Номер
1721 27.10.2017
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На двадесет и седми септември Година 2017
В открито заседание в следния състав:
Председател:
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7215 по описа на съда за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от З.С.Д. против „ВМ АУТОМЕЙШЪН” ЕООД искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 46
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 16.07.2013 г., от които 12 000
лв. - за причинена шийна дискова херния С8ТХ1, 10 000 лв. - за причинена
десностранна радикулопатия С7, 14 000 лв. - за причинена трайна увреда на
н. аксиларис и н. радиалис в дясно и 10 000 лв. - за причинена сърдечна
недостатъчност, хипертонична болест, психически дискомфорт и стрес, ведно със
законната лихва върху главницата от 46 000 лв., считано от датата на
увреждането - 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при
ответника на длъжността „*******“. Твърди се също така, че на 16.07.2013 г. е
претърпял трудова злополука на строителен обект в гр. Сливен, където е бил
изпратен на оглед заедно с двама негови колеги. Заявява, че на място им е било
казано, че освен оглед ще се извършва и пуск на климатичните системи на обекта,
като в процеса на работа е бил напътван от прекия си ръководител и е изпълнявал
поставените от него задачи. Твърди, че при затягане на клема за заземяване е
бил ударен от електрически ток, бил е обездвижен и е изпитвал силна болка, а
след спиране на напрежението е паднал на земята от височина 2,50 – 3,00 м. в
полусъзнание, изпитвал е силни болки в дясното рамо, гърба и таза, ръцете му
били обгорели и не можел да стане. След инцидента е бил откаран в спешния
медицински център в гр. Сливен, където бил прегледан и му били предписани
обезболяващи медикаменти. След прибирането му в гр. Бургас ищецът отново
посетил спешния център, тъй като болките му продължавали, а личният му лекар
отсъствал от града, където му казали, че трябва да бъде хоспитализиран, но
ищецът отказал. На 23.07.2013 г. ищецът посетил личния си лекар, който му
казал, че е вписал инцидента в журнала си на 16.07.2013 г. като трудова
злополука. Ищецът твърди, че е уведомил началника си за това, но той му казал
случаят да бъде заведен като битова, а не като трудова злополука, за да не бъде
глобена фирмата за пропуснат срок, като също така обещал на ищеца, че фирмата
ще поеме всички разходи по лечението и рехабилитацията му, поради което той се
съгласил болничният лист да бъде издаден с дата 23.07.2013 г. и в него да бъде вписано,
че е битова злополука. Впоследствие ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ
„Черноморска - Бургас“ ООД, където било установено, че има дискова херния и
луксация, бил е опериран. След операцията се възстановявал изключително бавно и
всяко движение му причинявало силни болки, два месеца носил шийна яка, бил
обездвижен и не можел да се обслужва сам, като всичко преживяно било голям шок
за него. Ищецът твърди, че в периода 16.07.2013 г.- 21.05.2014 г. е бил във
временна неработоспособност, като в този период са се засилили и симптомите на
хипертоничната му болест, поради обездвижването му, затлъстяване и постоянната
употреба на лекарства, здравословното му състояние рязко се влошило и се
наложило многократно да бъде хоспитализиран в отделения по кардиология, по
нервни болести, както и в специализирани болници за рехабилитация. С
разпореждане на НОИ от 16.06.2014 г. злополуката му е била призната за трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а с решение на ТЕЛК за общи заболявания при
МБАЛ- Бургас от 14.07.2014 г. му е определена 58 % трайно намалена
работоспособност за 1 година. Впоследствие решението на ТЕЛК е било отменено от
НЕЛК и върнато за ново произнасяне, като с ново решение от 12.10.2015 г. ТЕЛК е
приела, че трайно намалената работоспособност на ищеца е 52 % за период от 2
години. Ищецът твърди, че през първите четири месеца е изтърпял изключително
силни болки и страдания, а след операцията лечебният процес и рехабилитацията
са продължили 16 месеца, през първите 8 от които болките му са били особено интензивни,
не можел да се обслужва сам, не можел да се придвижва без корсет, тъй като
движенията му са били трайно ограничени, имал е периодични болки в гърба и
придружаваща ги сърдечна недостатъчност, като понастоящем той продължава да
изпитва силни болки, трудно се придвижва, изпада в тежко състояние и депресия,
тъй като има нужда от чужда помощ в битово и професионално отношение, а освен
това не може да издържа семейството си. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявените искове са с правни основания чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който предявеният иск е оспорен като неоснователен, като се моли същият да бъде
отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото,
евентуално обезщетението да бъде намалено, поради съпричиняване на вредите от
страна на ищеца. Твърди се, че на 16.07.2016 г. е изтекла предвидената в чл.
358 от КТ тригодишна погасителна давност за предявяването на иска. Евентуално
се моли, ако съдът приеме, че давността не е изтекла, да бъде намалена
отговорността на работодателя, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване
на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, а именно не е
извършил дължимата проверка за отсъствие на напрежение в системата, по която е
следвало да извърши възложената проверка, с което е нарушил чл. 128, т. 3 от
Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 волта, съгласно Протокол № 3/05.06.2014 г. на НОИ. Оспорени
са твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за предстоящия пуск на системите,
като се твърди, че това е едно от основните му задължения по длъжностна
характеристика и той е бил длъжен да може да го извърши, без да е необходимо да
бъде уведомяван предварително от работодателя. Твърди се също така, че ищецът е
знаел, че по клемата е течал ток, което отново доказва, че той е проявил груба
небрежност. На следващо място се твърди, че с поведението си след инцидента ищецът
е допринесъл за увеличаване на вредоносния резултат, тъй като първоначално е
отказал болнично лечение и едва след 2 месеца е бил хоспитализиран. Твърди се
също така, че не е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука
и вредите, за които се претендира обезщетение, тъй като сърдечно-съдовото
заболяване на ищеца е от общ характер, а съгласно решенията на ТЕЛК част от
цитираните оплаквания датират от 2008 г. и не са в причинно-следствена връзка с
трудова злополука, като в решението от 12.10.2015 г. изрично е посочено, че 40
% от определените 52 % трудова неработоспособност на ищеца са в резултат от
негово общо заболяване. Освен това процентът на ТНР е със срок от 2 години,
т.е. състоянието на ищеца е с временен характер. На следващо място в отговора
се твърди, че към датата на твърдяната трудова злополука между ответното
дружество и „ЗАД Армеец“ АД е бил налице договор за задължителна застраховка за
риска „Трудова злополука“ в полза на работниците и служителите му, сключен чрез
агенцията на застрахователя „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД, като дължимото
от работодателя обезщетение следва да се намали с размера на евентуално
полученото от ищеца застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
По
делото са конституирани две трети лица – помагачи на ответника, а именно „ЗАД
Армеец“ АД и „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД.
„ЗАД
Армеец“ АД е изразило становище по иска като счита, че същият е неоснователен
както поради изтекла давност за предявяването му, така и поради липса на
причинно-следствена връзка между инцидента и претендираните вреди. При условия
на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, поради допусната груба небрежност. Ангажирани са писмени доказателства.
„Ай
Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД не е изразило становище по иска, не е представило
доказателства.
В
съдебно заседание не се явяват процесуални представители на третите
лица-помагачи.
След преценка
на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че към датата на твърдяната трудова злополука -
16.07.2013 г. - страните са били в трудово правоотношение.
Видно от
представения Протокол № 3/05.06.2014 г. на комисия по чл. 58 от КСО, който
съгласно ал. 6 от същия член се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, на 16.07.2013 г. около 13.30 ч. в гр. Сливен, на покрива на
строителен обект „ЯЗАКИ“, ищецът е претърпял злополука по време на работа, а
именно при стягане на клемите в турбинен сектор по тялото му е преминало
напрежение, след което той е паднал от машината на покрива на обекта. Посочено
е също така, че непосредствена причина за настъпване на злополуката е полученият
токов удар и ударът при падането след това. В протокола също така е отразено,
че преди злополуката са допуснати следните нарушения на нормативните актове: 1/
при подготовката на работното място изпълнителят на работата З.Д. не е извършил
проверка за отсъствие на напрежение, с което е нарушил чл. 128, т. 3 от
Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V, и 2/ за работника З.Д. не е документиран проведен начален
инструктаж и инструктаж на работното място за обекта в нарушение на чл. 11, ал.
5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
С
Разпореждане № 16687/16.06.2014 г. на длъжностно лице при ТД на НОИ - гр.
Бургас възникналата на 16.07.2013 г. злополука със З.Д. е призната за трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото липсват доказателства кога е било
съобщено това разпореждане на заинтересованите лица, съответно не може да се
прецени кога то е влязло в сила. Въпреки това съдът намира, че направеното от
ответника възражение за погасяване на иска по давност на осн. чл. 358, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ е неоснователно, тъй като съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 336/ 23.11.2012 г. по
гр.д. № 303/2012 г на III г.о. и Решение от
18.02.2011 г. по гр.д. № 374/2010 г., III г.о. на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК,
тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1,
т. 3 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука, започва да тече
от датата, на която злополуката е призната за трудова. В случая разпореждането
за признаването на злополуката за трудова е постановено на 16.06.2014 г.,
съответно към датата на предявяването на иска – 21.11.2016 г не е изтекъл
тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Поради това съдът
намира, че искът не е погасен по давност на посоченото от ответника основание.
Видно от
приложения по делото фиш за обслужен болен в спешно отделение, веднага след инцидента ищецът е бил
прегледан в спешното отделение на МБАЛ – Сливен, но самият той признава, че тогава
е отказал да бъде хоспитализиран.
По делото е
приложена многобройна медицинска документация, от която е видно, че след това
ищецът многократно е бил лекуван в различни отделения, а именно: 1/ през
периода 14.09.2013 г. – 20.09.2013 г. е лежал в НХО на МБАЛ
„ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза луксация и травматична дискова херния на
С7-Тх1, като му е било проведено оперативно лечение и е изписан с подобрение; 2/
през периода 30.01.2014 г. – 04.02.2014 г. ищецът е бил на лечение в НО на МБАЛ
„ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „*****“ и придружаващо заболяване
Хипертонична болест, като е съобщил, че предния ден при рязко изправяне е
получил силни болки в кръста, ирадииращи към десен крак, придружени с
изтръпване, а след проведено медикаментозно лечение е изписан с подобрение; 3/
през периода 17.02.2014 г. – 20.02.2014 г. е лекуван в отделение по кардиология
на МБАЛ „ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „*****” и придружаващи заболявания
„***.”; 4/ през периода 13.08.2014 г. – 18.08.2014 г. е лекуван в отделение по
нервни болести на същата болница с диагноза „****”; 5/ през периода 20.03.2015
г. – 23.03.2015 г. ищецът е лекуван в отделение по кардиология на МБАЛ
„ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „***” и придружаващи заболявания „***”.
Представени са и доказателства за неколкократно проведени от ищеца рехабилитационни
процедури в „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс” ЕАД -
филиал Павел баня.
По делото е
назначена и приета комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична
експертиза, съгласно която при процесната трудова злополука З.Д. е получил
луксация на дясна раменна става с ЕМГ данни за увреда на десностранни аксиларен
и радиален нерв, както и луксация на С7-Тх1 с дискова херния на това ниво.
Извършени са били имобилизация на раменната става, както и оперативно
отстраняване на дисковата херния на ниво С7-Тх1, като според вещото лице – съдебен
лекар и самите травми, и последвалите манипулации са свързани със значителни
болки и страдания за ищеца. В експертизата също така е посочено, че получените
от ищеца травми са отзвучали за период от 5-6 месеца, през който период той е
имал затруднение в движенията на дясната ръка и в шийната област и е изпитвал
физически дискомфорт. Според експертизата отказът на ищеца да се подложи на болнично
лечение веднага след инцидента е допринесъл за влошаване на здравословното му
състояние, а настоящото му общо здравословно състояние не кореспондира пряко с
получените травматични увреждания, като към датата на предявяването на иска той
е бил работоспособен. Според вещото лице – съдебен лекар наднормената
охраненост на ищеца и екстремното му затлъстяване имат отношение към сърдечното
му заболяване и дисковата херния в лумбалната област, които са общи заболявания
и не са свързани с травмата, получена при трудовата злополука. В съдебно
заседание вещото лице П. е заявил, че резултат от травмата при трудовата
злополука са луксацията на С7-Тх1 и радикулопатията, както и че ако ищецът не
беше отказал навременно болнично лечение, отрицателните последици от травмата
щяха да бъдат ограничени. От експертизата също така е видно, че в момента на
травмата и около 1 седмица след нея ищецът е изпитвал остра стресова реакция,
но с течение на времето интензитетът на симптомите се е редуцирал, като
понастоящем ищецът се намира в стабилно психично състояние и при него не се
наблюдава посттравматично стресово разстройство.
По делото е
приложено копие на експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания от 14.07.2014
г., съгласно което на ищеца е определена 58 % трудова неработоспособност за
срок от 1 година, поради общо заболяване – 30 % и трудова злополука – 52 %, с
водеща диагноза: увреждания на междупрешленните дискове в други отдели.
Приложено е и експертно решение на НЕЛК по неврологични болести от 30.03.2015
г., с което горепосоченото решение на ТЕЛК е отменено и преписката е върната за
ново освидетелстване на ищеца с дадени указания. Впоследствие е постановено
ново експертно решение от ТЕЛК към МБАЛ – Бургас от 12.10.2015 г., с което на
ищеца са определени 52 % ТНР за срок от 2 години, по причини: 40 % - поради
общо заболяване (медианна дискова херния Л5С1, двустранна радикулопатия С1.АХ ІІ
СНо, обезитас с ИТМ 48,78, торакална спондилоза, състояние след репонирана
луксация на дясна раменна става без ФД) и 36 % - поради трудова злополука
(състояние след операция по повод шийна дискова херния С8ТХ1, десностранна
радикулопатия С7, ЕМГ данни за пер. ств. увреда на н. аксиларис и н. радиалис в
дясно).
По делото са
разпитани свидетелите Д. Д. (** на ищеца) и В.С. (без родство).
Св. Д.
твърди, че след злополуката брат му му се обадил по телефона и му казал, че го
е ударил ток и едва не е умрял, като след падането си е видял рамото пред
лицето си. На по-следващия ден свидетелят се върнал в Бургас и видял брат си,
който бил на легло, имал силни болки в рамото и постоянно охкал, поради което
се наложило да предприемат болнично лечение. Според свидетеля, преди операцията
брат му се оплаквал от болки в дясното рамо и във врата, а след операцията
болката му се прехвърлила надолу, получил изтръпване на краката и дископатия,
след това започнал да се оплаква и от шипове по врата. Свидетелят заявява, че
преди злополуката ищецът е бил здрав човек, макар и пълен по рождение, а след
злополуката се превърнал в полуинвалид, понякога дори се налагало свидетелят да
го придружава до тоалетната, правил му масажи вечер. Ищецът също така не можел
да се грижи за детето си, поради което се наложило да се прибере на село при
родителите си, за да му помагат и да гледат детето. Свидетелят също така
твърди, че инцидентът повлиял на ищеца и психически, като той изгубил
самочувствието си, увереността си, постоянно изпитвал някакви съмнения, правел
забележки на близките си, станал агресивен. След инцидента ищецът вдигнал много
високо кръвно и вземал хапчета за това, които също му се отразявали зле. Той
също така напълнял и от 137 кг станал 160 кг. Според свидетеля ищецът не влязъл
в болница веднага след инцидента, тъй като на следващия ден се чувствал малко по-добре
и шефът му казал да не влиза в болница, ако не се чувства много зле, за да не
санкционират фирмата.
Св. С., който
е бил колега на ищеца по време на процесната злополука, твърди, че в същия ден им
е било дадено разпореждане да отидат в Сливен, за да подготвят машини за
първоначално пускане и на място В. Х. им разпределил задачите. Свидетелят
заявява, че не е присъствал на инцидента с ищеца, но след това разбрал от него,
че е бил ударен от ел. ток, след което е паднал от един метър височина. Според
свидетеля след падането ищецът е имал ограничение в движението на ръката, както
и нагар по ръцете. Свидетелят придружил З.Д. в болницата в гр. Сливен, но
ищецът сам влизал в кабинетите и сам взел решение да не влиза в болницата.
Свидетелят заявява, че след инцидента никой от ръководството на дружеството не
го е убеждавал да не разгласява факти от злополуката. Твърди, че не си спомня
дали същият ден са се подписали в книга за инструктаж, но по принцип се
подписвали. Според свидетеля към момента на злополуката ищецът видимо тежал
120-130 кг, като той не знае дали ищецът е имал здравословни проблеми преди
това.
При така
събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен по следните
съображения:
Безспорно се
установи по делото, че по време на трудовия му договор с ответника ищецът е
претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 58 от КСО, при която е получил наранявания,
изразяващи се в луксация на дясна раменна става с ЕМГ данни за увреда на
десностранни аксиларен и радиален нерв, както и луксация на С7-Тх1 с дискова
херния на това ниво. Установи се също така, че след злополуката е била
извършена имобилизация на раменната му става, но ищецът е отказал да бъде хоспитализиран
и е постъпил на лечение в болница едва на 14.09.2013 г., бил е опериран и е
била отстранена дисковата херния на ниво С7-Тх1, като видно от експертизата и
травмите, и последващото им лечение са били съпътствани от значителни болки и
страдания за ищеца. Същевременно в периода след инцидента здравословното
състояние на ищеца значително се е влошило, но предвид ангажираната експертиза
съдът намира, че не всички установени заболявания на ищеца са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука, като без връзка с процесния
инцидент са сърдечното му заболяване и дисковата херния в лумбалната област,
които са общи заболявания и са свързани с наднормената охраненост на ищеца и с
екстремното му затлъстяване. Освен това по делото се установи, че непосредствено
след инцидента ищецът е отказал да постъпи на лечение в болница, което е
допринесло за влошаване на здравословното му състояние. Установи се също така,
че в резултат на трудовата злополука ищецът е изпитал силен стрес, който е
продължил около една седмица, а след това е станал неуверен в себе си,
раздразнителен и агресивен.
С оглед на
горното съдът намира, че в резултат на трудовата злополука ищецът действително
е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяните
травми, както и силен стрес, за които ответникът-работодател му дължи
обезщетение на осн. чл. 200 от КТ. На ищеца обаче не се следва обезщетение за
болките и страданията му в резултат на сърдечното му заболяване, хипертонична
болест и дисковата херния в лумбалната област, които не са в
причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
По отношение
размера на обезщетението, съдът намира, че с оглед вида на уврежданията,
продължителността на оздравителния период (5-6 месеца – съгласно експертизата)
и интензитета на претърпяните от ищеца болки и страдания, включително и
причинения му силен стрес, в случая справедливият размер на обезщетението е 15 000
лв.
По
направеното от ответника искане за приспадане от дължимото обезщетение на евентуално
платено на ищеца застрахователно обезщетение по сключения между ответника и
„ЗАД Армеец“ АД договор за групова застраховка „Трудова злополука“ от
19.02.2013 г., съдът намира същото за неоснователно, тъй като по делото липсват
ангажирани доказателства за изплащане на такова обезщетение.
С оглед констатациите на комисията по
чл. 58 от КСО, обективирани в Протокол № 3/05.06.2014 г. - в частта относно
допуснатите нарушения на нормативните актове и лицата, които са ги допуснали,
съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца при условията на груба небрежност,
тъй като една от основните му функции по длъжностна характеристика е била да
извършва монтаж, настройка, поправка и пускане в експлоатация на електрическите
системи на климатична, вентилационна, отоплителна и хладилна техника (в случая
е изпълнявала задачи, свързани с пускане в експлоатация на климатична техника),
при които той е следвало да изпълнява и спазва всички дейности, свързани с
разпоредбите за безопасност и охрана на труда и противопожарната безопасност,
включително и изискванията на правилника за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, чийто чл. 128 предвижда, че при подготовката на работното място при
извършване на работа с пълно или частично изключване на напрежението следва да
се изпълнят технически мерки в следната последователност: 1. изключване на
напрежението; 2. поставяне на знаци, табели и ограждения; 3. проверка за
отсъствие на напрежение и 4. заземяване. В случая не се събраха доказателства
преди пристъпването към изпълнение на възложената му работа ищецът да е
изпълнил всички тези мерки, включително да е извършил проверка за отсъствие на
напрежение, с което той грубо е нарушил основните правила за безопасна работа и
се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, което
поведение на ищеца представлява допусната от него груба небрежност по смисъла
на чл.
201, ал. 2 от КТ. Ето защо и отчитайки конкретните обстоятелства и
механизма на настъпване на злополуката, съдът намира, че приносът на ищеца в
съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 75 %, поради което
отговорността на работодателя следва да се намали с този процент и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 750 лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен до размера от 3 750 лв., а в останалата му част до
предявения размер от 46 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На осн. чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху присъденото му обезщетение
от 3 750 лв., считано от датата на увреждането - 16.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
частичното уважаване на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 383,15 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от
претенциите, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 1 289,54 лв., представляваща част от направените от
него съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част от исковете.
С оглед
крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 150
лв., дължимата за разглеждане на предявения иск в уважената му част, както и
разноски в размер на 24,46 лв., представляващи част от платеното от бюджета на
съда възнаграждение на вещите лица.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ВМ АУТОМЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Искърско шосе“
№ 7, Търговски център „Европа“, сграда 8, представлявано от И. Д. Й. и С. П. П.,
да заплати на З.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 3 750,00 лв. (три хиляди
седемстотин и петдесет лв.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки, страдания и стрес в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.07.2013
г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 383,15 лв. (триста осемдесет и три лв. и петнадесет ст.),
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, съответна на
уважената част от иска, като в останалата му част над уважения до предявения
размер от 46 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА З.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „ВМ АУТОМЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Искърско шосе“
№ 7, Търговски център „Европа“, сграда 8, представлявано от И. Д. Й. и С. П. П.,
сумата от 1 289,54 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лв. и петдесет и четири
ст.), представляваща част от направените от ответника разноски по делото,
съответна на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ВМ АУТОМЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Искърско шосе“
№ 7, Търговски център „Европа“, сграда 8, представлявано от И. Д. Й. и С. П.П.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер
на 150,00 лв. (сто и петдесет лв.) и съдебно-деловодни разноски в размер
на 24,46 лв. (двадесет и шест лв. и четиридесет и шест ст.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА