Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
07.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 6828 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 353040 от 06.03.2018г. по гр.д. № 69313/2017г. Софийски районен
съд, 76 състав признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че „М.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на М.И.С., ЕГН
**********, сумата 1 090.60 лв., представляваща заплатена цена за
туристически услуги за почивка в Гърция за 22.09.2016г. – 29.09.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 30.03.2017г. до окончателното й
изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата 325 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 359.70
лв. – разноски за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „М.Г.“ ЕООД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. При правилно установени факти по спора, неправилно първоинстанционният
съд приел, че за ищцата е възникнало потестативното право да развали договора
за предоставяне на туристическа услуга. Неправилен бил изводът на съда, че
уведомяването от потребителя след пристигането си /24 часа по-късно/ не на самия
туроператор, а на третото лице, чрез чиито сайт договорът за почивка бил
сключен, е достатъчно от страна на потребителя. Ответникът – туроператор като
страна по договора действително се задължил да осигури предоставянето на
туристическата услуга, но само негово виновно поведение пораждало правото на
потребителя да развали договора и да претендира връщане на платената цена. При
изясняване на въпроса какъв е стандартът, служещ за преценка доколко
туроператорът е изпълнил задължението си за „грижовност“ следвало да се изхожда
от стандарта, който един среден туроператор би положил за изпълнение на
задълженията си, по арг. от чл. 63, ал. 2 ЗЗД. Право на разваляне на договора
имала изправната страна, при това в изискваната от закона писмена форма за валидност
на едностранното изявление за разваляне, доколкото договорът за туристическа
услуга също бил писмен /ваучер/. В случая туроператорът не следвало да носи
отговорност за действията на хотела, доколкото не се установило те да имат
противоправен характер, а според въззивника доказателствената тежест за
установяване неправомерността на действията на хотела била за ищцата, след като
тя била тази, която се е отклонила от уговореното в договора /резервацията била
за ден по-рано/ и причина се явявало именно нейното поведение. Обстоятелството
било форсмажорно и не могло да се предвиди от туроператора /фериботна стачка/,
като в случая не се бил задължил да предостави транспортна услуга. Туристът не
бил изразил изрична воля за отказ от резервацията в срок до 20 дни от началната
дата, но на практика не се явил на датата на резервацията и не уведомил
туроператора предварително за закъснението, нито в рамките на този 24-часов
срок до фактическото си пристигане, нито непосредствено след това. В Общите
условия на туроператора било посочено, че същият не носи отговорност за вреди,
причинени от неизпълнение или от неточно изпълнение на договора, които се
дължат на: 1. Поведението на потребителя; 2. Действия на трето лице, несвързано
с изпълнението на договора; 3. Непреодолима сила или събитие, което не може да
се предвиди или избегне от страна на туроператора или неговите съконтрагенти при
добросъвестно изпълнение на техните задължения. В случая фактът на обща фериботна
стачка на 22.09. и 23.09.2016г. следвало да се счете за общоизвестен, както
приел и СРС. Хотелът анулирал резервацията поради 24-часово закъснение на
туриста /т.е. по негова лична причина и поведение, изразяващо се в неявяване/.
Поради това липсвало виновно неизпълнение от страна на туроператора,
анулирането на резервацията било по причина поведението на ищцата. Предвид
писмената форма на договора, развалянето не можело да стане с конклудентни
действия. Ищцата не уведомила туроператора и след пристигането си в хотела на
следващата дата. Неправилно в тази връзка СРС приел, че туроператорът е
уведомен чрез електронното писмо до Травелбазар.бг, последното било електронен
сайт за търговия, а не туристически агент, който да е сключил договора от името
и за сметка на ответното дружество. Понастоящем сайтът бил закрит, а писмото било
препратено на ответника едва на 10.07.2017г. Поради това не можело да се
приеме, че уведомяването от туриста е надлежно и своевременно, съобразно
изискването на чл. 92 ЗТ. Неточното изпълнение на клауза от договора – в случая
относно началната дата на почивката, допуснато от страна по договора, не
следвало да се вмени в отговорност на другата страна. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.И.С. не е депозирала отговор на жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба – твърди се неизпълнение от
ответника на задълженията му по сключен договор за туристически услуги
/резервацията за хотела в Гърция била анулирана от съконтрагента на
туроператора, което наложило повторно плащане на цената за почивката/, като се
претендира връщане на платената от потребителя цена за услугите, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В депозираното пред заповедния съд възражение същият е оспорил вземането със
следните възражения: М.С. пристигнала с 24 часа закъснение в хотела поради
стачка на фериботите в Гърция. Хотелът
анулирал резервацията. Позовал се е на Общите условия на договора, съгласно
които туроператорът не носи отговорност при такива обстоятелства, които са
форсмажорни и не зависят от него. Нямал вина за закъснението на клиента.
Последният не уведомил туроператора своевременно за закъснението си.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. С оглед наведените в жалбата
непреклудирани доводи въззивният съд намира решението за правилно като краен
резултат по следните съображения:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание”
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.
Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при
получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите,
подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на
същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е
обусловило имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца
е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на
ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при
липсата на такова – че е върнал полученото.
В случая между страните не е било спорно и по делото се
установява, че между тях е бил сключен договор за туристически услуги –
настаняване на ищцата и на още три пълнолетни и едно малолетно лице в хотел
“Занте роял резорт и воден парк“ – Гърция, о. Закинтос, All
Inclusive, в периода 23.09.2016г. – 30.09.2016г. /според представения
ваучер/, по който ищцата заплатила на ответника – туроператор сумата 1 090.60
лв. Видно от приетата и неоспорена електронна кореспонденция на хартиен
носител, договарянето между страните е протекло по електронен път, чрез
Травелбазар.бг – онлайн магазин за туристически услуги в интернет /според
посоченото и във ваучера, последният също изпратен по електронен път/.
За доказване на твърдението си за фериботна стачка
ответникът е представил справка от интернет страницата на МВнР, съгласно която
в периода от 06.00 ч. на 22.09.2016г. до 06.00 ч. на 24.09.2016г. е обявена
обща стачка на моряците в Гърция, която ще обхване всички видове кораби, вкл.
фериботния транспорт, които ще останат блокирани в пристанищата. Прието и
неоспорено е и електронно писмо на хартиен носител, изпратено на електронния
адрес на Травелбазар.бг, с което на 24.09.2016г. в 13.12 ч. един от туристите
от групата на ищцата уведомил ответника за проблем при настаняване с процесния
ваучер. В писмото е посочено, че пристигнали в хотела на 24.09.2016г. около
10.00 ч. сутринта, поради стачка на фериботите, което ги препятствало да
пристигнат на 23.09.2016г. На рецепция ги уведомили, че резервацията им е била
анулирана. Предложили им настаняване в хотела, но при повторно заплащане на
престоя директно на хотела. Поискали са потвърждение, че ще им бъдат върнати
заплатените пари.
С оглед така установеното, въззивният съд намира
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за основателен. С молба от 27.02.2018г. ищцата изрично е оспорила
твърденията на ответника, че причина за неизпълнение на договора от страна на
ответника е наличието на форсмажорни обстоятелства. В тежест на ответника е
било да докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора, както и възражението
си, че анулирането на резервацията се дължи именно на закъснението, което не е
сторил. В частност ответникът не е доказал да е наредил плащане в полза на
гръцкия хотел във връзка с настаняването на туристите. Този факт не е бил
безспорен между страните – с исковата молба ищцата е поискала допускане на ССЕ,
която да установи изплатена ли е била от страна на ответника сума за
резервациите на гръцкия му съконтрагент, въпреки че тежестта за доказване на
този факт не е била нейна. По това искане районният съд не се е произнесъл,
очевидно предвид изявлението на ответника с молба от 28.02.2018г., че не е необходимо
изслушване на ССЕ, тъй като не оспорвал както че е получил плащането от ищцата,
така и „че го е наредил в полза на гръцкия хотел“. Подобно признание на изгоден
за страната факт обаче няма никаква доказателствена стойност, а други доказателства
за установяване точното изпълнение на задълженията на ответника не са
ангажирани. Обратното следва от позоваването от ответника със същата молба на
сключена задължителна застраховка, която застраховка покрива именно вреди
вследствие на неразплащане от туроператор със своите контрагенти.
При недоказване от ответника както че е изпълнил точно
задълженията си по договора, така и че причината за анулиране на резервацията е
била именно закъснението на туристите, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като
приеме недоказаните факти за неосъществили се. Ето защо съдът приема, че
ответникът е бил неизправна страна по договора и за потребителите на
туристическите услуги е възникнало потестативното право да развалят договора с
едностранно изявление. За възникналите проблеми с резервацията същите
своевременно са уведомили туроператора на електронния адрес, на който страните
са комуникирали при сключване на договора и на който са получили ваучера. Уведомяването
е в съответствие с изискванията на чл. 92, ал. 1 ЗТ /в относимата му за спора
редакция към ДВ бр. 59/29.07.2016г./, който предвижда, че това следва да стане
в писмена или друга подходяща форма, включително чрез факс, електронна поща или
друго техническо средство, което дава възможност то да бъде възпроизведено. Поради
това въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че уведомяването
следвало да се извърши по телефона. Предвид обстоятелството, че всички
отношения между страните са осъществявани по електронен път чрез
Травелбазар.бг, съдът приема, че уведомяването е било надлежно, а дали и кога
от Травелбазар.бг е препредадено съобщението и дали с него ответникът е имал
сключен договор за туристическо агентство е неотносимо за спора. С това
уведомление потребителите на туристически услуги са претендирали последиците от
разваляне на договора – връщане на платените по него суми, поради което следва
да се приеме, че същото представлява и изявление за разваляне на договора.
Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че въпреки дадените му с доклада по делото указания, ответникът не е
доказал съконтрагентът му в Гърция да е имал право да анулира резервацията при
закъснение на туристите, нито при какви предпоставки евентуално възниква такова
право. Не могат да се възприемат и доводите на въззивника, че същият дължал по
договора грижата на „средния туроператор“ съгласно чл. 63, ал. 2 ЗЗД. Ответното
дружество е търговец, което към момента на сключване на процесния договор е
предоставяло туристически услуги като лицензиран туроператор и туристически
агент /към настоящия момент регистрацията му е заличена, видно при справка в
публичния регистър на регистрираните туроператори и туристически агентн/, и
като такъв е дължал грижата на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/, която е завишена в
сравнение с дължимата такава от добрия стопанин. След като ответникът твърди
фактът на обявената фериботна стачка да бил общоизвестен, при полагане на
дължимата грижа както той, така и гръцкият му съконтрагент /по арг. чл. 2.3, б.
„в“ от Общите условия на договора и чл. 93, ал. 3, т. 3 ЗТ в относимата му
редакция/ са могли и са били длъжни да предвидят последиците от твърдяното
форсмажорно обстоятелство и да направят необходимото: туроператорът – да се
свърже с хотела в Гърция и съдейства да не се анулира резервацията /ако такава
възможност е била налице/, а съконтрагентът му – да не анулира резервацията до
приключване на стачката. Вместо това се поддържа, че потребителят на
туристическа услуга бил неизправна страна, и то по причина обстоятелство, за
което се твърди да било форсмажорно за търговеца.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство в
посочените от СРС размери, определени съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемата не се претендират, поради което
съдът не се произнася по разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353040 от 06.03.2018г., постановено по гр.д. № 69313/2017г. на
Софийски районен съд, 76 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.