Р Е Ш Е Н И Е №

 

          гр. София, 12.01.2022г.

                                     

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на четиринадесети декември  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                  Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 515 по описа за 2021г. и за да се произнесе,   взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

 

В исковата си молба по делото ищцата Д.М.Т. е изложила твърдения, че  съпругът й А.А.Т.е починал на 14.05.2019г. и в нейна полза е открито наследство за 1/6 част от наследствената маса, заедно с останалите пет наследници по закон на А.А.Т.– неговите деца.

 Наследодателят е бил съдружник в  дружеството „В.2.“ ООД и е притежавал 38 315 дяла с номинална стойност 10 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството. След смъртта на съпруга й за Д.М.Т. е възникнало право да получи 1/6 част от балансовата стойност на дружествения дял на починалия й съпруг. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика чистият актив се изчислява, като от актива по баланса се изважда пасива (без собствения капитал, резерва и др.), т.е. изваждат се задълженията на дружеството към трети лица.

  Страната оспорва  изготвения при ответника междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г. като недостоверен и неотговарящ на правилата на националните и международните счетоводни стандарти. Неправилно са записани дълготрайните материални активи, има противоречие с предходни баланси, обявени в търговския регистър, както и са били записани несъществуващи счетоводни операции, за което се излагат подробни съображения.

Ищцата се позовава  на постановеното съдебно решение по т.д. № 2623/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, по което по идентични искове на две от децата на А.А.Т.от предходен брак са били присъдени суми от по 63 846. 28 лева, равностойност на дружествения му дял.

Съгласно чл. 13 от дружествения договор ответното дружество е било задължено в срок до една година да изплати стойността на дружествения дял.

         При изложеното, и съгласно извършеното в открито съдебно заседание намаляване на размера на исковете, Д.М.Т. иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 63 846. 28 лева, представляваща съответната част от стойността на наследения дружествен дял,  както и  сумата от 5 302. 79 лева изтекла лихва за забава от 15.05.2020г., когато е изтекъл предвиденият в дружествения договор срок за заплащане на дружествения дял,  до датата на исковата молба (25.03.2021г.), с разноските по делото, от които ищцата не е освободена.

 

    

С подаден отговор ответникът „В.2.“ ООД оспорва исковете.

Възразява,  че претендираното вземане не е изискуемо, тъй като съгласно чл. 29, ал. 3 от дружествения договор на ответното дружество конкретният размер на обезщетението, сроковете и начина на изплащане се определят по решение на общото събрание, а такова решение не е вземано. Не е вярно твърдението, че изготвеният междинен отчет е недостоверен. Нарочният баланс е бил изготвен в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти, съответно на избраната от дружеството счетоводна политика, за което се излагат подробни съображения. Съгласно чл. 29, ал. 1 от дружествения договор на ответника, при определяне на стойността на дела  в хипотезата на прекратяване на участието на съдружник, се взема предвид балансовата му стойност. Дружественият договор, подписан от наследодателя на ищеца, има силата на закон да страните. Недопустимо е да се прави изчисление на дела на починалия съдружник на базата на друга стойност, освен балансовата.

Поради това, че главният иск е недоказан, а и ответникът не е в забава за плащане, се оспорва претенцията за лихви за забава.

 

По делото не са били подавани допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

В дадения от съда срок от страните допълнително са представени писмени бележки.  

 

По предявените искове:

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

А.А.Т.е бил съдружник в ответното дружество, регистрирано през 2012г., като е притежавал 38 315 дяла с номинална стойност 10 лева, представляващи 50% от капитала, общо  от 766 300 лева. Капиталът на дружеството е бил формиран от направена непарична вноска. Заедно с  А.А.Т.съдружник във „В.2.“ ООД е бил още В.С.Н..

 Обстоятелствата не са спорни по делото и се установяват от вписванията, заличаванията и обявяванията по партидата на „В.2.“ ООД в търговския регистър при Агенция по вписванията.

А.А.Т.е починал на 14.05.2019г., като е оставил наследници по закон, призовани към наследяване ищцата, негова съпруга, и пет деца, всички приели наследството му (така удостоверение за наследници изх. № КБР19-169 от 15.07.2019г., като настъпилото наследствено правоприемство по отношение на ищцата не е и спорно по делото).

По повод смъртта на съдружника в ответното дружество и претенциите на наследниците за заплащане на равностойността на дружествения дял на А.А.Т., е бил съставен  междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г. Документът е представен по делото.

Балансът е бил оспорен от ищцата и във връзка с оспорването по делото е  назначена съдебно-счетоводна експертиза, основно със задачи проверка на редовността на счетоводните записвания при ответника и изготвяне на нов баланс.

При работата си вещото лице З.Т.Д. се е запознала, освен с документите по делото, и с обявените в търговския регистър годишни финансови отчети на ответното дружество за времето от 2012г. до 2019г., с отчетите, представени в НСИ – ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с оборотни ведомости, счетоводна политика на дружеството от 2012г. и към 31.12.2014г. и със счетоводния амортизационен план. 

При съобразена от вещото лице грешка в изчислените амортизации (отразени 1 993. 08 лева по-малко), но при обща констатация, че отразяваните счетоводни  операции  са били извършени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, от вещото лице Д. е приет актив на „В.2.“ ООД към 31.05.2019г. от 772 563. 54 лева  и пасив от 6 408. 19 лева (задължения),  без собствения  капитал на дружеството  (записан капитал от 766 300 лева и натрупана печалба (загуба) от минали години, включително неразпределена печалба от 14 529. 27 лева).  Стойностите са близки до тези в баланса, съставен от ответника.

Съдът възприема заключението на вещото лице като пълно, достоверно и обективно дадено, тъй като то не е оспорено от никоя от страните.

Съгласно клаузата на чл. 29 от дружествения договор на ответното дружество, обявен в търговския регистър по партидата му, част от глава V – Приемане, напускане и изключване на съдружници, напускащият съдружник е получавал като обезщетение балансовата стойност на дружествения си дял към момента на прекратяване на участието в дружеството (чл. 29(1) от дружествения договор); оценката се е правила към края на месеца, когато е напуснал съдружникът, и  е имала за цел да определи балансовата стойност на дружеството като цяло, при проверка от дипломиран експерт-счетоводител (чл. 29(2) от дружествения договор); като дължимото обезщетение се е изплащало на напускащия съдружник в брой или чрез банков превод в рамките на една година след напускането му, а конкретният размер на обезщетението, сроковете и начинът на изплащане са се определяли с решение на общото събрание на съдружниците (чл. 29(3) от дружествения договор).             

За времето от 15.05.2020г. до датата на исковата молба (24.03.2021г. включително) върху сумата от 63 846. 28  лева  е изтекла лихва за забава в размер на 5 568. 81 лева  съответно на промените в основния лихвен процент за периода.  Размерът на изтеклата законна лихва се установява от  данните  относно размера на основната лихва по сайта calculator.bg.

 

         При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

         Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1  от ТЗ при смърт на съдружник участието му в дружеството с ограничена отговорност се прекратява. В този случай, както и при настъпване на някое от останалите основания за прекратяване на участието на съдружника в дружеството по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ,  имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който  е настъпило прекратяването (чл. 125 от ТЗ).

         Съставеният счетоводен баланс във връзка с прекратяването на членственото правоотношение е способ за икономическо групиране и обобщено представяне на имуществото на предприятието под формата на активи, капитал и пасиви в парично изражение. Относим е чистият актив на дружеството по баланса, като разлика между активите и пасивите, без собствения капитал.  Балансът следва да съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, като при оспорване се съставя коригиран баланс. В този смисъл, най-общо,  е и съдебната практика (Решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 97 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 206 от 06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 85/11.02.2019г. по т.д. № 1868/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Също съгласно съдебната практика разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ е от императивен порядък (Решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 120 от 10.0.2012г. по т.д. № 781/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).     

ТЗ не установява определен ден за плащане на вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и са приложими общите разпоредби относно забавата за плащане (чл. 84 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ).

         В случая със смъртта на А.А.Т.на 14.05.2019г. е било прекратено участието му в дружеството „В.2.“ ООД,   налагащо уреждане на имуществените последици от прекратяването въз  основа на счетоводен баланс към 31.05.2019г. – изплащане на  дружествения дял на починалия съдружник на призованите към наследяване наследници, приели наследството му съответно на техните наследствени права.

Съгласно възприетото  фактическа страна при самото дружество е бил съставен такъв баланс и като цяло той отговаря на варианта, изготвен от вещото лице по делото след оспорването от страна на ищцата, съпруга и наследник по закон на А.А.Т., на съставения баланс. Отразяваните при ответника счетоводни  операции  са били извършени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и съображенията на ответното дружество за коректно съставен от него баланс са основателни.

 Предвид възприетото по заключението на вещото лице по делото за актив на „В.2.“ ООД към 31.05.2019г. от 772 563. 54 лева  и пасив на дружеството от 6 408. 19 лева (задължения),  при приспадане на собствения  капитал (766 300 лева записан капитал  и 14 529. 27 лева неразпределена печалба), дружественият дял на А.А.Т.е бил на стойност 383 077. 66 лева, съответно 63 846. 28 лева - 1/6 наследствена част на ищцата (чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН). Предявеният от ищцата иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за заплащане на тази сума е основателен.

Неоснователно е възражението на ответника, че при клаузата на чл. 29(3) от дружествения договор, изискваща конкретният размер на обезщетението, сроковете и начинът на изплащане да се определят с решение на общото събрание на съдружниците, вземането на ищцата не е изискуемо, тъй като в случая липсва такова  решение на общото събрание.

В съответствие с изискванията на чл. 20 от ЗЗД, приложим към дружествения договор на ответното дружество като многостранен договор, следва да се приеме, че клаузата на чл. 29  не урежда единствено последиците от прекратяване на членствено правоотношение на съдружник с напускането му, а всички възможни случаи на прекратяване, но тази клауза, в частта,  предвиждаща като условие за уреждане на имуществените последици в тези случаи  решение на общото събрание,  противоречи на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, където такова условие липсва. Тъй като  чл. 125, ал. 3 от ТЗ е  императивна правна норма, клаузата на чл. 29(3) от дружествения договор не може да се приложи – налице е частична нищожност на дружествения договор като противоречащ на закона (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ). 

Или липсата или не на решение на общото събрание относно размера на обезщетението, сроковете и начинът на изплащане в случая е без значение.

По същество в останалата си част чл. 29 от дружествения договор възпроизвежда чл. 125 от ТЗ, от чиито разпоредби съдружниците не са отклонили, като изложените от страните съображения по същество са в същия смисъл.

Допустимо, в рамките на свободата на договаряне,   в дружествения договор е бил уговорен определен ден за плащане на равностойността на дружествения дял на съдружника -  в рамките на една година след прекратяване на членственото правоотношение (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ).  Поради това е основателно  твърдението на ищцата, че с изтичане на една година от 14.05.2019г., считано от 15.05.2020г. ответникът е в забава за плащане на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник  А.А.Т.и дължи лихва по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.

Съгласно възприетото от фактическа страна до 24.03.2021г., включително, са дължими   поне претендираните 5 302. 79 лева лихва за забава  върху главницата по чл. 125, ал. 3 от ТЗ (63 846. 28 лева) и  предявеният по делото иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви от 5 302. 79 лева  за времето от деня на забавата – 15.05.2020г., до датата на исковата молба (25.03.2021г.)  също е основателен и следва да бъде уважен.   

С решение на общото събрание в този случай денят за плащане е можело да бъде променен, но в рамките на посочения в дружествения договор срок. Това тълкуване също следва да бъде прието като  съответстващо на изискванията на чл. 20 от ЗЗД.

 

В хода по същество на делото, потвърдено и в представените писмени бележки, от името на ищцата е било поискано присъждане на лихва за забава от датата на исковата молба до окончателно плащане.

Искането не може да бъде прието за разглеждане и решаване по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, но искането за присъждането им следва да е направено до приключване на съдебното дирене, което не е в случая. В този смисъл е съдебната практика -  Решение № 474 от 14.01.2013г. по гр.д. № 1499/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 316 от 15.01.2018г. по гр.д. № 4787/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 376 от 02.07.2018г. по ч.гр.д. № 272/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 256 от 25.04.2019г. по т.д. № 2793/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

 

По разноските

 

         Ищцата е поискала присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за вещо лице от 900 лева, платени на 21.07.2021г., и 2 700 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021г. С оглед изхода на делото, и при съобразяване на правеното намаление на исковете след като сумите на възнаграждението за вещо лице и адвокат са били платени, на ищцата са дължими 3 575. 99 лева от разноските (първоначално претендирани 69 613. 41 лева и присъдени 69 149. 07 лева). 

         Ответникът не претендира разноски по делото и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2 765. 96 лева държавна такса по исковата молба за уважените искове, от заплащането на която ищцата е била освободена съгласно определение от 14.04.2021г. по делото. 

        

Воден от горното съдът

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

 

         ОСЪЖДА „В.2.“ ООД,  с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и съдебен адреса***,  да заплати на Д.М.Т., с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адресат адв. В.Д.,***, сумата от 63 846. 28 лева (шестдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) равностойност на дружествения дял на А.А.Т.във „В.2.“ ООД, съответно на наследствените права на Д.М.Т. от наследството на А.А.Т., починал на 14.05.2019г., на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, сумата от 5 302. 79 лева (пет хиляди триста  и два лева и седемдесет и девет стотинки) лихва за забава върху сумата от 63 846. 28 лева за времето от 15.05.2020г. до 25.03.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 3 575. 99 лева (три хиляди петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „В.2.“ ООД,  с ЕИК *******,  със седалище и адрес на управление *** и съдебен адреса***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 765. 96 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) държавна такса по исковата молба на Д.М.Т., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.   

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

                   

 

                                                              Съдия: