице, което твърди, че негово право е нарушено или застрашено (чл. 124,
ал. 1 ГПК), а защитата чрез конститутивен иск – само на лице, което законът
изрично предвижда възможността да предявява подобен иск (чл. 124, ал. 3 ГПК). Легитимацията за предявяване
на конститутивен иск винаги е ограничена, а не безгранична.
Районният съд е приел, че предявената претенция не е за материално право, нуждаещо се от защита, а за установяване на факт, без това да е предвидено в закона.
В конкретния случай, предявяването на иск за
установяване на „приключило отчуждително производство“
не е предвидено в закона. Видно е, че процедурата по отчуждаване на имоти е
административна, а не е съдебна. Както правилно е отбелязал първостепенният
съд, според разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК исковете, с които се
иска пораждане, изменение или прекратяване на едно правоотношение, т.е. конститутивните искове, чрез които се упражняват потестативни права, могат да бъдат предявени само в
посочените в закона случаи. В случая ищците искат да упражнят по съдебен ред
твърдяното от тях потестативно право да получат
обезщетение въз основа на отчуждително произоводство. За упражняването на това право обаче редът е
административен и е уреден в ЗУТ.
С оглед на изложеното
настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд
определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжен съд
Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3947 от 02.10.2019 г., постановено по гр. дело № 4795 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчване препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.