№ 542
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500220 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
86821/14.12.2022г., подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска”, № 19, представлявано заедно от В. М. Сп. и Д. Н. Н., срещу
Решение № 3627/ 23.11.2022г., постановено по гр.д. № 2864 / 2022г. по описа
на РС – Варна, 39 –ти състав, в ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между “Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска”, № 19, от една страна и ответника К. И. И., ЕГН **********,
адрес: *********, от друга, че В ПОЛЗА НА “Банка ДСК” АД
СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.15395/2021г. на ВРС в
следните размери: по иска за договорна лихва за сумата над 121.46 лева до
1906.95 лева за периода 30.12.2013г.-25.10.2018г ., и по иска за наказателна
лихва за сумата над 1062.85 лв. до 2424.73 лева за периода 01.01.2014г.-
25.10.2018г., като погасени по давност.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, необосновано,
противоречиво и неправилно. Оспорва доводите на първоинстанционния съд,
че по арг. от чл. 111, б. „в" от ЗЗД вземането за договорна лихва се погасява с
кратката 3-годишна давност, която не може да бъде удължавана чрез
включване на задължението като част от анюитетна вноска и съгл. чл.111, б.
„б" от ЗЗД в същия срок се погасява и вземането за наказателна лихва.
Твърди, че изводите на ВРС били несъобразени с характера на договора за
кредит и формираната трайна съдебна практика досежно погасителната
давност за вземанията по него. Позовава се на тълкувателни решения и
1
съдебна практика на ВКС. Сочи, че приложим в случая бил общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, изчисляван от датата на
окончателния падеж/последната уговорена дата за окончателно издължаване
на кредита/. Моли съда да отмени решението в тази част, като постанови
ново, с което да уважи и тези претенции на ищеца иска и да присъди
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от назначения особен представител. На първо място сочи, че жалбата била
недопустима. Твърди, че незаплащането на определеното от съда
възнаграждение за назначения по реда на чл.47. ал.6 от ГПК особен
представител на ответника е основание за прилагане на чл.129. ал.З ГПК,
респ. чл.262, ал.2 от ГПК, а ВРС не бил определил възнаграждение за
особения представител. В случай, че жалбата се приемела за допустима, то я
оспорва изцяло като неоснователна. Сочи, че нормата на чл. 111,, б."в",
предл.2 от ЗЗД била пределно ясна, а и съдебната практика, в т.ч. и
задължитената така била непротиворечива - вземането за лихви се погасява с
тригодишна давност. И при условие, че своевременно били наведени
възражения за погасяване по давност, съдът бил длъжен да се произнесе по
тези възражения, което и бил сторил. Счита за законосъобразна, обоснована и
правилна тезата на първоинстанционния съд, че паричните задължения са
делими и няма пречка давността по отношение частта от вноската,
съставляваща договорна /възнаградителна/ лихва да се погасява с различна
давност от главното задължение, както и че продължителността на
законоустановения срок за погасяването на вземането за лихва не може да
бъде удължаван чрез включване като част от анюитетна вноска. Относно
договорената наказателна лихва по процесния договор, с цел да стимулира
изпълнението на задълженията за плащане на анюитетните вонски и да се
предотварти неплащането им, е придадено значение на обещетение с
функция, аналогична на неустойката -обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, страните са приели, че това „наказание" също ще има има
характер на „лихва". По гореизложените съображения счита, че изложеното
във въззивната жалба е напълно неоснователно, а мотивите на
първоинстанционния съд са обосновани, законосъобразни и правилни. Моли
да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъде
определено възнаграждение за особения представител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на
правилното приложение на материална норма, но спорът е от естество, при
което съдът има служебно задължение да следи за наличието на
2
неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител.
Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси, като първоинстанционният
съд я е осигурил.
Не са направени доказателствени искания.
Направеното от особения представител възражение за недопустимост
съдът намира за неоснователно. Въззивният съд е компетентен да определи
възнаграждението на особения представител за въззивната инстанция, като в
случая на адв.Хр. следва да се определи такова по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба
No 1 / 09.07.2004г. за всеки от исковете. Общият минимален размер в този
случая се явява 914,74лв., като съдът съобрази, че делото не е от фактическа
и правна сложност, поради което въззивната инстанция разполага с
възможността да го редуцира наполовина и определя възнаграждението в
съответствие с разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК на сумата от 500 лв.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 86821/14.12.2022г.,
подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19,
представлявано заедно от В. М. Сп. и Д. Н. Н., срещу Решение № 3627/
23.11.2022г., постановено по гр.д. № 2864 / 2022г. по описа на РС – Варна, 39
–ти състав, в ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19, от една
страна и ответника К. И. И., ЕГН **********, адрес: *********, от друга, че
В ПОЛЗА НА “Банка ДСК” АД СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.15395/2021г. на ВРС в следните размери: по иска за договорна лихва
за сумата над 121.46 лева до 1906.95 лева за периода 30.12.2013г.-
25.10.2018г., и по иска за наказателна лихва за сумата над 1062.85 лв. до
2424.73 лева за периода 01.01.2014г.-25.10.2018г., като погасени по давност.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, в
едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение да
3
представи доказателство за внесен депозит по сметка на Окръжен съд –
Варна в размер от 500 лв. / петстотин лева/ за възнаграждение на
назначения на ответника особен представител във въззивното производство,
като УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение на това указание,
дължимият депозит ще бъде събран принудително по реда на чл.77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или
в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4