Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр. П.***, 05.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-П.***, в съдебно заседание
проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Слава Г.
При участието на секретар протоколиста Е.В. по
докладваното от съдията Г. административно дело № 693 по описа за 2020г. на
Административен съд-П.***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО.
Подадена е жалба от ЕТ“***“, представляван от д-р Г.В.Д.***, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П.*** против
Покана изх. № 29-05-**********-15 от 25.09.2020г. за възстановяване на
суми, получени без основание, издадена от директора на РЗОК-П.***. С поканата е
поискано да се възстановят суми в размер на ***лв., получени без правно основание за отчетена и заплатена
дейност за 241 броя диспансерни и профилактични прегледи отчетени с амбулаторни
листове издадени в периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г., в който период д-р Г.Д.***е ползвала отпуск за
временна неработоспособност по болничен лист № ***.
Жалбоподателката счита, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че не е налице нарушение
на чл. 122, ал. 3 от НРД, във вр. с чл. 140, ал. 1 от НДР за МД за 2020-2022г.,
защото в процесния период е полаган реално труд и е извършвана трудова дейност,
поради което не е налице необходимост от заместване. Сочи, че евентуално
нарушение на предписания режим на
лечение е в правомощията на друг контролен орган и се реализира по реда на КСО
и не влияе върху отношенията с НЗОК, респ. РЗОК. С тези аргументи изложени в
жалбата се прави искане оспорваният акт да се отмени и да се присъдят
направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не
изпраща представител. В постъпила по делото молба от пълномощника на
жалбоподателката адв. М.Ш. се поддържа искането за отмяна на оспорвания акт и
се иска присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата-директор на РЗОК-П.*** за представител изпраща юк. И.Ц.***. Оспорва
жалбата. По същество пледира, че
поканата е законосъобразна както от формална, така и от
материално-правна гледна точка. Прави искане жалбата да се отхвърли като
неоснователна и да се присъди юрисконсулско възнаграждение. В указания срок
депозира писмени бележки.
Административен
съд-П.***, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на
страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният акт, видно от собственоръчно направено
отбелязване върху него, е връчен на жалбоподателката на 29.09.2020г. и е оспорен по административен
ред с жалба с вх. № 29-05-16 от 30.09.2020г.. С решение № РД-09-961 от
16.10.2020г. управителят на НЗОК е отхвърлил жалбата като неоснователна и
потвърдил писмена покана за възстановяване на суми получени без основание.
Жалбата срещу първоначалния акт е изпратена по пощата на 29.10.2020г., видно от поставено върху пощенския плик
клеймо. С оглед на това същата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от
обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
По фактите:
На 17.08.2020г. с вх. № 35-00-1288 в РЗОК-П.*** е
постъпила от управителя на НЗОК информация относно отчетена дейност от
изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ в период на временна
неработоспособност. Разпоредено е да се изяснят обстоятелствата по случая.
Във връзка с това директор на РЗОК-П.*** е изискал от
ТП-П.*** към НОИ да му предостави данни относно посочени лица за упражнено от
тях право на парично обезщетение за временна неработоспособност.
С писмо вх. №
35-00-1288 от 20.09.2020г. РЗОК е уведомен, че в елекронния регистър на
болничните листи и решенията по обжалването им са постъпили удостоверения
относно правото на парично обезщетение. Между тях е и постъпило удостоверение
от осигурител ЕТ“***“ и е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист № ***.
Със заповед № РД 09-634 от 25.08.2020г. директорът на РЗОК-П.*** е наредил да се извърши тематична проверка на
изпълнител на медицинска помощ-ЕТ“***“, с предметен обхват: проверка на
дейността на лечебното заведение, съгласно сключения по реда на НРД за МД за 2020г.-2022г. договор № 140104 от 12.02.2020г. за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ във връзка с писмо с вх. № 35-00-1288 от 17.08.2020г. за
отчетена дейност в период на временна неработоспособност. С тази заповед е
определен екип, който да извърши проверката.
Заповедта е сведена до знанието на д-р Д.*** на 25.08.2020г.. Проверката е извършена от
определените в заповедта лица.
На 02.09.2020г. е съставен Протокол № 217 от
02.09.2020г.. В него проверяващите са констатирали, че д-р Д.*** в период на времена неработоспособност от
14.05.2020г. до 12.06.2020г. е отчела извършени дейности-прегледи,
посочени в конкретни амбулаторни листа.
На 02.09.2020г. е съставен Протокол № 79 от
02.09.2020г. за неоснователно получени суми. В него е констатирано, че в период
на времена неработоспособност от 14.05.2020г. до 12.06.2020г. д-р Д.***
е извършила преглед на 241 пациента, обективирани в изброени амбулаторни
листа. Оказаната извънболнична помощ е остойностена по отделно за всеки пациент
и съответно неоснователно заплатената
сума е в общ размер на ***лв. Протоколът е връчен на д-р Д.*** на същата дата.
Успоредно с това, във връзка с изисканата от
РЗОК-П.*** информация за ползвани права от фондовете на ДОО, ТП-П.*** е направил проверка на осигурител ЕТ“***“. С разпореждане №
РВ-3-13-00807206 от 04.09.2020г. ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП-П.*** към НОИ е установил, че д-р Д.*** не е имала право на
парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като лицето е нарушило
режима определен от здравните органи и реално е осъществявало трудова дейност,
за което подлежи на осигуряване. Поради това и основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3
от КСО е разпоредено Д.*** да възстанови недобросъвестно получено обезщетение
за временна неработоспособност за периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г. в
размер на ***лв. Също така и от същата дата е издадено и задължително
предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за м. 05 и м.
06.2020г. и за отразяване на пълно работно време. Издадените актове на ръководител по изплащане
на обезщетенията и помощите в ТП-П.*** към НОИ, не са обжалвани и са влезли в
сила на 19.09.2020г.. Видно от платежно
нареждане на 04.09.2020г. полученото обезщетение е възстановено, а на
23.09.2020г. са подадени коригиращи декларации за заличаване за м. 05 и м.
06.2020г.. Следователно и посочените индивидуални административни актове са
изпълнени от техния адресат.
Възражения против протокола за неоснователно получени
суми са постъпили в указания срок. В тях е посочено, че полученото обезщетение
за временна неработоспособност е възстановено на ТП-П.*** към НОИ, както и са
изложени съображения за нецелесъобразност на издадения протокол в условията на
въведена извънредна епидемиологична обстановка. Същите са разгледани от
комисия. Прието е, че възражението е неоснователно, с мотиви за нарушен режим
на лечение. Констатациите са отразени в протокол № РД-13-169 от 18.09.2020г.
Със заповед № РД-09-724 от 25.09.2020г. Директор на
РЗОК-П.*** е, приел, че д-р Д.***, в период на временна неработоспособност е
осъществила медицинска дейност, като не е уведомила РЗОК-П.***, че има издаден
болничен лист и се налага да отсъства. Прието е, че това представлява нарушение
на НРД за МД 2020г.-2022г. във вр. със сключения индивидуален договор и е наложена санкция: финансова неустойка в
размер на *** лв. на основание чл. 418, ал. 1 от НРД във вр. с чл. 122, ал. 3
от НРД за МД 2020г.-2022г. Заповедта е връчена на 29.09.2020г. и по делото няма
данни да е оспорена.
На 25.09.2020г. Директор на РЗОК-П.*** е издал и
писмена покана с изх. № 23-05-14322111003-15 от 25.09.2020г., в която е посочил
д-р Д.***, в качеството й на ЕТ“***“ да
възстанови неоснователно получена сума за извършена и отчетена медицинска
дейност в периода на временна нетрудоспособност. Поканата е оспорена по
административен ред и с решение № РД-09-961 от 16.10.2020г. управителя на НЗОК
е отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил писмена покана за
възстановяване на неоснователно получени суми.
Предмет на настоящето съдебно производство е писмена
покана № 23-05-14322111003-15 от 25.09.2020г. на директора на РЗОК-П.***, с
която е поискано да се възстановят неоснователно получени суми в размер на ***
лева за извършена, отчетена и заплатена дейност за м. май 2020г. /за сумата от
***лв./ и за м. юни 2020г. /за сумата от ***лв./.
За периода на проверката между страните е действал
договор № 140104 от 12.02.2020г. за
оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Видно от договора е, че
Изпълнителят / ЕТ“***“/ се
задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурени
лица, избрали я за личен лекар, а Възложителят /РЗОК/ се задължава да закупува
и заплаща тази дейност, по дейности и по
цени, разписани в раздел ІV-цени, чл. 26
и сл. от договора. В чл. 16, ал. 1 от договора е разписано, че
когато общопрактикуващият лекар не може да изпълняна лично задълженията си
същият ще се замества от д-р В. П.***. В договора няма клауза свързана с
неуведомяване в случай на отсъствие.
От представени извадки от програмен продукт във връзка
с платежни нареждания се приема, че на д-р Д.*** са заплатени изцяло сумите, по
поканата за неоснователно платени суми
за м. 05 и м. 06.2020г., а и с оглед липсата на доводи в противната
посока съставът приема, че между
страните не се формира правен спор
относно факта, че посочената в поканата за възстановяване сума е
заплатена от ответника на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства. Делото е основано
на писмени доказателства. С оглед на това така възприетата фактическа
обстановка се основава изцяло на документите събрани и изготвени в хода на
административното производство. Същите
не са оспорени от страните, поради което са приобщени като годни доказателства
в хода на съдебното производство. Всички
те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично
представят развилите се
събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.
В хода на процеса не
са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но на
практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният
закон. Съставът приема, че между страните не се формира правен спор относно факта, че посочената в поканата за
възстановяване сума е заплатена от ответника на жалбоподателя, както и че
жалбоподателката е оказала лично първична извънболнична медицинска помощ на 241
пациента в периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г., за който е имала издаден
болничен лист за временна неработоспособност.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е задължен
служебно да извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК,
независимо дали те са посочени от оспорващия. По правото:
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира жалбата за основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Правоотношенията
между НЗОК и изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ възникват
по силата на двустранно подписан договор, но страните не са равнопоставени по
отношение на права и задължения. При сключването на договори за оказване на
извънболнична медицинска помощ с
жалбоподателя, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в
качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право.
Договорите сключени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД за
2020г.-2022г. се явяват законово средство, чрез което се охраняват обществените
интереси свързани с оказване на извънболнична помощ. Посоченото прави жалбата
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Поканата е издадена от административен орган
притежаващ материална, териториална компетентност и такава по степен, доколкото
разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от 330 му вменява подобни правомощия. Издател на
поканата е Директора на РЗОК–П.***, който е компетентния орган, който
може да издаде такъв акт. С оглед на това
не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Поканата е в писмена форма и съдържа
всички изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 59
от АПК реквизити. В нея са изложени правни и фактически основания. Административният орган
се е позовал и на съставения при проверката протокол, станал основание за
съставянето на писмената покана, поради което настоящата инстанция не открива
нарушение на формата на акта. В поканата е описана фактическата обстановка,
като са посочени и писмените доказателства, въз основа на които тя е била
установена, както и е посочено и правното основание за издаването й. Въз основа
на това се приема, че административният
орган е изложил мотивите си, въз основа, на които е приел, че са налице
основания от изпълнителя на медицинска помощ да се претендира възстановяване на
конкретна сума, за конкретно осъществен преглед /профилактичен или диспансерен/
на конкретно посочен пациент, на конкретно посочена дата. Посочено е правното
основание, даващо право на Директора РЗОК да претендира възстановяване на
посочената сума. С оглед на това
се приема, че административният акт е мотивиран и законосъобразен от формална
страна. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не са допуснати и съществени нарушения на административно
производствените правила при издаването на поканата. Развилото се административно
производство е започнало след надлежно овластяване на проверяващия орган,
посредством заповед на директора на
РЗОК-П.***, съобразно нейната компетентност, съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО.
Констатациите на извършената проверка са надлежно документирани в протокол № 79
от 02.09.2020г. за неоснователно получени суми. Срещу констатациите в протокола
са постъпили възражения, които са разгледани от нарочна комисия и са отхвърлени
като неоснователни. Оспорваната покана е
издадена след получаване и запознаване с констатациите на протокола за
неоснователно получени суми, съгласно чл. 76а от ЗЗО и след обсъждане на
възраженията срещу него. С оглед на това се приема, че административният орган
е спазил административнопроизводствените правила при постановяване на своя акт
и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Поканата е
материално незаконосъобразна и ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:
Писмената покана е
издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Съгласно този текст, когато изпълнителят на медицинска
и/или дентална помощ е получил суми без
правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на
НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл.
72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.
В случая е налице издадена заповед № РД-09-724 от 25.09.2020г. от Директор на
РЗОК-П.***, с която е прието, че д-р Д.*** е извършила нарушение на НРД за МД
2020г.-2022г. във вр. със сключения индивидуален договор, тъй като не е
уведомила РЗОК-П.***, че има издаден болничен лист и се налага да отсъства, и в
този период на временна неработоспособност е осъществила дейност. Прието е, че
това представлява нарушение и е наложена санкция: финансова неустойка в размер
на 50 лв. на основание чл. 418, ал. 1 от НРД във вр. с чл. 122, ал. 3 от НРД за
МД 2020г.-2022г.. Следователно посоченият в поканата текст на чл. 76а от ЗЗО не може да послужи за
годно правно основание, въз основа на което да се издаде акт за събиране на
суми без правно основание.
Изхождайки от съдържанието на сключения между страните
договор за първична извънболнична медицинска помощ следва да се приеме, че той
представлява особен правен акт, при които страните не могат да договарят
по-неизгодни условия за медицинско обслужване от тези установени в НРД. Негови
адресати от една страна са изпълнителите на медицинска помощ, а от друга
здравноосигурени лица, избрали съответния общопрактикуващ лекар.
По силата на чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЛЗ следва,
че лечебните заведения по принцип са търговци, по смисъла на Търговския закон.
Същите имат специален предмет на дейност-осъществяване на медицинска помощ,
видно от чл. 58 от ЗЗО. Когато лечебното заведение сключи индивидуален договор
с РЗОК, то придобива допълнително правно качество по ЗЗО, а именно „изпълнител
на медицинска помощ“.
След сключване на договор с РЗОК изпълнителя не може да откаже да
"сключи" договор с пациента,
който го е избрал, поради което има задължение да оказва първична извънболнична
помощ за изпълнение на този договор,
съобразно броя на пациентите си и здравословното им състояние. Това е неговото
задължение – да предоставя медицинската помощ,
която бюджетът на НЗОК гарантира на ЗОЛ като плаща на изпълнителя за нейното
предоставяне и от това си задължение той не е свободен по причина, че не е
уведомил касата, че е във временна неработоспособност. Индивидуалните договори с изпълнителите гарантират
предоставяне на пакета медицинска помощ, за която ЗОЛ заплащат задължително
здравни осигуровки. Ето защо изпълнителят има главното задължение да предостави
тази помощ във вид, обем и качество,
което е уговорено. При изпълнение на тези условия оказаната медицинска помощ се
заплаща независимо, че е извършена в период на временна нетрудоспособност.
Условие за изпълнение на договора е
посочването на заместник на ОПЛ, в случаите когато не може лично да се
изпълняват задълженията. От доказателствата по делото се приема, че
задълженията по договора в процесния период са извършени лично от
жалбоподателката. Определянето на заместник за работа по договора е условие за неговото сключване, неотносимо
към условията и реда за предоставяне на помощта.
Правата и задълженията на страните по този вид
договори, сключени по реда на чл. 59 от ЗЗО не ги превръщат в равнопоставени
субекти, нито този вид договор може да се квалифицира като трудов договор. В
този аспект РЗОК няма качество на осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО за
изпълнителя на медицинска помощ. Изпълнителят по договора, в качеството му на
ЕТ“***“ е осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО и е задължен да заплаща
осигурителни вноски за лицата, работещи при него съгласно чл. 4 от КСО. Именно
в това му качество между него и НОИ е възникнало осигурително правоотношение и
именно въз основа на това са дадени задължителни предписания от контролен орган
на НОИ до осигурителя за заличаване и подаване на коригиращи данни в регистъра
по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурено лице-Г.Д.***. Поради упражняване на реална
дейност в периода на временна неработоспособност е налице нарушаване на режима
на лечение, определен от здравните органи и
е разпоредено изплатеното парично обезщетение за периода от 14.05.2020г.
до 12.06.2020г. да се възстанови.
Получените възнаграждения по договора с
РЗОК /за м. май на 23.06.20г. и за м. юни на 23.07.20г./ изключват дължимостта
на обезщетението по чл.
40, ал. 1 от КСО предвид компенсаторния му характер. В случая е налице
хипотезата на чл.
46, ал. 3 от КСО, съгласно която парично обезщетение за временна
неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи дейност, която е
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за
които са издадени актове от здравните органи, като следва да се има предвид, че
в конкретния случай, както в хода на производството пред административния
орган, така и в съдебната фаза на административния процес, е доказано, че
жалбоподателката реално е полагала труд за периодите, които съгласно болничния
лист е била временно неработоспособна и е получила възнаграждение за
изработеното. Получаването на възнаграждение за упражнена дейност, която е
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който
е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Към момента на издаване на оспорвания акт, видно от
справка за приети и върнати документи от 23.09.2020г., е, че данните за
болничен лист за периода от 14.05.2020г.
до 12.06.2020г. са заличени и е подадена декларация обр. 6 за отработени дни за
този период. Следователно към момента на издаване на оспорвания
акт-25.09.2020г. не са налице обстоятелства, който да се ценят като такива и
който да доведат до връщане на получени суми по договора. Акцентирането, в
поканата на чл. 6 от НМЕ, липсата на прекъсване на временната
неработоспособност, по разписания в ЗЗ ред са относими и пряко свързани с
правомощията на НОИ по чл. 46, ал. 3 от
КСО, който правомощия, видно от доказателствата по делото са упражнени от
контролния орган в производство по чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО. Липсата на
доказателства за прекъсване на временната неработоспособност са ирелевантни за
настоящето производство. Дословното пресъздаване на чл. 140 от НРД за МД за
2020г.-2022г. и чл. 16 от индивидуалния договор, е свързано с условията и редът
за оказване на извънболнична медицинска помощ и обвързването му с уведомление
за заместване, по скоро насочва към нарушение по чл. 418, ал. 1 от НРД за МД за
2020г.-2022г. във вр. с чл. 122, ал. 3 от НРД за МД, за което е издадена
заповедта за налагане на санкции при констатирани нарушения.
В настоящия случай административният орган
нито твърди, нито доказва изпълнителят на медицинска
помощ да е отсъствал, а единствено че е
бил във временна неработоспособност в периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г., за който му е издаден болничен
лист.
Последното не се приравнява на отсъствие,
защото д-р Г.Д.***лично е изпълнявала задълженията си по договор № 140104/12.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ и е обслужвала здравноосигурените лица.
Това се потвърждава от приложените по
делото амбулаторни листи, върху които са положени подпис на пациент и лекар, от
които е видно, че на конкретна дата в
периода от 14.05.2020г. до 12.06.2020г.
са осъществени прегледи по диспансерно
наблюдение на ЗОЛ и за профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 г.. За изпълнителя
на медицинска помощ, поради липсата на реално отсъствие не е възникнало задължение за уведомяване на РЗОК.
Наличието на издаден болничен лист не е
елемент от фактическия състав на нарушението и сам по себе си не поражда
задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и реално
изпълнение на задълженията по сключения договор
за оказване на извънболнична медицинска помощ. Във връзка с последното се приема, че не
е налице нито нарушение на ЗЗО, нито на НРД, нито на индивидуалния договор,
защото има реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване
на извънболнична медицинска помощ и сумите
не са получени без правно основание.
Същевременно, от друга страна, от
процесната покана не става ясно защо издаденият болничен лист за временна
неработоспособност на д-р Д.*** да води до получаване на сумите без правно
основание, след като има реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване
на извънболнична медицинска помощ по
отчетените в РЗОК-П.*** амбулаторни листове за прегледи по диспансерно
наблюдение на ЗОЛ и профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 г. в периода
14.05.2020г. до 12.06.2020г. Съгласно чл.
24, т. 1 от ЗЗО средствата на Националната здравноосигурителна каса се
разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с Националния рамков
договор и с договорите на изпълнителите. В чл. 1, ал. 1 от индивидуалния
договор на жалбоподателя изчерпателно са изброени медицинските дейности, които
може да изпълнява, без да има право да ги разширява. НЗОК заплаща договорената
и реално извършена медицинска дейност. По
разбиране на съда,
изпълнителят не се е отклонил от
правилата на договора и плащането не е
без основание, поради което и изплатените му суми не подлежат на връщане по
реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО.
Оспорената покана противоречи на основни принципи,
които са разписани в чл. 2 от
Закона за здравето. Същите посочват като основен приоритет именно
опазването на здравето на гражданите, което следва да се гарантира от
държавата, а тя от своя страна трябва да осигури достъпна и качествена здравна
помощ. В чл. 4 от ЗЗО е регламентирано, че лицата
имат право на достъп и свободен избор до медицинска помощ, а Националната
здравноосигурителна каса заплаща на лечебното заведение оказаната извънболнична
и болнична помощ при заболяване. При реално оказана медицинска помощ, в обем и
обхват договорен с индивидуален договор, при действие на Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, при ангажиране на
цялата медицинска общност и при предел
на силите на медицинските специалисти е правно неаргументирано да се търси
възстановяване на суми за оказана навременна, достъпна и в договорения пакет дейност. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид посоченото съдът приема, че
Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №
29-05-**********-15 от 25.09.2020г. на Директора на РЗОК-П.*** е
незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби и при
несъответствие с целта на закона и същата ще се отмени.
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски. Същите са своевременно заявени. Ответната страна не прави
възражение за прекомерност. На основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляващи
50.00лв., заплатена държавна такса и 600.00лв., заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2020г.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмена покана с изх. №
29-05-**********-15 от 25.09.2020г. за възстановяване на суми, получени без правно
основание, издадена от Директор на РЗОК-П.***,
с която ЕТ"***“ е поканено доброволно да възстанови неоснователно
получена сума в размер на *** лева.
ОСЪЖДА РЗОК-П.***, със седалище гр. П.***,
пл. „***“ № *** да заплати на ЕТ"***“, с ЕИК ***, представляван от д-р
Г.Д. –М***. направените по делото
съдебни разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва от страните в
14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия:/П/