РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Ловеч, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310201014 по описа за 2024 година
С наказателно постановление № 31-0000067/05.07.2024 година на Венцислав ******
Спасов – и.д. Началник на ОО АА гр. Ловеч, определен от Министъра на МТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, е наложена на Т. И. К. ЕГН: **********, живущ гр.******, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на
20.06.2024 г. път Ловеч - Троян пред завод Техра в посока Троян управлява МПС **********
собственост на фирма ********* като извършва Обществен превоз на товари на
територията на Република България с товарителница номер 724055 от 20.06.2024г. по
маршрут Г. Павликени - Троян видно от пътен лист сер. ВА номер 666012 от 20.0б.2024г.,
като при проверката се установило: 1. При допустимо максимално натоварване на
превозното средство с четири оси с две управляеми е от 32 тона в момента на проверката
видно от кантарна бележка 59361/20.06.24 г. натоварването е 49700кг. (претоварването е с
17700 кг), с което е нарушил чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. АНО е посочил, че на
основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверил акта за неговата законосъобразност и
обоснованост установил, че в законоустановения седемдневен срок от подписването на акта,
водача е направил писмено възражение, с вх. № 52-00-18-5265/28.06.2024 г., като е
представил копие на кантарна бележка от 20.06.2024 г. предвид констатираното нарушение,
и че след като е преценил събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издава
настоящето НП, като счита, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН за
предупреждение на нарушителя при маловажен случай.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Т. И. К., който
го обжалва в законоустановения седем дневен срок. Излага, че при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Сочи, че изложената фактическа обстановка се установява от кантарна
бележка, което означава, че контролния орган се позовава на измерване, което е направено от
1
фирма, а не с контролен уред, за който задължително се изисква заверка от Български
институт по Метрология. Сочи, че няма описан дори номер на везната, с което да се
удостовери дали същата е от одобрен тип, както и че в нито един нормативен акт не е
вменена като документ - кантарна бележка, следователно данните от това измерване не
могат да се вземат предвид, както и да се констатира, че ППС е тежко. Моли да се вземе
предвид и факта, че претоварването на общата маса на ос не може да бъде достоверно тъй
като при измерването, осите съставящи тази група от оси, не са били разположени
едновременно върху измервателното устройство. Сочи, че ППС е качвано при измерването
ос по ос на кантара, като мерената ос е на везната, а останалите оси от групата оси не са
разположени върху съответните части на устройството за приемане на товара. Сочи, че в
този случай измерването не е коректно, поради тази фактология от страна на контролния
орган е било нужно МПС да се измери коректно, а не да се съставя АУАН по кантарна
бележка, което дори не е документ. Сочи, че за твърдяното нарушение, отношение по
процедурата на административното наказание, по отношение на водача с оглед посочената
за нарушена разпоредба и разпоредбата по която му е наложено наказание е следвало да се
вземе отношение от органите на МВР, съгласно ЗДвП. Сочи и че подобен тип нарушение
съгласно Наредба № 11 на МРРБ (Наредбата), може да бъде вменено на превозвач или
собственик на извънгабаритно ППС и че водача няма отговорност за издаване, ползване и
изпълнение на разрешителен режим съгласно същата наредба в чл. 15, ал. 3 е описано, че
длъжни да подадат заявление за издаване на необходимото разрешително са собствениците
на тежки и/или извън габаритни ППС или лицата, които извършват превозите. Сочи, че
никъде в разпоредбите на закона не е вменена на водача отговорност за движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение.
Сочи , че съгласно описаните нормативни актове водача няма възможност да подаде
заявление, както за извънгабаритно така и за тежко ППС, предвид на това, че в образеца на
Заявлението съгласно приложение № 4 към чл. 15 ал.3 от Наредбата било видно, че то се
подава от превозвач или собственик на ППС, като имало и изискване освен същото да бъде
подпечатано, така също и разписано от превозвач или собственик на ППС или законен техен
представител. Сочи, че разпоредбата на чл. 11 на същата Наредба ясно разграничава водача
от лицето, което извършва превозите, както и че в него ясно било посочено, че лицето
което извършва превоза /превозвача/ носи отговорност за движението на извънгабаритното
ППС и осигуряването на съответните документи, а не водача. Сочи, че хипотезата за
административно наказание на водача от органите на МВР съгласно ЗДвП се извежда от
разпоредбите на чл. 177 ал. 3, която определя наказанието на водач управлявал
извънгабаритно ППС без необходимото разрешение и че следователно НП е издадено въз
основа на незаконосъобразен АУАН. Сочи и че АНО не е направил нужната проверка, от
която е видно, че превозвача не разполага с разрешително, заявление и квитанции за платена
пътна такса към АПИ. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
Към административно наказателната преписка е приложено становище от АНО, в
което е посочено, че при извършената документална проверка на 20.06.2024 г. от екип от
инспектори от ОО АА - Ловеч, водачът Т. И. К. първоначално е отказвал да предостави
кантарната бележка за конкретния курс. Едва след като е бил насочен за контролно
претегляне към кантар на „Техра" ЕООД, същият с представил документа на проверяващите,
който за целите на становището нарича „оригинал". Оригиналната кантарна бележка е била
иззета в хода на административно наказателното производство и е приложена към
настоящата преписка. Сочи, че в реквизита „Второ претегляне" на оригиналната кантарна
бележка е отбелязано 49 700 кг., а че към жалба с вх. peг. № 52-00-18-5265/28.06.2024 г. от Т.
****** К. против акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
00054/20.06.2024 г., съставен от А. А. Д. - инспектор в ООАА - Ловеч, жалбоподателя
прилага кантарна бележка с идентично съдържание като оригиналната. Разликата е само в
реквизита „Второ претегляне", където е отбелязано 29700 кг. Сочи, че остава открит въпроса
2
как на 20.06.2024 г. в 08:51:40 ч. в рамките на едно измерване с № 59361 в база Горно
Павликени, от един оператор са установени две стойности на тежестта с разлика помежду
им 20000 кг, за което са издадени две кантарни бележки с видимо различни подписи, като
едната е представена при крайпътната проверка, а тази с по-ниската стойност на тежестта -
една седмица по-късно. Сочи, че по официално непотвърдени, но лесно проверяеми данни,
контролния уред, на който е било извършено измерването на тежестта, отразена в
оригиналната кантарна бележка е надлежно сертифициран от Българския институт по
метрология. Сочи, че съществуващата от години практика е, по реда на чл. 139, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, компетентни служители на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" да извършват крайпътни проверки за претоварване в т. ч. и
със сертифицирани измервателни уреди (ООАА - Ловеч не разполага с подобен, но ООАА -
Велико Търното и др. отдели на територията на страната притежават сертифицирани
мобилни лаборатории).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същия е
представил писмени бележки, с които е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и е изложил аргументи за отмяна на обжалваното НП.
АНО – и.д. Началника на ОО АА гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите А.
А. Д. и И. Ц. М., от писмените бележки на жалбоподателят и писменото становище на АНО,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2024 г. бил съставен акт с бл. №00054 за установяване на административно
нарушение от св. А. А. Д. в присъствието на св. И. Ц. М. срещу Т. И. К. ЕГН: **********,
от гр. ******, за това, че на 20.06.2024 г. по път Ловеч - Троян пред завод Техра в посока
Троян управлява МПС ********** собственост на фирма ********* като извършва
Обществен превоз на товари на територията на Република България с товарителница номер
724055 от 20.06.2024г. по маршрут Г. Павликени - Троян видно от пътен лист сер. ВА номер
666012 от 20.0б.2024 г., като при проверката се установило: 1. При допустимо максимално
натоварване на превозното средство с четири оси с две управляеми е от 32 тона в момента
на проверката видно от кантарна бележка 59361/20.06.24 г. натоварването е 49700кг.
(претоварването е с 17700 кг), с което е нарушил чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 2 от Закон за
движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. С
акта са иззети доказателства: кантарна бележка 59361/20.06.24 г. В акта не е вписано
възражение, но такова е депозирано в законоустановения срок. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. А. А. Д. за когото не се спори, че
е служител на ОО АА гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от
Венцислав ******а Спасов – и.д. Началник на ОО АА гр. Ловеч. От приобщените по реда на
чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-107/29.02.2024
год. на Министъра на ТС, се установява, че административно-наказващия орган е определен
за такъв от Министъра.
В хода на административно наказателното производство с възражението
жалбоподателят е представил същата кантарна бележка с №59361/20.06.24 г., но в нея
3
стойността на товара е 29 700 кг., която е приета и вложена като доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
На 20.06.2024 г. жалбоподателят К. по път Ловеч - Троян пред завод Техра в посока
Троян управлявал МПС ********** собственост на фирма ********* като извършвал
Обществен превоз на товари на територията на Република България за който притежавал
товарителница номер 724055 от 20.06.2024 г. по маршрут Г. Павликени – Троян. Имал
издаден пътен лист сер. ВА номер 666012 от 20.0б.2024 г. Около 09:53 часа бил спрян за
проверка от служители на ОО "АА" – Ловеч – свидетелите А. А. Д. и И. Ц. М.. В хода на
проверката свидетелите изискали от водача документите, които следвало да придружават
превоз на товара. Освен горепосочените документи, жалбоподателят К. представил и
кантарна бележка № 59361/20.06.24 г. /л.14/, издадена от База Горно Павликени. В нея бруто
теглото на управлявания от К. автомобил било 49 700 тона. Въз основа на тези данни,
свидетелят Д. констатирал, че натоварването на управляваното от жалбоподателят ППС към
момента на проверката е 49 700 кг., при максимално допустимо натоварване на превозното
средство, което е с четири оси с две управляеми от 32 тона. Свидетелят Д. приел, че с тези си
действия К. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и съставил на
жалбоподателят цитирания по – горе акт за установяване на административно нарушение, за
нарушение на посочените по - горе разпоредби, на който като свидетел се подписал М..
Жалбоподателят подписал така съставения акт и получил екземпляр от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят представил писмено възражение като
към него приложил кантарна бележка № 59361/20.06.24 г. с идентични реквизити на тази
представена от него в хода на извършената му проверка, като разликата е само в
натоварването, където е отразена стойност от 29 700 кг. АНО не кредитирал същата и въз
основа на акта за нарушение, на 05.07.2024 г. издал обжалваното наказателно постановление,
в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка. Наказващият орган
също приел, че е извършено нарушение, което квалифицирал като такова по чл. 139, ал. 1, т.
2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б."в" от Нар. №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. Приел също така и че не са налице предпоставки за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е маловажен и наложил на жалбоподателя
предвиденото в чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 2000.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на посочената норма, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната,
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за
собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза.
Разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, регламентира правото на определените от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, при
изпълнение на функциите си по този закон, да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на
превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка
на пътници и товари.
4
По аргумент от горецитираните норми, ИА "Автомобилна администрация" е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на
агенцията разполагат с правото да съставят АУАН. С оглед разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП и делегираните му правомощия със Заповед № РД – 08-107/29.02.2024 год. на
Министъра на ТС, и.д. началникът на ОО "АА" гр. Ловеч се явява надлежно оправомощен,
респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Предвид горното съдът намира, че служителите на ИА "Автомобилна
администрация" са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
съответно да издават наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП в случаите на извършено административно нарушение по
цитирания текст.
В тази връзка съдът не споделя направеното от жалбоподателят възражение, че
длъжностни лице при ИААА не са компетентни да съставят АУАН съответно да издават НП
за процесното нарушение. Квалифицирането на нарушението, вменено на жалбоподателя
като такова по чл. 139, ал. 1,т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 6, б."в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не води автоматично до приложението на
чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. С цитираната наредба се определят
съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни
превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, наричани за краткост
"ППС", които не представляват опасност за участниците в движението; т. 2 - условията и
редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата извънгабаритни ППС"
се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В конкретния
случай жалбоподателят очевидно има предвид, че управляваното от жалбоподателят ППС
попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 – "тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6". Легалната дефиниция за
допустима максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а именно: "допустими максимални маси" са
максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6.
Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл.139,
ал.3 от ЗДвП, съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на
пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на
транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи.
Съпоставяйки цитираната норма и обсъдената по-горе разпоредба на чл. 1 от наредбата,
обосновава извода, че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с
подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол.
Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и
движението на ППС, превозващи опасни товари. Безспорно относно контрола на
извънгабаритните и тежки ППС, въведената в Наредбата уредба/контролът се осъществява
от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответните служби за контрол при
МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция Митници/, е различна от тази
в чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП - министърът на транспорта и съобщенията, чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване
на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза.
По аргумент от чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" и
5
Агенция "Митници" в частност, осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват
обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването
им от разрушаване.
Нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на
жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена
допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.
Доколкото в конкретния случай се касае за осъществяване на обществен превоз на товари с
МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно установените, то
служителите на ОО "АА" гр. Ловеч са компетентни да съставят АУАН, респ. началникът на
областния отдел да издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП за така
констатираното нарушение.
В заключение, дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с
Наредба № 11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на
основание чл.15, ал.3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са спазени изискванията
на чл.42, и ч.57 от ЗАНН.
В случая в хода на проверката е установено, а и не се спори по делото, че
управляваното от жалбоподателя ППС– ********** собственост на фирма ********* е с
четири оси, с две управляеми. При това положение, при движението му по пътищата на
20.06.2024 г. за него са били в сила нормите визирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6,
б."в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а именно: моторно превозно средство с четири
оси с две управляеми оси следва да е 32 t. В този смисъл правилно, както актосъставителят,
така и наказващия орган са формулирали и определили словесната и цифрова квалификация
на нарушението, доколкото при извършената проверка сам жалбоподателят е представил на
проверяващите кантарна бележка от която е било установено, че брутното тегло на
товарния автомобил общо е в размер на 49 7000 килограма. Във въвеждащата задължението
норма на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП се визира единствено изискването размерите, масата или
натоварването на осите на ППС да не надвишават съответните норми, но не и
необходимостта от разрешение за движение, когато тези норми са надвишени, поради което
и направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. Съответно, състава на
санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда същите елементи от обективна
страна на нарушението, като под израза "... без да спазва установения за това ред... " се имат
предвид въведените от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ допустими норми за маса,
размери и натоварване на ос – чл. 5–7 от Наредбата. Разрешението за движение по пътищата
на извънгабаритни и тежки превозни средства и реда за получаването му е уредено в раздел
III и раздел IV от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, съответно движението на
извънгабаритно ППС без разрешение би било нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.а от ЗП като
съответната санкционна норма за него е тази по чл.53, ал.1, т.2 от същия закон.
Надвишаването на някоя от определените в чл. 5-7 от Наредбата задължителни норми
съставлява отделно нарушение, с конкретно определени от закона обективни признаци и
наличието на разрешение не е един от тях.
Що се отнася до наведеното възражение, че посочените в кантарната бележка данни
за теглото на превозното средство не са достатъчни да обосноват извод за безспорна
установеност на фактите изложени в тях /в частност на общата маса на натоварване/, а е
следвало контролните органи да извършат собствено измерване със средства за измерване,
отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, то същото не се споделя от съда по
следните съображения: Нормата на чл.35, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ
въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва
проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или
6
тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в
документа за платена такса по чл. 14, ал. 3. Разглежданият случай обаче не е такъв, тъй като
не е правена проверка за съответствие; В случая общата маса на натоварване е била
установена въз основа на документ, представен от самия жалбоподател, в хода на
извършената му проверка, който той, видно от отразеното в представената кантарна бележка
е приел без възражение относно извършеното претегляне и резултата от него. При това
положение, именно в тежест на жалбоподателя М. е да опровергае съдържанието на
документа.
Действително в хода на административно наказателното производство
жалбоподателят е представил на АНО кантарна бележка касаеща същото измерване с
№59361, осъществено на 20.06.2024 г. в 08.51.40 часа в база Горно Павликене, като
единственото разминаване в реквизитите на двете кантарни бележки касае измерването на
товара, като в последствие представената кантарна бележка е вписана различна стойност на
тежестта на товара, от тази представена от жалбоподателят в хода на извършената му
проверка. Съдът намира, че правилно АНО не е кредитирал в последствие представената му
кантарна бележка, предвид на това, че двете кантарни бележки се твърди, че са издадени в
един и същи ден и час, но че в рамките на едно измерване с №59361 в база Горно
Павликени, от един оператор са установени две стойности на тежестта с разлика помежду
им 20000 кг., за което са издадени две кантарни бележки с видимо различни подписи, като
тази с по – високата стойност е била представена при крайпътната проверка, а тази с по –
ниската стойонст на тежестта - една седмица по – късно, като във втората представена
кантарна бележка не са попълнени всички реквизити, а именно липса подпис в графата
приел. Предвид констатираното, както и предвид на това, че жалбоподателят не ангажира по
делото други доказателства от които да се установява, че именно представената от него
седмица по – късно кантарна бележка отразява реално измереното, както и предвид факта,
че двете представени кантарни бележки са със видимо различни подписи на предал, както и
че във втората представена кантарна бележка липса подпис в графата приел, съдът намира,
че в хода на съдебното следствие остана недоказано твърдението на жалбоподателят, че на
процесната дата управляваното от него ППС е било с максимално натоварване на
превозното средство с четири оси с две управляеми по – малко от 32 тона.
С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, в достатъчна степен са индивидуализирани времето,
мястото и начина на извършване на нарушението, както и нарушителя. Правилно също така,
въз основа на констатираните обстоятелства и събраните доказателства е била определена
цифровата квалификация на нарушението и приложена съответната на него санкционна
норма.
Извършеното административно нарушение не следва да се определя като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушения от
този вид. Жалбоподателят не посочва конкретни факти и обстоятелства, които да
обосновават такъв извод, а и от приобщените по делото доказателства също не се
установяват такива. Ето защо, съдът намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в случая. Фактът, че нарушението е първо за него (доказателства за обратното
липсват), безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, което явно не е било
съобразено от наказващия орган, който е наложил наказание глоба в размер на 2000.00 лева,
но в никакъв случай, само обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя не е
достатъчно за достигане на извод за неговата маловажност. Съдът намира обаче, че при
определяне размера на наложеното наказание глоба АНО не е съобразил тежестта на
нарушението чрез налагане на глобата над законовия минимум.
Съдът намира за адекватно на конкретното нарушение, налагането на наказанието
към минималния размер от 500.00 лв., тъй като по делото не бяха ангажирани никакви
7
доказателства от административно-наказващия орган за предходни нарушения на ЗДвП от
нарушителя, което също е трябвало да бъде съобразено при индивидуализацията на
наказанието за конкретното нарушение съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че в
случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината обстоятелства, то последният е
бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги посочи изрично или наведе
такива в хода на съдебното следствие. Изложеното води до извод, че размера на наложената
глоба от 2 000.00 лева не почива на посочените в чл.27 от ЗАНН предпоставки, а е
определена самоцелно от АНО, което прави същата незаконосъобразна, доколкото
наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва да бъде съобразено с
личността на извършителя и характера на извършеното и в този смисъл никога не бива да
бъде самоцелно. По делото не се събраха доказателства в резултат на извършеното от
жалбоподателя да са настъпили обществено-опасни последици. Поради изложеното и
липсата на каквито и да е установени от АНО отегчаващи вината обстоятелства, настоящият
съдебен състав счита, че наказание към минималния посочен в чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП
в размер от 500.00 лева изцяло би постигнал целите на наказанието по ЗАНН. Съдът
намира, че наказание в посочения размер е достатъчно за постигане на предвидените в чл.12
от ЗАНН цели – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В този смисъл съдът намира, че наказанието глоба не е било индивидуализирано правилно и
поради изложените по - горе съображения следва да бъде намалено.
По изложените по – горе съображения атакуваното НП следва да бъде изменено в
частта относно наложената глоба, като размерът се намали на 500, 00 лева.
В хода на делото и от двете страни не са направени искания за присъждане на
разноски за възнаграждение за упражнено процесуално представителство ( на адвокат на
жалбоподателя и на юрисконсулт на АНО).
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 31-0000067/05.07.2024 година на Венцислав
****** Спасов – и.д. Началник на ОО АА гр. Ловеч, определен от Министъра на МТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което е наложена на Т. И. К. ЕГН: **********, живущ в гр. ****** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 6, б."в" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на определеното
наказание на глоба на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8