Р Е Ш Е Н
И Е
№860
Гр.
Пловдив, 11.05.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
с участието на секретаря НЕДЯЛКА
ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Г. адм. дело № 2810 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.9б във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси във връзка с
чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Миро Сорелле“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.А. – управител, против акт за установяване
на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 210
от 03.08.2022 г. на главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци
и такси“ при община Родопи, оправомощен със заповед № 560/11.06.2020 г. на
кмета на община Родопи, в частта му, потвърдена в хода на административното
обжалване с решение № 56 от 27.09.2022 г. на началника на отдел „Местни данъци
и такси“ при община Родопи, относно установените на дружеството публични задължения
за такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2020 г – 31.12.2021 г., ведно със
законоустановената лихва, в общ размер на 2 495.39 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 343.97 лв.
Твърди се
незаконосъобразност на акта в сочената част, като мотивите за това могат да
бъдат систематизирани по следния начин: - липса на материална компетентност,
което представлява съществено нарушение на административно производствените
правила, и, на второ място, липса почистване на териториите за обществено
ползване в имотите в с. Оризари, тъй като услугата не се предоставя от общината.
Настоява се за отмяна на акта, в потвърдената му с решението на горестоящия
административен орган част за установените задължения за ТБО по отношение на
компонента – чистота на териториите за обществено ползване. Претендират се
разноски по делото.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа
жалбата по доводи, изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата –
началник отдел „Местни данъци и такси“ при общ. Родопи, чрез пълномощника си
адв. М., оспорва жалбата по мотиви, подробно изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд – четиринадесети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес
от оспорването, в посочените й части е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, след надлежно изчерпан ред за оспорването му пред
горестоящия административен орган, което налага извод за нейната допустимост.
За яснота на оспорващия и
предвид поддържаните възражения следва да се посочи, следното:
В чл.4 ал.1 ЗМДТ е
предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се
извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК;
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Съответно, чл.9б от ЗМДТ
изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси по този закон към този по чл.4 ал.1 – 5, както и, такова
препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.
С процесния АУЗД са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
в компонентите – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и
чистота на териториите за обществено ползване, както и лихви за несвоевременното
разчитане на тези задължения, всички те за конкретно цитирани периоди, подробно
посочени в АУЗД и в решението.
В глава четиринадесета от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях, за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и
установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.
В чл.144 ал.1 ДОПК е
предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на тази глава (глава
седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен
„Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите
дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.
Въз основа на цитираните
законови разпоредби, които намират субсидиарно приложение при установяването
на задължения за данък върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци,
предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за данък върху недвижимите
имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение
по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол,
като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл.4
ал.5 предл. второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с
ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл.
първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен
акт само в частта, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в
предвидения за това преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване
(чл.156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).
Издаденият по реда на
чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай, може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни
приходи в общината, а при евентуално потвърждаване на акта – същият може да
бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване
на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при
мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.
В конкретния случай се
установява, че АУЗД № 210 от 03.08.2022 г. на главен инспектор при отдел „МДТ“ при
община Родопи е оспорен от „Миро Сорелле“ ЕООД с жалба вх. № 53-973-1 от 23.08.2022
г. пред горестоящия в йерархията административен орган – началник отдел „Местни
данъци и такси“ при общ. Родопи, който, от своя страна, в срока по чл.155 ал.1
от ДОПК се е произнесъл с решение № 56 на 27.09.2022 г.
Същото е връчено на
оспорващия на 04.10.2022 г., а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 14.10.2022
г.
По делото е налична заповед
№ 560/11.06.2020 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.44 ал.1 и
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.4 ал.1 във
връзка с ал.3 и ал.4 във връзка с чл.9б във връзка с чл.128 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ
във връзка с чл.279 ал.1 и ал.3 от ДОПК лицето Т.Д.П.-Г., на длъжност главен
инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „МДТ“ при общ. Родопи, е определено да
упражнява правомощията на орган по приходите по смисъла на ДОПК, извършва
производства по установяването, обезпечаването и събирането на МДТ по реда на
ДОПК, както и на производствата, свързани с тяхното обжалване, включително и с
правата на публичен изпълнител, както и съставяне на актове по ЗАНН.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в
насока липса на материална компетентност на органа издал оспорения акт.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В
отдел „МДТ“ в общ. Родопи, е извършена проверка за установяване на задължения
за данък върху НИ, ТБО и лихва за просрочие към тях по подадени декларации по
чл.14 от ЗМДТ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. по отношение на недвижими
имоти, собственост на “МИРО СОРЕЛЛЕ” ЕООД, декларирани както следва:
• С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
********** от 26.09.2016 г. е деклариран имот с кадастрален № 008167, УПИ
/парцел/ УЛИЦА, извън строителни граници на с. Оризари, състоящ се от земя с
площ 4957,00 кв.м., с отчетна стойност 55 299,00 лв. и данъчна оценка 6543,20
лв., с начало на облагане 01.01.2011 г. За имота има открита партида 6612F24364.
• С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 26.09.2016 г. е деклариран
имот с кадастрален № 008165, УПИ /парцел/ ІІІ-8.147, извън строителни граници
на с. Оризари, състоящ се от земя с площ 1073,00 кв.м., с отчетна стойност 11
970,00 лв. и данъчна оценка 1491,90 лв., с начало на облагане 01.01.2011 г. За
имота има открита партида 6612F24366.
• С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 26.09.2016 г. е деклариран
имот с кадастрален № 008164, УПИ /парцел/ V-8.147, извън строителни граници на
с. Оризари, състоящ се от земя с площ 18 340,00 кв.м., с отчетна стойност 204
594,27 лв. и данъчна оценка 25 499,90 лв., с начало на облагане 01.01.2011 г.
За имота има открита партида 6612F24369.
• С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 26.09.2016 г. е деклариран
имот с кадастрален № 008157, УПИ /парцел/ УЛИЦА, извън строителни граници на с.
Оризари, състоящ се от земя с площ 725,00 кв.м., с отчетна стойност 10 153,00
лв. и данъчна оценка 957,00 лв., с начало на облагане 01.01.2011 г. За имота
има открита партида 6612F24370.
• С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 26.09.2016 г. е деклариран
имот с кадастрален № 008156, УПИ /парцел/ 8.95, 8.126 извън строителни граници
на с. Оризари, състоящ се от земя с площ 4 300,00 кв.м., с отчетна стойност 60
217,00 лв. и данъчна оценка 5978,70 лв., с начало на облагане 01.01.2011 г. За
имота има открита партида 6612F24371.
• С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 26.09.2016 г. е деклариран
имот с кадастрален № 008173, УПИ /парцел/ УЛИЦА, извън строителни граници на с.
Оризари, състоящ се от земя с площ 79,00 кв.м., с отчетна стойност 513,00 лв. и
данъчна оценка 104,30 лв., с начало на облагане 01.01.2011 г. За имота има
открита партида 6612F24373.
С
подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ „Миро Сорелле“ ЕООД декларира, че е
едноличен собственик на описаните имоти, намиращи се в с. Оризари, общ. Родопи,
обл. Пловдив.
Дружеството
има подадени декларации по реда на чл.10 и чл.11 от Наредба№ 7 за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги в общ. Родопи, обл.
Пловдив /Наредба № 7/, за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране
и сметоизвозване на битови отпадъци за 2020 и 2021 г. за посочените по-горе
имоти, както и за имот с партиден № 6612F24372
Установено е, че лицето не
е внесло своевременно дължим данък върху недвижимите имоти и сума за ТБО за
2020 г. и 2021 г., поради което и са установени посочените по-горе публични
задължения за ДНИ и ТБО по години, в компонент – обезвреждане на битови
отпадъци и компонент – чистота на териториите за обществено ползване за процесния
период, като са посочени подробно промилите по години за населено място – с. Оризари,
общ. Родопи.
В резултат на
административно обжалване, с решение № 56/27.09.2022 г. са потвърдени
задълженията за ДНИ и ТБО, в посочените
компоненти за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. в размер на 2193,55 лв. и
лихва от 305,98лв.
По преписката са налични заповеди:
№ 752/31.07.2020 г. и № 927/10.09.2020 г., с които в изпълнение на чл.63 ал.2, чл.44 т.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА и чл.10 ал.3 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги в общ. Родопи – Пловдив, кметът на
община Родопи определя вида на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ, границите
на районите, организацията на предлаганата услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване, както и честотата на сметоизвозването по населени места. Налични
са и решения на ОбС – Родопи № 083, протокол № 04 от 23.12.2019 г. и решение №
455, протокол № 11 от 29.12.2020 г., с които са определените ТБО и одобрена
план-сметка;
В заповедите е посочено,
че общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване на твърди
битови отпадъци, обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други
съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване, последното включващо: - в населените места – зимно и лятно
поддържане чистота на улици, тротоари, автобусни спирки, площади, паркове,
градинки, детски площадки, зелени площи и други площи, предназначени за
обществено ползване и извън населените места – зимно и лятно почистване на
местните пътища, автобусни спирки, отбивки и
т.н, ликвидиране на нерегламентирани сметища, почистване на замърсени
терени и други дейности по поддържането на чистота на територии за обществено
ползване.
Посочени са границите на районите, в които се
предоставят тези услуги конкретно по отношение на с. Оризари и и урбанизираните
територии – населените места на територията на общ. Родопи, включително вилни
зони, както графикът за сметосъбиране и сметоизвозване на населените места в
общината.
С цел доказване
фактическото предоставяне на услугите и в изпълнение разпореждането съда за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави
и съответно бяха приети писмени доказателства.
В хода на съдебното
производство са представени с молба по опис доказателства от ответната страна
(л.109, т.1), включващи – трудови договори и длъжностни характеристики на
четири лица, назначени на длъжност общ работник в звено „Чистота“ на общ.
Родопи; дневни протоколи за приемане на извършена работа за 2020 и 2021 г.;
документи, доказващи платен винетен стикер за 2020 и 2021 г. за товарен
автомобил с рег. № ***; фактури за извършени технически прегледи на МПС; фактури
за снегопочистване, за извозване на отпадъци на контейнери тип „Лодка“; фактури
за дезакаризация и дезинсекция; фактури за извършен технически преглед на
товарен автомобил; фактури за закупено гориво на товарен автомобил, фактури за
заплатена застраховка „Гражданска отговорност“ и фактури за дейности по
третиране на неопасни отпадъци на територията на с. Оризари.
Независимо от дадените
указания относно доказателствената тежест в процеса, от страна на общ. Родопи
не е представена Наредба за определяне и администрирана на местните такси и
цени на права и услуги на територията на общ. Родопи; договор за депониране на
отпадъци; фактури и справки за депонирани отпадъци, както и актове за изпълнени
задължения от изпълнителите; справки за авансови плащания.
От представените по
административната преписка сключени трудови договори и длъжностни
характеристики, се установява, че през процесните периоди в община Родопи, е
наето по трудово правоотношение едно лице на длъжност – общ работник, свързани
с поддържането на чистота в общината.
По
настоящото дело се спори, че процесните имоти не попадат в районите, в които
община Родопи организира услуги по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Така жалбоподателят твърди, че тази
услуга не се предлага от общината, като
е противоположно становището на административния орган.
От представените по делото
документи се установява, а и спор по това не се формира, че процесните имоти,
подробно описани по-горе, попадат извън строителните граници на с. Оризари.
От
представените от страна на ответника заповеди № 752/31.07.2020 г. и №
927/10.09.2020 г. на кмета на общ. Родопи,
се установява, че за с. Оризари, общината извършва всички услуги за: -
имоти в регулация на населеното място; - имоти в местност „Алчака“; - имоти на
фирми: - „Евро трейд консулт“ ЕООД, „Холсим кариерни материали“ АД, „Хелиос –
2002“ ООД, „Поли болканс“ ООД и „МС Груп 2013“ ООД в землището на с. Оризари. С
тези заповеди са определени и граници на район със специфични теренни условия,
както и за имоти, които не попадат в първа точка на заповедта, в които се
предлагат само услугите – обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено
ползване, като са посочени селата Белащица, местност „Чатал дере“; с. Лилково –
имоти по §4 от ПЗР на ЗПСЗЗ; с. Скобелево – махала „Кехайовци“; с. Устина –
имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и вилната зона; имоти, които не са включени в т.2.1
; незастроени УПИ в регулацията на населените места; - незастроени УПИ в
земеделските земи и горските територии; незастроени имоти, попадащи в
земеделските земи и горските територии и имоти в с. Чурен.
Прави впечатление
определянето на имотите по т.5 от двете заповеди на кмета на общ. Родопи,
според която обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за
битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
касае имотите, които не са включени в т.2.1 от заповедите. Т. е. не става ясно
при какви граници и за кои райони, местности, вилни зони или пр. места се
отнася тази точка.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предвид
провеждането на производството по чл.9б
във връзка с чл.4 ал.1
- 5 от ЗМДТ,
на основание чл.144 от ДОПК, съдът следва да извърши служебна проверка на акта по реда на чл.160 ал.2
от с. к. В изпълнение на така вмененото му задължение, съдът намира,
че атакуваният АУЗД е издаден в писмена форма при излагане на съответните прави
и фактически основания, които се подкрепят от представените с административната
преписка документи. Доколкото императивната норма на чл.4 ал.4 от ЗМДТ е категорична, че следва да е налице изрична заповед на кмета
на общината, с която се определят служителите от общинската администрация,
които до изпълняват функциите на органи по приходите, тъй като не може да се
приеме, че те притежават такива правомощия единствено и само с оглед
длъжността, която заемат, каза се по-горе, по делото е представена заповед № 560/11.06.2020
г. на кмета на община Родопи, т.е. органът издал оспорения акт има качеството
на орган по приходите.
По отношение на материалната законосъобразност
на акта, съдът намира следното:
От
представените по делото заповеди на кмета на общината за определяне границите
на районите, в които през 2020 г. и 2021 г. общ. Родопи организира услугите по
събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци и по
поддържане на териториите за обществено ползване в населените места, се
установява, че имотите на жалбоподателя не попадат в границите на районите, в
които за процесните периоди общ. Родопи е организирала услугите по чл. 62 изр.1
от ЗМДТ за района на с.Оризари.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е
организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за
ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.От представените по делото заповеди на кмета
на общ. Родопи е видно, че процесните недвижими имот не попада в границите на
районите, в които общината организира услуги по сметосъбиране, сметоизвозване
на битови отпадъци, обезвреждането им в депа, както и за поддържане на чистота
на териториите за обществено ползване.Таксата битови отпадъци е вземане, което
е дължимо при реално предоставяне на услуга, т.е следва да бъде доказан фактът
на извършени дейности по горепосочената услуга. Въпреки изрично дадените от
съда указания, доказателства в тази насока органът не е представил.
Нещо
повече, процесните имоти, собственост на „Миро Сорелле“ ЕООД попадат в м.
Узунките, която местност не е отбелязана нито в заповедите на кмета на общ.
Родопи, нито фигурира като улица или район на поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и в представените по делото
приемо-предавателни протоколи за извършена работа, от които между впрочем се
установява, че почистващите дейности са извършвани основно по централните улици
на с. Оризари, района на кметството, църквата, параклиса и гробищния парк, без
да се представят доказателства за други райони, където е извършвана дейност по
поддържане чистота на териториите за обществено ползване, още по-малко пък, за
район извън строителните граници на селото.
Предвид факта, че са
представени дневни протоколи за приемане на извършената дневна работа с дати: -
01.09.2020 г. 02.09.2020 г., 08.09.2020 г. (два еднакви протокола – (л.632, т.3
и л.647, т.3) за „почистване на сняг пред параклиса, пред кметството и пред
магазина“ съдът намира, че протоколите са съставяни чисто формално, без да са
осъществявани каквито и да било дейности по поддържане чистота на териториите
за обществено ползване в района на с. Оризари.
Наличието
на решение на Общински съвет по чл.66 от ЗМДТ
и на заповед на кмета по чл.63 ал.2 от
с. з., не доказват предоставянето на услугите. Законодателят е предоставил на
общинския съвет и на кмета на общината компетентност да определят и обема на
услугата, т.е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат
обект на услугата, точният вид на услугите, които се включват в обобщеното
понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е
налице задължение за заплащане на такса по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази
услуга. Когато услуга не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да
възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално
предоставена.
Съгласно чл.71 ал.2 от ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя. Предоставянето
на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено
ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено
лице. Но фактът, че е декларирано задължение за такса за този вид услуга в
заповедта на кмета, не я прави законово дължима за адресата. Основанието
подлежи на доказване. За услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето изобщо
на услугата от общината, който факт безспорно беше доказан, както от
представените заповеди на кмета на общ. Родопи, така и от дневните протоколи за
приемане на извършената работа.
Такса
битови отпадъци е финансово вземане, което е дължимо при реално предоставяне на
услуга. Т.е за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде
установен фактът на извършените дейности по тези услуги.
Съгласно константната
съдебна практика за реалното извършване на услугата, следва да бъдат
представени съответните доказателства, а именно: сключени договори с изпълнител
на съответната услуга, план-сметки, фактури за извършени плащания за услугата,
справки за ръчно почистване и поддържане на чистотата на територията за обществено
ползване, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа,
рекапитулации, контролни листове, пътни листи, отчетни документи за извършените
дейности по спорните услуги. В случая ответникът не е ангажирал доказателства,
които обосновават реалното предоставяне на услугата по поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места.
Нещо
повече, в писмената защита процесуалният представител на общ. Родопи, посочва,
че имотите на „Миро Сорелле“ ЕООД се намират извън строителни граници в
землището на с. Оризари, което в случая не е спорно, „… то те действително не попадат в
границите, определени в раздел II, т.2.1.13. на
гореизброените заповеди на кмета на общ. Родопи, в които се предлагат и трите
услуги, посочени по-горе“.
Отделно от това, данните,
предоставени за лицата, които се грижат за поддържане на териториите за
обществено ползване, които, каза се, са четири – Т.П.Т., Т.Г.П.в, Н.И.Я. и К.Т.Д.
поставят на основателно съмнение обективната възможност на посочените лица да
осъществяват услугата на територията на землището на с. Оризари, което е с площ
от 6,226 km². Наред с това, от съдържанието на длъжностните им
характеристики се установява, че същите е следвало да поддържат хигиената и
чистотата на улиците и тревните площи единствено в селото, но не и извън
населеното място, а не е спорно, че
процесните имоти се намират извън с. Оризари.
Или иначе казано, по делото
не са ангажирани доказателства за предоставяне на услугата „поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване” извън населеното място – с.
Оризари. Като такива не могат да бъдат възприети и представените доказателства:
- искане за извършване на разход, фактури за закупена гражданска отговорност, фактури
за извозване на отпадъци, за закупени материали – метли, катинар и пр.,
протоколи за ДДТ, доколкото липсват конкретни доказателства за
отчитане/приемане на работа за процесните периоди, за изпълнение на отделни
видове работи по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, за
транспортни разходи, пътни листове и прочие, които да установяват извършването
на спорната услуга.
Съдът не споделя
възраженията на процесуалния представител на ответника, че за процесните имот
ТБО е дължима, поради обстоятелството, че се намират в границите на
определените със заповедите на кмета район на с.Оризари и попадат в чл.10 ал.11
т.2 от Наредба № 7, както и, че „… след като имотът е в землището на общ.
Родопи, то определената такса битови отпадъци е дължима от собственика на
съответния имот“, тъй като не се представят доказателства, че от страна
на общината се предоставя оспореният компонент от ТБО - поддържане чистота на
териториите за обществено ползване. За
да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо общината да престира тази
услуга. Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да
възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално
предоставена, който факт не беше доказан с относимите доказателства от
ответната страна.
Горното налага крайният извод
на този състав на съда, че услугата „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване” – третият компонент на ТБО, не е предоставяна от общ. Родопи
по отношение на имотите на жалбоподателя за проверявания период 2020 г. - 2021
г., поради което не следва да бъде начислявана такса за този компонент. Като не
е съобразил горните обстоятелства, административният орган е постановил
незаконосъобразен АУЗД, досежно определената такса за чистота на териториите за
обществено ползване, който ще следва да бъде отменен в обсъжданата част.
Предвид изхода на спора и претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя
и същите са констатираха в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева,
представляващи 50.00 лв. държавна такса и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 7 изр. 2 – ро от ДОПК, приложим
във връзка с препращащата норма на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.
1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, и обжалваемият материален
интерес (установени задължения за ТБО в размер на 2193,55 лв., без включени
лихви за забава), съдебният акт не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 210
от 03.08.2022 г. на главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци
и такси“ при община Родопи, потвърден с решение № 56 от 27.09.2022 г. на
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Родопи, в частта, с която
на “Миро Сорлле” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А., са
определени задължения за такса битови отпадъци за компонента „чистота на
териториите за обществено ползване“ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г., в
общ размер на 2 193.55 лв.(две хиляди сто деветдесет и три лева и петдесет
и пет стотинки), ведно с прилежащите лихви в размер на 305.98 лв. (триста и пет
и лева и деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Община „Родопи“ да заплати
на “Миро Сорелле” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А., сумата от 650 лв.(шестотин и петдесет лева), разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл. 160, ал. 7, изр. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: