ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1291
Град
Пловдив, 23.08.2022
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ- ХХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и трети август
през две хиляди и двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2131 описа за 2022 година,
установи следното:
Предявена е
искова молба от Г.И.В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 8044 лева,
дължащи се на причинени му имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт, свързан с налагане на ПАМ издаден от служители при ОП“Паркиране и репатриране“- Пловдив, а също така и
законната лихва, считано от датата на увреждане до завеждане на иска.
В
обстоятелствената част на исковата молба се обоснована твърдението, че исковите
претенции срещу ответното юридическо лице – Община Пловдив, се обосновават с
наличието на състава на чл. 1, ал.1 от
специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като те касаят
имуществени вреди в размер на заплатената според ищеца незаконосъобразно сума за
заплатени разходи по използване на техническо средства за принудително
задържане на ППС, както и неимуществените вреди, изразили се в причинените му
болка и страдание като лице с трайно увреждане. Изложени са съображения, че е
налице незаконосъборазност, дължаща се на незаконосъобразност на наложената ПАМ
поради несъответствието и с закона за движението по пътищата и ППЗДвП, както и
с подзаконовнормативен акт- Наредба на община Пловдив, която не е посочена
изрично. С молба утомнение ищецът е посочил , че не е обжалвал нито по
административен, нито по съдебен ред наложената му ПАМ.
Съдът, като
съобрази изложеното в исковата молба, с оглед дължимата преценка счита, че
същата се явява процесуално недопустима за разглеждане поради следните за това
съображения:
Настоящият
състав счита, че ищецът е формулирал претенция във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
като твърди, че от незаконосъобразен акт на ответника при или по повод
изпълнение от негови служители на административна дейност, са произлезли
твърдените от него вреди. За да се реализира отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ
следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно:
настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни
лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод
осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно
– следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните
актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната
административна дейност. Досежно предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е
необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт
– отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие
или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за
обезщетение. Ответник е Община Пловдив, която е юридическо лице на бюджетна издръжка
и може принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като
съобразно правилото на чл. 7 от последния закон искът следва да се предяви
срещу органите по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като
съобразно чл. 205 АПК ответникът
следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди
тази изрична законова норма съобразно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
В случая цитирания акт, от който се
сочат, че са настъпили имуществените вреди е: подаване на искова
молба/завеждане на дело/с предявяване на обективно съединени искове от
юридическото лице за заплащане на определени суми, поради твърдяно от ищеца
незаконосъобразно налагане на ПАМ по принудително блокиране с поставяне на
скоба на паркирания му автомобил. Ето защо основният момент с оглед преценката
за допустимостта на исковата молба е изводът дали всъщност соченото подаване на
искова молба е именно такъв акт по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице
предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна
дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в община Пловдив и
дали най – вече този акт е отменен като незаконосъобразен, като последното е
именно една от предпоставките за допустимост на съдебния процес по чл. 203 и сл. АПК.
В тази насока по силата на чл. 1, ал.2 ЗОДОВ, която препраща към
АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал.1 от
същия закон,
че съгласно разпоредба на чл. 204, ал.2 АПК
и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал.1 АПК
може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по
съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон /така изрично решение на
състав на ВАС на РБ под № 9087 от 07.07.2009 г. по адм.дело № 9616/2008 г. ІІІ
отд./. Освен това с редица свои решения отделни състави на ВАС на РБ приемат,
че вредите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен
административен акт, която незаконосъобразност е установена в хода на успешно
проведено съдебно производство, поради което те преди това нямат характер на
претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на материалноправната норма на
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Ето защо, предпоставка, за да може да се реализира тази отговорност, е
установена незаконосъобразност на административният акт, от който се
претендират настъпилите вреди. В случая обаче всъщност претенцията на ищеца е
за присъждане на обезщетение/обезвреда/, за това, че са направени от него
разноски и неимуществени вреди от установена от него самият незаконосъобразност
на посочената ПАМ, която в молбя уточнение от 19.08.2022г той изрично е
посочил, че не обжалвал по съответният за това ред. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че в случая не са налице още предпоставките за
допустимост на исковия процес по реда на АПК, тъй като не е налице отменен по
съответния ред административен акт. За да подлежат на разглеждане от
административния съд, исковете за обезщетение за вреди, следва да са предявени
като последица от отменени като незаконосъобразни административни актове. В
случая се установява, че посочената ПАМ, издадена от служители при ОП
„Паркиране и репатриране“ на Община Пловдив, не е отменена по реда на
инстанционния контрол, а напротив, същата не е обжалвана и е влязла в законна
сила, и като такава е породила правни последици, поради което не е налице предвидената
в чл. 204, ал. 1
от АПК
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 203, ал. 1
от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
В казуса не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, тъй като ,
независимо че се касае за административна дейност, като действията на
административните органи по повод принудителното задържане на МПС се
обективират в индивидуален административен акт, а именно посоченият протокол за
ПАМ. Законосъобразността на тези действия се проверява по повод обжалването на
административния акт, а в случая, такъв контрол не е осъществен, ПАМ не е
отменена като незаконосъобразна и е влязла в законна сила. Действително, ищецът
сочи в уточнението си, че задържането му представлява незаконно фактическо
действие, което противоречи на ЗДвП и ППЗДвП. В този случай обаче то е
обусловено от съответната наложена ПАМ и институционалната преценка за нейната незаконосъобразност,
което следва да е предмет на друго производство.
Всичко това
обосновава извода на настоящият състав за оставяне на исковата молба на Г.В. без
разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване, като
недопустимо.
Ето защо и
поради изложените мотиви, на осн. чл.130 ГПК, вр. чл.144 АПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба
вх. № 15107/10.08.2022г. по опис на съда на подателя Г.И.В. ***,подадена срещу
Община Пловдив за обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
на имуществени вреди в размер на 44.00 лева и неимуществени вреди в размер на
8000.00 лева, в едно със законната лихва от датата на увреждането до датата на
подаване на исковата молба, причинени от отменено от незаконосъобразна ПАМ, издадена от служители
на ОП „Паркиране и репатриране“-Пловдив за принудително блокиране с поставяне
на скоба на паркирания му автомобил.
ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело
№ 2131/2022 година по опис на Административен съд- Пловдив- XXVIII състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването на
страните пред ВАС по реда на АПК.
СЪДИЯ: