№ 20051
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110161424 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. П. против .....
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи сумата в размер на 2034,05 лева, представляваща неплатена
главница по изпълнителен лист от 01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 26036/2011 г. по
описа на СРС, ГО, 64 състав, принудителното събиране на което вземане е
възложено на ........ по изп. дело № ..../2023 г. Ищцата твърди, с изпълнителен
лист от 01.07.2011 г., издаден по гр. д. № 26036/2011 г. по описа на СРС, 64
състав, била осъдена да заплати на ..... сумата от 2034,05 лева, представляваща
неплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 2005 г., ведно
със законната лихва за забава от 16.06.2011 г., сумата от 734,18 лева,
представляваща договорна лихва, както и сумата от 112,44 лева наказателна
лихва и съдебни разноски. Сочи, че с уведомление от 30.08.2023 г. била
уведомена за извършена цесия за прехвърляне на процесното задължение от
...... в полза на ответното дружество ...... Сочи, че въз основа на горецитирания
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа
на ........, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
последното изпълнително действие преди прекратяването му е извършено на
03.05.2018 г., чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Твърди, че на 19.06.2019 г. ответното дружество е подало молба за
прекратяване на посоченото изпълнителното дело. Посочва, че през
01.09.2023 г. било образувано ново изпълнително дело - изп. дело № ..../2023 г.
по описа на ......, като първото изпълнително действие по същото е извършено
на 23.10.2023 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки.
Излага твърдения, че в периода от 03.05.2018 г. до 23.10.2023 г. е изминал
период по-дълъг от 5 години, поради което счита, че правото на принудително
1
изпълнение се е погасило по давност преди образуване на второто по време
изпълнително дело. Ето защо предявява настоящия иск.
Претендира съдебни разноски, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да
бъде определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуалния й
представител.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата
молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва, че в полза на първоначалния кредитор ..... е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 26036/2011г. по описа на СРС срещу Д. П. П. за посочените
в исковата молба суми - главница в размер на 2034,05 лева; договорна лихва в
размер на 734,18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2011 г. до окончателното й плащане, както и наказателна лихва в размер
на 112,44 лева, и разноски в заповедното производство. Не оспорва, че на
основание издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело № ...../2011 г. по описа на .........., като последното валидно изпълнително
действие по същото е извършено на 03.05.2018 г. Излага доводи, че е налице
процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, като всяко едно от тях е прекъсвало давността на
вземанията. Навежда, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
започнала да тече от 26.06.2015 г. и е прекъсната чрез наложения запор на
03.05.2018 г. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., като сочи, че съгласно
постановките на същото давността на вземането не е текла до постановяване
на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
Предвид изложените доводи, че вземанията не са погасени по давност, моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноските по производството. Направено е възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражение на страните, съдът
е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че в полза на първоначалния кредитор ..... е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 26036/2011 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав срещу Д. П. П. за
следните вземания: главница в размер на 2034,05 лева; договорна лихва в
размер на 734,18 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2011 г. до окончателното й плащане, наказателна лихва в размер на
112,44 лева, както и разноски в заповедното производство; че на основание
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
...../2011 г. по описа на .........., като последното валидно изпълнително
действие по същото е извършено на 03.05.2018 г.,
Предвид отделените за безспорни обстоятелства, по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже фактите, които твърди, че имат за последица
спирането и/или прекъсване на погасителната давност.
Безспорно още по делото между страните е, че на 19.06.2019г, по молба на
взискателя ИД № ...../2011 г. по описа на ........ е прекратено, както и че
2
новото ИД № ..../23г. по описа на ........ , образувано въз основа на същия
изпълнителен титул ( ИЛ по гр. Д. № 26036/11 СРС), е образувано на
01.09.2023г. по молба на взискателя, а първото годно да прекъсне давността
действие е извършено на 23.10.2023г. – налагане на запор по вземания от
банковите сметки на длъжника.
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения
на ищцата за тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за
изпълнение, обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива,
настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по
чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането
при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по
чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№
886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за
изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва със стабилитет, поради
което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се
позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази
в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането
чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е
налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за
тяхната недължимост. От приетото по делото Удостоверение от ЧСИ .... е
видно, че погашения за сумите, предметна иска не са правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът
намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се
3
прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в
сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна
давност. Това е и твърдението на ищцата, която твърди, че от последното
годно да прекъсне давността действие по ИД № ...../2011 г. по описа на ........ е
от 03.05.2018г., ( като такова е сочено и от ответника в отговора на искова
молба), което не се оспорва от длъжника и е обявено за безспорно с доклада по
делото. Taka до първото годно да прекъсне давността изпълнително действие
по новообразуваното ИД № ..../23г. по описа на ........ – 23.10.2023г. - запор по
банкови сметки, да е изтекъл срок по – дълъг от предвидения петгодишен в
закона, поради което материалното правоотношение да се е погасило по
давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК,
формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г.,
исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото
съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение №
60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3
от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай видно от представените по делото писмени
доказателства, прието от страните без възражения, както и от твърденията в
самата искова молба и от отговора на същата е, че в полза на първоначалния
кредитор ..... е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26036/2011 г. по описа
4
на СРС, ГО, 64 състав срещу Д. П. П. за следните вземания: главница в размер
на 2034,05 лева; договорна лихва в размер на 734,18 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.06.2011 г. до окончателното й плащане,
наказателна лихва в размер на 112,44 лева, както и разноски в заповедното
производство; че на основание издадения изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № ...../2011 г. по описа на .........., като
последното валидно изпълнително действие по същото е извършено на
03.05.2018 г., а на 19.06.2019г, по молба на взискателя ИД № ...../2011 г. по
описа на ........ е прекратено, както и че новото ИД № ..../23г. по описа на ........ ,
образувано въз основа на същия изпълнителен титул ( ИЛ по гр. Д. №
26036/11 СРС), на 01.09.2023г. по молба на взискателя, а първото годно да
прекъсне давността действие е извършено на 23.10.2023г. – налагане на запор
по вземания от банковите сметки на длъжника. С оглед горното, спорен по
делото остава въпросът след 03.05.2018г. изминал ли е срок от пет години, в
който не е предприемано изпълнително действие, годно да прекъсне
давността съобразно приетото тълкуване в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на този въпрос, от който зависи
изхода на спора, следва да се отговори положително.
Страните не спорят, че последното годно да прекъсне давността изпълнително
действие по ИД ...../2011г. по описа на ЧСИ ..... е предприето на 03.05.2018г.
Така давността е прекъсната и е започнала да тече нова – която е до
03.05.2023г., като на 19.06.2019г. ИД е прекратено от ЧСИ. Едва след изтичане
на срока, описан по – горе, след 03.05.2023г. е образувано ново ИД въз основа
на същия титул, но след изтичане на погасителната давност на материалното
правоотношение, тоест след погасяване правото на кредитора да търси
изпълнение чрез принудително действие.
В отговор на искова молба не се съдържат конкретни твърдения за предприети
действия – каквито и да били такива, за периода от 03.05.2018г.( последно
изпълнително действие по ИД ...../23г. ) и 01.09.2023г. ( датата на образуване
на ИД ..../23г.). направено е само банкетно общо възражение, че по ИД са
извършвани действия, годни да прекъснат давността, но какви – кога,
ответникът не е изложил.
Не е налице и хипотезата в настоящия случай на независимо от
прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради
перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от
съдебния изпълнител предприемане на действия по изпълнение да прекъсват
давността, тъй като съдебният изпълнител е бил длъжен да ги предприеме и е
без значение за погасителната давност дали ще стори това в рамките на
същото или на новообразувано изпълнително дело, където активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие, като иска от съдебния изпълнител по
вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства.
В настоящия случай, след настъпване на перемпцията, дори и след
5
прекратяване на ИД с нарочно постановление на ЧСИ, взискателят не е
предприел никакви активни действия, които да покажат неговата активност и
да могат да се подведат под горната хипотеза, не са изложени и подобни
твърдения от ответника дори, до момента, в който същият е подал молба за
образуване на ново ИД, но вече след изтичане на давностния срок на
правоотношението, предмет на настоящия спор.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително
изпълнение след перимирането на изпълнителното производство, но преди
изтичането на погасителната давност, то погасителната давност все пак се
прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл са
цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело
№ 1836 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на
тълкувателно решение). С оглед изложеното по – горе, съдът счита, че
настоящият случай не е такъв, поради което и давността не е прекъсната, след
предприемане на действие, след изтичане на срока за погасяване по давност на
материалното правоотношение.
При излагане на горното, съдът следва да вземе предвид и че съгласно чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
/, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период
от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., поради
което с оглед последното изпълнително действие, годно да прекъсне
давността на 03.05.2018г. – давностният срок – 5 години, на материалното
правоотношение е изтекъл на 10.07.2023г.
6
След като съдът приема за установено и доказано, че до 10.07.2023г. не са
предприемани никакви действия по изпълнението, било то годни или не да
прекъснат давността, то правоотношението е погасено поради изтичане на
общата петгодишна давност и искът е изцяло основателен.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца. Претендира се
държавна такса и възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
За да прецени размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
съдът след като взе предвид изложеното в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/2022 г. следва да извърши съвкупна преценка на фактическата и
правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения
на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и
обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на
страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими
факти и обстоятелства, включително необходимите за преодоляване защитата
на противната страна процесуални действия и продължителността на процеса,
обема работа, ангажираността на адвоката, броя молби и активното му
поведение.
Като взе предвид гореизложеното, както и че делото не е с висока правна и
фактическа сложност, по делото е проведено едно съдебно заседание, не са
събирани доказателства и не са предприемани разпити, експертизи и други
следствени действия, за изясняване на обективната истина, счита, че следва да
се определи възнаграждение под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, пр. 2
Наредба № 1/2004г. ВАС, а именно: в размер на 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск по чл 439 ГПК от Д. П. П.
против ....., че ищцата Д. П. П. с ЕГН ********** не дължи на ..... с ЕИК .......
сумата в размер 2034,05 лева, представляваща неплатена главница по
изпълнителен лист от 01.07.2011 г. по ч.гр.д. № 26036/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 64 състав, принудителното събиране на което вземане е възложено на
........ по изп. дело № ..../2023 г., поради настъпила погасителна давност.
7
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ....... да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** сумата в
размер на 81.36лв. - държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА ..... с ЕИК да заплати на адв. В. В. Т. сумата в размер на 200 лв. –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ЗадвП за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ищцата П. – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
препис с въззивна жалба пред СГС.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8