РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. ХАСКОВО, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500340 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №383/30.ХI.2023 г. постановено по гражданско дело
№552/2023 г. Районен съд-Димитровград прогласява договора за заем №
838944 от 31.03.2023г. сключен между от една страна „Сити Кеш" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр, София, ул. „Славянска",
№ 29, ет. 7 като кредитор и от друга Н. Д. Т., ЕГН **********, гр. ***,
съдебен адрес- адв. М. В.М., АК- Пловдив, гр. *** за нищожен поради
противоречие със закона.
С решението се осъжда Н. Д. Т. да върне на „Сити Кеш" ООД сумата в
размер на 900(хиляда и шестстотин лева), получена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2023 г. до
окончателното 'и изплащане, предявеният за сумата от 60,08 лева,
представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от
31.03.2023г. - 31.05.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
Осъжда се „Сити Кеш" ООД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив
сумата в размер на 285.83 лева.
С определение №108/30.I.2024 г. постановено по делото РС-
Димитровград изменява решение №383/ 30.11.2023 г., постановено по г.д.№
1
552/23 г. по описа на РС- Димитровград в частта му за разноските , както
следва: осъжда „Сити Кеш" ООД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив,
възнаграждение в размер на 400 лева и осъжда „Сити Кеш" ООД да заплати
на Н. Д. Т. държавна такса от 75.20 лева
РС.Димитровград Осъжда Н. Д. Т. да заплати на „Сити Кеш" ООД
направени по делото разноски в размер на 374.97 лева.
С определение №217/23.II.2024 г. постановено по делото РС-
Димитровград допуска поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитив на решение№ 383/30.11.2023 г., постановено по г.д.№ 552/23 г. по
описа на РС- Димитровград , както следва:Вместо осъжда Н. Д. Т. да върне на
„Сити Кеш" ООД сумата в размер на 900(хиляда и шестстотин лева),
получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 19.06.2023 г. до окончателното 'и изплащане, предявеният за
сумата от 60,08 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за
периода от 31.03.2023г. - 31.05.2023г,, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане като неоснователен-
отхвърля.Да се чете: осъжда Н. Д. Т. да върне на „Сити Кеш" ООД сумата в
размер на 900(деветстотин лева)лв., получена на отпаднало основание, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2023 г. до окончателното 'и
изплащане, предявеният за сумата от 60,08 лева, представляваща незаплатена
възнаградителна лихва за периода от 31.03.2023г. -31.05.2023г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане като неоснователен- отхвърля.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение са останали от „Сити Кеш“ ООД
поради което го обжалват като неправилно.В разрез със закона съдът приел,че
процесния договор между дружеството и Н. Т. е недействителен.В случая
следвало да се съобрази,че недействителността на отделни части от
договорното правоотношение не водело до пълната му
недействителност.След като съдът приел,че е нищожна клаузата за неустойка
то следвало да прогласи само същата за нищожна.
От друга страна ГПР бил правилно и съобразно изискванията на закона
установен.В същият не следвало да се включва предвидената по договора
неустойка,тъй-като това противоречало на чл.19 §2 от Директива 2008/48/ЕО.
Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционния акт,както и
да се осъди насрещната страна да заплати и възнаградитената лихва от 60.08
лева ведно с главницата по процесния договор.
По въззивната жалба е представен отговор от Н. Д. Т.,който извежда
неоснователността на същата и правилността на постановение решение на РС-
Димитровгпрад.
М. М.,адвокат и пълномощник на Н. Т. представя частна жалба против
постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение на първата
инстанция,като иска отмяната му и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 585.60 лв. съобразно фактическата и правно
2
сложност на делото и защитения интерес.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици.Същата е обективиран израз на субективните му права.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства..В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха
обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на
обжалваното решение.Такива доводи не сочат и страните по въззивното
производство.Обект на преценка в настоящото дело е правилността на
първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивната
жалба.
В хода на производството е несъмнено e установено,че между страните по
делото са възникнали договорни правоотношения от потребителско естество -
договор за потребителски кредит №838944/ 31.III.2023 г, като на ищеца е
предоставен от дружеството кредит в размер на 900 лева, при следните
условия: срок- 8 месени вноски, при фиксиран годишен лихвен процент-
40,05 % и годишен процент на разходите- 47.95 %. Изведена е обща
сума за погасяване – 1 082.22 лв.Налична е и неустойка при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение по чл.5 от процесния договор в
размер на 797.98 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.Видно от
представения погасителен план и включената неустойка,общото задължение е
значително по-високо от посоченото в договора—1880 лева. Установява се,че
заемополучателят е получил сумите като главница по описаните договорни
отношения
В рамките на проведеното съдебно дирене е установено по делото пред
Обсъдения договори за кредит е нещижен. Съдът следва да осъществи
цялостна проверка на потребителския договор на основание чл.7 ал.III от
ГПК.
В случая годишния процент на разходите е изведен в рамките на
законово допустимия размер,но само формално.Видно от установените
обстоятелства,сумата,наречена неустойка не е включена в ГПР.Тази сума не
съставлява неустойка по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Клаузата за предоставяне
на неустойка по чл.11 от процесния договор за неизпълнение задължението
за предоставяне на обезпечението по чл.5 е нищожна. Изискванията на
заемодателя в тази насока силно ограничават възможностите на потребителя
да може да ги изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят
да изпълни тези условия, по начина по който са зададени, противоречат на
всички неписани правила и норми и компрометират института на
неустойката. В този си вид представляват своеобразен и директен източник на
допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на
договорна лихва.Трудно би могло да се определи това вменено задължение на
длъжника като справедливо, нормално и съответстващо на нормите на закона,
като типично и в съответствие с добрите търговски практики в отношенията с
определено икономически по-слабата страна. В този си вид посочената като
3
неустойка сума е изгубила своето законово предназначение да служи като
обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на вредите. В
случая сумата посочена като неустойка е дължима независимо дали заемът е
върнат от потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има
отношение към неизпълнение на задължение на потребителя да осигури
обезпечение на задължението, което налага извод, че при нейното определяне
по основание, параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на
добросъвестността, като в случая тази клауза от договора е създадена в
изключителен ущърб на потребителя и води по този начин до значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, произтичащи от договора. Неустойката в случая представлява
допълнително предвидена печалба за търговеца за сметка на потребителя
извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. В този
смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител,който следва да отговаря на почти неизпълними изисквания или на
банкова гаранция от подобно естество, което задължение става изискуемо
след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит е в пряко
противоречие със закона и добрите нрави.Такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността
от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на закона,така и чл. 16 от ЗПК.
Тъй-като сумата за неустойка,предвидена в опроцесното договорно
отношение от потребителско естество,не съставлява института по чл.92 от
ЗЗД,то и следва задължително да се включи в ГПР.Очевидно включването на
сумата от 797.78 лв. про отпусната главница като кредит от 900 лв. в ГПР ще
доведе до значителното надхвърляне на допустимия от закона размер по чл.19
ал.IV от ЗПК.
Налице е недействителност на договора за кредит на основание чл.22
вр. с чл.11 ал.I т.10 от ЗПК. В процесния случай годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит не са посочени
коректно,очевидно не съвпадат с посочените по договора величини и водят до
заблуждаване на потребителя. В случая в договорите за потребителски кредит
е визирано, че годишният процент на разходите е в рамките на чл.19 ал.IV от
ЗПКно не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва
за конкретния случай. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на годишния процент на разходите, както и общото посочване на взетите
предвид допускания, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти от потребителя, от които се образува, и дали те са в съответствие
с нормата на чл.19 ал.I от ЗПК. при вярното им отчитане и сборуване.В
случая няма възможност първоначално да се отчете дали посочения размер на
ГПР е изведен само формално като по-нисък от величината по чл.19 ал.IV от
ЗПК,за да се спази привидно изискването на закона относно валидността на
договора или същият действително,при сбор на законовите му съставки,води
до визирания размер като проценти.Както се установи в хода на
4
производството това не е така и в действителност същият над десетократно
по-висок от формално посочения в двата договора ГПР. В конкретния случай
в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита-кои точно компоненти са включени в него и как се формира
посочения в договора и за конкретния случай негов размер. Клаузите на
договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от
граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да
предвиди икономическите последици от сключване на договора.
Следователно не са спазени изискванията на чл.11 ал.I т.10 от ЗПК –
годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени
основните данни, послужили за неговото изчисляване за конкретното
облигаторно правоотношение.Посочването на съставките на ГПР в
конкретния случай дава възможност и да се прецени дали същият
действително,а не само формално отговаря на изискването на чл.19 от ЗПК
или не.Това е изключително важно обстоятелство,тъй-като касае
действителността на целия договор.Поради това следва съставките на ГПР да
са ясно изброени.
Предвид на изложеното и цялостната недействителност на
потребителския договор,на основание чл.23 от ЗПК потребителят не дължи
лихва или други разходи по кредита.
В тази насока решението на РС-Димитровград е правилно и следва да се
потвърди,като въззивния съд и препраща към изложените в него мотиви на
основание чл.272 от ГПК.
В хода на съдебните производства са съобразени релевантните
обстоятелства в изпълнение на задължението на съда по чл.7 ал.III от ГПК ,
така и в съгласие с обхвата на проверката за нищожност,очертан от ТР № 1
от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК.
Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК е правилно и
законосъобразно,поради което въззивния съд споделя изцяло изложените в
него основания,поради което и не следва да ги преповтаря,а препраща към
тях,на основание чл.272 от ГПК вр. с чл.278 ал.IV от ГПК.Ето защо този акт
следва да се потвърди.Определеното възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
за процесуалния представител на ищеца е правилно ,предвид на правната и
фактическа слогжност на делото и съответното приложение на решение от
25.I.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.
Ще следва и пред въззивния съд да се присъдят на адвокат М. М.
възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно правната и фактическа
сложност на делото,и осъществените от него процесуални действия пред
съда-представяне само на отговор,предвид и решение от 25.I.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК и чл.248 от
ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №383/30.ХI.2023 г. постановено по
гражданско дело №552/2023 г. на Районен съд-Димитровград .
5
ПОТВЪРЖДАВА определение №108/30.I.2024 г. постановено по
делото РС-Димитровград постановено по г.д.№ 552/23 г. по описа на РС-
Димитровград.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр, София, ул. „Славянска", № 29, ет. 7 да заплати
на адв.М. В. М., *** сумата в размер на 200.00 лева възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6