Р Е Ш Е Н И Е № 623
ПЛОВДИВ
03.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на пети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря
ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 293 по описа за 2017 година и констатира
следното:
Предявени
са искове от Е.К.К., ЕГН **********,*** и И.К.К., ЕГН **********,***,
конституирани като ищци в качеството им на наследници на К.А.К., починал на
23.01.2018 г. след подаването на исковата молба, против ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, София, бул.“Черни връх“ 51Д с правна квалификация чл.226 КЗ-отм.
Твърди
се в исковата молба, че на 03.06.2015 г. наследодателят на ищците К.К. е
пострадал при ПТП, причинено от С.К.при управление на лек автомобил „Рено Клио“
РВ 1532 РС. С Решение по анд 5271/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив С.К.е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, предл.2
във връзка с чл.342, ал.1 НК за това, че на 03.06.2015 г. при управление на лек
автомобил „Рено Клио“ РВ 1532 РС е нарушила правилата за движение по чл.5, ал.2,т.1, предл.1 във връзка с
чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинила на К.К. средна
телесна повреда. При настъпилото на 03.06.2015 г. ПТП на К. са причинени счупване
на двете срамни кости, изграждащи тазовия пръстен, счупване на тилната кост
вляво, представящо се със счупване на черепната основа, травматичен оток и
кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област вляво, контузия на
главата и тялото с охлузвания. Счупването на двете срамни кости, изграждащи
тазовия пръстен, е довело до трайно затрудняване на движението на двата долни
крайника, което е продължило до подаването на исковата молба. Възстановяването
е съпроводено със силни болки и страдания, за пострадалия е било необходимо полагането
на денонощни специални грижи. След шест месеца след травмата К. е успял да се придвижва
с проходилка, като до този момент се е нуждаел от чужда помощ и не е могъл да
се самообслужва.
Застрахователят
ЗК „Лев Инс“ АД е изплатил обезщетение в размер на 7 500 лв на 24.03.2017
г., като ищците заявяват, че така заплатеното обезщетение е недостатъчно да
възмезди изпитаните физически болки и страдания от настъпилото увреждане.
Иска
се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищците
в качеството им на наследници на починалия в хода на производството К.К.
обезщетение за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания от настъпилото при ПТП от 03.06.2015 г. увреждане
в размер на 42 500 лв, която сума представлява разликата между дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 50 000 лв и заплатеното
от застрахователя обезщетение в размер на 7 500 лв, ведно с обезщетение за
забава от настъпването на увреждането – 03.06.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендират разноски.
От
ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове;
оспорва се механизмът на настъпване на ПТП; направено е възражение за
съпричиняване – от една страна се твърди, че пострадалият не е могъл да прецени
адекватно фактическата обстановка поради употреба на алкохол и предприел
пресичане в разрез с правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП, а от друга страна се
твърди, че пострадалият е имал здравословни проблеми преди настъпването на ПТП,
които са спомогнали за по-бавното му възстановяване. Прави възражение за
завишен размер на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
От представения по
делото препис от Решение от 17.09.2016 г., постановено по АНД 5271 по описа за
2016 година на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 04.10.2016 г., се
установява, че С.М.К.е призната за виновна за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.Б, предл.2 във връзка с чл.342, ал.1 НК за това, че на 03.06.2015 г.
при управление на лек автомобил „Рено Клио“ РВ 1532 РС е нарушила правилата за
движение по чл.5, ал.2,т.1, предл.1 във
връзка с чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинила на К.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете срамни кости,
изграждащи тазовия пръстен, довело до трайно затруднение движението на двата
долни крайника на пострадалия К., като на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във
връзка с чл.78А, ал.1 НК я освобождава от наказателна отговорност и и налага
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
От
показанията на свидетеля К., които Съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани и на свидетеля К., които Съдът кредитира като непосредствени,
като отчита близката и родствена връзка с ищците – тяхна майка и възможната и
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че св.К. е бивша съпруга
на пострадалия К. и и е известно обстоятелството, че той приживе е пострадал
при ПТП. На св.К. се обадила медицинска сестра от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и и
съобщила, че К. е пострадал при ПТП. При посещението си заварила К. в
безпомощно състояние, увредено общо състояние, на легло, с памперс и катетър,
не е могъл да се обслужва сам и до края на живота си не е успял да се
възстанови. Свидетелят К. също посещавал пострадалия К.К. в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, като К. му споделял, че изпитва силни болки в таза и в десния крак, а
свидетелят К. му помагал да се обръща и обслужва, тъй като К. не бил в
състояние да се самообслужва. След приключването на лечението в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД семейството му го преместило в Хоспис „И. Рилски“, където престоял
пет месеца, от които три месеца бил на легло и след това се изправил на крака. Свидетелят
К. е посещавал пострадалия К. и в Хоспис „И. Рилски“, където К. отново е бил
неподвижен, споделял е опасенията си, че ще се възстанови напълно, че няма да
може да работи, споделял е, че изпитва силни физически болки. Придвижвал се с
патерици една година и после с бастун. След изписването му от Хоспис „И.
Рилски“ за К. се грижела св. К.. След ПТП по време на лечението К. изпитвал силни
физически болки, приемал е болкоуспокояващи и антикоагуланти; след ПТП К.
отключил хипертония и се налагало да приема лекарства и за високо кръвно
налягане. Шест месеца след травмата е започнал да се движи сам с помощните
средства. Периодично се оплаквал, че изпитвал болки след произшествието до
смъртта си .
От
заключението на комплексната СЕ с в.л. Д. и М. се установява, че при ПТП на
03.06.2015 г. на К.К. е причинена тежка
съчетана черепно-мозъчна и тазова травма, контузия на главата, счупване на
тилната кост вляво, представящо се със счупване на черепната основа,
травматичен оток и кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област
отляво, счупване на двете срамни кости и контузия на тялото, охлузвания по
тялото, като счупването на таза е причинило трайно затрудняване на движението
на двата долни крайника. В началните, острите моменти болките, страданията,
дискомфортът неудобствата за всяка една от описаните травми са значителни,
силни. С напредването на оздравителните процеси и прилагането на лечението те
постепенно намаляват. Всяка инвазивна манипулация и процедура водят до ново
засилване и възобновяване на тези болки, страдания, дикомфорт до пълното им
изчезване с настъпването на оздравяването и възстановяване на загубените
функции на съответните анатомични области и структури.
Най-вероятният
от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: Водачът С.К.е
управлявала лек автомобил „Рено Клио“ РВ 1532 РС по бул.“Македония“ – платното
с посока от юг на север, като по това време пешеходецът К. е бил на левия
/западния/ тротоар. Когато лекият автомобил е бил на около 40 – 41 метра е
предприел пресичане на платното за движение в посока от запад на изток, от ляво
на дясно пред лекия автомобил. Водачът е реагирал след 1.1 секунда, като е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 1.8 секунди е
настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на
автомобила и след него пешеходецът е паднал на платното за движение в ляво от
автомобила. По делото не се намират доказателства, въз основа на които да се
изчисли скоростта на автомобила преди задействане на спирачната система, поради
което се приема, че скоростта на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната система е 50 км/ч, колкото е максимално позволената скорост за
движение в населена място. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента
на удара е 39 км/ч. В случая не е имало технически условия, които да са
налагали движение на автомобила със скорост по-ниска от установената.
От
техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП са: предприемане от страна
на пешеходеца К. пресичане на платното за движение на място, по начин и време,
когато това не е било безопасно, като не е съобразил пресичането с
приближаващия лек автомобил; на мястото на пресичане няма пешеходна пътека,
произшествието е настъпило при движение
през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и
улично осветление.
От
друга страна водачът С.К.не е реагирала своевременно на опасността от удар с
пешеходеца К..
По
делото не е представен протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на К.. Също така не се установяват телесни
увреждания, които да са повлияни от други негови минали заболявания или травми.
От
показанията на св.И., които Съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, се установява, че е очевидец на ПТП, при което е пострадал К.,
ПТП е настъпило към 22.00 часа, като пешеходецът се клател, бил е облегнат на
дървото, което имало ограда с бордюр, препънал се в бордюра, направил две – три
крачки и сякаш се ударил в калника на движещия се автомобил в дясната лента.
След удара е бил видимо адекватен.
От представената
справка за сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ се установява, че
за периода 11.03.2015 г. – 10.03.2016 г. собственикът на лек автомобил „Рено
Клио“ РВ 1532 РС е сключил със ЗК“Лев Инс“ АД договор по риска „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица № 22115000755375.
При така установеното от фактическа страна
Съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ
–отм. регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл. 226, ал.1 КЗ –
отм., е необходимо наличието на валидно сключена задължителна застраховка по
риска „Гражданска отговорност" към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно
изискуеми елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя,
като последната се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал.2 ЗЗД/.
Съдебното
решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за
гражданския съд същата задължителна сила, като влязлата в сила присъда, защото
се постановява след като Съдът се е произнесъл по въпросите извършено ли е
деянието, противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата
е задължителна, т.е. фактическият състав на престъплението е установен по
съдебен ред.
По делото се установява, че в резултат от
виновното и противоправно поведение на С.К., управлявала лек автомобил „Рено
Клио“ РВ 1532 РС, за който собственикът му е сключил с ответника „ЗК Лев Инс“
АД договор по риска „Гражданска отговорност”, К. е получил нараняване - тежка
съчетана черепно-мозъчна и тазова травма, контузия на главата, счупване на
тилната кост вляво, представящо се със счупване на черепната основа, травматичен
оток и кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област отляво, счупване
на двете срамни кости и контузия на тялото, охлузвания по тялото, като
счупването на таза е причинило трайно затрудняване на движението на двата долни
крайника, изпитвал силни физически болки, не е бил в състояние продължително
време да се обслужва сам и да се движи.
Доколкото към момента на настъпване на ПТП
– 03.06.2015 г. собственикът на лек автомобил „Рено Клио” РВ 1532 РС е сключил
с ответника договор по риска „Гражданска отговорност” /за периода 11.03.2015 г.
– 10.03.2016 г./, се счита, че застрахователят е приел да носи риска от
настъпването на вреди при управлението на лекия автомобил „Рено Клио” РВ 1532
РС, причинени от собственика на посоченото МПС, както и от всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание, поради което Съдът
приема, че ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, т.е. доколкото се установява фактическият състав на нормата
на чл.226, ал.1 КЗ – отм. - валидно сключена задължителна застраховка по риска
„Гражданска отговорност" към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно
изискуеми елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя, Съдът приема исковете за основателни.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни
увреждания, продължителността на възстановителните периоди за отделните телесни
увреждания и интензитета на търпените болки и страдания; в случая на
наследодателя на ищците при ПТП от 03.06.2015 г. са причинени тежка
съчетана черепно-мозъчна и тазова травма, контузия на главата, счупване на
тилната кост вляво, представящо се със счупване на черепната основа,
травматичен оток и кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област
отляво, счупване на двете срамни кости и контузия на тялото, охлузвания по
тялото,
изпитват се силни физически болки и е ограничена възможността на пострадалия за
движение и самообслужване, като физическите болки са продължили и до смъртта на
пострадалия; отчитайки настъпилите увреждания, както и
обществено-икономическата обстановка в страната към м.06.2015 г., включително
обществените представи за справедливия размер на обезщетения от подобно
естество, Съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на 50 000
лв.
По
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
С отговора на исковата молба е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.К.,
като се твърди, че последният не е могъл да прецени
адекватно фактическата обстановка поради употреба на алкохол и е предприел
пресичане в разрез с правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП, а от друга страна се
твърди, че е имал здравословни проблеми преди настъпването на ПТП, които са
спомогнали за по-бавното му възстановяване.
От
заключението на комплексната СТЕ с вещи лица Д. и М., се установява, че
от техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП
са: предприемане от страна на пешеходеца К. пресичане на платното за движение
на място, по начин и време, когато това не е било безопасно, като не е
съобразил пресичането с приближаващия лек автомобил; на мястото на пресичане
няма пешеходна пътека, произшествието е настъпило при движение през нощта, при намалена
видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. От
друга страна водачът С.К.не е реагирала своевременно на опасността от удар с
пешеходеца К..
От
показанията на св.И., които Съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, се установява, че е очевидец на ПТП, при което е пострадал К.,
ПТП е настъпило към 22.00 часа, като пешеходецът се клател, бил е облегнат на
дървото, което имало ограда с бордюр, препънал се в бордюра, направил две – три
крачки и сякаш се ударил в калника на движещия се автомобил в дясната лента.
След удара е бил видимо адекватен.
При
така установеното Съдът приема, че наследодателят на ищците е предприел
пресичане на платното за движение на място, на което няма нито вертикална, нито
хоризонтална маркировка за пешеходна пътека, във време, което не е безопасно
предвид наближаващия автомобил, без да съобрази скоростта на движение на
автомобила, както и не е съобразил времето на предприемане на пресичането на
пътното платно – намалена видимост на изкуствено осветление – улично осветление
и автомобилни фарове. При тези обстоятелства Съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.К., тъй като е
предприел пресичане на пътното платно на място, на което не се ползва с
предимство пред движещите се МПС, не оценява правилно пътната обстановка от
гледна точка на безопасност да пресече пътното платно, т.е. не отчита на какво
разстояние е движещото се МПС и каква е неговата скорост, видимостта за
шофьора, времето, по което се развива събитието – в тъмната част от денонощието
при движение на къси светлини, което затруднява видимостта на управляващия МПС
и рефлектира върху бързото възприемане на пътната обстановка. Именно това
негово поведение допринася за настъпване на вредоносния резултат, поради което
Съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия К., което е в
размер на 50 % и следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
По
делото не е представен протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на К., поради което Съдът приема, че не се
доказва твърдението на ответника за настъпване на увреждането при съпричиняване
на пострадалия, изразяващо се в действия при условията на алкохолно опиване.
Също така не се установяват телесни увреждания, които да са повлияни от други
негови минали заболявания или травми, поради което Съдът приема, че това
възражение на ответника не се установява.
При така установеното Съдът приема, че пострадалият
с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и дължимото
обезщетение следва да се намали наполовина съобразно приетия обем участие от
страна на пострадалия при съпричиняване на вредоносния резултат – 50%, а именно
възприетият от Съда размер на дължимото
обезщетение от 50 000 лв следва да се намали наполовина, т.е. дължи се
обезщетение в размер на 25 000 лв. От така определеното обезщетение се
установява, че застрахователят е заплатил преди подаването на исковата молба
сумата от 7 500 лв, поради което остава да дължи 17 500 лв, като за
разликата до пълния предявен размер от 42 500 лв исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни. Дължимото обезщетение от 17 500 лв следва да
се разпредели на ищците поравно предвид наследствените права на ищците по
отношение на пострадалия К.К. – по 8 750 лв за всеки от ищците.
Дължимото
по силата на Закона обезщетение от застрахователя замества деликтното
обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът
на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл. 84, ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, респ.
със завършването на фактическия състав на последното. Ето защо и доколкото
отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава
се дължи от деня на увреждането, в случая от
03.06.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Доколкото ищците не са направили в
производството разноски, такива не им се присъждат.
При условията на чл.78, ал.3 ГПК ищците
следва да се осъдят да заплатят на ответника направените разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 217 лв, разделени между ищците
поравно.
Предвид уважаването на предявените искове и
на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка
на Пловдивския Окръжен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 700 лв, както и сумата 50 лв – разноски за експертиза.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, София, бул. „Черни връх” 51Д да заплати на Е.К.К.,
ЕГН **********,*** и И.К.К., ЕГН **********,*** в качеството им на наследници
на К.А.К., починал на 23.01.2018 г. след подаването на исковата молба, сумата от по 8 750 лв /осем хиляди
седемстотин и петдесет лева/ за всеки от ищците, представляваща определено
при съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалия К.К. обезщетение за претърпените от К.К.,
починал на 23.01.2018 г., неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания от настъпилото увреждане - тежка
съчетана черепно-мозъчна и тазова травма, контузия на главата, счупване на
тилната кост вляво, представящо се със счупване на черепната основа,
травматичен оток и кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област
отляво, счупване на двете срамни кости и контузия на тялото, охлузвания по
тялото при ПТП
от 03.06.2015 г., причинено при управление на лек автомобил „Рено Клио“ РВ 1532
РС от С.К., за който със „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК ********* е
сключен договор по риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за
забава от настъпването на увреждането – 03.06.2015 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен общ размер от 42 500 лв /четиридесет
и две хиляди и петстотин лева/ ОТХВЪРЛЯ исковете
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, София, бул. „Черни
връх” 51Д да заплати по сметка на
Пловдивския Окръжен съд държавна такса за разглеждане на производството в
размер на 700 лв /седемстотин лева/ и 50 лв /петдесет лева/ разноски за
експертиза
ОСЪЖДА Е.К.К., ЕГН **********,***
в качеството и на наследник на К.А.К., починал на 23.01.2018 г. след подаването
на исковата молба, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, София,
бул. „Черни връх” 51Д сумата 108.50 лв
/сто и осем лева и 50 ст/ разноски по делото
ОСЪЖДА
И.К.К., ЕГН **********,*** в качеството му на наследник на К.А.К., починал на
23.01.2018 г. след подаването на исковата молба, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, София, бул. „Черни връх” 51Д
сумата 108.50 лв /сто и осем лева и 50 ст/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис от решението
СЪДИЯ: