Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.02.18 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на първи декември през
2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№
5183 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-274 ГПК.
С решение от 09.02.16 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№
53404/14 г. е отхвърлил
предявените от Я.Г.В., действаща чрез законния си представител Я.Г.В. обективно
съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу И.Д.Б., А.Д.Л., С.Д.Б.,
И.А.И. и С.А.И. за заплащане на сума в общ размер от 2 803,06 лв.
съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата,
находяща се в гр.Полски Тръмбеш, построена в УПИ XVII-1173,1174, кв.58 с площ на УПИ
800 кв.м. по ПУП на гр.Полски Тръмбеш, като И.Д.Б., А.Д.Л. и С.Д.Б., които са
собственици на по 2/9 идеални части от първия етаж на сградата да заплатят по
622,90 лв., И.А.И. и С.А.И. като собсвеници на по 1/6 идеална част от първия
етаж по 467,18 лв., като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ищцата Я.Г.В., действаща чрез законния си представител Я.Г.В. с
оплаквания, че същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.Въззивницата излага оплаквания, че първоинстанционният съд
не е изпълнил задължението си да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и доводите на страните.Твърди, че съдът неправилно е
приел, че конкретният размер на дела на всеки от ответниците в съсобствеността
на дюкянския етаж определя пасивната му материалноправна легитимация, като се
позовава на разпоредбата на чл.162 ГПК.Излага твърдения, че ответниците не
оспорват принадлежността на правото на собственост, и че вслучая не се касае за
обикновена съсобственост, а за съсобственост на общи части на етажната собственост,
които са определени още при възникване на етажната собственост и размерът им не
подлежи на промяна.Твърди, че по делото са представени документи за собственост
и за двата самостоятелни обекта, от които е видно, че общите части на сградата
са придадени в равни части към тези обекти, поради което размерът на
припадащите се на съсобствениците на първия етаж разноски е общо ½
ид.част от извършените такива.Поддържа становище, че попълнената декларация по
чл.14 ЗМДТ съставлява електронен документ и е следвало да бъде кредитиран от
съда съобразно чл.184, ал.1 вр. чл.179, ал.1 ГПК, тъй като ответниците не са
конкретизирали оспорването.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените
от нея искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по въззивната жалба- С.Д.Б.,
И.Д.Б., А.Д.Л. оспорват
същата.Твърдят, че оплакванията на въззивницата са неоснователни.Излагат
доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че тежестта на доказване
на дела от съсобствеността на всеки от ответниците е в тежест на ищцата, и че
представените доказателства не установяват размера на дяловете на ответниците
от общите части.Твърдят, че декрарацията по чл.14 ЗМДТ няма стойност на документ,
удостоверяващ размера на притежаваната идеална част върху дюкянския етаж.Правилно
съдът е счел за недопустими доказателствените искания за техническа експертиза
и свидетел за установяване на квотите на ответниците и е преценил, че наличието
и размера на дял от съсобствеността е абсолютна процесуална предпоставка за
основателността на исковете.Поддържат становище, че в случая са неприложими
разпоредбите на чл.162 ГПК и чл.30, ал.2 ЗС.Твърдят, че поведението на законния
представител на ищцата, която е избила отвор в стената на дюкянското помещение
и го е поддържала повече от 20 години, е довело до отслабване конструкцията на
сградата и депланиране на покрива.Твърдят, че по делото не е доказано, че
ищцата е извършила ремонта самостоятелно поради това, че ответниците не са се
отзовали на нейните покани за съвместни действия, нито че е свиквала надлежно
Общо събрание на етажните собственици.В представените покани не е посочено на
кого са връчени, липсва печат на нотариуса, в обратната разписка не е посочено
името на получателя.Твърдят, че законният представител на ищцата не е извършил
проучване на пазарните цени на материалите и труда, необходими за извършване на
такъв ремонт.Дори действително да са извършени такива строително-монтажни
работи /СМР/, те са незаконосъобразно извършени, тъй като представляват основен
ремонт по смисъла на & 5, т.42 от ДР на ЗУТ и съгласно чл.137, ал.1, т.5,
б. „г” ЗУТ и за извършването им следва да се изиска разрешение съгласно чл.148 ЗУТ, каквито доказателства по делото липсват.При това положение извършените СМР
представляват незаконен строеж и подлежат на премахване по реда на чл.225а ЗУТ.В
случай, че исковете бъдат уважени, претендират направените от тях възражения за
прихващане за обезщетение за лишаване от ползване и за вреди от неправомерно
избиване на отвор в процесното дюкянско помещение.Молят съда да потвърди
обжалваното решение.
Ответниците по въззивната жалба-И.А.И.
и С.А.И. оспорват същата.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата- Я.Г.В., действаща чрез законния си
представител Я.Г.В. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Полски Тръмбеш, представляващ 355/450 идеални части от ПИ № 1174 в кв.58 по
ПУП на града, целият с площ от 450 кв.м. ведно с втори жилищен етаж на
двуетажната жилищна сграда, като Я.Г.В. и съпруга й Г.Д. В. по силата на
запазено право на ползване.Ответниците са съсобственици на дюкянско помещение,
разположено на първи етаж от двуетажната сграда ведно с ½ идеална част
от таван и съответните на застроената част на дюкяна идеална част от дворното
място.Твърди, че ответниците не са полагали никакви грижи за притежаваните от
тях общи части на сградата, не са се отзовавали на отправяните им покани за
предприемане на ремонтни дейности, свързани с възстановяване и укрепване на
покрива и покривната конструкция на сградата, на таванския гредоред в техния
имот, представляващ под на жилището над дюкяна, както и за предприемане на
необходимите действия за осигуряване на дюкянското помещение срещу проникване
на външни лица в сградата и за обезопасяване на таванския гредоред от
възникване на пожар, с което поведение са нарушили разпоредбите на чл.195 и сл.
от ЗУТ.Твърди, че е извършила неотложен ремонт на покрива на къщата и на част
от фасадата в подпокривната част, и че въпреки отправените им покани
ответниците не са се включили в разноските съобразно припадащите им се части от
общите части на сградата, изразяващ се в смяна на керемиди, поставяне на
хидроизолация, поправка на коминни тела, саниране на част от фасадата в общ
размер на 5 606,11 лв., от която 2 704 лв.-възнаграждение за труд по четири
граждански договора и 2 902,11 лв.-стойност на закупени материали и труд.От
посочената сума ответниците дължат сумата от 2 803,06 лв., както следва: И.Д.Б.,
А.Д.Л. и С.Д.Б., които притежават по 2/9 идеални части от първия етаж на
сградата и следва да участват в разноските за общите части на сградата с квота
от по 2/18 ид.част или по 622,90 лв., а И.А.И. и С.А.И., притежаващи по 1/6
ид.част от от първия етаж на сградата и по 1/12 ид.части от общите части-по
467,18 лв.
Видно от нотариален акт № 2 500
по н.д.№ 1998/08 г. Я.Г.В. е продала на Я.Г.В. недвижим имот, находящ се в
гр.Полски Тръмбеш, представляващ 355/450 ид.части от поземлен имот /ПИ/ 1174 в
кв.58 по ПУП на града, целият с площ от 450 кв.м., който имот по ПУП на града е
урегулиран като УПИ XVII-1173,
1174 в кв.58 с площ от 800 кв.м., както и втори жилищен етаж с площ от 58,79
кв.м.и ½ ид.част от таванско помещение над цялата жилищна сграда, като Я.В.
е упредила на Г.В. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½
ид.част от имота и е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно право
на ползване върху останалите ½ ид.част от имота.
Видно от нотариален акт № 217/92 г. А.
И. К., М. И. Б. и К.И. К.а са признати за собственици при равни права на
дюкянско помещение от 55 кв.м., находящо се на първи етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена в дворно място-парцел 1174,1173, кв.58 по
регулационния план на гр.Полски Тръмбеш и ½ ид.част от таванското
помещение над цялата двуетажна жилищна сграда.
От представените удостоверения за
наследници на Столична община е ,становено, че А. И. К. е починал на 22.09.04
г. и е оставил за наследници по закон: С.А.И.-дъщеря и И.А.И.-син; М. И. Б. е
починала на 24.12.02 г. и е оставила за наследници по закон: А.Д.Л.-дъщеря, С.Д.Б.-син
и И.Д.Б.-син; К.И. К.а е починала на 10.03.94 г. и е оставила: С.А.И., И.А.И., А.Д.Л.,
С.Д.Б. и И.Д.Б..
Със заповед № СА-01-08-186/04.03.14
г. кметът на община Полски Тръмбеш е наредил на основание чл.195, ал.4 ЗУТ на
собствениците на първия етаж-дюкянско помещение, наследници на А. И. К., М. И. Б.
и К.И. К.а да извършат съотвените строително-ремонтни работи по
възстановяванена дограмата и подът, защита на таванския гредоред от пожар и
затравяне на съществуващия отвор към собствеността на другия съсобственик;
посочените собственици на първия етаж-дюкянско помещение и на втория жилищен
етаж на сградата-Я.Г.В. да извършат съответните строително-монтажни работи за
ремонт на покрива в съответствие с притежаваните идеални части от таванското
помещение, както и да извършат съответните строително-ремонтни работи по
възстановяване на мазилките и мозайките по фасадата на сградата в съответствие
със собствеността им в срок до 31.07.14 г.
Представени са фактури №
**********/28.04.14 г. и фискални бонове за платени от Я.В. керемиди, капаци,
мембрана пароизол и летви в полза на „Б.Т.” ООД на стойност 1 353,71 лв., фактура
от 03.06.14 г. за платени греди на стояност 390 лв., както и фактура от
29.04.14 г. за платени дъски настойност 600 лв., подписани двустранно.Представени
са и стокова разписка от 03.05.14 г. за получени от Я.В. греди на стойност 280
лв., както и кантарна бележка № 329/08.05.14 г. за получени пясък, тухли,
цимент,арм.скара на стойност 278,40 лв.
С граждански договори № № 02, 03 и
04 от 04.05.14 г. Я.В. е възложила съответно на П.Г.С., И.Д. П., Й.Г.Р.и А.А.И.извършването
на строително-ремонтна дейност по покрив.Договорите обективират извършени
плащания в размер съответно на
1 300 лв., 300 лв., 300 лв. и 804 лв.
С констативен акт от 04.08.14 г.
работна група от община Полски Тръмбеш е извършила проверка относно изпълнение
на заповед № СА-01-8-186/04.03.14 г. на кмета на общината и е установила, че е
извършен ремонт на покривната конструкция-подменени са керемидите тип
„Марсилски” с тип „Мизия”; монтирани са поли, улуци и водосточни тръби;
извършено е изкърпване на външната мазилка на сградата; заззидан е отвора,
свързващ дюкяна с избата; подменена е вратата, свързваща дюкяна със стълбището
за втория етаж на сградата.
От заключението на техническата
експертиза на в.л.Т.Ташев е установено, че в процесната жилищна сграда са
извършени следните ремонтни дейности: 1.Подмяна на покривната конструкция на
жилищната сграда, състояща се от смяна на дървен скелет, полагане на нова
дъсчена обшивка и покривна мембрана, дървена скара и полагане на нови керемиди;
изпълнен е нов комин от коминни тела; подменени са улуци и водосточни тръби.По
фасадите на сградата и по тераса на ет.2 е изпълнена частично нова външна
вароциментова мазилка.Извършените СМР напълно съответстват на предписанията,
посочени в протокол от 12.12.14 г. на комисия по чл.196, ал.1 ЗУТ и заповед №
СА-01-08-186/04.03.14 г. на кмета на община Полски Тръмбеш.Цените на закупените
от ищцата строителни материали и платените от нея услуги по представените по
делото документи са в границата на пазарните цени за такива видове СМР и същите
видове услуги.Извършените СМР са били необходими, за да се запази и поддържа
процесната сграда в състояние, годно за експлоатацията й.При извършения оглед
вещото лице е констатирало, че избитият отвор във вътрешната тухлена стена на
дюкянското помещение е зазидан, което обстоятелство е съобразено и при
остойностяване на причинените от това щети, като същите възлизат на 68,88 лв.
по средни пазарни цени към м.03.14 г.Към момента на огледа не е изпълнена само
вароциментова мазилка по вътрешната стена на дюкянското помещение, не е
боядисана и вътрешната стена на стойност 39,15 лв.Достъпът до таванското
помещение и подпокривното пространство на имота се извършва, като по вътрешното
стълбище, обслужващо ет.1 и ет.2 в сградата се достига до ет.2-входно антре.В
помещение-тоалетна, ет.2 има направен отвор, покрит с капак, чрез който се
достига до таванското подпокривно пространство.Достъпът се осъществява само
през този отвор с размери 0,60/0,50 м с помощта на подвижна стълба.Средната
пазарна наемна цена за ползване на дюкянското помещение за периода 01.07.09
г.-31.07.14 г. възлиза на 5 031,00 лв.В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че за извършените видове строителни работи не се изисква
инвестиционен проект и издаване на строителни книжа за строеж.
От заключението на приетата пред
настоящата инстанция техническа експертиза на в.л. Г.Г. е установено, че
оценката на дяловете в общите части, принадлежащи на двата обекта, формирани
като самостоятелни при продажба през 1978 г. е, както следва: дюкянско
помещение с ½ от таван-36,39% от общите части в сградата или 792 лв. и
втори жилищен етаж с ½ ид.ч. от тавана и цялото мазе-63,61% ид.ч. или
1 384,53 лв.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е дало
съотношението на стойностите към 1978 г., когато е извършено разделяне на
къщата с продажбата и към настоящия момент разположението е такова, каквото е
било към 1978 г.
Разпитаният по делото свидетел П.С.
твърди, че е участвал в ремонтната дейност на покрив и външна мазилка на
процесната къща в края на м.април-началото на м.май 2014 г.Извършил е демонтаж
на цигли, покривът се е демонтирал без носещите греди, по фасадата има външни
мазилки, изкъртване, ремонт на сачак.Свидетелят е участвал от началото до края
на ремонта, като се е съобразил с предписанията на община Полски Тръмбеш.Свидетелят
твърди, че е имал сключен граждански договор за 1 300 лв.Възнаграждението
на работниците се е договаряло чрез него и се е заплащало от Я.В..Отворът в
дюкянското помещение е бил затворен едновременно с ремонта на покрива, за което
му е платено допълнително възнаграждение.Свидетелят твърди, че Я.В. живее в
Гърция от 12-13 години.
Свидетелят Й. Р. твърди, че е бил
общ работник на процесния имот и е участвал в извършения от Я.В. ремонт на
покрива в началото на м.май 2014 г.Твърди, че е било сменено всичко на покрива
без билото и подпорите.Я. е плащала на всички майстори.За извършените СМР са
имали граждански договор.От 10-12 години собственичката и Я. живеят в Гърция, а
в имота не живее никой.
Разпитана е и свидетелката Б.Б.-дъщеря
на ответника И.Б. твърди, че баща й и неговите братовчеди, братя и сестри нямат
достъп до имота.При пътуванията до там не са могли да влязат, тъй като е имало
катинари, а те не са имали ключове.Съседи са им казвали, че дюкяна се ползва от
Я.В..Имало е многократно разговори между баща й и неговите роднини с Я.В. за провеждане
на срещи за извършване на ремонтни работи, но такива срещи не са проведени, тъй
като тя е казала, че е в Гърция.Свидетелката не знае дали е имало отвор и кой
го е избил.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е с правно основание
чл.61, ал.2 ЗС.Когато някой от съсобствениците подобри общата вещ без
съгласието на останалите съсобственици, каквито са твърденията в исковата
молба, съгласно цитираната разпоредба той може да претендира от тях само
съответната част от направените разноски до размера на обогатяването им и то
ако работата е била предприета уместно.В това положение са поставени и етажните
собственици, които съгласно чл.3 ЗУЕС нямат общо събрание, какъвто е разглеждания
случай /Р № 238/13 г., гр.д.№ 1012/12 г., ВКС, IV ГО/.Ищцата чрез законния си представител твърди, че като собственик на
етаж от сграда е извършила ремонт на обща част-покрива, което действие е
предприето и в неин интерес и ответниците следва да отговарят до размера на
обогатяването им.Не са налице обаче основания за обезсилване на решението, тъй
като съдът се е произнесъл по изложените в исковата молба обстоятелства и
петитум, но е дал неправилна правна квалификация на иска.
От събраните по делото доказателства не се установи твърдените ремонтни
работи да са извършени от ищцата.Представените по делото писмени документи-граждански
договори, фактури, стокови разписки, са подписани от Я.В. като възложител в
лично качество, а не като законен представител на ищцата съгласно чл.3, ал.2
ЗЛС.Разпитаните по делото свидетели също установяват възлагане на строителните
дейности и плащания от Я.В..При това положение и предвид общото оспорване на
исковете от ответниците ищцата не е провела пълно доказване на активната си
материалноправна легитимация и конкретно-че тя
е извършила разноски за ремонт, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответниците да заплатят на нея претендираните суми.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на всеки от въззиваемите сумата от по 300 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за основателно
възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед цената на иска и
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/04 г. размерът на
адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв. и предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото претендираният размер от по 750 лв. за всеки от
въззивниците се явява прекомерен.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.02.16 г. на СРС, 47 с-в, по гр.д.№
53404/14 г., с което са отхвърлени предявените от Я.Г.В., действаща чрез законния
си представител Я.Г.В. обективно съединени искове с правно основание чл.61,
ал.2 ЗС /неправилно квалифицирани като искове по чл.30, ал.3 ЗС/ срещу И.Д.Б., А.Д.Л.,
С.Д.Б., И.А.И. и С.А.И. за заплащане на сума в общ размер от 2 803,06 лв.
ОСЪЖДА Я.Г.В. с ЕГН ********** и с
адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв.Т.М./, действаща чрез законния си
представител Я.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на И.Д.Б. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, А.Д.Л. с ЕГН ********* и с адрес: *** и С.Д.Б. с ЕГН ********** и с
адрес: ***, и тримата с адрес: гр.София, ул. „*******/адв.Д.Д./ по 300 лв.
/триста лева/ на всеки от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.