№ 14534
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110160029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... срещу ..., с която е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв. без ДДС, представляваща
неустойка за неизпълнение по договора за предоставяне на концесия от 15.02.2016г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 76, ал.1 от Закона за концесиите /отм./, вр. чл. 80, ал.8 от
Закона за концесиите /отм./.
В исковата молба ищецът ..., твърди, че на 15.02.2016 г. е сключил договор за
предоставяне на концесия с ответника, с предмет на концесията: управление и поддържане
със средства, осигурени от концесионера на негов риск на обект Спортно игрище в с.
Ръждак, общ. ..., представляващо поземлен имот с идентификатор 56126.453.3, м. „Бялата
чешма“, с площ от 11 719 кв.м., ведно със сграда с идентификатор 56126.453.3.1 на един
етаж, със застроена площ от 95 кв.м., предназначена за друг вид сграда за обитаване
(съблекалня) и сграда с идентификатор 56126.453.3.2. на един етаж, със застроена площ от
91 кв.м. с предназначение за друг вид обществена сграда за обитаване (съблекалня) за срока
на концесията срещу предоставено право за експлоатация на обекта. Твърди, че едно от
условията за осъществяване на концесията била концесионерът да извърши задължителни
инвестиции в обекта на концесията за срока на концесията в размер на 200 000 лв. без ДДС,
като инвестиционните средства са били разпределени както следва: първата година – 20 000
лв. без ДДС, втората година – 60 000 лв. без ДДС, третата година – 80 000 лв. без ДДС и
четвъртата година – 40 000 лв. без ДДС. Твърди се също, че концесионерът не е направил
1
никакви инвестиции в обекта. Излага се, че с решение № 445, обективирано в протокол № 14
от заседание на Общинския съвет – ..., проведено на 28.01.2021 г., влязло в сила на
19.02.2021 г. на основание чл. 16.3.2. от договора е прекратен едностранно, поради
неизпълнение от страна на концесионера на задължението да извърши 100 % от
инвестициите в обекта през първите четири години от сключването му. Твърди се, че
съгласно чл. 12.3.1. от процесния договор, в случай на неизпълнение на предложените
инвестиции концесионерът дължи неустойка в размер на 10 %, начислени върху
неизпълнената част от размера, равняващ се на 200 000 лв. Поради това се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. без ДДС, представляваща
неустойка за неизпълнение по договора за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ..., оспорва предявения иск като неоснователен. Не
се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор от 15.02.2016
г., с посочения в него предмет. Твърди, че срокът за извършване на инвестициите в обекта е
срокът на договора за концесия, който е 35 години. Твърди също, че за периода от 2016 г. до
2020 г. концесионерът е извършил инвестиции в обекта в размер на 31 780,23 лв. Твърди, че
поради прекратяване на процесния договор ищецът няма право на претендираната
неустойка, тъй като същата е компесаторна, а не мораторна и предвид прекратяването на
договора не може да се иска присъждането и. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане за сумата от 31 780 лв., представляваща вложените в обекта
средства на концесионера. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и
разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 76, ал.1 от Закона
за концесиите /отм./, вр. чл. 80, ал.8 от Закона за концесиите /отм./.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: валиден договор за
предоставяне на концесия с ответника от 15.02.2016 г., наличие на валидна уговорка за
неустойка в договора, в случая за неизпълнение на задължението за извършването на
инвестиции, както и какъв е размерът на дължимата неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за извършване на
инвестиции, поради което не дължи претендираната неустойка.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”.
Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване
на договорно задължение, неговото неизпълнение, наличието в договора на уговорка за
неустойка при съответния вид неизпълнение на задължението.
2
С исковата молба ищецът основава претенциите си на договорната отговорност на
концедента, произтичаща от клаузите на концесионния договор, сключен при действието на
отменения Закон за концесиите /обн., ДВ, бр. 36/2006 г., отм. ДВ, бр.96 от 01.12.2017 г. в
сила от 01.01.2018 г./. В този смисъл е изричната разпоредба на §5, ал.3 от ПЗР на ЗК.
В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Концесионният договор се характеризира с продължително и периодично изпълнение
/в случая със срок на действие от 35 г. със задължение за заплащане на концесионни вноски /
и с влагането от страните по договора на значителни ресурси за неговото изпълнение /в
случая изпълнение на инвестиционна програма от концесионера/. Ето защо както за
концедента, така и за концесионера, могат да настъпят големи по размер вреди от
предсрочното прекратяване на концесионния договор, което от своя страна обуславя
уговаряне в договора на гаранции за изпълнение на договора, респ. гаранции за
обезщетяване на вредите при прекратяването му по вина на някоя от страните просрочно.
Основното задължение на концедента е да предаде обекта на концесията на
концесионера и да му предостави свободното ползване на обекта в рамките на уговорения
срок, а за концесионера се пораждат следните задължения: да представи на Общината
инвестиционна програма за обекта, съотвестваща на инвестиционното предложение, която
след съгласуване с концедента става неразделна част от концесионния договор, задължение
да получи необходимите разрешителни за осъществяване на дейността по концесията, в
съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове и да ги поддържа валидни
за срока на концесията, задължение да осигури изпълнение на инвестиционната програма,
неразделна част от концесионния договор, задължение да извършва частична
реконструкция, рехабилитация и ремонт на обекта, след съгласуване с концедента,
задължение да извърши 100 % от инвестициите в обекта на концесията, определени
съгласно направеното инвестиционно предложение и отразени в инвестиционната програма
в конкретно определения срок, задължение да проектира, изпълни и въведе в експлоатация
със собствени средства, предвидените в инвестиционната програма съоръжения и обекти,
които след изтичане на срока на концесията ще са собственост на концедента, задължение да
изпълнява или да осигури изпълнението на направените предложения в офертата си,
задължение предварително да съгласува и да получи одобрение от концедента на
извършване на подобрения върху обекта на концесията, които не са предвидени в
инвестиционната програма, задължение да не извършва и да не допуска извършването на
незаконно строителство и поставяне на неодобрени преместваеми обекти и съоръжения
върху обекта на концесията, задължение да открие десет работни места в обекта на
концесията за срока на договора.
От представения по делото Протокол № 44 от заседание на Общински съвет ...,
проведено на 27.11.2014 г. се установява, че на посочената дата с Решение № 1015 е открита
3
процедура по предоставяне на концесия за услуга на обект публична общинска собственост
- спортно игрище в с. Ръждак, общ. ..., представляващо поземлен имот с идентификатор
56126.453.3, м. „Бялата чешма“, с площ от 11 719 кв.м., с находящите се в него сгради, със
срок на концесията 35 години, а началната дата е датата на сключване на договора. От т.6 на
протокола се установява, че условие за осъществяване на концесията е извършване на
задължителни инвестиции в обекта на концесията за срока на концесията в размер не по-
малък от 85 000 лв. без ДДС.
От констативен протокол от 03.02.2016 г. приложен по концесионната преписка, се
установява, че във връзка със сключване на договор за концесия е извършена проверка на
обекта на концесията, при която е установено, че обектът представлява поземлен имот с
идентификатор 56126.453.3 по КК на гр. ..., с площ 11 719 кв.м. Тревната настилка на обекта
е в добро състояние, но има много неравности. Липсва външна ограда. На терена са
монтирани 2 броя футболни врати от железни тръби и 2 броя подвижни тренировъчни
врати. В югоизточната част на игрището върху бетонова площадка е разположен метален
навес с идентификатор 56126.453.3.2 от гофрирана поцинкована ламарина с размери 12.30 м.
на 7.80 м. отпред с поцинкована мрежа с височина 2.5 м. В момента навеса се ползва като
склад. В югозападната част на игрището върху бетонова площадка е разположен още един
метален навес с идентификатор 56126.453.3.1 от гофрирана ламарина с размери 12.20 м. на
7.60 м. Бетоновата площадка е пригодена за хвърляне на диск, гюле и чук. Между двата
навеса има бетонова пътека за копиехвъргачи с размери 18 м. на 3.60 м.
От предложение от 10.03.2015 г. на ..., приложено по концесионната преписка се
установява, че дружеството участва в процедура за предоставяне на концесия с обвързващо
предложение за размер на годишното концесионно плащане – 450,00 лв. без ДДС, и размер
на вложените в обекта инвестиционни средства 200 000.00 лв. без ДДС, в т. число: 1- година
20 000.00 лв. без ДДС; 2-година 60 000.00 лв. без ДДС; 3-година 80 000.00 лв. без ДДС; 4-
година 40 000.00 лв. без ДДС.
По делото не е спорно, че страните са сключили договор за предоставяне на концесия
от 15.02.2016 г. на основание Решение № 1015 по Протокол № 44/27.11.2014 г. на Общински
съвет ..., с предмет на концесията: управление и поддържане със средства, осигурени от
концесионера на негов риск обект Спортно игрище в с. Ръждак, общ. ..., представляващо
поземлен имот с идентификатор 56126.453.3, м. „Бялата чешма“, с площ от 11 719 кв.м.,
ведно със сграда с идентификатор 56126.453.3.1 на един етаж, със застроена площ от 95
кв.м., предназначена за друг вид сграда за обитаване (съблекалня) и сграда с идентификатор
56126.453.3.2. на един етаж, със застроена площ от 91 кв.м., с предназначение за друг вид
обществена сграда за обитаване (съблекалня) за срока на концесията срещу предоставено
право за експлоатация на обекта, както и че същият е прекратен предсрочно от концедента.
По силата на чл.3.4 от договора за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г.,
концесионерът се задължава да извърши задължителни инвестиции в обекта на концесията
за срока на концесията в размер на 200 000 лв., без ДДС.
В чл.9.1 от договора, страните са уговорили размерът на инвестиционните средства,
4
които ще бъдат вложени в обекта на концесия за срока на концесията да е 200 000 лв., без
ДДС, в това число 1- година 20 000.00 лв. без ДДС; 2-година 60 000.00 лв. без ДДС; 3-
година 80 000.00 лв. без ДДС; 4-година 40 000.00 лв. без ДДС. В чл.9.2 страните са
договорили изпълнението на инвестициите от концесионера да се доказва на база на
изготвени и предадени от концесионера на концедента доклади за изпълнението им всяка
година.
В чл.9.4 от процесния договор за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г. страните са
договорили, в срок от 10 дни от подписване на договора, концесионерът представя на
концедента инвестиционна програма за обекта, предмет на концесията, съответстваща на
инвестиционното предложение. Съгласуването се извършва в едноседмичен срок от датата
на подписване на концесионнния договор.
На 25.02.2016 г. е изготвена и входирана от ответника инвестиционна програма
/инвестиционен проект/ вх. № 92-00-480 от 25.02.2016 г. От нея се установява, че
планираните инвестиции по договор за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г. се
изразяват в следното: 1. цялостен ремонт на съществуващото футболно игрище на стойност
79 000 лв., включващ изравняване на терена, оформяне на размерите, съгласно
изискванията, поставяне на дренаж, подмяна на тревна настилка, изграждане на поливна
система, полагане на маркировка; 2. Ремонт на съществуващите конструкции – съблекални,
стая за съдийски състав, помещение за персонал, медицински център; 3. Обособяване на
места за публиката със съответните инженерни конструкции от модулен тип за зрители и
журналисти на стойност 31 000 лв., полагане на електроинсталация на стойност 29 000 лв.,
включваща изграждане на осветление за ползване на игрището в тъмната част на деня,
полагане на окабеляване за нуждите на средствата за озвучаване; 4. Ремонт на
съществуващите полета около игрището и довеждането им до състояние на стандартна
писта за лека атлетика подравняване на терена, полагане на настилка, полагане на
маркировка, на обща стойност 23 000 лв.; съпътстващи експлоатацията разходи - наемане
на персонал по поддръжка, застраховки на съоръженията и терена, поддържане на игрището
и прилежащите съоръжения в състояние за безопасна употреба и хигиена .
Със заповед № VI-А-240/22.07.2020 г. кметът на ... е определил длъжностни лица от
общинската администрация, които да проверят дали са извършени дейностите, описани в
инвестиционния проект на спортно игрище с. Ръждак, с оглед изтичане на уговорения 4
годишен срок за извършване на инвестиции на стойност 200 000 лв.
В писмо вх. № 94-00-5964/28.10.2020 г. главният архитект на ... – Бойко Котев дава
становище за необходимостта от одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение
за строеж за обектите и дейностите посочени в инвестиционната програма на ответника,
като част от договор за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г. По отношение на
инвестициите под т.1 от инвестиционния проект е посочено, че само за изграждане на
поливна система е необходимо изготвяне и одобрение на инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж. По т.2 от инвестиционния проект също е посочено, че е
необходимо изготвяне и одобрение на инвестиционен проект, като и по т.3 относно
5
обособяване на места за публиката със съответните инженерни конструкции от модулен тип,
както и за полагане на електроинсталация, включваща изграждане на осветление за ползване
на игрището в тъмната част на деня, полагане на окабеляване за нуждите на средствата за
озвучаване. Само по отношение на инвестициите по т.5 за ремонт на съществуващите
полета становището на архитекта е, че не необходимо изготвяне на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж.
От приложения по делото протокол от 15.01.2021 г. т.7.4 се установява, че
концесионерът не е извършил задължителните инвестиции в обекта на концесията на
стойност 200 000 лв. без ДДС. Комисията е констатирала, че в деловодството на
Общинската администрация не са постъпвали за одобрение и съгласуване строителни
документи, свързани с изпълнение на инвестиционния проект, в какъвто смисъл страните са
се договорили – чл.9.2.
Във връзка с констатациите по протокола от 15.01.2021 г. до концесионера е изпратена
нотариална покана за предоставяне на документи, доказващи изпълнение на
инвестиционните намерения по договора за концесия, с предупреждение, че при
непредставяне на документите и неизвършване на инвестиционните намерения, договорът
ще бъде прекратен. Покана е връчена на 06.11.2020 г. на управителя на ответното дружество
и видно от изготвения от нотариуса констативен протокол, представител на ... не се е явил.
По предложение на кмета на ..., с Решение № 445, по Протокол № 14 от заседание на
Общински съвет ..., проведено на 28.01.2021 г., влязло в сила на 19.02.2021 г., на основание
чл.16.3.2 от договора Общински съвет ... прекратява едностранно Договор за предоставяне
на концесия от 15.02.2016 г. на обект публична общинска собственост спортно игрище в с.
Ръждак, общ. ..., поради неизпълнение на задължението на концесионера да извърши 100 %
от инвестициите в обекта на концесията, определени съгласно инвестиционна програма в
определения 4 – годишен срок.
По силата на чл.12.3.1 от договора за концесия в случай на неизпълнение на
предложените инвестиции, концесионерът дължи неустойка в размер на 10 %, начислени
върху неизпълнената част от размера им. Страните са обезпечили изпълнението на
задължението на ответника за изпълнение на предложените инвестиции с неустойка,
равняваща се на процент, съответен на неизпълнената част от инвестициите.
По делото е приет протокол – опис за изземване от 05.10.2021 г., подписан от двете
страни по договора за концесия, от който се установява, че на посочената дата обектът на
договора за концесия е иззет от концедента в следното състояние: целият терен е обрасъл
със суха тревна растителност, саморасла, липсва външната тЕ. ограда и стоманените колове,
описани в протокола от 15.01.2021 г., липсва цистерната в северозападната част на имота.
Налични са съществуващите сгради /съблекални/, описани като навеси върху бетонови
площадки в протокол от 03.02.2016 г. На терена са налични 2 бр. футболни врати от железни
тръби и 2 бр. подвижни тренировъчни врати. Налична е бетонова основа с винкел с дължина
от 16-17 м. и ширина около 0,60 м. В северозападния ъгъл е налична шахта с размери около
1,30 м. и дълбочина около 1,00 м., в която се отвежда тръба, забита в земята. Виждат се и
6
ел. кабели.
Първият спорен по делото въпрос е дали договорът за концесия е прекратен.
Правото на кредитора да развали/прекрати занапред договора е от категорията на
потестативните такива. За да настъпи правната промяна в отношенията по договора за
концесия е необходимо правоимащата страна кредитор по същия да упражни правото си на
прекратяване като изявлението следва да е достигнало/получено от длъжника. Наличието на
обективния елемент – неизпълнение на задължението от длъжника само по себе си не е
достатъчно за настъпването на ефекта на правната промяна. Развалянето/прекратяването на
договора е субективно преобразуващо право, установено в полза на кредитора, като на
последния е предоставена преценката дали ще го упражни и кога. Изложеното налага
извода, че настъпването на правната промяна прекратяване на договора е обусловено от два
юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на
кредитора да развали/прекрати договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че извършването на инвестиции в
обекта на концесията е следвало да се осъществи за пълния срок на концесията, който е 35 г.
по следните съображения.
Видно от чл.9.1 на сключения между страните договор, който има силата на закон за
тях – чл.20а ЗЗД, общият размер на инвестицонните средства от 200 000 лв. е разпределен в
първите четири години от сключването на договора по следния начин: 1-година 20 000.00
лв. без ДДС; 2-година 60 000.00 лв. без ДДС; 3-година 80 000.00 лв. без ДДС; 4-година 40
000.00 лв. без ДДС.
Това обстоятелство се потвърждава от обвързващо предложение от 10.03.2015 г. на ...,
подписано от управителя на дружеството, от което се установява, че участва в процедура за
предоставяне на концесия с размер на годишното концесионно плащане – 450,00 лв. без
ДДС, и размер на вложените в обекта инвестиционни средства 200 000.00 лв. без ДДС, в т.
число: 1-година 20 000.00 лв. без ДДС; 2-година 60 000.00 лв. без ДДС; 3-година 80 000.00
лв. без ДДС; 4-година 40 000.00 лв. без ДДС.
Следващото възражение на ответника е, че поради прекратяване на процесния
договор ищецът няма право на претендираната неустойка, тъй като същата е компенсаторна,
а не мораторна и предвид прекратяването на договора не може да се иска присъждането и.
Неустойката по чл.12.3.1. не се дължала в настоящия случай, тъй като същата е
компесаторна, а не мораторна и предвид прекратяването на договора не може да се иска
присъждането и.
Съдът счита възражението за неоснователно, тъй като с оглед характера на договора,
като такъв за продължително изпълнение, както развалянето, така и прекратяването му имат
действие за в бъдеще. Липсва нормативно ограничение, в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД, страните да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора, по волята на двете страни или на едната
от тях.
7
Същевременно уговорената в чл.12.3.1 неустоечна клауза има за цел да обезщети
концедента /в случая общината/ за вредите, които би претърпял от предсрочното
прекратяване на договора поради виновното неизпълнение от концесионера, без да е
необходимо тези вреди да се доказват. Уговарянето на неустойка вместо обезщетение при
разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и
периодично изпълнение /ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на
всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора.
На последно място клаузата в чл.12.3.1 има и санкционна функция, тъй като във всички
случаи невъзможността да се претендира стойността на извършените от концесионера
инвестиции, води до неизгоден финансов резултат за концесионера.
От всичко изложено по-горе следва извода, че целта на неустойката по т. чл.12.3.1 от
концесионния договор не е да се излезе извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции /основен критерии за нейната валидност съгласно т. 3 от в т. 3 от ТР №
1/2009 г. на О., ВКС/. Допълнително следва да се има предвид, че именно така уговорената
неустойка е предвидена като основната гаранция за концедента, че концесионерът ще
изпълнява задълженията си по договора /примерен критерий по т. 3 от в т. 3 от ТР № 1/2009
г. на О., ВКС/. В заключение настоящият състав намира, че при прилагане на основния и на
примерните критерии, посочени в мотивите към т. 3 от ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
уговорената чл.12.3.1от договора неустойка не накърнява добрите нрави и не е нищожна по
см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Спорно по делото какво точно се включва в обема на така поетото от ответника
задължение за инвестиции, както и дали същото е било изпълнено от него съобразно
уговореното.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е извършил следните
инвестиции: изравняване на терена, поставяне на дренаж, подмяна на тревна настилка,
изграждане на поливна система, ремонт на съществуващите сгради, обособяване на места за
публиката, полагане на електроинсталации, ремонт на полето около терена, наемане на
персонал, поддръжка и др., на обща стойност 31 788,58 лв., без ДДС/л.11 от делото/.
Обособени са направените разходи в няколко групи: 1. Материали /строителни и ВиК/ на
стойност 7440,95 лв.; 2. Инвентар и съоръжения, включващи пръскала и стойки, моторна
коса, помпа, сондажен кладенец на стойност 4 999,02 лв.; 3. Външни услуги – изкопни
работи, почистване и заравняване, косене, валиране, гориво за косачка на 636,70 лв.; 4.
Препарати на стойност 226,67 лв.; 5. Разходи за персонал, от които за работни заплати
14 453,96 лв. и 2 706,86 лв. осигуровки; 6. Заплатена ел. енергия на стойност 1325,11 лв.;
Всички суми са без ДДС.
Възражение на ответника е, че в обекта са направени инвестиции и други
необходими разходи, а именно: закупуване на профили и мрежи за ограждане на обекта,
изграждане на сондажен кладенец, водна помпа, изкопни работи, почистване и изравняване
с багер на терена, полагане на бетон, ВиК инсталация с ниворегулатор и сензор за ниво,
поливно-пръскаща система, полагане на ел. инсталация, ново тревно покритие,
8
обработването му с инсектициди, валяк за валиране, моторна коса, косене на тревно
покритие, тухли и павета.
По делото е представена нотариална покана на нотариус ..., връчена на законния
представител на ответника на 06.11.2020 г., в който е посочено, че дава срок до 15.12.2020 г.
да представи доказателства за изпълнение на поетите инвестиционни ангажименти, съгласно
Договор за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г., в противен случай договорът ще бъде
прекратен и ще бъде ангажирана отговорността на дружеството за неустойка. Ответникът не
оспорва получаването на поканата и не твърди да е представил доказателства за изпълнение
на поетите инвестиционни ангажименти, след получаването и.
Следва да се установи дали е било налице неизпълнение на длъжника на
инвестиционните ангажименти по договора за концесия в цялост в договорения срок.
Ответникът и не твърди в преклузивния срок по чл.133 ГПК, да е изпълнил поетите
инвестициионни задължения в цялост.
Предвид липсата на изпълнение на задълженията на концесионера по договора да
извърши 100 % от инвестициите в концесионния обект, съдът счита, че концедента
законосъобразно е упражнил правото си на основание чл.16.3.2 от концесионния договор,
поради неизпълнение на основното задължение на концесионера да извърши 100 % от
инвестициите в проекта, съгласно инвестиционната програма.
Страните са уговорили в договора неустойки за неизпълнение в полза на концедента.
Липсва твърдение от страна по ответника, че ищеца е неизправна страна по договора,
поради което същият може да претендира заплащане на неустойки.
Основателността на предявения иск за неустойка, обуславя обсъждането в настоящото
производство на възражението на концедента за прихващане в размер на сумата от 31 788,58
лв., представляваща стойност на извършените в имота инвестиции за срока на действие на
концесионния договор. Разглеждането на посоченото възражение за прихващане е
обусловено от уважаването на претенцията на ищеца за заплащане на неустойка, дължима
по силата на договора за концесия от 15.02.2016 г.
По възражението за прихващане с обезщетението по чл.80, ал.3, т.1 ЗК /отм./
Разпоредбата на чл.80, ал.3, т.1 ЗК /отм./ предвижда, че при предсрочно прекратяване
на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът дължи
на концесионера обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на
концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена със сумата, съответстваща на
опредЕ.та с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за
целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от
концесионера инвестиции в обекта на концесията, към датата на прекратяване на договора -
когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
Поради това е необходимо в настоящото производство да бъде установено дали за
извършеното от ответника в процесния имот и по силата на прекратения договор за
концесия, следва да му бъде заплатено търсеното от него обезщетение предвид неговия
9
характер.
Относно извършеното от ответника изявление за съдебно прихващане, настоящата
инстанция приема следното:
Както е посочено в решение № 156 от 15.11.2019 г. по т.д. № 2875/18 г., II т.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две
насрещни и действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. Прихващането по чл.103,
ал.1 ЗЗД, като един от способите за прекратяване на насрещни задължения до размера на по-
малкото от тях, както и различието между изявлението за прихващане и възражението за
прихващане, са предмет на разглеждане в непротиворечивата практика на ВКС, създадена
по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК- ДВ бр. 86/2017/, както и в доктрината.
Според становището в решение по т.д. № 3164/2015 г. на ВКС, I т.о. и цитираната в него
практика на ВКС, в хипотезата на съдебно прихващане на две насрещни вземания, при
неликвидност на активното вземане към момента на въвеждането му в процеса, правният
ефект на съдебното прихващане настъпва занапред - след влизане в сила на съдебното
решение. Горното е възприето и в решение по т.д. № 2839/2017 г. на ВКС, II т.о., според
което: изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска извършване
на компенсация, касае възникването и упражняването на потестативното право на
извънсъдебно прихващане, като правопогасяващият ефект настъпва с факта на отправяне на
изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД; възражението за прихващане, надлежно предявено във
висящо исково производство, съставлява допустимо процесуално действие за защита срещу
предявения иск и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно
вземане; липсва процесуална пречка за едновременно предприемане пред съда на
материалноправно изявление за прихващане и на възражение за прихващане, които обаче
следва да бъдат разграничени, съответно разгледани от съда в поредността, в която са
заявени, както и в зависимост от техния ефект.
Прихващането, независимо дали се упражнява съдебно или извънсъдебно, е правен
способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
Основателността на предявено възражение за прихващане се обуславя от наличието на
следните материалноправни предпоставки, установени в чл. 103 ЗЗД - две насрещни
задължения, еднородност и заместимост на задълженията, изискуемост и ликвидност на
вземанията /съдебната компенсация е допустима и когато насрещните вземания или едното
от тях са неликвидни/, идентичност на субектите. Последиците от прихващането обаче не
настъпват автоматично с осъществяване на законовите предпоставки за извършването му.
Правото на прихващане се упражнява от носителя на едно от двете насрещни вземания чрез
едностранно волеизявление, като за да може прихващането да породи своето погасително
действие, във волеизявлението за прихващане трябва да са конкретизирани двете насрещни
вземания /активното и пасивното/, по отношение на които се осъществява погасителния
ефект на прихващането.
10
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа, което е изготвено
след оглед на имота се установява, че поземленият имот е разположен в непосредствена
близост до пътя ... – Кулата, на около 2,5 км. от центъра на гр. .... Двете сгради, предвидени
за съблекални, представляват метални полуцилиндрични повърхности, стъпили върху
бетонова площадка и затворени в задния си край, разположени в южната част на парцела,
като пред тях е ситуирано футболно игрище, което е подравнено, но не е затревено и
поддържано /поливано, наторявано и косено/ от повече от една година. По сградите,
предвидени за съблекални няма следи от извършени строително-ремонтни дейности. В
западната част на парцела, при сградите, предвидени за съблекални, има изпълнена бетонова
ивица с вграден в нея метален винкел, поставен за плъзгане на врата на ограда, която е била
демонтирана и прибрана на склад, заедно с други материали и инвентар. Бетоновата шахта,
изпълнена в северозападния край на имота, с размери около 1,30 м. на 1,30 м. и дълбочина
около 1,00 м., в момента на огледа е полуразрушена, без метален капак, но вътре в нея се
вижда забита в земята тръба с диаметър около 120 мм и водопроводни тръби и електрически
кабели, от което може да се направи извод, че това е мястото, където през 2016 г. е правен
сондажен кладенец за водочерпане. В югозападния край на имота, на границата с улицата,
върху стоманобетонов стълб на селищната електрическа мрежа, е монтирано електрическо
табло, свързано с преносната ел. мрежа и отвеждащо със захранващ кабел към бетоновата
шахта на сондажния кладенец. В таблото има работещ електромер и прекъсвачи зад
пломбирана от ЧЕЗ врата. Вещото лице е групирало в три групи видовете строителни и
монтажни дейности, извършени от ответника в три таблици. Първата таблица включва
дейностите, които вещото лице е констатирало при огледа, като извършена дейност и
включва следното: 1. Направата на бетонова шахта за сондажен кладенец, без капака; 2.
Направа на водеща бетонова ивица с вграден метален винкел за врата; 3. Направата на
бетонова площадка с дебелина около 10 см.; 4. Доставка и монтаж на ел. табло за захранване
на обекта и измерване на изразходваната ел. енергия; 5. Направа на зазимяване на ел. табло;
6. Такси за проучване и присъединяване към електропреносната мрежа; 7. Полагане в изкоп
на захранващ кабел СВТ 4x4 мм2 от ел.табло до шахта на сондажен кладенец, със засипване
на изкопа; 8. Направа на сондажен кладенец с обсадни тръби ф 120 мм. В таблица 2 от
заключението, вещото лице е дало стойности на видовете дейности, извън тези в таблица №
1, описани в протокола от 05.10.2021 г., а именно: 1. Направа на ограда от тЕ. мрежа с
височина 1,80 м. на стоманени колове с височина 2,50 м., през 1,80 м., бетонирани в
основата; 2. Направа и монтаж на метален капак с рамка с размери 1,30/1,30 м. за сондажен
кладенец; 3. Доставка на цистерна за вода с обем 10 000 л. за поливане на игрището; В
таблица № 3 вещото лице е обособило видовете дейности, извън описаните в други две
таблици, които ответникът претендира като извършени, а именно: 1. Направа на система за
поливане на тревно покритие на стадиона; 2. Доставка на помпа за поливане; 3. Доставка на
моторна косачка; 4. Смески за тревно покритие и материали за поддържане; 5. Поливане на
тревно покритите; 6. Косене на тревно покритите; 7. Изразходвана ел. енергия за
поддържане на терена; Вещото лице е дало пазарна стойност на всички инвестиции,
посочени в таблица 1, 2 и 3, като възлизащи на сумата от 25 957,00 лв., представляваща
11
пазарна стойност на извършените от концесионера инвестиции към датата на прекратяване
на договора, като в тази стойност не са включени разходи за трудови възнаграждения на
наетия персонал за стопанисване на обекта.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че всички фактури, представени с
отговора на исковата молба са осчетоводени в отчетите на дружеството, и са представени в
Дневниците за покупки по ЗДДС пред НАП. Вещото лице посочва, че не може да определи
нормата на възвращаемост на поставения от ответника въпрос, тъй като изчислението и
предполага представен финансово – икономичен модел на концесията, какъвто
концесионера не е представил. Няма прогнози за приходите, за паричните потоци, поради
което не може да се изчисли норма на възвращаемост. Вещото лице посочва, че размерът на
извършените инвестиции в процесния обект, по счетоводни документи е 13 294,35 лв., като
не са включени счетоводните документи за платени суми за ел. енергия и за заплати
осигуровки, тъй като следва да се считат за текущи разходи по експлоатация на обекта. При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание посочва, че същият не е запознат при
изготвяне на експертизата със заключението на СТЕ и не е посетил имотът на място, а е
работил на база счетоводни записвания на дружеството. Заявява, че не е получил
информация за работници и трудови договори, но на база счетоводни записи - ведомост по
разходни сметки, най-вероятно става дума за един човек, без да е ясно дали е бил на трудов
или граждански договор. Посочва, че инвестиция в икономическия смисъл на думата е
дълготраен материален актив, който се полза повече от 1 година в експлоатационен план,
поради което не е взел предвид при изготвяне на заключението текущи разходи по
експлоатация на обекта, за които има издадени фактури.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът намира възражението за
прихващане за недоказано, поради което следва да се отхвърли като неоснователно.
Видно от протоколите изготвени от страните по концесионния договор преди
сключването му и след прекратяването му, една част от движимостите, претендирани като
инвестиции не се намират на обекта на концесията, а са прибрани от концесионера. Налице е
последователна съдебна практика дали е налице подобрение, която следва да се приложи в
настоящия случай, а именно Решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV
г.о., ППВС № 6/74 г., т.8. Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е.
изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде отделено без увреждане и
намаляване на стойността му или намаляване цената на имота./, ППВС № 6/74 г., т.8. От
това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към
имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и владелецът не
може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение. Трайно е прикрепването не само когато
отделянето би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и когато би нарушило
нейното функциониране. - Решение №180/18.10.2013 г. по гр.д. ...17/2013 г., ВКС, ІІ г.о.
Видно от възражението за прихващане една част от претендираните инвестиции
представляват текущи разходи по договора за концесия, които предвид прекратяването на
12
договора занапред, следва да останат за сметка на концесионера. Друга част от изброените
от концесионера инвестиции не се доказа да са реално извършени като водна помпа, ограда,
колове, поливна система, пръскачка и стойка, ВиК инсталация, тухли и павета, ремонт на
съществуващи сгради, обособяване на места за публика, полагане на електроинсталация.
От разпоредбата на чл.80, ал.3, т.1 ЗК /отм./се установява, че критерият за определяне
на дължимото обезщетение предполага установяване на норма на възвръщаемост, каквато в
настоящото производство не беше доказана по причина лежаща в концесионера, тъй като
тази норма е следвало да бъде опредЕ. от самия инвеститор в инвестиционния проект, а
такава не е представена с оглед икономическите аспекти на договора за концесия за
концесионера.
На следващо място, следва да се съобрази становището на главния архитекта на ...,
приложено към исковата молба, че за по-голямата част от планираните инвестиции се
изисква одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, с каквито
ответникът по делото не твърди да се е снабдявал. Съдебната практика приема че - т.ІІ.7. на
ППВС №6/27.12.1974 г., Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д. № 1189/2011 г., І г.о. -
незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен
ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се
държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото
законодателство.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск за
заплащане на неустойка като основателен, следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
а възражението за прихващане да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед
разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК, произнасянето на съда по възражението за прихващане
формира сила на пресъдено нещо, поради което следва да се постанови изричен диспозитив
по възражението.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В настоящото
производството следва да се присъдят и разноските направени от страната в производството
по допускане на обезпечение на бъдещ иск, а именно – държавна такса по обезпечението в
размер на 40 лв., адвокатски хонорар по обезпечението в размер на 800 лв., както и
държавна такса в настоящото производство в размер на 800 лв. и адвокатски хонорар за
настоящото производство в размер на 1300 лв. или общо сума в размер на 2 990 лв., за които
разходи са представени доказателства, че са реално извършени.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., да заплати на
..., Булстат ..., с адрес: гр. ..., ул. ул. „Цар Борис III“ ..., представлявана от кмета – ..., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 76, ал.1 от Закона за концесиите /отм./, вр. чл. 80, ал.8 от
13
Закона за концесиите /отм./, сумата от 20 000 лв. без ДДС, представляваща неустойка за
неизпълнение по договор за предоставяне на концесия от 15.02.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХЪВРЛЯ възражението за прихващане на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ..., ..., Булстат ..., с адрес: гр. ..., ул. ул. „Цар Борис III“ ...,
представлявана от кмета – ... основание чл.298, ал.4 от ГПК със сумата от 31 788,58 лв.,
представяваща обезщетение за извършени инвестиции в обекта на концесията по договор за
предоставяне на концесия от 15.02.2016 г., от които материали /строителни и ВиК/ на
стойност 7440,95 лв.; инвентар и съоръжения, включващи пръскала и стойки, моторна коса,
помпа, сондажен кладенец на стойност 4 999,02 лв.; външни услуги – изкопни работи,
почистване и заравняване, косене, валиране, гориво за косачка на 636,70 лв.; препарати на
стойност 226,67 лв.; разходи за персонал, от които за работни заплати 14 453,96 лв. и
2 706,86 лв. осигуровки; заплатена ел. енергия на стойност 1325,11 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., да заплати на
..., Булстат ..., с адрес: гр. ..., ул. ул. „Цар Борис III“ ..., представлявана от кмета – ..., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 990 лв. разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14