№ 853
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110200240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на ГЕРМАН ТРАНСПОРТ ЕООД с ЕИК ********* против Електронен фиш №
********** от 24.05.2023г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ -
София, с който на ГЕРМАН ТРАНСПОРТ ЕООД с ЕИК ********* за нарушение по чл. 102
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал.
1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и
в разрез със закона. Излага аргументи, копирани от предходни произнасяния на 116-ти
състав, СРС, НО по сходни дела.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява. От
процесуалния представител са постъпили писмени бележки. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – АПИ, чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.,
пледира за потвърждаване на ЕФ. Прави възражение на прекомерност на поисканите
разноски.
Първоначално делото е било образувано като НАХД 8072/2024 по описа на СРС„
НО и разпределено на 11ти състав, като с Решение от 18.07.2024г. ЕФ е отменен. По жалба
на АПИ с Решение от 19.12.2024г. първоинстанционният съдебен акт е отменен от АССГ и
делото е върнато за ново разглеждане, при което е образувано настоящето производство.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
1
На 24.05.2023г., в 23:52 часа ППС ВЛЕКАЧ РЕНО Т. с регистрационен номер
СВ****ТТ, с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5. с обща технически допустима
максимална маса на състава 50000, се движело и било заснето движението му в община
Столична по път А-2 км 6+804, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било
установено с устройство № 20142, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км
6+804.
За извършеното нарушение срещу въззивното дружество като ползвател на
регистрираното ППС бил издаден обжалвания Електронен фиш № ********** от
24.05.2023г.,.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени
в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от
електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от
изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси. Не се доказа плащане на съответната такса, а от предоставения клип е
видно, че МПС с посочения регистрационен номер се е движело по съответния път. Поради
какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на
нарушението, което не е за несключване на договор с дружество, осигуряващо плащане на
съответните пътни такси, а за тяхното неплащане, с което е и осъществен съставът на
вмененото нарушение.
Видно от справките от АПИ, пътят, на който е заснетото нарушението, е бил в
експлоатация и за него се дължи пътна такса, тъй като същият е включен в нарочния списък
на Министерски съвет.
Видно от справка от АПИ, автомобилът е със собственик ВФС България ЕООД и
ползвател – дружеството жалбоподател.
2
Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не
се налага.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е
ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102
ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е
наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е
дължано заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
3
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, както следва … по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа
обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час товарният автомобил, с ползвател
жалбоподателя, се е движел по път, за който не е заплатена изискуемата такса, с което е
осъществен съставът на административно нарушение.
Необходимостта от заплащане на таксата се извежда от публичния списък на
пътищата, за които се дължи заплащане на такава такса.
Видно от справката от АПИ, жалбоподателят е ползвател на процесното МПС.
Мястото на нарушението е надлежно посочено, противно на изложеното в
жалбата. Представените доказателства в изпълнение на разпореждането на съда
установяват, че мястото на нарушението реално съществува, противно на аргументите в
обратния смисъл и същото е индивидуализирано надлежно.
Субективният елемент на нарушението не следва да бъде обсъждан, доколкото
отговорността на ЮЛ е обективна.
Въпреки констатацията на съда, че нарушението е извършено, ЕФ следва да бъде
отменен по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
нарушение на от 2023г. АПИ няма процесуална възможност да издава електронни фишове и
да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Към датата на нарушението
процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в
чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а
4
съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и издаване на НП.
Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и само
при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид
юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез
издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил
към датата на ЕФ такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление, е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна твърди ЕФ да е издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
който обаче към датата на нарушението е предвиждал само част от нарушенията, свързани
със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно
чрез издаване на ЕФ. Текстът на разпоредбата обаче е предвиждал (редакция преди
13.02.2024 г.), че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Едва в редакцията на текста след влизането в сила на13.02.2024 г. се предвижда, че
за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В този смисъл, настоящият състав намира, че издаденият ЕФ е
съставен без АПИ да е имала правомощие за това.
Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото
правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП. В случая обаче законодателят е бил предвидил възможност да се издава ЕФ за
нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса за
възможността за прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция липсва
установена трайна практика както на съответната касационна инстанция на Софийски
районен съд – АССГ, така и на СРС. Видно от постановяваните в страната решения по
идентични казуси, административните съдилища възприемат различно становище, като само
в малка част от тях са излагани мотиви за възможността нарушения, различни от тези по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от
19.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата, че липсва
правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП с
5
издаване на ЕФ. Така този състав на касационната инстанция е приел, че от систематичното
тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е
ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП. Административните съдии посочват, че съгласно ал. 1 на чл.
189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност за наказващия орган/,
когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл.
179, ал. 3б ЗДвП, ЕФ не се издава. Посочва се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП
имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за
осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това касационната инстанция е приела, че за извършеното от касатора нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение съдиите приемат, че
следва да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на
предпоставките за това, като в конкретния случай е допуснатото процесуално нарушение,
което е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения. Установените непълнота и неяснота на правната уредба
относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат санирани
по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приема този състав на
касационната инстанция. В този смисъл и Решение № 96 от 21.04.2023 г. на АдмС - Видин
по к. а. н. д. № 101/2023 г., включително и Решение №4438 от 05.07.2023г. на
Административен съд - София град 13ти касационен състав, по КНАХД 3117 по описа за
2023г. и други.
Обратната теза е застъпена в Решение № 1352 от 26.10.2022 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 2035/2022 г., където е възприето становището, че няма пречка да бъде издаден ЕФ
за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и подобен извод се намирал в противоречие с
правилното приложение на материалния закон. Такава правна възможност според този
касационен състав била предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3 позволяват издаване на електронен фиш
и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Неправилно според административните съдии в
случая въззивният съд не е приложил тези разпоредби считайки, че по този начин би се
стигнало до недопустимо за административно-наказателното право разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП – наличието на ясно изразена в разпоредбите на
6
чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш
включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, предполагало прилагане на систематичното
тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и
за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав на СРС не споделя това тълкуване и правни изводи на
административен съд гр. Варна по изложени вече мотиви, като намира, че подобно
разрешение е в разрез с формалната процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост.
На първо място следва да се посочи, че чл. 167а, ал.4 от ЗДвП не е правна норма с
административнонаказателен процесуален характер, систематически се намира в Глава пета
на ЗДвП - Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара и не урежда редът
за санкциониране на установените нарушения. Цитираната разпоредба единствено
предвижда задължение за Агенция "Пътна инфраструктура" да създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. По никакъв начин не може да
се изведе волята на законодателя, че същият е желал да предостави на АПИ и национално
ТОЛ управление на този етап на развитие на законодателството право да издава ЕФ за
нарушения по чл.179, ал.3а-3в. Редът за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата е уреден едва в глава седма и именно там систематически се
съдържат както съставите на административни нарушения, санкциите, така и редът за
реализиране на този вид юридическа отговорност. Действително в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е
предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма също не предвижда изрично
възможността да бъде ползвана на този етап от редакцията на ЗДвП облекчената процедура
за налагане на санкция с ЕФ за нарушение като процесното. Разпоредбата единствено
предвижда влизането в сила на вече издадени ЕФ, а не редът за тяхното издаване и
нарушенията, които могат да се санкционират с тях. Недопустимо е да се приеме, че
имплицитно законодателят е предвидил възможност за издаване на ЕФ и за процесното
нарушение при положение, че единствената норма, която урежда такава възможност е
чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава процедура не е предвидена. Разширително тълкуване на
този вид разпоредби е недопустим във вреда на санкционираните субекти, което е основен
принцип в правото. Следва да се има и предвид, че цитираните две разпоредби са също
толкова непрецизни, колкото и чл.189ж, ал.1, доколкото се предвижда Агенция "Пътна
инфраструктура" да създава и поддържа информационна система, в която се издават и
7
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
(167а, ал.4 от ЗДвП), но същевременно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не предвижда изобщо влизане
в сила на ЕФ за нарушения на 179, ал. 3в, което е още един аргумент да се приеме, че за
нарушения различни от изрично предвидените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на този етап не е
предвидена възможност за издаване на ЕФ.
Отделно от това следва да се има предвид, че и четирите анализирани разпоредби –
чл.179, ал.3б, чл.189ж, ал.1, чл.189ж, ал.7 и чл.167а, ал.4 са обнародвани в един и същи брой
на ДВ - бр. 105 от 2018 г, като три от тях влизат в сила на 01.01.2019г., а за чл.179, ал.3б е
предвиден vacatio legis до 16.08.2019г. Не може еднозначно да се приеме, че при положение,
че и четирите разпоредби са обнародвани в един брой на ДВ е налице законодателен
пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се издаде ЕФ при положение, че
съставите на тези нарушения са създадени заедно с приемането и на разпоредбата,
предвиждаща издаване на ЕФ само за някои от тях.
Прави впечатление и изключително непрецизната законодателна техника на добавяне
на нови алинеи в чл.179, която е в пълен разрез и осъществена в противоречие и незачитане
на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Съгласно чл. 51, т.1 и т.2 от
Указа за прилагане на ЗНА се предвижда, че новите разпоредби, с които се допълва
нормативен акт, се включват в него, както следва: в края на акта, преди допълнителните
разпоредби, ако се касае за нов дял на акта, който в неговата структура е най-голямото му
подразделение и предметът на уредбата не налага друго систематично място или на
съответното систематично място в структурата на акта, ако се касае за други негови
подразделения, който последен подход правилно е избран от законодателя. Съгласно чл.52,
ал.2 и ал.3 от Указа обаче новият или новите членове, поставени на съответно систематично
място в акта, получават номера на члена, след който се намират. Към номера се поставя
поредна малка буква от азбуката. При последващи допълнения, систематичното място на
които е между членове с такова обозначение, към обозначението на предходния член се
прибавя малка арабска цифра горе вдясно от буквата. При допълване на чл.179 от ЗДвП не е
спазена ал.3 на цитираната разпоредба, който предвижда, че когато членът се допълва с нови
алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните алинеи, точки или букви. Ако това
затруднява тълкуването на текста, новите подразделения се поставят на съответното място, а
тези, които са след тях, се преномерират. В случая е следвало или да се обособят съставите
на административни нарушения в алинеи след вече съществуващите, или да се добавят след
ал.3, както е и сторено, но да се номерират като ал.4 и сл., а съществуващите да се
преномерират, а не да се добавят букви към номера, както неправилно е постъпено в
настоящия случай. Законодателната непрецизност довежда до още по-голяма неяснота при
правоприлагането, която неяснота обаче не може да се тълкува в ущърб на
административнонаказателно отговорните лица. Без съмнение обаче съставите на
административни нарушения по чл.179, ал.3а до ал.3в не са част от алинея трета, а са
отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не могат да бъдат приети за
точки на алинея трета и респективно не могат да бъдат обхванати от приложното поле на
8
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който е единствената разпоредба, уреждаща възможността
нарушения да бъдат санкционирани чрез издаване на ЕФ. Незачитането на предвидения в
ЗНА и Указа за прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове е довел до
непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби, които макар и
създадени в разрез с установените правила за нормотворчество, са достатъчно ясни, както е
пределно ясен и чл.189ж, ал.1 в старата му редакция, непредвиждащ издаване на ЕФ за
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Не намира приложение и чл.189, ал.4, който урежда издаване на ЕФ за всички
нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за което не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В случая чл.189ж, ал.1 е специален и предвижда издаването
на ЕФ, заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е и настоящият
случай. В този смисъл липсва предвидена от законодателя възможност нарушение по чл.179,
ал.3б да се санкционира с ЕФ. Евентуални пропуски на законодателя не са основание за
прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и
чл.46 от същия.
Процедурата, уредена в чл. 189е, отново обнародван в ДВ брой 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019г, обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179 ал.3б
от ЗДвП и предвижда за нарушението да се състави акт за установяване на
административно нарушение, какъвто не е настоящият случай. При положение, че с един и
същи закон за изменение и допълнение на ЗДвП са приети всички коментирани изменения е
нелогично да се твърди, че избраният законодателен подход да позволи издаването на ЕФ
само за нарушения на чл.179, ал.3 (преди измененията) е плод на объркване, недоглеждане
или друга ирелевантна причина. Тълкуване би се налагало ако нямаше изобщо предвиден
ред за санкциониране на нововъзникналите състави на административни нарушения, но
доколкото такъв е изрично и подробно предвиден в чл.189е от ЗДвП още с приемането на
ЗИД ЗДвП, не се касае нито за пропуск, нито за празнота и следва да се съблюдава именно
този ред за санкциониране на нарушенията, а не да се търси аналогия по недопустим в
правния мир ред и начин.
Едва с измененията от 13.02.2024г. възможност за санкциониране на това по вид
нарушение с ЕФ е била предвидена. Ето защо ЕФ подлежи на отмяна.
Макар и според касационният състав, отменил постановеното първо решение на СРС,
АПИ да има възможност да издава ЕФ и за нарушения преди февруари 2024 година,
практиката на касационната инстанция е противоречива и настоящият съдебен състав не
споделя разширителното тълкуване на посочените разпоредби. Ето защо счита, че ЕФ следва
да бъде отменен поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ съдът констатира,
доколкото при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност. Легалното
понятие за "тол такса" е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
9
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО) - "такса за изминат участък" означава заплащане на определена сума за
превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е
упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че дължимите суми се
определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното
средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата
директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи".Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3а ЗДвП предвижда налагането на
глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева. Макар и държавите членки да са
компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените
правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото
на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната
правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат
/решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от
цитираната практика/.Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-
2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности
следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание
да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на
наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link
Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45/.
Видно от издадения електронен фиш, за заснетото пътно превозно средство е
изчислено, че е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят следва да заплати
максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 в размер на 119 лева. Тази такса
следва да се има предвид, че надхвърля дължимата ТОЛ такса. Сравнявайки размера на
незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за
10
налагане спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи несъразмерността
между двете стойности. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса
или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект
дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. В
конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 227, 00 лева, а
наложената глоба надвишава този размер повече от десет пъти. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде
преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В
светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела
Euro-Team Kft. C-497/15, Spiral-Gep Kft. C -498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т. 50 от цитирана
практика, изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в
смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост
и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост
остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Popperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна
практика). Макар и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната юрисдикция
трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива задължена да приложи
съответстващо на правото на съюза тълкуване (решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-
Izoz Skopjie Link Logistic N & N, C-384/17, ЕСИ: Еи: С: 2018: 810, т. 58 - 61 от цитираната
практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI: EU: C: 212: ЗЗ, т.
24 от цитираната практика). Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3в ЗДвП в конкретния случай противоречи на
принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително
дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран
размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ да бъде отменен.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
11
следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, като АПИ
следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 660 лева за първоначалното разглеждане на
делото пред СРС, 650 лева за касационното производство и 650 лева за настоящето.
Претендираните суми над присъдените са прекомерни с оглед направеното възражение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 24.05.2023г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на ГЕРМАН ТРАНСПОРТ ЕООД с
ЕИК ********* за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София ДА ЗАПЛАТИ
на ГЕРМАН ТРАНСПОРТ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1960 лева, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд –
гр. София в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12