Р
Е Ш Е
Н И Е
No 299
гр. Ботевград, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на втори декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 1576 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2 от Закона за защита от домашно
насилие.
Молителката- В.Ц.Д. *** е сезирала съда с искане за издаване на заповед за
защита срещу *****, живущ ***, с когото живеят във фактическо съпружеско
съжителство от 2013 г. В молбата си твърди, ежедневно в периода от 01.09.2019
г. и до 17.09.2019 г. ответникът извършва актове на домашно насилие спрямо нея
в съсобствения им недвижим имот, находящ се в *****и
изразяващи се в ограничаване на свободата й, както и в емоционален, психически
и икономически тормоз. Излага, че във всеки един от дните в посочения период
ответникът я заставя да му прехвърли пред нотариус притежаваните от нея идеални
части от съсобствения им недвижим имот, като й поставя срокове за това. Твърди,
че работи на трисменен режим на работа, като на календара в дома им е
отбелязала кога какви смени е на работа, за да може ответникът, както той
желае, да контролира кога и в кой период е на работа, но въпреки това получава
ежедневни упреци от негова страна, че излиза рано сутрин и я няма цял ден или,
че излиза късно вечер и си идва на разсъмване. Според него, когато тя е в
почивка от работа, няма право да излиза от къщи и да пие и кафе с приятелки.
Поддържа, че въпреки, че живеят на семейни начала, ответникът не й дава пари от
своя страна, а наред с това държи да си делят всички разноски за живот, държи й
сметка точно за какво изразходва получаваната от нея заплата; държи да му
показва фиша за заплатата си. В периода от 01.09.2019 г. и до 17.09.2019 г. за
пореден път й бил вдигнат скандал защо не е оставяла пари в къщи. Сочи, че
постоянно и ежедневно през същия този период й се отправят претенции, че не се
грижи достатъчно добре за него и за жилището; не му харесва как му глади
потника, ризата и как му е готвила. Поддържа, че наред с това е ограничена и
във възможността да общува с дъщеря си, като поведението на ответника
категорично показва, че тя е нежелана дори за едно кафе в дома им, което налага
да си говорят само пред блока, а ако отиде до нейния дом, то според него е за
да се види с бившия й съпруг. Твърди, че изброените действия на ответника
спрямо нея застрашават емоционалното и психическото й здраве. Моли съда да
издаде заповед за защита срещу ответника.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителката В.Ц.Д., е посочила, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие
от лицето *****, с когото живеят във фактическо съпружеско съжителство, и
изразяващо се в психически тормоз, изнудване да му продаде нейната част от
жилището, системни скандали и обиди. Декларацията е с дата 13.09.2019 г., като
същата е подписана от молителката. Допълнително в съдебно заседание на
12.11.2019 г. е представена още една декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от
молителката с дата 15.10.2019 г., съдържащо подробно описаните на твърдените от
нея действия, съставляваща акт на домашно насили, и буквално възпроизвеждащи
подадената от нея уточняваща молба от 18.09.2019 г.
В съдебното заседание молителката, чрез пълномощника си адв. М.Н. поддържа
молбата, като моли спрямо ответника да бъдат взети мерки по ЗЗДН.
Ответникът- *****,
живущ ***, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. С.Ц. оспорва молбата
като неоснователна. Оспорва да е извършвал сочените от молителката действия,
като заявява, че тя е тази, която упражнява психически тормоз над него с
желанието той да й прехвърли негова част от апартамента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на актовете на домашно насилие. Същата е
подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2
от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с
което е във фактическо съпружеско съжителство. Последното обстоятелство не е спорно между страните,
като същото се установява от събраните по делото гласни доказателства.
Видно от заверено копие на Нот. акт No 57/2017 г. на нотариус No 418 п РНК
с район на действие РС- Ботевград, на 23.03.2017 г. страните по настоящото дело
са закупили недвижим имот, представляващ жилище- апартамент в *****, ет. 2,
апартамент С4, за сумата от 31600.00 евро.
Представените са заверени копия на 2 бр. ЕР на ТЕЛК, съответно от
20.10.2016 г. и от 05.11.2019 г. на В.Ц.Д., от които е видно, че същата е с
процент трайно намалена работоспособност с оглед диагностицирано й заболяване.
Представено е и заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ от 30.10.2019
г., издаден на името на молителката, в който е посочена диагноза “хиперт. болест на сърцето”.
Представено е и заверено копие на изследване от Медико-диагностична
лаборатория по ЯМР диагностика – “*****” София от 30.10.2017 г. относно
извършени изследвания на *****.
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
изслушаните свидетели *****- дъщеря на молителката, *****, от които
непротиворечиво се установява, че страните по делото са живеели и продължават
да живеят заедно като семейство.
От показанията на свидетелите ***** се установява, че молителката им е
споделяла, че ответникът я тормози, не й разрешава да кани гости в дома им, забранява
й да се вижда с дъщеря й и семейството й, с приятели, поставя на въпрос защо тя
излиза рано за работа и се връща късно, а в началото на м. септември тази
година й поставил срок да освободи жилището или да му даде парите за него, за
да остане на един собственик. Свид. ***** твърди, че
на 10.09.2019 г. майка й отишла в дома й и била много разстроена, защото
ответникът искал да му върне парите до 16.09. Когато ответникът ходел на гости
у свид. *****, той не се чувствал добре там. Свид. ***** твърди, че към 07-08-09.09 молителката й се
обадила и била много разстроена заради това, че ответникът й прилага психически
тормоз и иска тя да се изнесе от жилището. От нея чувала, че й вдига скандали
за това, че тя не си гледа домашните задължения. Заявява, че веднъж по телефона
чула скандали и викове, като това било на 08-09.09.
От показанията на свидетеля ***** се установява, че веднъж е ходил в дома
на страните – на 26.09., когато ответникът го извикал, тъй като бил болен и
имал нужда от помощ. В дома, където ответникът стоял, било неподредено. Според
него обстановката не била подходяща като за болен човек. Ответникът се
притеснявал от хигиената в жилището. Същият му казал, че молителката отказва да
се грижи за него и затова го извикал да му помогне.
От показанията на тримата свидетели се установява, че ответникът си е
правил операция в Гърция, която според свид. ***** и свид. ***** била през юли-август.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат
да търсят защита по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата,
пострадали от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство. В случая безспорно е установено, че
страните са във фактическо съпружеско съжителство, следователно попадат в кръга
от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителката твърди да са извършени от ответника спрямо нея ежедневно в периода
от 01.09.2019 г. и до 17.09.2019 г. в дома им в *****и изразили се в следното:
ответникът я заставя да му прехвърли пред нотариус притежаваните от нея идеални
части от съсобствения им недвижим имот, като й поставя срокове за това; отправя
й ежедневни упреци, че излиза рано сутрин за работа и я няма цял ден или, че
излиза късно вечер и си идва на разсъмване; ответникът счита, че когато тя е в
почивка от работа, няма право да излиза от къщи и да пие и кафе с приятелки; ответникът
не й дава пари, а наред с това държи да си делят всички разноски за живот,
държи й сметка точно за какво изразходва получаваната от нея заплата; държи да
му показва фиша за заплатата си; вдигна й скандал защо не е оставяла пари в
къщи; отправя й претенции, че не се грижи достатъчно добре за него и за
жилището; не му харесва как му глади потника, ризата и как му е готвила; с
поведението си й показва, че дъщеря й е нежелана дори за едно кафе в дома им,
което налага да си говорят само пред блока, а ако отиде до нейния дом, то
според него е за да се види с бившия й съпруг.
Съдът намира, че така описаните от молителката действия, които твърди да са
извършени от ответника, не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2 от ЗЗДН. Нито едно от посочените действия не съдържа белези на насилие, на
упражнена принуда, поради което и не могат да се квалифицират като домашно
насилие. Твърдяното от молителката поведение на ответника е в рамките на
общоприетите начини на общуване, независимо дали може да се квалифицира като
морално укоримо или не, дали може да се определи като
част от добри и хармонични отношения между двамата партньори или напротив,
съответно дали това поведение е приятно или не за всеки един от тях, като
възприемането му от молителката като емоционален и/или психически тормоз не
променя този извод и не е основание на ответника да бъдат наложени ограничителните
мерки по ЗЗДН със съответните последици. Целта на специалния закон за защита от
домашно насилие е да се даде закрила на пострадалите от насилие лица, които се
намират в посочените в чл. 3 от закона близки семейни отношения с извършителя,
т.е. следва да е налице извършено насилие, а не просто субективно възприето
като неприятно за едно лице поведение на друго, тъй като в последния случай
налагането на мерки за защита би се превърнало в недопустима държавна, респ.
съдебна намеса в междуличностните и семейни отношения на хората. За да може да
се квалифицират дадени действия или поведение като домашно насилие и конкретно
в хипотезата на психическо и емоционално насилие, то следва същите да съдържат
елемент на принуда, каквато принуда в случа не се установи да е налице. Така и
от събраните по делото гласни доказателства не се установи ответникът по
някакъв начин да е принудил молителката да търпи сочените като извършени от
него действия спрямо нея, а сами по себе си тези действия не представляват актове
на насилие. Поради това съдът намира молбата й за издаване на заповед за защита
по реда на ЗЗДН за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да
заплати дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 25.00 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, молителят следва
му заплати направените от него разноски по делото в размер на 500.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Ц.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. “*****за издаване на заповед за защита срещу *****, ЛЧН *****,
с адрес: гр. Ботевград, *****, и ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ заповед за защита за извършено в периода на 01.09.2019 г. и до
17.09.2019 г. в гр. Ботевград от ***** домашно насилие спрямо В.Ц.Д. ***, ж. к.
“*****, с ЕГН **********, изразяващо се в емоционално и психическо насилие.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “*****да заплати на *****,
ЛЧН *****, с адрес: гр. Ботевград, *****, сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/
за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “*****на основание чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет
държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :