Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 23 25.02.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети февруари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря
Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело номер 436 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Мини Марица-изток” ЕАД срещу Л.Г.Д., с която
се предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника
договор за наем от 06.12.2017 г., по силата на който е отдаден под наем на
ответника апартамент в гр. Раднево, ул. ******, със ЗП от 65,17 кв.м., срещу
месечен наем от 81,50 лв. без ДДС, платим до 25-то число на текущия месец.
Твърди, че ответникът не е плащал наем от датата на настаняването му, което е
датата на сключването на договора. Твърди, че на ответника били изпратени
няколко покани за доброволно изпълнение с предупреждение за прекратяване на
договора. Твърди, че въпреки това ответникът не платил и с други уведомителни писма
прекратили договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 5, ал. 1 от
договора и поканили ответника да освободи апартамента. Поради това иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1225,50 лв., представляваща наемни вноски за периода от месец април 2018 г. до
месец юни 2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до пълното погасяване
на дълга. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.Г.Д., чрез особения
представител адв. К., в който се вземат становище, че исковете са допустими и
основателни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
наемно правоотношение с ответника, факта на предаване на апартамента за
ползване от ответника, уговорената наемна цена и срока за плащането й.
По делото е приет като писмено доказателство договор за наем от
06.12.2017 г. /л.6-7/, от който е видно, че ищцовото дружество е предоставило
на ответника Л.Д. за временно и възмездно ползване апартамент в гр. Раднево,
ул. ******, със ЗП от 65,17 кв.м. /чл. 1/ срещу наемна цена от 81,50 лв. без
ДДС /чл. 6/. Срокът на договора е 3 години от подписването му /чл. 4/. Със
заповед /л.31/ на изпълнителния директор на ищцовото дружество ответникът е
настанен в жилището, за което е подписан приемо-предавателен протокол от
06.12.2017 г. /л.32/.
От приетите писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество е
пращало на ответника покани за доброволно изпълнение, но ответникът не е бил
открит на адреса. Поради това и продължителното отсъствие от адреса на
ответника е изпратено уведомление за прекратяване на договора поради неплащане
на наемната цена в срок /л.23/, но ответникът отново не е открит на никой от
известните на ищеца 3 възможни адреса за пребиваване на ответника.
Прекратяването на договора съобразно изявлението на ищеца е от датата на
получаване на писмото, но се установява, че то не е получено, поради което не е
произвело действие.
Ищецът претендира наемни вноски от месец април 2018 г. до месец юни
2019 г. включително, за които вноски е настъпил падежа за заплащане на наемните
вноски. За това обстоятелство ответникът не сочи доказателства да е платил
наемните вноски по действащия договор за наем, което обосновава извод за
дължимост на наемните вноски.
Поради това искът за заплащане на наемни
вноски следва да се уважи изцяло като основателен.
При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски за
производството, които се доказаха в размер на 50 лв. платена държавна такса,
160 лв. платено възнаграждение за особен представител и определено от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„Мини Марица-изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 1225,50
лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева и 50 ст./, представляваща наемни вноски
за периода от месец април 2018 г. до месец юни 2019 г. включително по договор
за наем от 06.12.2017 г. на апартамент с площ от 65,17 кв.м. в гр. Раднево, ул.
******, ведно със законната лихва върху сумата от 01.07.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща разноски за
производството.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: