Р Е Ш Е Н И Е
№………………..../……………….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 14458 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от К.С.К. срещу „Д.З.” АД осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 лв.,
частичен иск от 4482,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от
05.04.2019 г. за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 14.07.2019 г. на л.а. * с рег. № В *,
вследствие на реализирано ПТП в гр. *, до бензиностанция *“,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от
05.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.09.2019г., до окончателното й
заплащане.
С
протоколно определение от 31.01.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване, като
същият се счита предявен за сумата от 4072,74
лева, като частичен иск от 4482,40 лева,
представляващ застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС“ от 05.04.2019 г.
Ищецът
твърди, че на 05.04.2019 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, Клауза „Пълно Каско“ на
личния си автомобил марка „*“, с peг.
№ *, със срок на действие от
10.01.2019г. до 09.04.2020г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от
25200 лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно
застрахователна полица № * от 05.04.2019г., възлизала на 1799,28лв., която до настоящия
момент заплатил изцяло на четири разсрочени вноски. Излага, че на 14.07.2019г.,
около 17:30 часа, излизайки с автомобила от бензиностанция „*“, която
се намира на бул. *, не пропуснал движещия се локалното
платното л.а. * с рег. № *, управляван от * и
го блъснал. Бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че на
15.07.2019 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и
изготвено опис-заключение за щетите. Сочи, че застрахователят заплатил
обезщетение за вредите в размер на 517,60лв. Излага, че след извършено
проучване в сервизи, установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила възлизала на 5000лв. Увредените части били оригинални, поради което
следвало да бъдат подменени с такива. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А.. Искът
се поддържа в изменения му размер и се моли за уважаването му. Оспорва твърдението на ответната страна, че по
предходна щета е изплатено застрахователно обезщетение. Намира уговорките по т.
7.16, т. 57.2 и т. 57.3 от ОУ към застраховка „Каско“
за нищожни съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД
като противоречащи на КЗ и Закона за защита на потребителите.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „Д.з.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че в опис – заключение по образувана преписка по щета
подробно са описани щетите върху автомобила и ищецът го е подписал без
възражения. Навежда подробно, че по предходно образувано застрахователна
преписка са констатирани щети върху автомобила и е изплатено обезщетение. Сочи,
че след получаване на обезщетението по нея ищецът не е представил автомобила за
оглед съгласно изискванията на т.46.11 от ОУ на застраховката. Сочи, че
настоящата претенция обхваща идентични увредени части, които е отказано
заплащане на обезщетение, а именно увреден ляв фар, халоген
и преден ляв калник, както и предна броня и вежда на преден ляв калник. Сочи,
че по искане на ищеца е извършена експертна оценка и е заплатено
застрахователно обезщетение. Позовавайки се на т. 57 вр
т. 57.2 от ОУ намира,че обезщетение не се дължи. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба от 30.01.2020 г.
от процесуалния представител на ответната страна, с която заявява, че поддържа
направените доводи в отговора на исковата молба. Изразява становище по същество
на спора за отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че на 05.04.2019 г. е сключен договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” за притежавания от ищеца л.а. марка „БМВ Х РЕИХЕ“, с peг. № В 4041ВТ, по застрахователна полица № * от 05.04.2019г., със срок на
действие от със срок на действие от 10.01.2019г.
до 09.04.2020г.
Липсва спор, че на
14.07.2019 г. е настъпило застрахователно събитие на бензиностанция „*“,
на бул. *, между управлявания
от ищеца
л.а. марка „*“, с peг. № * и л.а. * с рег. № *,
управляван от *, за което е съставен двустранен констативен протокол.
На 15.07.2019 г. ответникът е изготвил опис-заключение
по заведена при него щета №*, в който е описана щета калник
преден ляв, фар ляв, броня предна, халоген ляв и
вежда преден ляв калник.
Не е спорно, че застрахователят-ответник е заплатил
обезщетение на 21.08.2019 г. в размер на 517,60лв. на ищеца.
Представени са по делото Общи условия за
застраховка Каско на МПС на застрахователя, видно от
които в разпоредбата на т.7.16 е записано, че застраховката не покрива щети,
свързани с увреждания, установени по време на огледа на МПС при сключване на
застраховката и за които застрахователят не е бил уведомен писмено за
отстраняването им, и не е извършвал оглед след отстраняване на щетата през
срока на застраховката- „невъзстановени щети“. В т. 57.2 ОУ е предвидено, че застрахователят не
дължи обезщетение за детайли, за които е изплатил или предстои да изплати или е
отказал да изплати застрахователно обезщетение по предишна претенция и МПС не е
представено за оглед, а в т. 57.3 от ОУ
е предвидено, че не се дължи обезщтение за
„невъзстановени“ щети , записани в застрахователната полица, или видни от
снимков материал, изготвен при сключване на полицата или по предходни щети,
които не са били отстранени.
Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, на 14.07.2019 г. при управление
на л. а. „*“ от К.К.
при излизане от изхода на бензиностанция
„*“, на бул. * блъска движещия се по локалното
платно л.а. * с
рег. № *, управляван от *, като настъпват материални щети в
предната лява част на автомобила на ищеца.Съгласно
заключението установените
увреждания по автомобила в предната лява част, е възможно да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност за възстановяване на
автомобила по средни пазари цени за оригинални части към датата на
произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три
сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават сертификат по ISO и които не притежават сертификат за качество е в
размер от 6339,14лв., като общия размер на увредените детайли само от процесното ПТП при същите критерий е в размер на 4590,34
лв., от които калник преден
ляв 1210,50лв., фар ляв 2416,61лв., броня предна 772,82лв., вежда калник преден
ляв 119,16лв.и общи операции 71,25 лева.
При
изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че уврежданията при сключване на застраховката са фар ляв, броня предна, калник
преден ляв, халоген ляв, които обаче не правят
автомобила технически неизправен и същият е годен за експлоатация, а засягат
единствено външния му вид. Установените щети не са допринесли за настоящите
щети, които са в по-голяма степен от тези, които са установени при
застраховането, поради което им нужда от подмяна на детайлите, а не отремонтирането им. Уточнява се също, че вредата на фара
установена на 11.03.2019 г. е различна от вредата при процесното
събитие от 14.07.2019 г., тъй като пи последното същият е счупен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”, с включено
покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и размер,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи.
В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
Прието
е за безспорно между страните на основние чл.146,
ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 05.04.2019 г.. за притежавания от ищеца л.а. марка „*“, с peг.
№ *,
по застрахователна полица № * от
05.04.2019г.,
със срок на действие от със срок на действие от 10.01.2019г.
до 09.04.2020г.
Не
е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява настъпване на застрахователно
събитие на 14.07.2019 г., като резултат от което са настъпили вреди за ищеца.
Застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е.
същият е бил уведомен за застрахователната претенция на ищеца.
Спорен
по делото въпрос е дължимостта на застрахователното обезщетение и в какъв
размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
За
да обоснове недължимост на претендираното
обезщетение ответникът се е позовал на разпоредби от ОУ, срещу които ищецът е релевирал възражение за тяхната нищожност, поради
противоречието им с КЗ и ЗЗП.
В
случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за увреждане на калник преден
ляв, ляв фар, предна броня и вежда преден ляв калник,
а ответникът противопоставя твърдения, че по предходна щета е заплатено
обезщетение отново за увреден ляв фар, халоген и
преден ляв калник, поради което и за увредения фар и халоген
е отказал да изплати обезщетение. Позовавайки се на т. 57.2 от ОУ, сочи че МПС
не е представено за оглед, поради което обезщетение не се дължи.
Съдът
намира направените оспорвания от застрахователя за неоснователни. От анализа на
събраните по делото доказателства в т.ч. САТЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП са настъпили щети върху посочените детайли,
правещи ги негодни за употреба – нарушена е тяхната цялост, поради което следва
същите да подменени, а не отремонтирани. Вещото лице
заключи, че предходните щети не са били пречка за експлоатацията на автомобила,
но нанесените с настъпилото на 14.07.2019 г. ПТП същите са повредени до степен,
която не ги прави годни за употребата им. Предходните щети не са и допринесли
за вида и характера на настъпилата в резултат на процесното
ПТП вреда. Поради това съдът намира за ирелевантно
към настоящия спор въпросът дали ищецът е изпълнил задължението си съобразно ОУ
да представи автомобила за оглед, доколкото е настъпила различна от предходно
установената щета. В допълнение, самите разпоредби, поставящи условия за
изплащане на обезщетение, съдът не намира за неравноправни по смисъла на ЗЗП,
но доколкото в случая интензитета и характера на увреждането са различни от предходно
установените, Общите условия, регламентиращи изключване отговорността на
застрахователя, не могат да намерят приложение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност). По аргумент на втората
алинея на цитираната разпоредба застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането (в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. ,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г.).
Обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане
и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 4590,34 лева. Тъй като
действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата
хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената на
средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на
вещото лице възлиза в размер на 4590,34лв. Не е спорно, че по заявената застрахователна претенция
ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 517,60лв., които следва
да се приспаднат от дължимото обезщетени. Или, дължимото към момента
обезщетение възлиза на сумата от 4072,74 лева.
По
изложените съображения, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения
размер от 4072,74 лева, като претендираната сума бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 880,91 лв., от
които 162,91лв. заплатена държавна такса, 618лв. адвокатско възнаграждение и 100лв.
депозит за САТЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, ЕИК
*,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 4072,74 лв.
(четири хиляди седемдесет и два и седемдесет и четири стотинки), частичен иск
от 4482,40 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 05.04.2019
г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 14.07.2019 г. на л.а. * с
рег. № *, вследствие на реализирано ПТП в гр. *,
до бензиностанция * на бул. „*“,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от
05.04.2019г., изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, ляв фар, предна броня и вежда преден ляв калник, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 09.09.2019г., до окончателното й
заплащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 880,91 лв. (осемстотин и осемдесет лева и деветдесет и еднастотинки), представляваща
сторени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: в брой.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: