РЕШЕНИЕ
№67/24.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета
Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието
на
прокурор……..……………………...........................................................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело №984 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.А.И.
***, против Решение № 1012-26-268-3/23.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане
№262-00-92-3/24.04.2019г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отпуснато
обезщетение за безработица, считано от 28.01.2019г. до 24.05.2019г. в размер на
9.00 лв дневно.
Жалбоподателката счита
решението за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния
закон. Счита за неправилен извода, че не може да се установи причината за
прекратяване на заетостта ѝ като излага съображения за несъответствието
му със събраните доказателства и закона. Безспорно било установено, че е
работила в друга държава и се е осигурявала за всички осигурителни случаи, вкл.
за безработица. Не била напускала работа по собствено желание.Обяснила подробно
с предходна молба, че трудовият ѝ договор бил прекратен едностранно от
работодателя вследствие на провеждани стачни действия на част от работниците, в
резултат на което една доста голяма група работници от България били с
прекратени трудови правоотношения. Това
била и причината да поиска с предходна жалба извършване на второ запитване до
компетентните власти. Отговорът „липсваща информация” не можел да се тълкува
разширително и в смисъл, че е налице доброволно прекратяване на
правоотношението от нейна страна. При направено искане за напускане работодателят
отбелязвал това изрично в основанията за прекратяване. Непосочването, че е напуснала доброволно или
че е договорът ѝ бил прекратен, поради виновно неизпълнение на служебните
задължения означавало, че причината не е такава. Следвало да бъде приета
като основателна истинската причина, а
именно, че трудовото правоотношение с нея било прекратено от работодателя
едностранно без предизвестие и без да посочи основателна причина за това. В
тази връзка липсата на информация следвало да бъде тълкувана изцяло в полза на
работника, доколкото в българското законодателство били изброени точно
случаите, при които се определял минимален размер на обезщетението за
безработица. Жалбоподателката сочи, че не разбира езика в страната, в която е
работила, но знае по какъв начин е освободена от работа и той съответствал на
едностранно прекратяване на договора от страна на работодателя, съгласно
Кодекса на труда в България. При това положение счита, че неправилно е определен
срока и размера на обезщетението и моли същите да бъдат определени в размер,
съответстващ на дохода ѝ и на положения трудов стаж.
По изложените съображения моли
да се отмени оспореното решение като ѝ се определи обезщетение съгласно
действащата нормативна уредба въз основа на полученото възнаграждение по време
на работата ѝ в Ирландия и за срок, съобразен с времето на положения
труд.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на
ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, навежда доводи за
неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, с вх.№ 262-00-92
от 29.01.2019г. (л.51), М.А.И. е помолила да й бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица. Със Заявлението е декларирала че: 1. Правоотношението
й със “Tiernanerll Mushrooms“ Ltd е било
прекратено, считано от 16.01.2019г.; 2. Има образователно-квалификационна
степен „начално“ 3. Не упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава; 4. Не е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава; 5. Не получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Към датата на подаване на заявлението: 6. Има регистрация като безработно
лице в Агенцията по заетостта; 7. Не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност или бременност и раждане след прекратяване на осигуряването;
8. Не получава обезщетение за оставане без работа съгласно нормативен акт; 9.
Не получава парично обезщетение за безработица. Към Заявлението е приложила
документ за самоличност, документи удостоверяващи осигурителен стаж, зачетен на
основание международен договор в областта на социалното осигуряване, по който
Република България е страна, заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга държава-членка на
ЕС със СЕД U002, Декларация относно
определяне на пребиваване, както и 4 бр. документи от Ирландия. В заявлението
за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС
със СЕД U002 като причина за прекратяване на трудовата ѝ
дейност за последния период е посочила „съкращаване от страна на работодателя”.
С
вх.№1019-26-401/29.01.2019г. М.А.И. е подала и Заявление за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за придобит стаж и доход
в Ирландия за периода от 05.10.2016г. до 15.01.2019г.
С Разпореждане
№262-00-92-1 от 12.02.2019г. (л.47), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във
връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица
към ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М.А.И. заявление. Като
мотиви за спирането е посочил „образувано производство по издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от
осигурена заетост по законодателството на Ирландия“.
С писмо с вх.№1019-26-401-2
от 12.04.2019г. в ТП на НОИ – Хасково са постъпили СЕД U002 и СЕД U004 от Ирландия, издадени от
компетентната ирландска институция , с посочени периоди, съответно доходи,
които се вземат предвид за предоставяне на обезщетенията за безработица съгласно
Регламент (ЕО) 883/2004, чл.61 и Регламент №987/2009, чл.54, пар.1 и 2. СЕД U002 и СЕД U004 са представени превод на
бълграски език. Видно от СЕД U002 , в т.7, касаеща причината за прекратяване на заетост
е отбелязано „други” (т.7.1), „неизвестно, не е изискано” (т.7.2)
С Разпореждане
№262-00-92-2 от 16.04.2019г., на основание чл.55 от АПК Ръководителят на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от
М.А. заявление, поради получаване на документи от дирекция ЕРМД - СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от
осигурена заетост по законодателството на Ирландия.
С Разпореждане №262-00-92-3
от 24.04.2019г. на За Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ
– Хасково, на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във връзка с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, на М.А.И. е отпуснато парично обезщетение за
безработица считано от 28.01.2019г. до 24.05.2019г. в размер 9.00 лева дневно.
На 02.05.2019г. М.А.И. е подала по пощата
Заявление с вх.№1029-26-1029, в което е посочила, че е необходимо да бъде
удостоверена причината за прекратяване на трудовата ѝ дейност в Ирландия
за периода до 25.01.2019г. във връзка с преизчисляване на отпуснато парично
обезщетение за безработица в РБългария. В отговор на последната е уведомена с
писмо изх.№1029-26-1039/07.05.2019г. на Ръководител на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Хасково, че заявлението следва да бъде подадено
лично в ТП на НОИ, респ. в офис - Димитировград или по електронен път чрез
използване на персонален идентификационен код или електронен подпис и към
същото следва да бъде приложен документ с посочена причина за прекратяване на
правоотношението. На 22.05. 2019г. заявлението е отново подадено като към
същото са били приложени 2 бр. документи от Ирландия. С писмо
изх.№1019-26-401-4 от 05.06.2019г. относно повторно издаване на СЕД U002, заявлението е изпратено
до Дирекция ЕРМД на НОИ. На 10.06.2019г.
ТП на НОИ-Хасково е уведомено от Дирекция ЕРМД, че е получено писмо от
компетентната институция на Ирландия с искане за предоставяне на документи
относно причината за прекратяване, тъй като такава информация не се изисква и
съхранява от същата, тези документи са необходими за издаване на нов СЕД U002. Указано е писмото да
бъде предадено на лицето и в случай, че са налице документи за прекратяване на
заетостта, следва да ги представи.
Междувременно от М.А.И. чрез
пълномощник е подадена жалба вх.№1012-26-268/21.05.2019г. срещу Разпореждане
№262-00-92-3 от 24.04.2019г., в частта му относно срока и размера на
обезщетението за безработица. С Решение № 1012-26-268-1/11.06.2019г. Директорът
на ТП на НОИ – Хасково, отчитайки искането на жалбоподателката за повторно
удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение, е спрял производството, образувано по жалбата срещу
разпореждането от 24.04.2019г.
На 18.07.2019г. в ТП на
НОИ е постъпило писмо от Дирекция ЕРМД, с приложено към него отговор от
компетентната институция на Ирландия от 03.07.2019г. Видно от същия, приложен
по делото, ведно с превод на български
език (л.95), Дирекция ЕРМД е уведомена, че не притежава информация относно причината
за прекратяване на заетостта.
С Решение № 1012-26-268-2/23.07.2019г.
Директорът на ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството, образувано по
жалбата срещу разпореждането от 24.04.2019г.
С оспореното Решение № 1012-26-268-3/23.07.2019г. Директорът
на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на М.А.И. срещу Разпореждането от
24.04.2019г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково. В мотивите на решението
след обосноваване приложението в случая на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент
№987/2009, е посочено, че настоящата жалбоподателка отговаря на изискванията за
придобиване право на обезщетение за безработица съгласно чл.54а ал.1 от КСО.
Прието е, че поради неуточнена причина за прекратяване на трудовия ѝ
договор, приложение следва да намери разпоредбата на чл.54б ал.3 от КСО и
обезщетението следва да се получава в минимален размер за срок от 4 месеца.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 26.07.2019г., видно от
представеното по делото известие за доставяне.
Жалбата до съда е подадена
на 06.08.2019г. , видно от пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана
чрез административния орган.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. С. А. и К. В. С..
Свидетелят А. заявява, че
е син на жалбоподателката. Сочи, че са работили в Ирландия. Баща му и майка му
били тама около три години и нещо, а той – седем месеца. Приятелят му също бил
там. Работили в една фирма, но в различни фабрики. Приятелят му К. В. С. бил на
друго място. С него били големи приятели, постоянно поддържали връзка. Той му
казал какви пари взема, а те взимали по-малко. Решили да протестират.
Протестирали и след това пак влезнали да работят. Тогава ги повикали в една
стаичка да подпишат договори, че ще им вдигнат заплатите. Документът не бил на
български език, за да го прочетат, но го подписали. Казали им, че с този
документ им вдигат заплатите. На другия ден като отишли им казали, че са
освободени от работа. Не им дали никакъв документ за това. Били над 50-60 души.
Свидетелят С. заявява, че
са приятели с А. С. А., а жалбоподателката е майка на последния. Те работили в
Ирландия, работата им била бране на гъби. Посочва, че всички работили за една
фирма в Ирландия, но на различни места.Всеки ден се чували с А. и той му
казал,че ще протестират за вдигане на заплатите, защото при тях били по-ниски.
Тогава вдигнали протест, това било през 2018г.Свидетелят не си спомня месеца,
но било към края на годината. След протеста ги извикали да подпишат някакви
документи уж за вдигане на заплатите, подписали се и на другия ден като отишли
на работа не ги искали там. Това свидетелят чул от А..
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен
акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното
решение, постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, представлява валиден
административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган.
Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си.
Решението
съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването му. Не се
установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Спорният въпрос по делото се
свежда до правилното приложение на материалния закон и в тази връзка съдът
намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че Република България е
част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите
правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1,
параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката като гражданка на
държава - членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №
883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за
социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно
заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.
Спорният въпрос по делото се
свежда до дали правилно обезщетението за безработица на жалбоподателката е било
отпуснато за минималния срок от 4 месеца и в минималния размер от 9.00 лв на
ден.
В случая като основание за отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателката за срок от 4 месеца и в размер 9.00 лв дневно са посочени разпоредбите нормите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В чл. 54а, ал. 1 от КСО (редакция ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта, а последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето от 05.10.2016 г. до 15.01.2019 г. в Ирландия - страна-членка на Европейския съюз, при конкретно удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U002 и СЕД U004, издадени от компетентните органи в Ирландия.
Както се посочи по-горе, жалбоподателят като български гражданин попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на което основание е издаден СЕД U002, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя по издаденото от друга държава-членка СЕД U002.
Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал. 2 на същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 54в от КСО , паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Според приетото от фактическа страна в оспореното решение, както и в потвърденото с него Разпореждане № 262-00-92-3 от 24.04.2019г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2019 г. от 9. 00 лева, поради това, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение , респ. осигуряването от 16.01.2019 г. е неуточнена - "друга – неизвестна", т. е. приложен е чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Според тази разпоредба „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, ЗЗ0 и ЗЗ1 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца".
Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ бр. 39 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г. е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО се отпускат въз основа на заявление декларация по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат документи, удостоверяващи осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и акт за прекратяване на правоотношението – за справка.
В процесния случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си за справка, нито при попълване на заявлението е декларирала причината за прекратяване на правоотношението. Такава причина е посочила в заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от Ирландия със СЕД U002, а именно „съкращаване от страна на работодателя”, но твърдения, че именно това е основанието за прекратяване на заетостта ѝ не се поддържат нито в административното производство по обжалване на разпореждането от 24.04.2019г., нито в съдебното производство. Изложените в жалбата твърдения са, че трудовият договор е бил прекратен едностранно от работодателя вследствие на стачни действия на част от работниците. В тази насока са и ангажираните гласни доказателства, които обаче дори ѝ да се кредитират с доверие, не установяват конкретно основание за прекратяване на трудовата дейност.
В случая по реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 Осигурителен доклад с дата 26.03.2019 г. на изпращаща институция в Ирландия, в т. 7 "Причина за прекратяване на заетост" е отбелязано: "други" и "неизвестно, не е изискано". След като това основание не попада в останалите изчерпателно посочени по т. 7. 1 от документа, а именно: "освобождаване от работодателя", "оставка от служителя", "изтичане срока на договора", "прекратяване на договора по взаимно съгласие", "освобождаване, поради дисциплинарна причина" и "съкращение", то правилно е прието от органа, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО (по идентичен случай в този смисъл Решение № 90/06.01.2020 по адм. дело № 7762/2019 г. на ВАС, VI о.)
Доколкото липсват данни, какво точно се има предвид в посочената в СЕД U002 причина "други", и след като при повторно изискана проверка компетентната институция на Ирландия е отговорила писмено, че не могат да предоставят причината за прекратяване на работната дейност на М.А.И., тъй като не притежават тези данни, следва се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение остава неизяснена, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е, издадено при спазване на изискванията за законосъобразност , поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.И. ***, против Решение № 1012-26-268-3/23.07.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу
Разпореждане №262-00-92-3/24.04.2019г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА М.А.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: