Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно засеД.е на девети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 101/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на „Луук
Тайм“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от управителя П.И.Л. чрез адв. Д.Т.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 519-ФК от
23.12.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представляваща запечатване на търговски обект
„Госип бар Формула“, стопанисван от „Луук Тайм“ ЕООД за срок от 14 дни на
основание чл.186 ал.1 във връзка с чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена
от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Подчертава
се, че представените от ответника бележки със сторнирани сметки не са издадени
от дружеството-жалбоподател и нямат реквизитите на счетоводни документи, поради
което са негодно доказателство за установяване на нарушение по чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. във връзка с чл.118 ал.1 и ал.4 т.1 от ЗДДС. Иска се
отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в писмени бележки с вх.№ 4106/23.03.2020г. оспорва
жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Смята, че заповедта е законосъобразна и не
съществуват основания за нейната отмяна.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 519-ФК/23.12.2019г. е била
съобщена на „Луук Тайм“ ЕООД на 06.01.2020г. и жалбата срещу нея е постъпила на
09.01.2020г., поради което е представена в срок срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред надлежния съд и от лице с правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Въз основа на
административната преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
На 17.09.2019г. е
постъпил до директора на ТД на НАП – Варна анонимен, неподписан, неграмотно и нечетливо написан сигнал с вх.№ 41789 срещу
заведение „Формула“, находящо се на бул. „Сливница“ №55 с твърдение, че там не
се издават касови бележки, а се издават фалшиви такива. Към сигнала са били
приложени 4 броя бележки, които са част от административната преписка и съдът
установява, че не съответстват на образеца по Приложение №1 и липсват реквизитите,
посочени в чл.26 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Всяка една бележка е с
отбелязване „закрита сметка“ и са с
дати: 14.09.2019г., 28.08.2019г., 07.08.2019г. и 28.08.2019г. .
На 15.12.2019г.
органите по приходите са извършили проверка в търговски обект в гр.Варна,
стопанисван от „Луук Тайм“ ЕООД, чийто резултати са посочени в протокол за
извършена проверка №0354272/15.12.2019г. и са установили: отчетена касова
наличност от фискалното устройство 1540.73 лева и фактическа наличност 1540.73
лева, т.е. нулева разлика. Този факт се установява с представените дневни
отчети от двата регистрирани в търговския обект касови фискални устройства, в
които „общ сторно оборот“ е 0.00 лева. В
преписката са налични и дневни отчети от двата работещи в бара касови апарати
от 07.08.2019г. с общ оборот 154.32 лева и общ сторно оборот: 0.00 лева и с общ
оборот 260.91 лева и общ сторно оборот 0.00 лева. Дневен финансов отчет от
06.08.2019г. до 07.08.2019г. с общ оборот 799.86 лева и общ сторно оборот 0.00
лева. Не са събрани дневни отчети от другите две процесни дати: 28.08.2019г. и
14.09.2019г.
Пренебрегвайки констатациите
от проверката на органите по приходите, макар
и позовавайки се на констативния протокол от нея, началникът на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изп.директор на НАП издава процесната заповед за
налагане на принудителна административна мярка, в която изцяло се позовава на
представените към анонимния и неподписан сигнал до ТД на НАП – Варна бележки,
които не съответстват на образеца по Приложение №1 и са с липсващи реквизити по
чл.26 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Административният
орган приема, че в проверения на
15.12.2019г. търговски обект на „Луук Тайм“ ЕООД на 07.08.2019г. са били
извършени продажби в брой на стойност 4.59 лева и сметката е закрита, както и
липсва в представените два броя кленове от двете фискални устройства за същата
дата, съответно липсва издаден фискален касов бон от същата дата в 20:00ч. за
продажба на същите артикули на обща стойност 4.59 лева.
Фактът, че покупките
в бележките, приложени към анонимния и неподписан сигнал, които както беше
подчертано от съда не съдържат реквизитите на касови бонове и не съответстват
на нормативно определения образец, липсват като артикули и стойност в
официалните касови бонове от регистрираните в търговския обект две фискални
устройства от дата 07.08.2019г., след
като в дневните отчети от същата дата общия
сторно оборот е 0.00 лева доказва по категоричен начин, че въпросните бележки
не изхождат от същия търговец и не установяват закриване на сметка от
07.08.2019г., както необосновано е прието от административния орган.
В обжалваната
заповед е прието, че на 28.08.2019г. е извършена продажба в обекта на обща
стойност 8.28 лева и е сметката е била закрита. Съдът би приел това за доказано
само, ако в дневния отчет от 28.08.2019г. имаше сторниран оборот в размер на
8.28 лева, но това доказателство не е събрано от органите по приходите.
Следователно, необоснован е извода, че щом артикулите и стойността на
покупката в бележките, които не могат да бъдат приети за официални фискални бонове по изложените по-горе доводи,
липсват сред издадените фискални бонове от 28.08.2019г., то за тези същите
продажби не е била издадена фискална касова бележка от ФУ. Ако това се приеме,
означава да се пренебрегне материалната доказателствена сила на официален
документ, какъвто се явява касов бон, отговарящ на образеца по Приложение №1 и
съдържащ реквизитите по чл.26 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ като се
придаде незаконосъобразно материална доказателствена сила на документи, които
нямат формата на официални и дори не могат да се приемат като годни
доказателства.
Прието е в
оспорения административен акт, че на 14.09.2019г. в търговския обект на
жалбоподателя е извършена продажба на обща стойност 1.99 лева, която
сметка е била закрита. Не е събран дневен отчет от
14.09.2019г., в който да има отразен сторниран оборот на същата стойност. Необосновано,
недоказано и незаконосъобразно е заключението
на органите по приходите, че щом във фискалните касови бонове от 14.09.2019г.,
издадени в процесния обект липсват артикули на стойност 1.99 лева от бележките,
които са били приложени към анонимния и неподписан сигнал, то търговецът е
нарушил чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Изводът в оспорената
заповед за неотчетена или закрита сметка на 14.09.2019г. се опровергава от
представения към жалбата съкратени
отчети от 01.12.2019г. до 31.12.2019г.
от фискалната памет на
двата регистрирани касови апарати, в които „общ сторно оборот“ е 0.00 лева.
Съвпадането на
имената Д. и С. в издадените 6 броя КЛЕН за отчетени продажби на 07.08.2019г.,
28.08.2019г. и от 14.09.2019г. с имената
на лицата, вписани в представените към сигнала бележки за закрити сметки, сочи
само, че тези имена биха могли да бъдат видени от официални касови бонове и
след това анонимния подател на сигнала би могъл да напечата самите бележки на домашен си компютър и да ги
разпечата на домашния си принтер. Тоест, подобно съвпадение не може да придаде
обвързваща доказателствена сила на документи, за които няма данни да са
издадени от регистрираните в обекта на жалбоподателя фискални устройства. Противното
означава, че касовите бележки по образеца, утвърден в Наредба
№Н-18/13.12.2006г. не могат да служат като доказателство за извършени продажби,
което противоречи на целта на закона. Приемайки, че с бележки, напечатани и
разпечатани незнайно къде и от кого могат да се опровергават продажби, отчетени
през официално регистрирани и работещи в съответния търговски обект фискални
устройства, органите по приходите превратно са упражнили властта, дадена им от
закона, тъй като са нарушили неговата цел посочена в чл.118 ал.1 от ЗДДС и в
чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Приложените от
ответника наказателни постановления не могат да бъдат взети предвид от съда при
оформяне на крайния фактически и правен
извод, тъй като не само, че не са влезли в сила, но и дори не са връчени
на „Луук Тайм“ ЕООД.
Целият събран в хода на проверката
доказателствен материал включително описаното от органите по приходите в
съставения от тях констативен протокол от проверката на 15.12.2019г. установява фактическа обстановка, която изключва извършване на нарушение от „Луук
Тайм“ ЕООД по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118
ал.1 от ЗДДС, което обосновава материална незаконосъобразност на наложената
принудителна административна мярка.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Макар и издадена от
компетентен орган , оправомощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
изп.директор на ЦУ на НАП и в установената от закона форма, обжалваната заповед
е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила – неизясняване на фактическата
обстановка по правилата на чл.35 от АПК, което е довело до противоположен на
събраните доказателства фактически извод, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Всяко едно от тези основания води
самостоятелно до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗДДС /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, принудителната административна мярка се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Изхождайки от разпоредбата на чл.22 от ЗАНН,
според която принудителните административни мерки се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и имайки предвид
понятието за административно нарушение, дадено в чл.6 от ЗАНН, може да се
направи извода, че принудителната административна мярка се налага във връзка с
предотвратяване или преустановяване на деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно /или
безвиновно в случаите по чл.83 ал.1 от ЗАНН/ и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, както и да предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от такова деяние. Според проф.Кино Лазаров,
принудителната административна мярка цели да премахне условията, които
способстват за извършване на правонарушения и по този начин да възпрепятства
извършването /или продължаването/ на нарушението или да подтикне към активни
действия за изпълняване на правните предписания. Принудителната административна
мярка играе изключително голяма общественополезна роля само, ако е приложена
спешно и ефикасно и би изпълнила успешно предназначението си, ако е насочена
към предотвратяване и преустановяване на административно нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. В разглежД.я
случай, с налагането на обжалваната принудителна административна мярка не се
постига нито една от целите ѝ по чл.22 от ЗАНН, тъй като липсата на
нарушение, което да бъде преустановено и предотвратено опровергава законовата
необходимост от налагане ѝ.
Доказаната незаконосъобразност на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 519-ФК/23.12.2019г., издадена
от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, налага нейната отмяна, за което жалбоподателят има право да му бъдат
възстановени сторените по делото съдебни разноски: 50 лева държавна такса за
разглеждане на жалбата. На основание Тълкувателно решение от 6 ноември 2013
г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на
Върховния касационен съд, липсата
на доказателство за размера на платеното
в полза на адв. Т. адвокатско възнаграждение е пречка за присъждане на
такова.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 519-ФК от 23.12.2019г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, представляваща запечатване на търговски обект „Госип бар Формула“,
стопанисван от „Луук Тайм“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
Пбамен И.Л. за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 във връзка с чл.187 ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „Луук
Тайм“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя П.И.Л. съдебни
разноски в общ размер от 50 /петдесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: