РЕШЕНИЕ
№ 2060
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110136512 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу И. П. П., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
1759.42 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к. „С., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г., както и на сумата 61.40 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 06.07.2022г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 220.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 15.06.2022г., както и на сумата 11.90 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. –
15.06.2022г.
Сумите се претендират от ответника в качеството му на наследник на П. С. П., за когото
е установено при служебна справка, че е починал на 22.03.2022г.
Ищецът твърди, че наследодателят е бил потребител на топлинна енергия за процесния
имот по смисъла на Закона за енергетиката, поради което бил задължен да заплати
стойността й, както и услугата дялово разпределение на доставената в кооперацията
топлоенергия, което не бил сторил. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира
1
разноски.
Ответникът признава исковата претенция. Заявява, че е разбрал за дълга на баща си с
получаване на исковата молба. Признава, че е приел наследството на баща си. Твърди, че
веднага след узнаването е заплатил търсените суми, ведно с разноските и лихвите по делото,
за което представя доказателства. Прави искане за прекратяване на делото, поради липса на
правен интерес за ищеца от воденето му.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не изразява становище по
спора.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава факта, че
ответникът е заплатил в хода на процеса цялото вземане, предмет на исковете, и затова моли
те да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените разноски.
В хода на съдебните прения процесуалният представител на ответника заявява, че
задължението е платено и моли производството да се прекрати поради липса на правен
интерес.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 29.08.2002г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Бруната“ ООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението
договор от 26.09.2002г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет,
както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също
договор между ищеца и това дружество от 28.05.2018г., който от своя страна урежда
отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово
разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на
вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното,
съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било
спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
По делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, по
силата на който С. П. П. и А. Д.са придобили собствеността върху апартамент № ...., бл. ...,
ет...., в жилищен комплекс „Б. в.“. В акта не е посочено кой каква част придобива от имота,
затова съдът приема, че страните са придобили собствеността върху имота при равни права.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том XII, дело № 1978/88г.
2
С. П. П. е дарил ¼ идеални части от този имот на брат си П. С. П.. Установява се, че на
22.03.1931 г е починал Спас П. П. и е оставил за свои наследници съпругата си А. Д. П., и
двамата си сина – П. С. П. и В. С. П..
С нотариален акт за покупко-продажба № 112, том LLLXXIII, дело № 13891/97г., А. Д.
П. е продала на П. С. П. ½ идеална част от този имот. Съгласно удостоверение на ГИС
София, се установява, че имота има стар адрес – ж.к. Б. в., блок ...., който се отнася за
жилищна сграда с шест входа, нанесени с планоснимачен № 189, кадастрален лист 358 по
плана на гр. София, попадаща в кв. ...., м. „Н. С.“, находяща се на територията на р-н
Възраждане – Столична община, със следния настоящ адрес: ж.к. С.
От извършените служебно справки по Наредба 14/18.11.2009 г се установява, че П. С. П.
е починал на 22.03.2022 г и е оставил за свой наследник И. П. П.. Именно в качеството си на
собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не
е било спорно между страните.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен
един брой фискален бон от 07.10.2022г., видно от който ответникът в хода на процеса е
заплатил на ищеца сумата от 2182.65 лева с посочено основание – главница, мораторна
лихва, съдебни разноски и законна лихва, като със сумата са погасени вземанията, заявени с
исковата молба за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение /съответно
1759.42 лева и 61.40 лева/, както и търсените мораторни лихви /220.75 лева и 11.90 лева/;
разноските по дело - 82.14 лева държавна такса, както и законната лихва до момента на
плащането – 47.04 лева. Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 23.11.2021г. и е
заявено в проведеното открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в размер на 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.
„С.“, искове
с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
1759.42 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 41, находящ се в гр.София, ж.к. „С., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г., както и на сумата 61.40 лева – главница за осъществено дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба– 06.07.2022г., до окончателното изплащане;
с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 220.75 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 15.06.2022г., както и на сумата 11.90 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019г. –
15.06.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к.
„С., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 100.00 лева – разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ...., като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4