Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69
гр.Габрово,9.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на
седемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря.Б.Бобчева..., като разгледа
докладваното от съдия Топалова т.д. № 95 по описа за 2018 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 вр. с чл.258 ЗЗД за сумата от 33 756.84 лв. и с
правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 3 375 лв.
В исковата молба и
допълнението към нея, се твърди, че,
между страните по делото е бил сключен на 10.03.2014г. договор за
строителство, по който възложител е бил ответника, а изпълнител - ищецът..В срок
до 10.12.2014г. изпълнителят е следвало да извърши определени СМР, подробно
описани в Приложение №1 към договора, представляващо неразделна част от него.
Ответникът се е задължил да заплати стойността на изпълнените СМР на база изготвени от изпълнителя, приети и одобрени
от възложителя двустранно подписани констативни протоколи и издадени фактури,
съгласно п.ІІ,т.2.5 от договора .Ищецът изпълнил договорните си задължения и за
извършените СМР е изготвил констативни протоколи ,които са приети, одобрени и
подписани без възражения от представляващия ответника.Издадени са и 4 бр. фактури във връзка с констативните
протоколи. Плащания ответникът е направил по три от фактурите -
№245/26.03.2014г.;№247/08.04.2014г. и №253/14.05.2014г., като е останала незаплатена
фактура №320/04.11.2014г. на стойност 33 756,84лв. с включен
ДДС.,съответно 28 130,70лв. без ДДС. Процесната фактура, ведно с
констативните протоколи към нея, са двустранно подписани, приети и
одобрени без възражения, като фактурата
е осчетоводена в ищцовото дружество и е
внесен дължимия ДДС. Ищецът е посочил
конкретните видове СМР, за които се отнася процесната фактура. Дължимостта на
претендираната неустойка от 3375,68 лв. основава на чл.5.3 във вр. с чл.5.2 от
договора от 10.03.2014г. Твърди се, че исковата претенция не касае последващия
договор, сключен между страните на 08.01.2015г., по който в допълнителната
искова молба ищецът е посочил за какви суми има издадени фактури и установени
задължения .Изложени са твърдения,че процесният договор от 10.03.2014г. е
сключен с директора в качеството на представляващ ответника и че договорът е
действителен, като сключването му не е подчинено на специален режим. Ответникът
е приел без възражение извършените СМР и съгласно чл.9,чл.258 и сл. ЗЗД и
чл.303а,ал.3 и чл.309а от ТЗ и чл.2.5 от договора е станало изискуемо задължението за плащане на приетата работа.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
33 756,84лв. по фактура №320/04.11.2014г. като дължимо договорно
възнаграждение за извършени, но незаплатени СМР по договор за строителство,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
плащане, както и сумата от 3375,68лв. неустойка, дължима по чл.5.3 във вр. с
чл.5.2 от договора от 10.03.2014г. и направените по делото разноски.
Ответникът в писмения отговор на първоначално депозираната и на
допълнителната искова молба, е оспорил изцяло предявения иск по основание и
размер. Излага доводи, че поради липсата на налични документи за разчетен по бюджета на гимназията
източник на финансиране за обезпечаване
на претендираните разходи за ремонт,
бившият директор Р.Ц. не е разполагала с
правомощия да сключи приложения към ИМ
договор за строителство. Същият може да бъде действителен само доколкото
възложителят е упражнил
правомощията си по разходване на утвърдения от първостепенния разпоредител с
бюджетни средства в рамките на
предвидения за това бюджет. При ответника са намерени два договора за
строителство от 10.03.2014г.,сключени с ищеца, които са с различно съдържание,
като във втория не е посочена стойността на договорените за изпълнение СРР
57 764,30лв. без ДДС.В приложение №1 към договора от 10.03.2014г. е
посочен обект „Сградата на ПГ”Марин
Попов”, изброени единични цени на СРР в 48 позиции, но не е конкретизирано
количеството и точното местонахождение на СРР. Изпратените на
ответника констативни протоколи за извършени СМР с уведомително писмо от
18.06.2015г. от ищеца, са без дата и не удостоверяват кога са извършени
посочените СРР и дали реално са извършени. По същото време в гимназията са
извършени дейности от Община Севлиево по
програма „Оптимизация на училищната мрежа”.Процесната фактура не е осчетоводена
при ответника. От вписаното в нея не се
установява от кого и в какво качество е получена, липсват и съществени реквизити. Не се установява, че
приложените към молбата констативни протоколи са относими към процесната
фактура. Оспорва се съществуването на трайни търговски отношения между страните
и се твърди,че ответникът няма
качеството търговец.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и доказателсвата по делото приема за
установено следното:
Между страните по делото е
сключен договор за строителство на 10.03.2014 г. за извършване на строително
ремонтни работи в сградата на ответното училище, подробно описани по вид и
единични цени в приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно т.1.1 ,
стойността на договорените за изпълнение СРР е в размер на 57 764.30 лв. без ДДС. Срокът на
действие на договора е до 10.12.2014 г.Съгласно т.2.5 от договора, заплащането
на изпълнените на обекта строителни работи се извършва на база изготвени от
изпълнителя, приети и одобрени от възложителя, двустранно подписани констативни
протоколи. При забавяне на договореното плащане, възложителят дължи неустойка в
размер на 0.10% от стойността, но не повече от 10% от общата стойност по
договора./ т.5.2 вр. с т.5.3 от договора/.
Във връзка с изпълнение на
задълженията по този договор са издадени четири бр. фактури, ведно с констативните протоколи към тях, а именно: фактури с
№ 245/ 26.03.2014г. на обща стойност 17 252, 16лв. с ДДС, № 247/ 08.04.2014г.
на обща стойност 12 017. 28лв. с ДДС, № 253/ 14.05.2014г. на обща стойнот 6
290, 88 лв. с ДДС и № 320/04.11.2014г. на обща стойност 33 756, 84 лв. с ДДС.
Предмет на настоящото
производство е вземането по фактура № 320/ 04.11.2014г. на обща стойност 33
756, 84 лв. с ДДС. За извършените СРР са съставени четири констативни
протоколи, приложени по делото на л.14-17.В протоколите са описани подробно извършените
строителни работи - количество, единична и обща цена, подписани са от
представители на възложителя и изпълнителя. Въз основа на тях е издадена и
цитираната по-горе фактура.
По делото е допусната
съдебно техническа експертиза, която съдът приема за мотивирана и компетентна.
След извършване на необходимия оглед и измервания, вещото лице Хр.П. е
констатирала, че описаните в констативните протоколи, приложени на л.14-л.17 от
делото, строително монтажни и строително ремонтни работи са реално изпълнени по вид, количество и стойност. Изпълнението е
осъществено в периода 14.05.2014 г. – 4.11.2014 г.Описаните от вещото лице СРР
са идентични с отразените в Приложение №1 към договора за строителство от
10.03.2014 г. В допълнение са изпълнени още десет позиции, които не са отразени
в Приложение №1, но са включени в двустранно подписаните констативни протоколи.
Допусната е и съдебно
икономическа експертиза, приета от съда като компетентна и обоснована. Данните
от заключението сочат, че процесната фактура № 320/4.11.2014 г. е осчетоводена
при ищцовото дружество, отразена е в дневника за продажби за м. ноември 2014 г.
и е деклариран дължимия за внасяне ДДС. В счетоводните регистри на ПГ”Марин
Попов” тази фактура не е отразена, но има отразяване на задължения към ищеца по
други фактури.
Разпитан е св. А.Ч.,
строителен работник в ищцовото дружество, който твърди, че е започнал работа в
ПГ”М.Попов” гр. Севлиево през месец март 2014 г. и приключили до есента –
ноември месец същата година.На училището се извършил основен ремонт, като
описва подробно дейностите които е извършвал той и колегите му. През този
период ремонтите се извършвали само от работници на ищцовото дружество, с
изключение на външна фирма за смяна на дограмата, наета от ищеца.
Свидетелката Р.Ц. до
14.05.2015 г. изпълнявала длъжността директор на ответника. Тя заявява пред
съда, че подписите на фактурата на място
на получател, и на констативните протоколи, приложени на л.14,15,16,17 от
делото, са положени от нея. Тя заявява, че като директор на училището приела
реално извършената работа без възражения.
Имайки предвид изложеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Договорът за
изработка, уреден с разпоредбите
на чл. 258-269 ЗЗД, по своята правна
същност представлява неформална, възмездна двустранна сделка, като при учреденото от нея
материално правоотношение за ищеца са породени две основни задължения – да
изработи съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и без недостатъци
уговорената работа и да я предаде на възложителя, а за ответника – да
приеме/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Събраните по
делото доказателства удостоверяват, че ищецът по делото действително е предоставил на ответника
договорените работи, които ответната
страна е приела без възражения.При това положение, в тежест на ответника по
делото беше да докаже плащане на договореното възнаграждение в уговорения срок, или наличие на
обстоятелства, изключващи
отговорността му да заплати възнаграждение за приетата работа.Подобно доказване
от страна на ответника не беше проведено.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради
липса на налични документи за разчетен по бюджета източник на финансиране за
обезпечаване на разходи за ремонт, бившият директор св. Р.Ц. не е разполагала с
правомощия да сключи договор за строителство. Липсата на източник за
финансиране по никакъв начин не обосновава липса на правомощия на директора на
училището да изпълнява задълженията, включително и да сключва договори,
представлявайки училището ответник. Възражението на ответника, че при него са намерени два договора от
10.03.2014 г. с различно съдържание, като на втория не е посочена стойност на
договорените СРР също е неоснователно. Дори и да е налице някакво различие, то
и двата договора са подписани от представител на ответника. Приложения №1,
неразделна част от договорите са идентични. Освен това, както вече се посочи
договорът за изработка е неформален. Установи се, че СРР са извършени от изпълнителя и приети от възложителя без
възражения.
Страните не са
определили срок за заплащане на договореното възнаграждение. На 4.11.2014 г. е
издадена процесната фактура № 320 на обща стойност 33 756.84 лв. Фактурата
е получена от възложителя, което е удостоверено с подписа на директора на
училището, към този момент. Поради изложеното съобразно чл.303а ал.3 ТЗ,
задължението е следвало да бъде платено в 14 дневен срок от получаване на
фактурата. След изтичане на този срок
ответникът изпада в забава.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с пр. основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 вр. с чл.258 ЗЗД е
основателен и доказан. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на
задължението на ответника е в размер на 33 742.32 лв. а претенцията е в
размер на 33 756.84 лв. Независимо от
канстатираната разлика, искът следва да бъде уважен в пълен размер. При липса на
възражения за неточно изпълнение, направени към момента на предаване на
работите и/или в разумен срок след това, възложителят не би могъл да се
освободи от отговорност за заплащане на възнаграждение, въз основа на изготвената повече от три години по-късно експертиза.
По предявения
иск за заплащане на неустойка с правно основание чл.92 ЗЗД.
В т.5.2 вр. с т.5.3 от
договора, страните са уговорили, че при забавяне на договореното плащане,
възложителят дължи неустойка в размер на 0.10% от стойността, но не повече от
10% от общата стойност по договора. Установи се, че възложителят е изпаднал в
забава, считано от 19.11.2014 г., поради което дължи и уговорената неустойка,
която възлиза на 3 375.68 лв.
С оглед изхода на спора,
ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер
на 4 277.30 лв., съобразно приложения списък на основание чл.80 ГПК.
На основание изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОФЕСИОНАЛНА
ГИМНАЗИЯ”МАРИН ПОПОВ” ЕИК ********* гр. Севлиево, ул. Стефан Пешев № 149 да
заплати на „ХОЛИДЕЙ -2006” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата 33 756.84 лв./ тридесет и три хиляди седемстотин
петдесет и шест лв. и 84 ст./, не заплатено възнаграждение по договор за
изработка от 10.03.2014 г., на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 вр. с чл.258 ЗЗД, както и неустойка на основание чл.92 ЗЗД по договор за изработка от
10.03.2014 г. в размер на 3 375.68 лв. и направените по делото разноски в
размер на 4 277.30 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд гр. В.Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: