Решение по дело №7069/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 772
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20211110207069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
представлявано от членовете на Управителния съвет Томаш Пецка и Петър
Холаковски, чрез юрисконсулт Виктория Захариева, против наказателно
постановление /НП/ №**********/20.01.2021 г., издадено от заместник кмета
на СО, въз основа на съставен на 27.10.2020 г. срещу „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№№**********, за това, че като собственик на недвижим имот –
трансформаторен пост – тип шахтов, находящ се в УПИ IV-533, от квартал
34, гр.София, местност “Манастирски ливади-изток“, придобит с нотариален
акт за учредяване право на строеж и специални сервитути с №192, том ХVII,
дело 2630 от 17.12.2018 г. и разрешение за ползване №СТ-05-1416 от
25.11.2019 г., за времето от 25.11.2019 г. до 27.01.2020 г. не уведомил
писмено СО, отдел „ОП-Средец/Триадица“ на дирекция „Общински
приходи“, на чиято територия е местонахождението на имота, като не е подал
данъчна декларация за облагане с данък, за което е бил задължен, като
деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 и чл.29 от
ЗАНН, и е извършено виновно, чрез бездействие, с което на 28.01.2020 г. е
нарушил разпоредбата на чл.14,ал.1 вр.чл.123,ал.1 от Закона за местните
1
данъци и такси /ЗМДТ/, за което и на основание чл.53,вр.чл.27/чл.83/ и
чл.3,ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В НП е отразено, че данъчната декларация за облагане с данък по чл.14,ал.1
от ЗМДТ, е изпратена по куриер на 09.09.2020 г., със закъснение 7 месеца и 13
дни след законоопределения срок и е постъпила и заведена в
„ОП-Средец/Триадица“ на 15.09.2020 г.
В НП е написано и че декларацията по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти, е подадена в СО, отдел „ОП-
Средец/Триадица“ на дирекция „Общински приходи“ и е заведена на
19.10.2020 г.
Недоволни от НП и наложената с него имуществена санкция „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, представлявано от членовете на Управителния
съвет Томаш Пецка и Петър Холаковски, чрез юрисконсулт Виктория
Захариева, обжалвали същото чрез административнонаказващия орган пред
СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и на
материалния закон, за което са изложени следните доводи: неправилна е
преценката на административнонаказващия орган за неспазване на срока за
подаване на декларацията от страна на Дружеството, защото то не е получило
Разрешението за ползване №СТ-05-1416 от 25.11.2019 г. веднага след
издаването му и така не е било уведомено своевременно за въвеждане в
експлоатация на обекта, като е подало данъчната декларация в двумесечен
срок от узнаването; АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП,
е съставен в присъствието само на 1 свидетел, и без за последния да са
посочени ЕГН и адрес, а и свидетелят е служител при наказващия орган,
което предпоставя липса на обективност и безпристрастност; в АУАН няма
дата и място на извършване на твърдяното нарушение; и др. Във връзка с
това е направено искане за отмяна на НП или при алтернативност – за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
редовно призован не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се
представлява.
2
При проведения разпит на актосъставителя М. същата в показанията си
излага накратко фактически обстоятелства, за които сочи, че са осъществени
на дати, различни от отразените в АУАН.
По делото като доказателства са приложени в копие: нотариален акт за
учредяване право на строеж и специални сервитути с №192, том ХVII, рег.
№33396, дело 2630 от 17.12.2018 г. и разрешение за ползване №СТ-05-1416
от 25.11.2019 г., издадено от на началника на ДНСК; подадена на 19.10.2020
г. данъчна декларация по чл.14,ал.1,ал.4-ал.6 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти; доказателства
относно компетентността на административннаказващия орган и
актосъставителя.
Съдът кредитира събраните по делото писмените доказателства,
приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК,
относими към предмета на доказване по делото и взаимно кореспондиращи по
помежду си, но не кредитира гласните доказателства - показанията
актосъставителя М., които са неотносими към настоящето дело и са в
несъответствие с писмените доказателства.
Въз основа на писмените доказателства по делото, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено с необходимата
категоричност от правна страна следното:
На 17.12.2018 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД станало собственик
на недвижим имот – трансформаторен пост – тип шахтов, находящ се в УПИ
IV-533, от квартал 34, в гр.София, местност “Манастирски ливади-изток“,
придобит чрез учредяване право на строеж и специални сервитути с
нотариален акт №192, том ХVII, дело 2630 от 2018 г. на нотариус Милена
Георгиева, вписана в регистъра на НК под №622 с район на действие Районен
съд - София. На 25.11.2019 г. от началника на ДНСК било издадено
Разрешение за ползване №СТ-05-1416. Във връзка с посоченото за
Дружеството възникнало задължение да уведоми за това писмено, в
двумесечен срок от 25.11.2019 г. – т.е. до 27.01.2020 г. /25.01.2020 г. –
събота/, СО - на чиято територия е местонахождението на имота, чрез
подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимия имот, по чл.14 ЗМДТ, което то не изпълнило в посочения срок, а
подало декларацията със закъснение, изпращайки я по куриер на 09.09.2020 г.,
3
като същата била получена и деловодно заведена в СО - „ОП-
Средец/Триадица“ на 15.09.2020 г. Това било преценено като извършено от
Дружеството административно нарушение, за което на същото на 27.10.2020
г. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Екземпляр от НП било получило за „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на
05.05.2021 г. и обжалвано от него на 12.05.2021 г., с изпратена с куриерска
фирма жалба.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на
която тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя като цяло е
основателна, но не предвид всички изложените в нея доводи, и не само въз
основа на тях.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Доказателствата по делото обосновават правния извод, че от
обективна страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е извършило на
28.01.2020 г. в гр.София горепосоченото и отразено в НП нарушение
/осъществено чрез бездействие/, тъй като не е подало в СО, в двумесечен срок
от придобиване на недвижимия имот и издаване на разрешението за ползване
– т.е. от 25.11.2019 г. до 27.01.2020 г. включително /предвид, че 25.01.2020 г.
и 26.01.2020 г. са били почивни дни – събота и неделя/, данъчна декларация
по чл.14 ЗМДТ за облагане с годишен данък този недвижим имот. По делото
липсват доказателства, подкрепящи твърдението на Дружеството, изложени в
4
жалбата му срещу НП, че издаденото разрешение за ползване не е получено
от него своевременно след издаването му, поради което и същото не е било
уведомено веднага за въвеждане в експлоатация на обекта, а това е станало
по-късно, т.е. липсват доказателства, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
узнало за това разрешение в един/някакъв следващ във времето момент.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван, поради което и е неясна преценката на
административнонаказващият орган, че Дружеството е извършило
нарушението виновно.
Извършеното от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не представлява
маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от
съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за
маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия
орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28
от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на
съдебен контрол. В конкретния случай няма основание, което да наложи
извода, че извършеното, макар да съставлява административно нарушение, е
без обществена опасност или с явно незначителна такава, тъй като срокът на
закъснението, след който Дружеството е изпълнило това свое задължение,
категорично не е незначителен.
От друга страна обаче, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството. При служебната проверка се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в
производството, независимо, че и НП, и АУАН са издадени от оправомощен
за това орган, в който смисъл по делото са приложени доказателства. Това е
така, защото:
1. АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл.42,т.3 от
ЗАНН, защото не сочи датата, на която е извършено нарушението. В АУАН е
написано, че за времето от 25.11.2019 г. до 27.01.2020 г. Дружеството не е
5
подало в СО декларацията за придобития имот, без да е посочено словесно, че
продължителността на законоустановения срок за изпълнение на това
задължение е два месеца - от датата на разрешението за ползване на
придобития недвижим имот. Посочената дата, на която е подадена
декларацията, както и датата, на която тя е получена в СО, не отменя
задължението да бъде написано кога е извършено нарушението, тя има
значения за преценка на срока на закъснението и респективно – на тежестта
на нарушението;
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и
недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което
и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението,
а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и/или
субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното
изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност
на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на
Закона.
Това, че датата на нарушението е написана в НП, не отменя преценката,
че АУАН страда от горепосоченото съществено нарушение – липса на
задължителен обективен фактически елемент от състава на същото, което не
може да бъде отстранено от административнонаказващия орган по реда на
чл.53,ал.2 от ЗАНН, доколкото задължителни съставомерни елементи на
нарушението е незаконосъобразно да се сочат за първи път в НП. В случая
НП е издадено въз основа на един незаконосъобразен акт, което рефлектира и
върху наказателното постановление;
2. В НП не е написано кое е основанието, на което е наложена
имуществената санкция. В случая нарушението осъществява състава на
разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ, която гласи „За новопостроените или
придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на
ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация
за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти”, а основанието за
наложената имуществена санкция е чл.123,ал.1 от ЗМДТ, която гласи „Който
не подаде декларация по чл.14, не я подаде в срок, както и не посочи или
невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в
6
по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер
от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-
тежко наказание”. В НП чл.123,ал.1 от ЗМДТ, независимо, че е санкционна
норма, е посочена като разпоредба, квалифицираща нарушението „по
чл.14,ал.1,вр.чл.123,ал.1 от ЗМДТ;
3. Размерът на наложената на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
имуществена санкция, който е определен в максимума, посочен в закона за
това нарушение, административнонаказващият орган не е мотивирал по
никакъв начин, като евентуално може да се предполага, че е взел предвид
закъснението за подаване на декларацията, което /да се прави предположение/
обаче е правно недопустимо, а определеният размер в случая се явява
необоснован и като такъв и незаконосъобразен;
4. В АУАН и НП за изложени от фактическа страна съответни
обстоятелства, но липсва изведен диспозитив на нарушението;
5. В жалбата срещу НП се твърди, че срещу АУАН е подадено
възражение, каквото липсва в изпратената на СРС административна преписка,
и в НП никъде не е отразено такова обстоятелство и няма произнасяне от
административнонаказващия орган в тази насока, но няма и становище от
последния дали е постъпвало твърдяното възражение
Така посоченото представлява поотделно и в съвкупност съществено
нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и
предвид характера на настоящето производство, поради което не може да
бъде санирано НП и АУАН. С оглед на това НП е незаконосъобразно и като
такова подлежи на отмяна, тъй като не може да породи правновалидни
последици и не може да служи за ангажиране на административно
наказателната отговорност на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в случая.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава
правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не
може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава
всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът
на делото.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №**********/20.01.2021 г.,
издадено от заместник кмета на СО, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, за това, че като собственик на недвижим имот – трансформаторен пост –
тип шахтов, находящ се в УПИ IV-533, от квартал 34, гр.София, местност
“Манастирски ливади-изток“, придобит с нотариален акт за учредяване право
на строеж и специални сервитути с №192, том ХVII, дело 2630 от 17.12.2018
г. и разрешение за ползване №СТ-05-1416 от 25.11.2019 г., за времето от
25.11.2019 г. до 27.01.2020 г. не уведомил писмено СО, отдел „ОП-
Средец/Триадица“ на дирекция „Общински приходи“, на чиято територия е
местонахождението на имота, като не е подал данъчна декларация за облагане
с данък, за което е бил задължен, като деянието не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, и е извършено виновно, чрез
бездействие, с което на 28.01.2020 г. е нарушил разпоредбата на чл.14,ал.1
вр.чл.123,ал.1 от Закона за местните данъци и такси, за което и на основание
чл.53,вр.чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8