Решение по дело №5683/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 545

 

гр. Перник, 14.03.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6583 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Г.Г.К. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 668.92 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 16, находящ се в **** за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 110.72 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 08.07.2014г. до 26.02.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1366/19.03.2018г. по ч.гр.д. № 1758/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Г.Г.К. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което Г.Г.К. не е материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност е направено възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

В открито съдебно заседание на 15.11.2018г., след изслушване на становището на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на стойност 668.92 лева за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., върху която е начислена законна лихва за забава в размер на 110.72 лева за периода от 08.07.2014г. до 26.02.2018г., за които вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с идентичен на настоящото предмет.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –  етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

По делото е представена подадена от трето неучастващо по делото лице до  Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“, декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 4659/18.11.2008г. за процесния имот, в която е отбелязано, че деклараторът заедно с ответника притежава право на собственост върху процесния имот.

С Решение № 254/29.09.2017г. постановено по в.гр.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е прието, че когато частният документ, съдържа признание за неизгодни за издателя му обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ, материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ. В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по гр.д. № 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999г., постановено по гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС, IV ГО.

Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, тъй като представената по делото декларация е подадена от трето неучастващо по делото лице, чиито изявления не са ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

От изложеното следва, че липсва проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърдението му за наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/, а ответникът е имал задължение да заплаща стойността на услугите в определен срок. След като ответникът не е бил потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ в процесния период, то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание. Предвид изложеното вземането за главница е неоснователно.

При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Г.Г.К., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 668.92 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 16, ****** за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 110.72 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 08.07.2014г. до 26.02.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1366/19.03.2018г. по ч.гр.д. № 1758/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Г.Г.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 1758/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:14.03.2019г.

Съдебен деловодител: