РЕШЕНИЕ
№ 1673
гр. гр. Хасково, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Стелла Св. Моллова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело
№ 20245640102105 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. К. срещу
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, с която се иска прогласяването на
недействителността на договора за паричен заем № *** от *** г. При условие
на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 955,20
лева, дължимо във връзка с Договор за допълнителни услуги към договор за
заем № *** от дата *** г., сключен с ,,Микро Кредит“ АД, поради нищожност
на същата. Направено е искане за присъждане на сторените в производството
съдебни разноски.
В исковата молба е изложено, че ищцата е страна по сключен с „МИКРО
КРЕДИТ“ АД договор за паричен заем № *** на *** г., по силата на който е
получила 900 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,47 % и ГПР в размер
на 48,90 %. Страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 12
месечни вноски с размер на погасителна вноска 92,44 лева. В точка 3 от
Договор за допълнителни услуги от *** г. към договора за заем № ***, било
уговорено, че заемателят следва да заплати и възнаграждение за
допълнителни услуги отново на 12 месечни вноски като всяка е в размер на
79,60 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена
главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги било в размер на 2
064,48 лв. Имало и аналогичен погасителен план със същите падежи като в
Договора за заем № ***.
Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради изначална
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на
1
основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е
изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в
съдържанието на договора, условията за прилагане на възнаградителната
лихва. Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права и
задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК,
тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения
процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.
6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР бил
неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата
на допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не бил изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Цитирана е относима към настоящия казус съдебна практика, според
която при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не
надхвърля повече от три пъти законната лихва. В случая договорената между
страните лихва в размер на 40,47 % годишно, както и скритата лихва,
уговорена по договора като възнаграждение за допълнителни услуги,
надхвърляла четири пъти законната, което представлявало нарушение на
добрите нрави като критерий за норма на поведение, установен в обществото.
Допълнителните услуги, които са посочени в процесния договор
представлявали действия по усвояване и управление на кредита, за които
кредиторът не можел да иска заплащането на такси и комисионни съобразно
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Това обуславяло нищожност на процесния договор
поради нарушение на императивни норми.
В исковата молба се твърди, че е налице нищожност на процесния
договор поради противоречието му с добрите нрави, доколкото е нарушен
принципът за еквивалентност на насрещните престации. Посочва се, че при
отпуснат кредит в размер на 900 лева, възнaграждението за допълнителни
услуги е в размер на 955,20 лева, което било в прекомерен размер спрямо
получената от ищцата сума. Поддържа се нищожност и поради заобикаляне на
закона – с оглед забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да се определя ГПР, който е
по-голям от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Със споразумението за допълнителни услуги се заобикаляла именно забраната
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР.
Ищецът излага, че в процесния договор за потребителски кредит
нищожните клаузи за възнаградителна лихва не биха могли да бъдат заменени
по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел
императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед практиката на СЕС
националните съдилища не били овластени да изменят съдържанието на
2
неравноправните договорни клаузи.
На още едно основание не били изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в
договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Под
„условия за прилагане“ трябвало да се има предвид предварително разяснени
на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за
прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява
този процент за възнаградителна лихва. Налице била неяснота върху каква
стойност се изчислят тези 40,47 %, като непредоставянето на тази
информация на потребителя относно основен елемент от стойността на
финансовата услуга било увреждащо за потребителя и следвало да се приложи
правната последица на чл. 22 ЗПК – нищожност на договора за потребителски
кредит на основание неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявеният иск
да бъде уважен. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на токова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно - на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 100 лева, представляващи
държавна такса по исковата молба.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. П.П. от Адвокатска колегия – Хасково с личен
№***по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 410 лева, съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, находящ се на л. 16 от делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за паричен заем №9042-00166763
3
от 28.12.2023г., сключен между Ц. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. Хасково, ул. „Антон“ № 6-14, вх. В, ет. 5, ап. 79 и „Микро Кредит“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. Хасково, ул. „Антон“ № 6-14, вх. В, ет. 5, ап. 79 сумата от 100 лева,
представляваща разноски за държавна такса по исковата молба.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на
адв. Петко Петков, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 410 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществено от него процесуално представителство и защита и съдействие
в настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдебното заседание приключи в 09:50 часа.
Протоколът се изготви на 18.12.2024г.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
4