Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Росица Пейчева и
прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия КОСТАДИНОВА ВНОХД № 5303/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.05.2018 г., постановена по НОХД №
12814/2017г. по описа СРС, НО, 129 състав подсъдимият Е.Д.Д. е признат за
невиновен в това, че за времето от 02.06.2016 г. до 03.06.2016 г., в гр. София
ул. “********, в условията на продължавано престъпление, когато с две деяния,
осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с
неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за
другиго (неустановеното по делото лице) имотна облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М.,
че е лице изпратено от нейния братовчед В.Х., на което трябвало да предаде
парична сума, за да плати важна пратка, която да предаде на братовчед си и с
това й причинил имотна вреда общо в размер на 3260,00 (три хиляди двеста и
шестдесет) лева, както следва:
На 02.06.2016 г., около 10,30 ч. в гр. София, ул. “********,
в съучастие като извършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел
да набави за себе си и за другиго (неустановеното по делото лице) имотна
облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М., че е лицето, изпратено от нейния
братовчед В.Х., на което трябва да предаде сумата от 3200,00 лв., за да плати
важна пратка, която след това М. да предаде на братовчед си с това причинил на Е.Д.М.
имотна вреда в размер на 3200,00 (три хиляди и двеста) лева;
На 03.06.2016 г., около 9,30, в гр. София, ул. “********,
в съучастие като извършител е неустановено по делото лице - извършител, е цел
да набави за себе си и за другиго (неустановеното по делото лице) имотна
облага, поддържал заблуждение у Е.Д.М. че е лицето, изпратено от нейния
братовчед В.Х., на което трябва да предаде сумата от 7000,00 лв., за да плати
важна пратка, която след това М. да предаде на братовчед си и с това направил
опит да причини на Е.Д.М. имотна вреда в размер на 60,00 (шестдесет) лева, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - бил задържан
от полицейски служител от 06-РУ- СДВР, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. С присъдата първоинстанционният съд се е
разпоредил относно приложените веществени доказателства.
Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпил
протест и допълнение към него. Прокурорът
развива доводи, че в хода на съдебното следствие са били събрани
възможните и необходимите доказателства, които изясняват в пълнота фактическата
обстановка и доказват по несъмнен начин извършеното от подсъдимия престъпление.
В допълнението към протеста се навеждат доводи за неправилна интерпретация на
фактическата обстановка, неправилен анализ на доказателствата, несъобразяване с
принципа за служебното начало от страна на СРС. Моли се за отмяната на
атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда. Не се правят
искания по доказателствата.
Допълнителни страни
не са били конституирани по делото.
В закрито заседание въззивният съдебен състав, по реда
на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови
доказателства.
В дадения ход по същество представителят на СГП
поддържа депозирания протест и счита обвинението за доказано по безспорен и
несъмнен начин пред СРС. Пледира, че първоинстанционният съд неправилно се е
предоверил и е приел безкритично и е кредитирал обясненията на подсъдимия,
които са непоследователни, нелогични, житейски неправдоподобни до степен на
абсурдност. Намира отношенията между подсъдимия и непознатото лице „Ицо“ за
показателни за наличието на някаква близост между двамата, а твърденията на
подсъдимия, че не познава лицето за защитна позиция. Счита, че неправилно СРС
не е съобразил показанията на поемните лица, които са посочили, че при задържането
на подсъдимия, той е казал, че е виновен и съжалява за извършеното. Прокурорът
изразява становище, че СРС е оставил извън предмета на обсъждане и факта, че в
дома на подсъдимия е открита сумата от 3000,00лв., съответстваща на сумата,
получената от пострадалата, за която подсъдимият не е дал логично и
правдоподобно обяснение. Пледира, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин, поради което моли съда да отмени присъдата на
първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. за
виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение, като
му бъде наложено наказание над средния размер предвиден в НК.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г.,
оспорва протеста, като счита изведената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка за правилно установена въз основа на прецизен анализ на събраните
доказателства. Намира, че отсъстват доказателства, поставящи под съмнения
невинността на подсъдимия и са налице многобройни такива, които категорично и
убедително подкрепят извода, че подсъдимият не е извършил инкриминираното
деяние. Излага становище, че протестираната присъда е мотивирана,
законосъобразна и обоснована и като такава моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Д. заявява,
че е невинен и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. В
предоставеното му право на последна дума повтаря, че е невинен.
Софийски
градски съд, VIII-ми
въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на експертизи. Без
да променя изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Е.Д.Д. е роден на *** ***. ползвал
мобилен телефон със СИМ карта с абонатен номер*********, регистриран на името
на неговата приятелка С.Г.Д..
През 2016 г., както и към настоящия момент, работел
като шофьор на таксиметров автомобил. Подс. Д. извършвал не само превоз на
пътници, но приемал да извършва и друг вид поръчки като да закара багаж от един
адрес на друг срещу заплащане и други подобни поръчки.
На неустановена по делото дата, преди 01.06.2016 г.,
в управлявания от подс. Д. лек таксиметров автомобил се качило непознато за
него лице, което се представило като „Ицо“. Подсъдимият го возил, като клиент
до определено място, като през това време въпросният „Ицо“ му съобщил, че със
съдружника му се занимават е бизнес, свързан с недвижими имоти и често пътуват
из страната. Съобщил му също, че към този момент е с отнето СУМПС и има нужда
от лице, което да го превозва във и извън София. Попитал подс. Д. дали би се
съгласил да му е шофьор, когато му потрябва и подс. Д. се съгласил и си дал
телефонния номер. Докато си говорели, въпросният „Ицо“ извадил един телефонен
апарат марка „Нокиа“ с карта на МТел и го дал на подс. Д., като му казал, че
има номер, който е в група е картата в телефона, да го задържи и че ще го търси
по този телефон, когато има нужда от него. Подс. Д. взел телефона, като
зареждал батерията му и се стремял да го поддържа активен, но рядко се налагало
да я зарежда, тъй като батерията издържала много. Няколко седмици след това,
въпросният „Ицо“ се обадил на подс. Д. и поискал да го вземе от определен адрес
в кв. „Сухата река“ в гр. София. Подс. Д. отишъл на указания адрес, изчакал
около 30 мин. и се обадил от оставения му телефон на номера, от който получил
обаждане, при което въпросният „Ицо“ му се извинил, казал, че срещата му се е
отложила и да не чака, както и че ще му се обади пак. След това му се е обаждал
няколко пъти за да го пита как да стигне до конкретни места в гр. София, като подс.
Д. го упътвал по телефона.
На 02.06.2016 г., около 09:49 часа пак му се обадил,
като му казал да отиде на адрес: гр. София, ул. „*********, от който една
клиентка ще му даде плик със сумата от 5000 лева, представляващи капаро за
къща, която си харесала. Казал му, че той няма възможност да отиде, поради
което помолил подс. Д. да вземе плика и да го задържи в себе си, а след обяд
при пристигането си в гр.София ще се свърже с него, за да вземе плика. Дал му
изрично указание, преди да отиде на адреса да закупи една кутия вафли, които да
опакова и да предаде на жената. На въпроса на подс. Д. защо се налага това,
„Ицо“ му отговорил, че такова е било искането на жената, която ще му предаде
плика с парите, за да може да го познае.
Междувременно, на същата дата, около 09.32 часа,
неустановено по делото лице, позвънило на домашния телефонен номер 02/9514830 на
св. Е.Д.М., живуща ***, представил се за неин братовчед от гр. Кюстендил, казал
й, че ще му доставят важна пратка на нейния адрес, помолил я да я приеме, да
заплати за нея сумата от 10 000 лева, която обещал, че той ще й възстанови,
когато дойде да си вземе пратката. Св. М. повярвала, че разговаря с братовчед
си от гр. Кюстендил и се съгласила да получи пратката, но казала, че в дома си
не разполага е такава парична сума, но може да изтегли от банката. За времето
от 09,32 часа до около 11,30 часа св. М. получила общо 10 телефонни обаждания
на домашния си телефон от това неустановено по делото лице и са проведени
разговори с различна продължителност. По време на същите св. М. съобщила на
лицето, представило се за нейния братовчед, че в дома си разполага само със
сумата от 3200 лева, а остатъка до 10 000 лева може да предаде следващия ден.
При това, лицето с което разговаряла й казал, че изпраща свой познат, който ще
й предаде пратката, уговорили се тя да му даде събраната сума от 3200 лева, а
останалата сума - следващия ден. Св. М. сложила сумата от 3200 лева в плик с
прозрачно прозорче, в който преди това била получила сметката си за ток.
През това време, подс. Д., изпълнявайки указанията
на представилия се за „Ицо“, купил една кутия с вафли „Боровец“, опаковал я с
хартия, която облепил с тиксо и се насочил към адреса, който му бил съобщен -
гр. София, ул. „*********. Около 11,30 часа, пристигнал пред кооперацията, от
която излязла св. М., след като неустановеното по делото лице й се обадило пак
по телефона и казало, че човекът с пратката чака пред входа. Подс. Д., като я
видял и познал по описанието на дрехите, дадено от представилия се за „Ицо“, й
казал, че е дошъл да вземе парите, при което тя му предала плик с прозрачно
прозорче, през което се виждало, че вътре има пари. Подс. Д. й предал
опакования пакет с вафли, прибрал плика и си тръгнал, като при проведен тел.
разговор въпросният „Ицо“ му казал, че ще дойде вечерта да си вземе плика.
След като взела пратката, дадена й от подс. Д., св. М.
се качила в жилището си и се обадила по телефона на своя братовчед от гр.
Кюстендил, който й съобщил, че не е поръчвал никаква пратка, при което св. М.
разбрала че е станала жертва на измама. Около обяд пристигнала дъщеря й М.Т.Ц.,
на която разказала какво се е случило, отворили пакета и установили, че съдържа
вафли и сигнализирали в 06 РУ- СДВР. Там, с протокол за доброволно предаване,
св. М. предала парична сума в размер на 60 лева, като банкнотите били подробно
описани по серийни номера в протокола, а след това върнати на св. М.. Тя заедно
с дъщеря си, съдействайки на органите на разследването подготвили тези
банкноти, като между тях сложили изрязани вестници така, че да изглеждат като
по-голяма сума пари, тъй като очакването на неизвестното лице, което се
представило като роднина на св. М. е било следващия ден да получи сума около
7000 лева.
Около 16,30 часа, на 02.06.2016 г. въпросният „Ицо“
се обадил на подс. Д. и му съобщил, че няма да може да дойде в гр. София, тъй
като със съдружника му са в гр.Луковит и помолил подс. Д. да му донесе плика
там, като първо му казал да отвори плика и преброи парите в него. Подс. Д.
преброил парите и съобщил, че в него има сума от 3200 лева. „Ицо“ му казал да
си вземе сумата от 200 лева, а останалата да му занесе в гр. Луковит.
Подсъдимият се съгласил и тръгнал. Докато пътувал за Луковит, въпросният „Ицо“ му звъннал няколко пъти за да го пита къде се
намира. Като пристигнал в Луковит, „Ицо“ му казал по телефона да продължи
направо след Луковит към бензиностанция „Шел“. При пристигането на тази бензиностанция,
отново по телефона „Ицо“ му съобщил, че спешно им се наложило със съдружника му
да тръгнат за гр. Русе, поради което не може да дойде на указаното място и го
помолил да продължи по посока гр. Плевен и като види бил борд с реклама на кафе
„Спетема“ в основата на същия да остави плика със сумата от 3000 лева. Подс. Д.
бил изненадан от дадените му указания, но тъй като „Ицо“ му казал, че няма от
какво да се притеснява, че и друг път го е правил и на негова отговорност да
остави парите на указаното място, изпълнил стриктно указанията, оставил плика
със сумата от 3000 лева в основата на билборда и се върнал в гр. София, като по
пътя се чули отново по телефона с „Ицо“ и му съобщил, че е изпълнил точно
дадените му указания. Ицо му казал, че следващия ден пак трябва да отиде до
същия адрес, защото жената ще му даде остатъка от сумата до 5000 лева. Подс. Д.
се съгласил, но казал, че този път няма да му носи парите, а следва той да
дойде да си ги вземе.
На следващия ден - 03.06.2016 г., Ицо отново му се
обадил по телефона около 08,20 часа и му казал пак да отиде на същия адрес,
около 09,30 часа.
Междувременно, около 08,00 часа, неустановено по
делото лице, се обадило на домашния телефон на св. М.. Последната му съобщила,
че е изтеглила парите, като се уговорили срещата с лицето, което ще ги вземе да
се осъществи в 09,30 часа
Подс. Д. отишъл на адреса на св. М. в
09,30 часа на 03.06.2016 г., както му казал въпросният „Ицо“. Св. М. излязла от
входа и му предала плик, съдържащ сумата от 60 лева, с предварително описаните
банкноти и отрязъци от вестници. След получаване на плика, подс. Д. бил
задържан от служители на 06 РУ-СДВР.
При извършения обиск на подс. Д. след задържането
му, обективиран в протокол за обиск от 03.06.2016 г. /л. 13 от д.п./, от него
са били иззети: един брой банкнота с номинал 50 лева; 11 /единадесет/ броя
банкноти с номинал 10 лева; 2 /два/ броя банкноти с номинал 5 лева; 15
/петнадесет/ броя банкноти с номинал 2 лева или банкноти на обща стойност 200
/двеста/ лева, както и един брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ
№356830024021982 със СИМ карта на Мтел с номер*********и един брой мобилен
телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ №********* със СИМ карта на „Виваком“ с номер
89359032200009192271 .
При извършеното претърсване на управлявания от подс.
Д. лек автомобил марка „Хюндай“ с per. №СА1743К, обективиран в протокол за
претърсване и изземване от 03.06.2016 г. /л.17-18 от д.п./ от него е бил иззет
1 бр. ролка с бяло на цвят тиксо, както и самият лек автомобил, като последният
е бил върнат на неговия собственик с постановление на прокурор от СРП преди
приключване на досъдебното производство.
При извършеното претърсване на жилището, обитавано
от подс. Д. на адрес ***, обективирано в протокол за претърсване и изземване от
03.06.2016 г. /л.44-45 от д.п./ са били иззети тридесет и три /33/ банкноти с
номинал 100 лева или банкноти на обща стойност 3300 лева, за които подсъдимият
е посочил, че са негови.
В хода на досъдебното производство подс. Д. бил
категорично разпознат от пострадалата М. като лицето, на което е предала
парични суми на 02.06.2016 г. и на 03.06.2016 г.
От заключението на изготвената и приета на осн.
чл.282, ал.3 от НПК дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата от
повърхността на картонена кутия с надпис „Боровец“ дактилоскопна следа е
оставена от десния палец на подс. Д..
От приобщените към досъдебното производство трафични
данни (л. 118 от досъдебното производство) се установява, че лицето,
представило се на пострадалата М., като нейния братовчед от гр. Кюстендил е
провело с нея десет телефонни разговора на 02.06.2016 г. за времето от 09,32
часа до 11,48 часа, обаждайки се от абонатен номер 40757144359, с различна
продължителност, както и четири телефонни разговора на 03.06.2016 г. за времето
от 08.02 часа до 09,20 часа, обаждайки се от абонатен номер +359*********.
Посочените абонатни номера не е установено на чие име са регистрирани, но
същите не е установено да са ползвани от подс. Д. (справка на л. 117-118 от
досъдебното производство).
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал:
обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите Е.Д.М., М.Т.Ц., И.В.З.,
А.И.М., И.Б.Б., Т.К.Ч., С.В.Ч., включително и от дадените на досъдебното
производство показания на Е. М., И.А.А., И.Б.Б., И.В.З. и А.И.М., приобщени
чрез прочитането им на осн. чл. 281 от НПК; протокол за разпознаване, справки
от мобилните оператори, съдържащи данни за трафика, справка за съдимост по подс.
Д., протокол за обиск на подс. Д., протоколи за претърсване и изземване на
ползвания от него лек автомобил и на обитаваното от него жилище; протоколи за
доброволно предаване; заповед за задържане на лице; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване на дактилоскопни следи от подс. Д.; 2 броя
разписки за връщане на веществени доказателства; дактилоскопна експертиза,
приобщена на осн. чл. 282, ал. 3 НПК и другите събрани в хода на досъдебното
производство писмени доказателствени материали.
Първата инстанция е събрала и проверила всички
възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по
делото, като след направен анализ на доказателствените източници, е достигнал
до верни фактически и правни изводи, с които настоящият въззивен състав се
съгласява.
По делото липсва спор относно обстоятелствата,
свързани с извършване на инкриминираното деяние и задържането на подсъдимия. Показанията
на пострадалата за механизма, по който е била въведена в заблуждение от
неустановено по делото лице, представящо се за братовчед ѝ, намират
подкрепа в показанията на свидетелката Ц. – нейна дъщеря. За поведението на подсъдимия
и свидетелката М. при двете им срещи, както правилно е отбелязал районният съд,
не са налице съществени противоречия между обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалата, поради което настоящият състав ги кредитира изцяло
и основава изводите си на тях. Обосновано, с оглед констатираните противоречия
за размера на поисканите и първоначално предадените парични суми, първата
инстанция е кредитирала показанията на свидетелката М., дадени пред съдия в
досъдебното производство, като същите са депозирани в момент, по-близък до
инкриминираното деяние и кореспондират с обясненията на подсъдимия относно
първоначално получената сума. Налице е пълно съвпадение в заявеното от свидетелите
относно съдържанието на предадения от подсъдимия пакет и съдържащите се в
пликовете парични суми, като за втората инкриминирана дата и задържането на
подсъдимия, заявените обстоятелства кореспондират изцяло и с приложените по
делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Б.. От показанията на
разпитаните поемни лица – З. и М., се установява законосъобразното провеждане
на обиска на подсъдимия, при който са били намерени и иззети намиращите се у
него телефони и пари, непосредствено след предаването им от пострадалата.
Въззивният съд, подобно на районния, се доверява на справките
за трафични данни относно проведените от пострадалата и подсъдимия телефонни
разговори на инкриминираните дати, като намира същите за обективни и вярно
отразяващи обективната действителност. Доколкото същите опровергават твърденията
на пострадалата за броя на обажданията от неустановеното по делото лице,
правилно районният съд е основал изводите си на писмените доказателства,
отчитайки психичното състояние на пострадалата в следствието на деянието и
напредналата ѝ възраст. Предвид пълното съответствие между обясненията на
подсъдимия и справката за трафични данни за предоставения на подсъдимия
телефонен номер, настоящият състав кредитира изцяло заявеното от последния за
проведените разговори с лице, представило се като „Ицо“. Видно от посочената
справка, номерът, от който подсъдимият е получавал обаждания, е собственост на
юридическо лице, от показанията на чийто управител не се установяват факти и
обстоятелства, които да допринасят за изясняване на въпроси от предмета на доказване
по делото, отбелязвайки, че чрез ползване на личните му данни има регистрирани
множество търговски дружества, на чието име му е известно, че са закупени
множество предплатени карти от мобилни оператори и непрекъснато по този повод е
призоваван за разпит по различни производства.
От показанията на свидетеля Ч. се установи
законосъобразността на проведеното в дома на подсъдимия претърсване и
изземване, при което са иззети и описани банкноти на обща стойност 3300 лева,
за които подсъдимият е посочил, че са негови. Отразеното в протокола
обстоятелство, че още към момента на извършване на действието подсъдимият е
посочил, че парите са лично негови се потвърждава от заявеното от свидетеля,
поради което въззивният състав намира възраженията на прокурора в тази насока
за неоснователни.
Настоящият състав кредитира като обективни
показанията на свидетелката Ч., като отчете, че същите съдържат единствено
добри характеристични данни за подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло
на заключението на дактилоскопната експертиза, от която се установява съответствието
между иззетата от повърхността на картонена кутия с надпис „Боровец“
дактилоскопна следа и десния палец на подс. Д.., която въззивният съд също
намира за обективно изготвена, даваща компетентен и добре обоснован отговор на
поставените задачи.
Правилно районният съд е кредитирал представените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, които допринасят за
изясняването на обективната истина.
При анализа на дадените от подсъдимия обяснения,
въззивният състав отчете двойствената им природа - освен средство за
упражняване на процесуалното право на защита, последните представляват и важен
доказателствен източник, преценени на фона на цялата доказателствена маса. За
да им се довери изцяло, настоящата инстанция, подобно на първата, прецени
същите като логични, последователни и подкрепени от останалите доказателствени
източници. Изложеното от подсъдимия за срещите му с пострадалата е идентично със
заявените от нея обстоятелства по предаване на паричните суми. Заключението на
дактилоскопната експертиза потвърждава твърденията му, че лично той е опаковал
кутията с вафли „Боровец“ преди да я занесе на свидетелката М. на първата
инкриминирана дата. Обстоятелствата, свързани със задържането му и проведените
процесуално следствени действия, при които са иззети мобилни телефони и пари се
подкрепят от съответните протоколи и показанията на поемните лица и свидетеля Б.,
а информацията от справката за трафични данни съвпада изцяло с посочените от
подсъдимия обаждания от номер с неустановен ползвател. Същевременно, както
правилно е отбелязал районният съд, не са налице никакви доказателства, които пряко
или косвено да подкрепят обвинителната теза, че при тръгването си подсъдимият е
знаел, че св. Е. М. предстои да бъде въведена, или вече е въведена в
заблуждение, че той е лице изпратено от нейния братовчед, за да получи пари
срещу важна пратка, нито за това, че той самият е разговарял с нея по телефона,
въвеждайки я в заблуждение за това. Напротив, в показанията на пострадалата не
се съдържат твърдения при срещите им подсъдимият да е казал нещо, водещо към
извод, че е създавал или затвърждавал вече създадено заблуждение, поради което
и предвид упражняваната от подсъдимия професия на таксиметров шофьор, липсват
основания за съмнение в лансираната от него теза, че стриктно е изпълнявал
указанията, дадени му от лице на име „Ицо“, което е срещнал в таксито и което
му е дало телефонния апарат със СИМ-карта, за да осъществява транспортни услуги
за него. Доколкото не се опровергават от наличните доказателства, а се
потвърждават изцяло в частите, в които е възможна тяхната проверка, въззивният
състав приема обясненията на подсъдимия като достоверни и вярно отразяващи
фактите от обективната действителност, поради което основава изводите си на тях.
По всички тези съображения, настоящият състав
достигна до същия краен извод, както и първостепенния такъв, а именно, че с
поведението си подсъдимият не е осъществил състава на вмененото му
престъпление.
На първо място не се доказа от обективна страна
подсъдимият да е осъществил първия съставомерен елемент на изпълнителното
деяние по основния състав на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК – поддържане на създаденото
от негов съучастник чрез разговор по телефона заблуждение у пострадалата, за
това че той е лицето, изпратено от братовчед ѝ и следва да предаде важен
пакет, за който да получи плащане от пострадалата в размер на 10000 лв. Правилно
районният съд е преценил, че заявеното от подсъдимия, че той е лицето, дошло да
вземе парите, не може да се приеме като форма на изпълнителното деяние, тъй
като не са налице доказателства между подсъдимия и пострадалата да е провеждан
разговор за какво следва да послужат парите. Фактите по делото сочат, че всички
действия по въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата М. са
осъществени не от подсъдимия, а чрез телефонни разговори от неустановено по
делото лице, за което липсват безспорни доказателства дали съвпада с лицето, по
чиито указания е действал подс. Д..
Действително бе установено, че вследствие на
формираната невярна представа, пострадалата е предала на подсъдимия сумата от 3200
лв., която той е оставил в основата на билборд с реклама на кафе „Спетема“ по
пътя между гр. Луковит и гр. Плевен. Това по никакъв начин не съставлява
съпричастност към това престъпление - под формата на извършителство или
помагачество, както е отбелязал районният съд. Такова ще бъде налице, когато
към деянието на едно лице при нужните за това условия в обективно и субективно
отношение се присъедини и деянието на друго лице. За да е налице съучастие в
извършване на престъплението под каквато и да е форма, законът изрично изисква
общност на умисъла. Общият умисъл включва два компонента – умисъл за съответния
вид престъпление ( в случая за това по чл. 209 от НК) и умисъл за съучастие.
Наличие на такъв и в двата му компонента не може да бъде изведен нито в
интелектуално, нито във волево отношение. Нито като искане, нито като допускане
може да бъде дефинирано поведението на подсъдимия Д., който макар да е имал
сигурна представа за съдържанието на плика, не е съзнавал или допускал, че
участва в престъпна схема. От неопроверганите му обяснения е видно, че той е
бил изпратен на мястото на срещата от „Ицо“ за да вземе плик с капаро за сделка
с недвижим имот. Подсъдимият не е разговарял с пострадалата за какво ще служат
взетите пари, не се е представял изрично за лице, изпратено от братовчед
ѝ, нито с мълчание е потвърдил изразено на глас предположение от нейна
страна. Цялостното му поведение не позволява на съда да направи извод, че
подсъдимият е имал познание за всички обективни фактори, които завършват
състава на измамата - естеството на заблуждението, формирано у пострадалата и
фалшивия претекст, под който са действали истинските извършители. Очевидно е,
че с поведението си той е подпомогнал получаването на сумата от истинските
извършители, но в този момент не е знаел, че те са възбудили заблуждение у
пострадалата, нито какво е неговото естество.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
споделя изцяло изводите на първия за липса на обективна и субективна връзка в
общността на умисъла на подсъдимия Д. с истинските извършители на измамата.
Поради това с основание районният съд е оправдал подсъдимия Д. на осн. чл. 304
от НПК.
Законосъобразно, с оглед изхода на делото и
доколкото не са налице предпоставките на чл. 53 от НК, СРС е върнал на
подсъдимия иззетите от негово фактическо владение движими вещи - пари и
телефонни апарати и е разпоредил унищожаването на един брой червена кутия с
надпис „Боровец“ след влизане на присъдата в сила, като вещ с незначителна
стойност.
С оглед признаването на подсъдимия Д. за
невиновен, съдът правилно е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
В заключение и предвид съвпадение между
крайните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на
първата инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. При извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от
08.05.2018 г., постановена по НОХД № 12814/2017г. по описа СРС, НО, 129 състав
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.