РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Ямбол, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330103288 по описа за 2022 година
Производството е било образувано и се води по предявен от И. Х. Т. от гр.Я. против
“Креди Йес” ООД – гр.Хасково иск за прогласяване на нищожност на заплащането на
неустойка в размер на 2461, 38 лв. от договор за паричен заем № *** г., като противоречаща
със закона и накърняваща добрите нрави.
Твърди се, че на 07.01.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем № ***,
като съгласно чл.3 от същия ищеца трябвало да върне сумата по кредита в размер на
4 036.62 лв., при сума за получаване в размер на 3000, 00 лв. , при ГПР 48,535 %, месечен
лихвен процент 3.330 %, при срок на кредита от 18 вноски. Също така се твърди, че
съгласно чл.8 от договора ищеца трябвало да заплати неустойка в размер на 2461, 38 лв.
Счита се, че така уговорената клауза за неустойка била нищожна на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и бл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК, вр. с
чл.21, ал.1 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и неравноправна, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като същата не била
уговорена индивидуално.
Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. Предявения иск се счита за неоснователен, като е оспорен изцяло както
по основание, така и по размер. Не били представени от ищеца ОУ които били разписани от
същия.
Иска се отхвърляне на иска.
1
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба
преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за
уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК
в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2
ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не
изпращат законен и процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложен договор за паричен заем № *** към искане № *** г.,
сключен между заемодателя „Креди Йес“ ООД и заемател И. Х. Т., за който факт страните
не спорят. Също така е приложен и погасителен план към договора за заем *** от дата
07.01.2022 г., в който са посочени падежа на вноските, а именно на 18 месечни вноски в
периода от 05.02.2022 г. до 05.07.2023 г. включително, погасителна вноска без неустойка по
чл.8 от договора за заем, разсрочена неустойка по чл.8 от договора за заем при липса на
обезпечение, общ размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл.8
от договора за заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.І-во и III- то от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.146, ал.1 вр.чл.143 от Закона за защита на
потребителите. За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за
нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. В процесния случай
безспорно тази предпоставка е налице. Ищеца И. Х. Т. има качеството на потребител
съобразно § 13, т.1 Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите ( ЗЗП)
и чл.9 от Закона за потребителски кредит. Сключването на договора за паричен заем между
страните е безспорен факт. В настоящия случай клаузата за неустойка е недействителна,
нищожна, в частта в която се предвижда непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, с оглед на това, че противоречи на добрите нрави, като липсата на
представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага
с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха
могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина,неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й
еквивалент е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е,че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на
добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните,
като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответника – кредитор не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 ЗЗП. Искът да
се прогласи нейната нищожност е основателен.
С оглед крайния изход на делото, са налице предпоставките за осъждане на “Креди
Йес“ ООД гр. Хасково, да заплати на адв. Д. М.- ПАК възнаграждение за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ на ищеца И. Х. Т. в производството. Когато съдът определя
възнаграждение на адвокат по правилото на чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се определя
едностранно, съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база
2
защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 ЗА
не изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта на разноските между
страните в производството по делото, уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съобразно защитавания интерес, адвокатско възнаграждение,
съдът присъжда изцяло, само когато защитавания интерес е уважен/ отхвърлен изцяло. При
частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно
чл.78 ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява
възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката
осъществил правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА. Материалния интерес на ищеца в
производството е 2461, 38 лв., поради което на основание чл. 7, ал.2, т.2 Наредба №
1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение, е не по-малко от 546, 14 лв. В настоящия
случай са представени доказателства, че адв. М.- ПАК е регистриран по ДДС, като на същия
следва да се присъдят разноски в размер на общо 655,20 лв. с ДДС адв. възнаграждение,
като на ищеца следва да се присъди сумата от 98,46 лв. заплатена от него държавна такса.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между страните заемодателя „Креди Йес“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,
представлявано от В. М. И. и заемателя И. Х. Т., ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен
адрес в гр. П., бул. „***, че клаузата в чл.8 на сключения между тях паричен заем № *** г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2461, 38 лв. при непредставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.І-во и III- то Закон за задълженията
и договорите /ЗЗД/, вр. чл.146, ал.1 вр.чл.143 Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ГПК „Креди Йес“ ООД, ЕИК *** да заплати на И. Х. Т.,
ЕГН ********** сумата от 98, 46 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *** да заплати на адв. Д. В. М.- ПАК, със съдебен
адрес в гр. П., бул. „***, на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 655, 20 лв. с ДДС – разноски
по делото за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3