Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
30.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Соня Александрова от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 260
по описа за 2021г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба, депозирана от П.С.П. ***, срещу Решение № 260073/29.07.2021г., постановено
по АНД № 224/2019г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав. С обжалвания
съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление №26-28/26.06.2019 г.,
издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, гр.Русе към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), гр.Бургас, с което на касационния
жалбоподател на основание чл.66, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/,
за нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева.
С жалбата
се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за
съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта
на приложения административнонаказателен състав, доколкото касаторът не е извършвал риболов в тъмната част на денонощието, както са приели актосъставителят
и наказващият орган, а и към
датата на осъществяване на нарушението не е имало легална дефиниция на понятието «тъмна част на денонощието». Излагат се и аргументи за допуснато съществено нарушение на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, във вр.с
§ 1, т.27 от ЗРА при изготвянето на НП, както и за наличие на предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, обосноваващи извод за маловажност на същото. Въз основа
на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и за
постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание П.С.П., редовно призован,
се явява лично и с адвокат Е.Г.от
ШАК, който в хода на устните
състезания поддържа жалбата по аргументите, изложени в нея, като ги доразвива.
Ответникът по касационната
жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.Бургас, редовно призована, не се представлява. В депозирани чрез юрисконсулт С.Г.- процесуален представител на същата, писмен отговор изх.№
11-00-883/13.10.2021г. по описа на ИАРА и писмени бележки с изх.№ 11-00-968/12.11.2021г. по описа
на ИАРА, оспорва жалбата, излагайки аргументи за нейната неоснователност.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, като излага подробно аргументите
си. Смята, че решението на районния съд е законосъобразно, поради което
предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
С атакуваното
решение Великопреславският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №26-28/26.06.2019 г., издадено от Началник
отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, гр.Русе към Главна дирекция
“Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на П.С.П. *** на основание чл.66, ал.3
от ЗРА, за нарушение по чл.24, ал.5 от
ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. За да постанови този
правен резултат, въззивният съд е приел, че 21.05.2019
г. след 23.00 часа св. Б.Г.– служител в РУ-В.Преслав, видял на брега на яз.Тича в района на залива западно от с.Ловец, общ.Върбица,
обл.Шумен, касатора и св.И.М.,
които били поставили въдици във водата. Тъй като св. Б.Г.бил член на Централна
рибно-опазваща организация на яз.Тича, оказваща сътрудничество по опазване на
рибните ресурси на ИАРА, се представил на рибарите, указал им да останат на
място, да не прибират въдиците си и подал сигнал по телефона на св. П. П. -
служител на ИАРА, Отдел “Рибарство и контрол-Централен Дунав“, с работно място
в гр.Шумен. Служителите на ИАРА – П. П. и С.С.се
придвижили до мястото и около 00.15 часа извършили проверка, в резултат на
която срещу касатора бил съставен АУАН №В
0012249/21.05.2019 г. за нарушение по
чл.24, ал.5 от ЗРА. Впоследствие въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното Наказателно постановление №26-28/26.06.2019 г., с което за
извършено административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА, а именно – за
извършване на любителски риболов през тъмната част на денонощието и на
основание чл.66, ал.3 от ЗРА на П.С.П. било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева.
При така изяснените обстоятелства
съдът е приел, че касаторът е осъществил състава на
административното нарушение, като в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на
подведеното под отговорност
лице. Приел е също, че наложеното административно наказание е индивидуализирано
съобразно изискванията на чл.27 от ЗАНН, като същото не съставлява «маловажен случай» на нарушение. По изложените съображения е потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав
съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Велики
Преслав е събрал и приобщил
по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни
доказателства, представени съответно с наказателното постановление
и ангажирани в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които
е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление. По-конкретно, касационната инстанция споделя
доводите на районния съд, че санкционираното деяние осъществява състава на визираното в административнонаказателната
разпоредба на чл.66, ал.3 от ЗРА нарушение, предвид безспорно установеното обстоятелство, че деецът е извършвал риболов в тъмната част на денонощието, нарушавайки чл.24,
ал.5 от ЗРА, според който любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието. В тази връзка обосновано районният съд е отхвърлил защитната теза на
нарушителя, че не е извършвал риболов
в тъмната част на денонощието,
а нарушението е установено по-късно, тъй като
по указание на св.Б.Г.е бил принуден
да остави въдиците си във водата до пристигане
на служителите на ИАРА от гр.Шумен,
като междувременно се стъмнило. Фактът, че П.П. е извършвал риболов в тъмната част на денонощието се установява на първо място от показанията на св.Б.Г., който сочи, че било тъмно, някъде към
10-11 часа, когато видял касатора и още едно лице от гр.Велики Преслав да ловят риба на отсрещния бряг, поради което сигнализирал
служителите на ИАРА, като междувременно се приближил към рибарите и им указал въдиците да останат във водата до пристигане
на контролните органи. Твърденията на последния се
подкрепят от показанията на св.С.С.–
служител на ИАРА, според който, сигналът за извършвания от П.П. риболов е
получен след 23.00 часа, след което той и колегата му П. П. *** и пристигнали до мястото на извършване на нарушението за не повече от половин час. Районният съд обосновано е кредитирал с
доверие показанията на разпитаните
свидетели, доколкото същите
са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за казуса обстоятелства,
а свидетелите не са пряко заинтересовани от изхода на правния спор, като въз основа на тях е формирал правилен извод за безспорна установеност на нарушението. Обосновано и в унисон с представените
по делото доказателства предходната инстанция е отхвърлила
твърдението на св. И.М., който
твърди, че нарушението е установено около 21.30 часа, като
в този момент той и оспорващият
си прибирали багажа, тъй като
тези твърдения са в противоречие с останалите гласни доказателства, а самият свидетел е лице, което също е извършвало
любителски риболов заедно с касатора, поради което безспорно
е предубеден и заинтересован от изхода
на правния спор.
Обосновано районният
съд е отхвърлил и тезата на касатора за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, визирани в чл.42, т.4, респ.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при издаване на АУАН и НП, доколкото към датата
на извършване
на нарушението в законодателството
не е съществувала легална
дефиниция на понятието «тъмна
част на денонощието», тъй като въпреки липсата
на такава, не съществува пречка да се установи наличието
на посочения признак от приложения административнонаказателен състав,
при положение, че смисълът, вложен в цитирания израз, е ясен и не
подлежи на противоречиво тълкуване.
Напълно се споделят
и доводите на предходния състав,
че с оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото
подлежи на санкциониране с глоба
в минималния предвиден от законодателя размер. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, от което не са произтекли вреди, не обосновава извод за маловажност
на санкционираното неизпълнение
на административно задължение по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като
същото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид.
На следващо място, обосновано
въззивният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло
при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По-конкретно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган по смисъла
на чл.91, ал.1 от ЗРА – длъжностно лице, определено със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите - Заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на министъра
на земеделието, храните и горите, притежава
изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити
и е подписан от съставителя, един свидетел
и нарушителя. Наказателното постановление също изхожда от компетентен орган
по смисъла на чл.91, ал.4 от ЗРА, доколкото
съгласно цитирания законов
текст наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието, храните
и горите или от оправомощени от него длъжностни лица, а в случая е изготвено
от Началник отдел «Рибарство
и контрол-Централен Дунав»,
със седалище в гр.Русе, надлежно оправомощен по силата на Заповед № РД-09-25/21.01.2014г. на министъра
на земеделието, храните и горите, и при наличие на изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити.
По тези
съображения касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Служебната проверка по чл.218, ал.2
от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Велики
Преслав - за правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260073 от
29.07.2021г., постановено по АНД № 224/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Велики Преслав.Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 30.11.2021г.