№ 84
гр. Харманли, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200179 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Т. П., ЕГН **********, чрез адвокат Д.С., против
наказателно постановление № 271-786 от 20.12.2021г., издадено от В. Д. П. на длъжност
ВПД Началник на РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1 от
Закон за националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 /ЗНССПЕЕН 112/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Д.П., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че същото е необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че в
процесното НП бил посочен номер на АУАН, който липсвал в екземпляра, който му е бил
връчен. В самия АУАН било записано, че се издава въз основа на ДЗ 271р-34601.
Съдържанието на докладната записка обаче било неизвестно за жалбоподателя и екземпляр
от нея не му бил връчен. Посочва се, че АУАН е бил издаден в отсъствието на нарушителя,
без да са налице предпоставките за това. По този начин било опорочено правото му на
защита, като жалбоподателят бил лишен от възможността да подаде възражения или да даде
обяснения. Оспорва твърдението, че подадената от него информация е невярна или
заблуждаваща. Жалбоподателят твърди нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Същевременно при издаването на процесното НП административно-наказващият орган не
бил извършил преценка за приложимостта на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован не се явява представлява се от адвокат С.. В хода на съдебните прения
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата основания
за отмяна на процесното НП. Допълва аргументите си предвид събрания по делото до
момента доказателствен материал. Посочва ново основание за отмяна на НП, а именно
1
издаването на АУАН от некомпетентен орган. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ВПД Началник на РУ-Харманли, редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетеля С.С.. От показанията на същия
разгледани в съвкупност с писмените доказателства, съдържащите се в административно-
наказателната преписка се установява, че на 01.12.2021г. свидетелят С., заемащ длъжността
младши автоконтрольор при РУ-Харманли, получил сигнал от оперативния дежурен за
възникнало ПТП в село Бисер в близост до изхода на селото в посока село Черна могила.
Свидетелят извършил обход, но не установил наличието на ПТП в близост до пътя, поради
което се обадил на оперативния дежурен. Оперативният дежурен се обадил на лицето
подало сигнала и след разговора с него предал на свидетеля С., че лицето се намира на
изхода на село Бисер посока село Черна могила.
Свидетелят С. пристигнал на посоченото място, като там го чакал жалбоподателя –
Д.П.. Свидетелят обаче не възприел никъде ПТП. След поставен въпрос на жалбоподателя
свидетелят разбрал, че нямало ПТП, а причината за подаване на сигнала била сина на
жалбоподателя, който системно употребявал алкохол включително и в процесния ден и взел
ключовете на баща си за притежавания от него лек автомобил. Всъщност жалбоподателят
обяснил пред свидетеля, че желае съдействие за получаване обратно на ключовете от сина
си. Пред дома на жалбоподателя имал паркиран лек автомобил, но нямало следи от щети
или претърпяно ПТП. Поради липса на настъпило ПТП свидетелят С. снел обяснения от
Д.П. и сина му П. Т. и приключил сигнала. За процесния случай свидетелят С. изготвил
докладна записка 271р-34601, която е част от административно-наказателната преписка по
издаване на процесното НП.
Показанията на свидетеля С. съдът кредитира с висока доказателствена стойност, тъй
като свидетелят е очевидец, а показанията му са подробни, последователни и
непротиворечиви. Същевременно не съществуват никакви обстоятелства, които биха довели
до съмнение в безпристрастността и достоверността на дадените показания. Същите се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Видно от писмо от Дирекция „Национална
система 112“, Районен център 112-Кърджали на 01.12.2021г. в 13:52:51 часа е прието
повикване от номер ********** от лице Д. Т. П., като е подаден сигнал за настъпило ПТП.
По повод на подадения сигнал и извършената проверка на 07.12.2021г. на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 271-786
от свидетеля Т. Д. Б. на длъжност младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково,
РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Д. АНД. СЛ., за това, че на 01.12.2021г. около
14:00 часа в село Бисер използвал ЕЕН 112 не по предназначение, като подал невярна и
заблуждаваща информация, като подал сигнал за ПТП, като в последствие се установило, че
не е имало ПТП, а жалбоподателят имал конфликт и спор със сина си П. Д. Т. Процесният
АУАН бил издаден въз основа на ДЗ № 271р34601.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 07.12.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 271-786 от
20.12.2021г. от В. Д. П. на длъжност ВПД Началник на РУ-Харманли към ОДМВР Хасково,
с което на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за националната система за
спешни повиквания с ЕЕН 112 /ЗНССПЕЕН 112/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
2
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Т. Д. Б. и на Д. АНД. СЛ. - свидетел по АУАН.
В съдебно заседание, провело се на 15.06.2021г., свидетелят Т. Д. Б. уточнява, че при
издаването на АУАН жалбоподателят е заявил, че не е имал друга възможност да спре сина
си, който бил употребил алкохол, да управлява лекия автомобил. Единствено това видял
като възможност, за да възпре сина си. Свидетелят разяснил на жалбоподателя, че не е това
реда, но жалбоподателят не се съгласил.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 28.03.2022г., а видно от представения оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 23.03.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
От представените по делото доказателства може да се направи извод единствено за
материалната и териториална компетентност на издалия процесното НП административно-
наказващ орган.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112 наказателното постановление се издава от
директора на дирекция „Национална система 112“ или от директор на ОД на МВР или от
оправомощени от тях лица. От представената и приета по делото заповед се установява, че
директорът на ОД на МВР – Хасково е оправомощил началниците на РУ „Полицията“ и ОД
МВР – Хасково да издават НП за налагане на административни наказания относно
установени административни нарушения на ЗНССПЕЕН 112. Процесното НП е издадено от
ВПД Началник на РУ-Харманли, поради което следва да се приеме, че същото е издадено от
компетентен орган.
Контролът по изпълнение на ЗНССПЕЕН 112 се осъществява от министъра на
вътрешните работи. Със заповед той може да определи служители на МВР, която да имат
право да извършват проверки и при установени нарушения да съставят актове по реда на
ЗАНН. В процесната административно-наказателна преписка обаче липсва заповед по чл.
29, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което съдът не може да извърши преценка за
компетентността на актосъставителя. Устно в съдебно заседание същият заяви, че по
принцип има право да издава актове по ЗНССПЕЕН, но законът изисква това възлагане на
правомощия да става със заповед на министъра на правосъдието, каквато не е представена
по делото.
Издаването на АУАН от лице, чиято компетентност не може да бъде проверена
опорочава цялото административно-наказателно производство и е самостоятелно основание
за отмяна на процесното НП.
За пълнота на изложените съдът намира за необходимо да посочи и останалите
3
пороци при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, са спазени. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 -
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
На 01.12.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, а процесния АУАН е издаден на 07.12.2021г. в присъствието на нарушителя. В
такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя
е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за
издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 20.12.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 40 от ЗАНН, но по различни мотиви от
посочените от жалбоподателя в жалбата. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието
на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал
единствено при съставяне на акта, а в хипотезата, в която АУАН се съставя при отсъствие
на свидетели очевидци или такива по установяване на нарушението, законът изисква
присъствието на двама свидетели.
На следващо място обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на
изискванията за тяхната форма, но не и съдържание.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН. Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити на АУАН и
на НП е посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата на чл. 28, ал.
1 от ЗНССПЕЕН 112 въвежда изрична забрана за определено поведение на гражданите при
и по повод използването на ЕЕН 112. Съгласно цитираната правна норма е забранено
използването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства с изключение на „еСаll” повикванията и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ. Следователно законодателят е предвидил три различни изпълнителни деяния, чрез
4
които може да се наруши чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за
конкретното предложение.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, като не е
посочено конкретното предложение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Уточняването на предложението на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 всъщност е
уточняване на нарушението, което се приема, че жалбоподателят е извършил. В конкретната
хипотеза това има съществено значение, тъй като за различните проявни форми на
нарушения на забраните на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 водят до анагажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя по различен ред. Законът
съдържа различни санкционни разпоредби в зависимост от нарушената забрана. Така чл. 37
от ЗНССПЕЕН 112 предвижда, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с
глоба от 200 лева до 1000 лева. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез
ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от
2000 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, а според ал. 3 който пуска
предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира
телефонен номер 112, се наказва с глоба 1000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
В конкретния случай липсата на посочване на конкретната хипотеза на нарушение на
чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 се дължи и на нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В настоящия случай от описанието на нарушението в АУАН, пренесено идентично и
в НП, не може да се направи извод за вида на нарушението, което се твърди да е извършено.
Съгласно съдържанието на двата процесни акта нарушението се изразява в „в използването
не по предназначение, като предава невярна и заблуждаваща информация“. По този начин
направено описание не става ясно какво приема административно-наказващия орган –
жалбоподателят е използва не по предназначение ЕЕН 112 или е предал невярна и
заблуждаваща информация. Подобно смесване на различните проявни форми на забраната
на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е недопустима. За нарушителя остава неясен въпроса за
какво деяние се ангажира неговата административно-наказателна отговорност и по този
начин се нарушава правото му на защита.
Отделен е въпросът, че от описанието на нарушението не може да се направи извод
защо информацията се приема като невярна и заблуждаваща. Липсва посочване на
установеното както в хода на административно-наказателното производство, така и в
съдебното производство, а именно че ПТП изобщо не е имало. В АУАН и НП е посочено, че
подаден сигнал за ПТП, а било установено, че нарушителят имал конфликт и спор със сина
си. Но дали е имало ПТП не става ясно от направеното описание.
Единствено за допълнение следва да се посочи, че в производството по установяване
на административно нарушение актосъставителят не е извършил проверка по процесния
5
случай, а е съставил АУАН единствено на подадената докладна записка, без да изиска
справка от регистъра по чл. 15 от ЗНССПЕЕН 112 и да провери за какво точно е подаден
сигнала и каква е била предоставената от нарушителя информация. За първи път в
съдебното производство беше изискана информация от Регионални център Кърджали
относно процесния сигнал.
С оглед изложените от съда мотиви за наличието на съществени нарушения в
производството за установяване на административно нарушение и на налагане на
административното наказание, съдът счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 2000 лева е 370 лева, в какъвто размер е претендираното възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 271-786 от 20.12.2021г., издадено от В. Д.
П. на длъжност ВПД Началник на РУ-Харманли, с което на Д. Т. П., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 1 от Закон за националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112
/ЗНССПЕЕН 112/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева
за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на на Д. Т. П., ЕГН ********** сума в размер на 370,00 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6