№ 4094
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502482 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
С решение №261232/08.04.2021г. е ДОПУСНАТО ИЗВЪРШВАНЕТО
на СЪДЕБНА ДЕЛБА на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.3523.209 с площ от 1835 /хиляда осемстотин тридесет и пет/ кв.метра,
находящ се в с.о."Кочмар" между съсобствениците и при квоти в
съсобствеността за всеки от тях, както следва:
за АНК. К. ЯНК., ЕГН **********- 252/1835;
за М. К. В., ЕГН ********** -315/1835;
за АНТ. Д. К., ЕГН **********- 333,333/1835;
за Д. М. К., ЕГН **********-83,333/1835;
за АНТ. М. К., ЕГН **********- 83,333/1835;
за АТ. ЗДР. АТ., ЕГН ********** и Т. П. АТ., ЕГН **********-
412/1835;
за ХР. К. ХР., ЕГН ********** и КР. СТ. ХР., ЕГН **********-
356/1835.
Постъпила е въззивна жалба от М. К. В., ЕГН ********** срещу
Решение №261232/08.04.2021г. Според жалбоподателката, решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на
същото, съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото,
което е довело до формиране на неправилни правни изводи, а оттам - до
постановяване на неправилно решение. На първо място счита, че е налице
противоречие между действителната площ на имота и тази, посочена в
делбените квоти на съделителите. От мотивите на решението става ясно, че е
1
допуснат до делба имот с площ от 1842 кв.м.-която площ отговаря на
посочената в СТЕ. При това положение разпределението между съделителите
би следвало да има в знаменател 1842, а не 1835, както е записано в
диспозитива на решението. Обратното означава, че 7 кв.м., от общата площ на
имота биха останали отново в съсобственост, което не кореспондира нито с
целите на делбеното производство, нито със събраните по делото
доказателства за действителната площ на имота. На второ място оспорва
отредената и квота в размер на 315 кв.м.ид. части от целия имот, тъй като тя
не отговаря на обема на притежаваните от М.В. права върху 500кв.м. ид..
части. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ищцата А.Я. е упражнявала
фактическа власт върху реална част на имота, находяща се в северната му
част, при положение, че същата част през цялото време е била в непрекъснато
владение на жалбоподателката. Излага, че тя се легитимира като собственик
на 500кв.м. по силата на дарствено разпореждане, обективирано в НА
№157/1979г./за 1000кв.м./ и последваща разпоредителна сделка, извършена от
нея в полза на Милен К., обективирана в НА №200/1991г. Дори да се приеме,
че нейният и на ищцата А.Я. праводател са се разпоредили с идеални, а не с
реални части от своя имот, то по делото безспорно се установява, че М.В. е
завладяла и своила западната част по вертикалата на имота, а Я.-източната
част. Предвид границите по КП от 1988г., очевидно имотът на М.В. /посочена
с погрешна фамилия Братанова в НА №64/1988г./ е разположен западно от
този на А.Я.. Това обстоятелство било признато и потвърдено и от съпруга на
ищцата в качеството му на свидетел. Жалбоподателката твърди, че след
отчуждаването на собствената й част, тя допуснала А.Я. в имота, където в
най-северната му част, със знанието, и без противопоставянето на
собственика М.В. и с нейна помощ (в частност на съпруга й), ищцата
изгражда временна постройка за нуждите на техния брат и праводател
Богомил. Счита, че ищцата по никакъв начин не би могла да придобие
качеството на владелец, доколкото кумулативно е била допусната доброволно
от жалбоподателката, а от друга- не е отблъснала владението на собственика.
По изложените твърдения излага, че изводът на съда, че Я. владее реална част
от имота е в пряко противоречие със събраните по делото доказателства,
поради което моли обжалваното решение да бъде отменено, а не на негово
място да бъде постановено ново, с което делбата на имота с площ от 1842
кв.м. бъде допусната при следните квоти: за М. К. В. - 500/1842 кв.м, за А.К.,
Д.К. и А.К. - 500/1842 кв.м, за А.А. и Т.А. -412/1842 кв.м.; за Х.Х. и К.Х. -
356/1842 кв.м„ за А.Я. -74/1842 кв.м., като бъдат присъдени направените
пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. Във въззивната
жалба не се съдържат доказателствени искания. С молба вх.
№22862/09.11.2021г. въззивницата уточнява, че не твърди в решението за
допускане на делбата да е допусната фактическа грешка, поради което моли
производството по въззивната жалба да бъде продължено.
Чрез депозирания писмен отговор, А.Я. оспорва въззивната жалба.
Счита, че по отношение на квотите, същата е до известна степен неясна тъй
2
като не може да се установи дали жалбоподателата оспорва придобивното
основание, на което всяка от страните е станала собственик на някаква част от
имота. Посочва, че първ. съд изобщо не е зачел нотариалните актове на
участниците в делбата. Ако жалбоподателката твърди придобиване по
давност, тогава неизяснено остава твърдението на В. дали владее заедно с К.и,
или срещу тях, тъй като на място материализирана граница между тях няма.
Моли съдът да не обсъжда нови твърдения, наведени в поцеса
несвоевременно пред първата инстанция. Поддържа тезата си, че
недопустимо са уважени претенции на основание, което не е заявено от част
от съделителите, или по начин, различен от заявения, като твърди, че е
уважено възражение за придобиване по давност на сем. А.и, каквото те не са
заявявали; уважено възражение за давност общо от В. и сем. К.и-каквото
също не е заявено от К.и; уважено е възражение за границите на владение,
което също не е било материализирано на място. Поддържат тезата си за
частична недопустимост на решението и материална незаконосъобразност.
Моли се да бъде съобразено от съда, че съпругът на съделителката Я. не е
участвал в делбата, поради което решението и извършване на делбата на
основание придобивна давност, осъществявана от нея, ще бъде нищожно.
Постъпила е въззивна жалба от АНК. К. ЯНК., ЕГН**********
срещу решение №261232/08.04.2021г. Жалбоподателката счита, че с
решението недопустимо са уважени претенции на основание, което не е
заявено от част от съделителите или по начин, различен от заявените, като е
уважено „възражение" за реализирана придобивна давност в полза на сем.А.и,
каквото те не са заявили като основание на претенцията си - нарушен е чл.120
ЗЗД; уважено е „възражение" за реализирана придобивна давност ОБЩО В
ПОЛЗА на М.В. и фамилия К.и, при условие, че подобно основание на
претенцията за К.и не е заявено, като след това- без основание- на К.и е
признато, че са придобили повече от половината от общо владяната от тях
част; уважено е възражение за границата на владение между точки 19 - 23 по
проведената тройна експертиза, като същата граница не е установено да е
материализирана на място, и след като същата е спорна както между
жалбоподателката, така и между К.и и В.. Според жалбоподателката,
решението е недопустимо, тъй като са уважени претенции при определяне на
квотите на основание, което не е заявено от страните, същевременно същият е
незаконосъобразен -поради неправилно приложение на материалния закон
чл.79 от ЗС, довело до явна необоснованост на съдебния акт по отношение на
извода за придобиване на право на собственост на идеални части от имота в
резултат на владение на реални части - без никакви доказателства да е било
налице отблъскване на владението на другите съсобственици и дали всъщност
- когато имотът се е ползвал - не е било налице разпределение на ползването.
Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон поради неприлагане
на императивни правни норми - както тази по чл.200 ЗУТ- за която
първоинстанционният съд излага мотиви защо не зачита, но и тази на чл.72 от
Закона за наследството, установяващ минималните размери на поземлените
3
имоти, които могат да се придобиват извън границите на урбанизираните
територии. Според жалбоподателката, правилно съдът е приел, че въз основа
на представените НА никой от съделителите не е придобил собственост на
реална част от имота, съставляваща или годна да бъде самостоятелен обект на
правото на собственост, при което искът за делба е недопустим. Въпреки, че
отрича сделките да водят до конверсия, първоинстанционният съд приема, че
е предавано владение на реални части, а не, че е извършено разпределение на
ползването например. При пълна липса на доказателства е прието, че всеки от
съсобствениците - включително и отв.Х.и, които не са съсобственици, са
владеели реалните части от имота, които граници на владение практически не
са били надлежно установени, тъй като наличните някога в имота огради са
разрушени и повредени. Според жалбоподателката напълно липсват и
доказателства да е налице владение срещу останалите съсобственици,
включително и отблъскване на тяхна фактическа власт, защото всъщност е
било налице разпределение на ползването, преди имотът да бъде изоставен от
част от собствениците му. Твърди, че както В., така и К.и са придобили
идеални части от имота на валидно правно основание - правни сделки и не
могат да придобият реална част от имота на друго основание - заявена
придобивна давност, която не е приложима за собственици на имота,
придобили права на действително правно основание, защото никой не може
да придобие собственост против собственото си юридическо основание.
Затова счита, че делбата следва да се извърши според правата, придобити от
лицата, съобразно валидно извършени разпореждания от предходния
собственик - Богомил Чалгаджиев. Позовава се на съдебна практика, според
която поземлен когато имот попада в границите на общ устройствен план на
населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо
който при преценка реалната му поделяемост се прилага чл.200 ЗУТ, като без
значение е дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е
променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като
вместо това да се допусне делбата на поземлен имот с идентификатор
10135.3523.209 при квоти по една четвърт идеална част за 1. АНК. К. ЯНК.
ЕГН **********; 2.М. К. В. ЕГН **********; 3. ОБЩО ЗА АНТ. Д. К. ЕГН
**********, Д. М. К. ЕГН ********** И АНТ. М. К. ЕГН ********** /при
квоти в дела им 4/6 ид.части за първата и по 1/6 ид.част за втория и третия/; 4.
ОБЩО В РЕЖИМ НА СИО ЗА АТ. ЗДР. АТ. ЕГН ********** И Т. П. АТ.
ЕГН **********, като бъдат изключени от делбата ХР. К. ХР. ЕГН
********** и КР. СТ. ХР. ЕГН **********. Искания за събиране на нови
доказателства не се съдържа в жалбата.
Чрез депозирания писмен отговор, Христо и Красимира Х.и оспорват
въззивната жалба на А. Я. като молят същата да бъде оставена без уважение.
Намират за неоснователни и несъстоятелни оплакванията за недопустимост
на обжалваното решение. Считат за законосъобразни изводите на ВРС за
възможността реална част от имота да бъде придобита по давност, тъй като
4
имотът е бил извън регулация в периода, през който е текла. По изложените
съображения молят решението да бъде потвърдено.
Чрез депозирания писмен отговор, М.В. също възразява срещу тази
жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че както
чл. 72 ЗН, така и чл. 200 ЗУТ са неприложими в случая. Моли решението да
бъде отменено, но по изложените в нейната възвивна жалба твърдения, като
бъде постановено друго, с което делбата се допусне по посочените в нейната
жалба квоти.
Постъпила е въззивна жалба от АНТ. Д. К. Д. М. К. АНТ. М. К..
Жалбоподателите обжалват първ. Решение в частта, с която е допусната делба
на западната част от делбения имот с площ от 1000 кв. м., като считат, че в
тази част решението е недопустимо. Твърдят, че още с отговора на исковата
молба са оспорили допустимостта на иска за делба поради липса на
съсобственост върху част от процесния имот, тъй като са придобили по
силата на покупко-продажба идеална част с площ от 500 кв.м. от
самостоятелен имот, целият с площ от 1000 кв. м„ разположен в западната
част на делбения имот. В условия на евентуалност са направили възражение
за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху 500 кв. м. разположени в
югозападната част на делбения имот. Считат, че неправилно съдът приема, че
при трите разпоредителни сделки, осъществени от Богомил Чалгаджиев, няма
посочени вътрешни граници. Вътрешна граница няма посочена само в
нотариалния акт на М.В., но проследявайки хронологично сделките, точното
местоположение на имота може да бъде установено по безспорен начин. Не е
спорно между страните, както и този факт не е бил спорен между тях и по гр.
д. №5886/2013 г. по описа на ВРС, че в нотариалния акт на А.Я. от 1988 г., с
който тя получава имот с площ от 1000 кв. м., фамилното име на посочената
като съсед М.В. е изписано грешно като „Братанова". Твърдят, че М.В. е
установила фактическа власт върху 1000 кв. в западната част, поставила е
ограда и е полагала грижи за тази част, А.Я. е получила собствеността на
източната част от делбения имот, като неговата най-източна част е била
ползвана от Богомил Чалгаджиев до 1991г., когато той се разпорежда с нея в
полза на Диана Савова. Излагат, че в резултат на извършените от Богомил
Чалгаджиев разпоредителни сделки имотът е разделен на три части с
материализирани в него две вътрешни имотни граници по вертикала, така,
както те са отразени в КП от 1988 г., КП от 1998 г. и ПУП-ПРЗ от 2005 г.
Върху тези три части от имота съделителите са упражнявали владение.
Доколкото трите разпоредителни сделки на Богомил Чалгаджиев са
извършени с части от неговия собствен имот, чието местоположение е
установено по безспорен начин, то проследявайки хронологично описанието
на всяка реална част и съобразявайки твърденията на страните, че М.В. е
получила и влязла във владение на западната част, А.Я. е получила източната
част, но е владяла само средната част, а Диана Савова е получила източната
част, както и че през годините между страните не е имало спорове кой коя
част от имота е получил и ползва, не представлява никаква трудност да бъдат
5
установени точните граници на всеки един от трите имота, с които се е
разпоредил Богомил Чалгаджиев. Установяването на тези граници би довело
и до установяване на факта, че между - от една страна М.В., А.К., Д.К., А.К.
и, от друга страна, останалите съделители, не е налице съсобственост върху
имота с площ от 1000 кв. м., разположен в западната част на делбения имот,
поради което по отношение на този имот искът следва да бъде отхвърлен и
производството прекратено. Считат, че към момента на придобиването на
имота на М.В. (1979 г., евентуално - 1984 г.), същият е отговарял на
изискванията за самостоятелен имот - представлява вилен имот с площ 1000
кв. м. и лице 20 кв. м. След като М.В. е придобила цялата западната част от
имота с площ от 1000 кв. м. през 1984 г., то към датата на продажбата през
1991 г. на 500 кв. м. ид. части от него в полза на Милен К., които не е спорно,
че представляват югозападната част от делбения имот, то значи Милен К. е
купил от собственик и договорът за покупко-продажба от 01.07.1991 г. е
породил вещно-прехвърлителното си действие. След като се установява, че
М. К. В., АНТ. Д. К., Д. М. К. и АНТ. М. К., се легитимират като собственици
на самостоятелен имот, придобит от тях чрез правни сделки, и в условия на
евентуалност - давност, с площ от общо 1000 кв.м., разположени в западната
част на делбения имот, който погрешно е отразен в действащата кадастрална
карта от 2008 г. като част от имот с идентификатор 10135.3523.209, то съдът е
постановил недопустимо решение поради липса на съсобственост между
неговите собственици и останалите съделители. На следващо място
жалбоподателите считат решението за недопустимо и в частта, с която съдът
е определил квота на собственост за АНК. К. ЯНК. в размер на 252/1835,
разположена в северозападната част, въпреки, че в исковата молба ищцата не
твърди, че е придобила собственост на основание, различно от дарствената
сделка, а единствено е навела правоизключващо правото на собствено на
Христо и Красимира Х.и възражение, че всички останали съделители са
осъществявали владение върху тяхната част, т. е. върху източната част от
имота. Въпреки че А.Я. не е заявила придобивно основание, различно от
дарствената сделка в нейна полза, нито пък е посочила от кой момент и в
какви граници е упражнявала фактическа власт върху северозападната част от
имота, съдът е приел, че тя е придобила собственост върху 252 кв.м. от
делбения имот в северозападната му част. Като е уважил иск на незаявено
основание, съдът се е произнесъл по непредявен иск и е постановил
недопустимо решение. Обжалва се решението и в частта относно определения
от съда размер на площта на имота. С оглед задължението на въззивния съд
да следи служебно относно допустимостта на обжалвания акт, следва да се
прецени и дали като е допуснал делба на имот с площ съобразно действащата
кадастрална карта и е намалил същата от 1842 кв. м. на 1835 кв. м., е
постановил недопустимо решение по нередовна искова молба. Твърди се, че
към датата на предявяване на иска за делба на имота, описан съобразно
посочената в кадастралната карта площ от 1842 кв.м., за него има влязъл в
сила ПУП-ПРЗ от 2005г., в който процесиият имот е отразен с площ от 1698
6
кв.м. (стр.7 от тройната СТЕ), а съгласно трайната съдебна практика, при
предявяване на иск за делба на поземлен имот, за който има влязъл в сила
регулационен план, същият трябва да бъде индивидуализиран по отношение
на местоположение, вид, граници и площ именно съобразно действащия
регулационен план. По изложените съображения се моли да бъде отменено
като недопустимо решението, постановено по нередовна искова молба, в
която делбеният имот е индивидуализиран не по действащия регулационен
план, а по действаща кадастрална карта. Ако съдът прецени, че решението е
допустимо, молят да бъде обезсилено в частта, с която съдът е допуснал до
делба собствения на М.В., А.К., Д.К. и А.К. имот с площ от 1000 кв. м.,
разположен в западната част на делбения имот с идентификатор
10135.3523.209, целият с площ по действаща кадастрална карта от 1842 кв.
М., като молят производството да бъде прекратено по отношение на него. В
условия на евентуалност, молят да бъде обезсилено решението в частта, с
която съдът е определил квота на А.Я. в размер на 252/1835, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по действително
заявените от страните основания, или да бъде отменено, а на негово място да
бъде постановено друго, с което делбата се допусне при следните квоти:
Общо за А.К., Д.К. и А.К. - 500/1842; За М. К. В. - 500/1842; За А.А. и Т.А. -
412/1842; За Х.Х. и К.Х. - 356/1942; и За А.К. В. - 74/1842, както и да им
бъдат присъдени сторените в производството разноски. Във въззивната жалба
не се съдържат доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№285504/28.04.2021г. на М. К. В., ЕГН ********** срещу Решение
№261232/08.04.2021г., постановено по гр. дело №8201/2019г. по описа на
ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№286724/12.05.2021г. на АНК. К. ЯНК., ЕГН ********** срещу Решение
№261232/08.04.2021г., постановено по гр. дело №8201/2019г. по описа на
ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№292252/25.06.2021г. на АНТ. Д. К., Д. М. К. и АНТ. М. К. срещу
Решение №261232/08.04.2021г., постановено по гр. дело №8201/2019г. по
описа на ВРС.
7
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 08.12.2021г. от 10.00
часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8