Решение по дело №1932/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 411
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20225640101932
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. гр. Хасково, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640101932 по описа за 2022 година

С подадената искова молба ищецът Т. М. Б., от с.**** ***, е предявил срещу ответниците М.
А. Г., К. А. Т., П. Ж. Т. и Д. Ж. Т., всички от гр.Х., субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл.61, ал.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца сумата в размер на по 820 лева всеки един от тях, представляваща съответната
част от направени от ищеца необходими и полезни разноски по съсобствения на
ответниците недвижим имот вследствие на предприети от негова страна действия в техен
интерес без възлагане и въпреки тяхната воля, с която сума всеки от тях се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на Заповед на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 1569 от
10.09.2021г., издадена от кмета на Община Хасково, на наследниците на З. Ж. П. бил
възстановен Поземлен имот с идентификатор 77195.706.554, който съобразно скица № 15-
562113-25.05.2022г. се намирал в гр. Х. общ. Х., обл. Х., по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма, данни за изменение, с
адрес на поземления имот: гр. **************, с площ по скица 696 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: 77195.706.90, номер по предходен план:
67А, съседи по скица: 77195.706.404; 77195.706.403; 77195.706.89; 77195.706.553 при
1
наследствени квоти за всеки от сънаследниците съответно: Ж. П. Б. - 1/4 идеална част, М. А.
Г. - 1/8 идеална част, К. А. Т. - 1/8 идеална част, П. Ж. Т. - 1/8 идеална част, Д. Ж. Т. - 1/8
идеална част и П. П. М. -1/4 идеална част. По инициатива на ищеца, като син на Ж. П. Б.,
след влизането в сила на горепосочената заповед били проведени няколко разговора между
съсобствениците с цел предприемане на общи действия по ограждането, облагородяването и
запазването като цяло на собствеността върху имота, но не било постигнато конкретно
съгласие за предприемане на действия. В същото време върху имота били депонирани
значителни количества земни маси, строителни отпадъци и други боклуци от неизвестни
трети лица, вследствие на което имотът бил превърнат в своеобразно незаконно сметище и
депо, поради което ищецът предприел конкретни действия за ограждане, разчистване и
облагородяване на същия. Тъй като неговата майка Ж. П. Б. била възрастна и не можела
лично да извърши тези действия, те били извършени и заплатени от ищеца. Твърди се, че на
03.04.2022г. спешно били предприети неотложни мерки за геодезично трасиране, означаване
и координиране на имота, като след това той бил ограден с бетонни колове и мрежа. Ищецът
поддържа, че до този момент имотът не бил ограден, нито бил ясно обособен по друг начин
от околната среда /съседни имоти, път и прочие/, като целият бил обрасъл с ниска и висока
растителност. Бил изключително неравен, включително бил използван като депо за
депониране на земни маси и строителни отпадъци от трети лица, не бил годен за ползване
по предназначение от съсобствениците. Сочи се, че докато се извършвали тези действия,
собственик на един от съседните имоти изградил ограда по югоизточната граница на
процесния имот, като именно предприетите от ищеца действия по геодезично трасиране,
означаване и координиране на имота били възпрепятствали възможността изградената от
този съсед ограда на бетонни фундаменти да навлезе в описания по-горе имот, тъй като
първоначално сложените от съседа колове били с около 1 метър в съсобствения имот на Ж.
П. Б. и ответниците. В следващите седмици, след ограждането на имота, ищецът пристъпил
към култивиране на имота - отстранени били строителните отпадъци и земните маси,
храстовата и дървесна растителност била премахната, дънерите - изкоренени със специална
механизация, почвата изорана и фрезована. В имота били засадени 90 плодови дръвчета
/череши, круши, ябълки, сливи и др./. Общите разходи, платени от ищеца за имота,
възлизали на сумата от 6 560.15 лева. След извършване на всички дейности и заплащане на
разходите ищецът представил списък за извършените неотложни разходи и такива, свързани
с подобренията в имота, като поканил останалите съсобственици да заплатят разноските,
съобразно притежаваните от тях идеални части от имота, но доброволно плащане не
последвало. Напротив - отношенията между страните се влошили и липсвала нормална
комуникация между тях, като три месеца след извършване на разходите ответниците все още
не били погасили своята част от тах. Ищецът допълва, че не предявява претенции срещу
съсобствениците Ж. П. Б. и П. П. М., тъй като първата възстановила припадащите й се
разходи, а с втория било постигнато съгласие за заплащане на дължимата от него сума. Тъй
като двамата общо притежавали 1/2 от недвижимия имот, ищецът претендирал от
ответниците половината от направените от него разходи, възлизаща на 3280.07 лева,
разделена поравно между четиримата ответници, всеки от които притежавал по 1/8 ид.ч. от
2
имота. Според ищеца липсата на предприети действия от страна на ответниците във връзка с
отправената им покана за плащане се приемала за несъгласие с извършените разходи по
запазване и облагородяване на имота, поради което същият имал право да претендира от
ответниците това, с което се обогатил всеки един от тях до размера на обедняването му /т.е.,
до размера на направените разходи/. Твърди, че в конкретния случай стойността на имота се
повишила значително повече вследствие на направените от него разходи, а обогатяването на
съсобствениците на имота било настъпило реално, т.е. те получили в действителност облага,
която не им се следвала, а ищецът се обеднил до размера на вложените разходи в имота.
Според ищеца изложената фактическа обстановка и фактът, че той не бил собственик на
имота, сочели на фактическия състав на правния институт водене на чужда работа без
пълномощие в хипотезата на противопоставяне на доминуса, което пораждало правния му
интерес да предяви настоящите осъдителни искове срещу ответниците. Поддържа, че той
извършил разходи за запазването и подобрения на чуждия недвижим имот и поискал да му
се заплатят направените разноски, като вследствие на извършените от него разходи цената
на имота се била повишила значително в размер, по-висок от размера на направените
разходи, поради което претендирал от всеки един от ответниците сума в размер на дробната
част на съответния съсобственик от имота върху общия размер на направените разходи.
Поддържа, че преди предприетите от него действия имотът бил неограден, затрупан от
земни маси, строителни и битови отпадъци, обрасъл неравномерно с храстовата и дървесна
растителност, с множество дънери от изсъхнали и изсечени дървета и изглеждал като
безстопанствен от десетки години, а след предприетите от него действия имотът бил
изчистен, ограден, почвата – изорана, фрезована и култивирана, засадени били множество
овощни дръвчета. Вследствие на тези действия цената на имота се увеличила със сума, по-
висока от сумата на направените от него разходи в размер на 6560.15 лева и реалното общо
обогатяване на всички съсобственици било над тази сума. Предвид изложеното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците да му заплати
сумата от по 820 лева, представляваща съответната част от увеличената цена на процесния
недвижим имот вследствие на извършените от ищеца разходи за запазването и подобрения
на същия, до размера на извършените разходи, с която сума всеки от тях се обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата завеждане на
исковата молба - 28.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответниците М. А. Г., К. А. Т.
и
П. Ж. Т. оспорват предявения иск и молят съда да отхвърли същия.
В хода на производството ищецът оттегли своя иск против ответника Д. Ж. Т., поради
което и на основание чл.232 от ГПК съдът прекрати производството в посочената му част.
Определението на съда от 05.05.2023г. е влязло в законна сила на 18.05.2023г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
3
По делото няма спор, че ответниците са наследници на лицето З. Ж. П., като майката на
ищеца Ж. П. Б. също е в кръга на наследниците на посоченото лице. Процесният имот е
възстановен на всички наследници на З. Ж. П. при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
видно от Заповед № 1569/10.09.2021г. на кмета на Община Хасково. В същата същата
насока са и представената Скица и Протокол за въвод във владение на новообразувани
имоти 77195.706.554 и 77195.706.88, ж.р. „Куба-1“, землище на гр.Хасково, Трасировъчен
карнет и др. Страните не спорят и относно обема на наследствените права, а именно, че
всеки един от ответниците притежава по 1/8 ид.ч. от процесния имот. Представи се по
делото Нотариална покана от 20.04.2022г. от Ж. П. Б., една от наследниците на имота,
отправена до ответниците и до П. П. М., с която същата е поканила останалите наследници
да заплатят направени разходи във връзка с опазването на имота. По делото съдът прие като
доказателства и Разписка за извършено плащане от 24.03.2022г. за сумата 252.72 лева с
наредител Т. М. Б., Разписка от 28.03.2022г. с наредител Т. М. Б. за сумата 323.44 лева,
Разписка за извършено плащане от 04.04.2022г. с наредител на плащането Т. М. Б. за сумата
202.17 лева, Разписка за извършено плащане от 08.04.2022г. за сумата 303.27 лева с
наредител отново ищецът по делото, Разписка за извършено плащане от 04.04.2022г. за
сумата 90.80 лева с наредител ищеца, Разписка за извършено плащане от 15.04.2022г. за
сумата 60.72 лева, с наредител на плащането ищеца по делото Т. М. Б. Представи се и
Разписка за получена сума в размер на 450 лева, изплатени от Ж. П. Б. на три лица за
извършена от тях работа по поставяне на ограда с дължина 120 метра, от бетонни колове и
мрежа.
Ищецът по делото представи и Приемно-предавателен протокол от 29.03.2022г.,
подписан между него и представител на „Техникс“ ООД – гр.Хасково, за предадена мрежа и
извършена услуга „Транспорт“, както и Фактура № **********/02.04.2022г., издадена от
„Техникс“ ООД – гр.Хасково на Т. М. Б. за закупени стоки на обща стойност 46.15 лева с
ДДС.
От представеното по делото Постановление от 24.08.2022г. на Районна прокуратура -
Хасково се установява, че е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по
повод жалба на ответниците по делото и лицето П. П. М. срещу Ж. П. Б. за извършено от
нея престъпление от общ характер.Аналогичен отговор ответниците са получили и по повод
техни жалби срещу същото лице от Община Хасково, РИОСВ-Хасково и РДНСК-Хасково.
По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид. Р. Б. са установява, че същият познава ищеца по делото, от когото бил
поканен да изоре нивата, намираща се в района на ж.к.“Куба“ гр.Хасково. Познавал добре
мястото и заявява, че преди е било изоставено, цялото обрасло с храсти, нямало ограда,
непроходимо било дори за кучета. Когато обаче отишъл да оре, мястото вече имало съвсем
друг вид. Мястото било почистено, подравнено и оградено с мрежа и колове. Било засадено
с овошки, като от свидетеля се искало само да го изоре. Това било преди около една година
и половина.
От разпита на свид. И. М. съдът установи, че е работил по имота на ищеца в гр.Х.
4
По-конкретно свидетелят и още двама работници направили оградата на имота, като преди
това дошъл и геодезист, за да очертае точно границите му. Мястото било почистено и
готово за ограждане, като свидетелят твърди, че е присъствал, когато идвал човек с багер, за
да изкопае някакви корени, за да се поставят коловете за оградата. Не се интересувал дали
ищецът е собственик на имота, но е категоричен, че именно той му е заплатил за работата
по поставянето на оградата. Свидетел бил още как друг човек с трактор изкоренил всички
корени и дънери около местата, където да се поставят коловете за оградата. Присъствал и на
момент, когато ищецът платил 700 лева за доставката на самите колове на мястото.
За цялостното изясняване на спора съдът назначи съдебно-техническа експертиза,
заключението на която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено.
След огледа на имота вещото лице дава заключение, че имотът с площ от 696 кв.м. е
незастроен, ограден с телена мрежа и колове от трите му страни и бетонов цокъл и метални
пана по източната граница. Теренът е обработен и засаден с овощни дървета - в 7 реда по 15
броя в ред, като дърветата били от различни сортове - кайсии, праскови, сливи и ябълки.
Така общо подобренията в имота към момента на тяхното извършване възлизали на сумата
4011.60 лева, а към настоящия момент – на стойност 4 568.68 лева.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно е, че ответниците и още други лица са съсобственици на процесния имот.
По несъмнен начин се установи още, че след като имотът е бил реституиран дълги години е
пустеел и е бил неизползваем в този му вид. Съсобственичката Ж. П. Б. - майка на ищеца, се
опитала да привлече останалите съсобственици - ответниците в настоящия процес и лицето
П. П. М. /неин брат/, за да се приведе имота във вид, който да даде възможност за неговата
пълна експлоатация, но това не се е случило. Напротив, ответниците са започнали да сезират
различни институции, установявайки, че ищецът е започнал работи по облагородяването на
имота, на които техни жалби, както бе посочено и по-горе, са получили отрицателни
отговори. Единствено с брат й П. П. М. е било постигнато съгласие за заплащане на
дължимата сума.
Според съда по несъмнен начин се установи, че именно ищецът е този, който е
предприел редица действия по опазването на имота чрез изграждане на ограда и неговото
облагородяване чрез обработването му и засаждане с трайни насаждения, като всички тези
действия са довели и до увеличаване стойността на имота, видно от заключението на вещото
лице. Безспорно съдът счита и обстоятелството, че ищецът е действал доброволно при
извършването на чуждата работа, без да е бил натоварен. Това именно съдът квалифицира
като водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.60-62 от ЗЗД. Воденето на
чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което в случаите, когато
едно лице, наречено /гестор/, съзнателно предприема извършване на чужда работа.
Правоотношението се поражда между него и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията, което е наречено заинтересовано лице /доминус/. По силата на това
5
правоотношение лицето, което навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да
положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, а заинтересованото лице се
задължава да плати направените разноски.
В настоящия случай съдът намира, че действията, извършени от ищеца, са се налагали,
били са дори задължителни с оглед състоянието на имота преди тях и след това. Разходите
са били полезни и необходими, като следва да се посочи, че са в изключителен интерес на
всички съсобственици на имота. Действията, предприети от ищеца, съдът намира като
необходими и полезни, с оглед показанията на разпитаните свидетели за състоянието на
имота преди да бъдат извършени. Предвид вида на общия имот - незастроен поземлен имот
в границите на град Хасково, естествено е същият да бъде ограден, обработен и засят, като
по този начин ще бъде и опазен от чужди посегателства.
Съдът, след като установи, че са налице всички елементи от фактическия състав на
воденето на чужда работа без пълномощие, а именно: действие на управление на чужда
работа, чужд интерес и намерение да се обслужи този интерес, както и липса на възлагане,
то следва извода, че ответниците следва да възстановят на ищеца направените от него
разходи, съответстващи на притежаваната от тях квота в съсобствения имот. Несъмнено се
доказа, че ищецът е предприел чуждата работа въпреки волята на заинтересованите по
правилата за неоснователното обогатяване. /чл.61, ал.3 от ЗЗД/.
С оглед изложеното, ще следва предявения иск да бъде уважен в пълния му размер, като на
ищеца се присъдят направените от него разноски /в исковото и в обезпечителното
производство/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в общ размер от 3040 лева, платими от
ответниците, като ответникът П. Ж. Т. следва да заплати на ищеца и внесеното
възнаграждение за особен представител в размер на 600 лева. В тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответниците по
делото за прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение за адвокат. Същото е изцяло
съобразено с правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, от гр.**************, К. А. Т., ЕГН **********,
от гр.************** и П. Ж. Т., ЕГН **********, от гр.**************, да заплатят на Т.
М. Б., ЕГН **********, от с.**** ***, **************, сумата от по 820 лева всеки един от
тях, представляваща стойността на съответната част от направени от Т. М. Б. необходими и
полезни разноски по съсобствения на ответниците недвижим имот, а именно – Поземлен
имот с идентификатор 77195.706.554, с адрес на поземления имот - гр. **************, с
площ от 696 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: 77195.706.90, номер по
предходен план: 67А, съседи по скица: 77195.706.404; 77195.706.403; 77195.706.89;
6
77195.706.553 кв.м., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.07.2022г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, от гр.**************, К. А. Т., ЕГН
**********, от гр.************** и П. Ж. Т., ЕГН **********, от гр.**************, да
заплатят на Т. М. Б., ЕГН **********, от с.**** ***, **************, направените разноски
в размер на 3040 лева.
ОСЪЖДА П. Ж. Т., ЕГН **********, от гр.**************, да заплати на Т. М. Б.,
ЕГН **********, от с.**** ***, **************, направените по делото разноски в размер
на 600 лева, представляващи внесено възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
7