Определение по дело №917/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер № V-    260205                           Година 2020, 24.08                             град Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, V-ти въззивен състав

На двадесет и четвърти август година две хиляди и двадесета

в закрито   заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                   мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар

като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова

въззивно гражданско дело номер 917 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано  по повод въззивна жалба вх.№8103/17.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №3191/25.11.2019г., постановено по гр.д.№5992/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С Решение №118/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№917/2020 по описа на БОС обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено изцяло, като е уважено възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение от 300 лв. на 237,99 лв. на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.  /в редакцията към 15.05.2020г./.

С молба вх.№11344/08.07.2020г. адв. К., пълномощник на ищеца, е поискал изменение на решението в частта за разноските с мотив, че сумата от 300 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение съответства на  предвидения с Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимум.

 В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът в първоинстанционното производство, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на искането за изменението на решението в частта за разноските.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок, страната е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което същата е допустима.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

С молба вх.№9769/19.06.2020г. адв. К. е представил  договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020г., от който е видно, че договореното възнаграждение за въззивната инстанция е платено е в размер на 300 лв. с вкл. ДДС и е платено в брой.

 Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. в редакцията й към 15.05.2020г., при защита по граждански дела възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. Отнесено към настоящия случай при материален интерес от 1633,23 лв. адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 237,99 лв. без ДДС.

По въпроса за начисляване на ДДС към посочения минимален размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. в редакцията й от 15.05.2020 г. съдът намира за необходимо да разясни следното:

Без съмнение размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство, както и че доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2,т.1 ЗДДС, но  при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В случая по делото не е представена фактура, която да установява, че е начислено и платено ДДС върху услугата. Доколкото в производството се присъждат само сторените от страната разноски, а липсват доказателства за заплатено ДДС в размер на 20% от възнаграждението, то следва да се приеме, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. без ДДС, което се явява прекомерно по горните съображения, като в този смисъл молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

      О П Р Е Д Е Л И: 

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№11344/08.07.2020г. подадена от адв. К., пълномощник на ищеца за изменение на Решение №118/ 06.07.2020г. по в.гр.д.№917/2020 по описа на БОС в частта за разноските.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                        2.